Две седмици и половина преди изборите ГЕРБ очевидно решиха, че само насаждането на медиен страх и вдъхването на телевизионен ужас от пандемията на всички, които са решили да гласуват, очевидно няма да е достатъчно. И заради това от торбата със спецефекти беше извадено най-мощното оръжие - шпионски скандал по холивудски, измислен сякаш от сценарист във филмово студио, който е прекалил с незаконните вещества и гледането на разтърсващи филми от времето на Студената война. В дъното на подлостта, разбира се, са руснаците, които са създали цяла конспиративна група в българското военно разузнаване. Главният шпионин, наречен от прокуратурата Резидента, вербувал хора, които имали секретна информация за НАТО и ЕС. Всичко това бе оповестено лично от главния прокурор Иван Гешев на добре отразена пресконференция. В сюжета бяха намесени и потенциално бягство в руското посолство. Изобщо всички съставки за истински трилър бяха налице.
Преди да кажем няколко думи по темата, нека да припомним, че точно преди две години навръх 9 септември 2019 година пак така шумно с фанфари, медийна пушилка, много патос и пресконференции беше арестуван председателят на Национално движение "Русофили" Николай Малинов. Ден по-късно официално му беше повдигнато обвинение в шпионаж. Говорител на атаката беше тогавашния заместник-главен прокурор Иван Гешев, който само няколко месеца по-късно зае поста "обвинител номер 1". Върху главата на Малинов бяха стоварени сериозни обвинения - създаване на сайтове, на аналитичен център и дори на партия. Той беше обвинен, че е продавал класифицирана информация на Русия, че е давал анализи на руснаците за българската вътрешна и външна политика. По-късно Малинов беше пуснат от ареста срещу гаранция от 5 хиляди лева, но със забрана да напуска страната. Което не му попречи малко по-късно съвсем необезпокояван да отиде до Москва, където получи орден от Путин. Как стана митичното му пускане и защо съдията, който му разписа правото да лети до Русия по-късно беше посочен като лице на българската корупция е сюжет за отделен мелодраматичен филм, но е факт, че и до днес обвиненията срещу Малинов не само, че са до под кривата круша, но междувременно той си направи партия и днес участва на изборите с нея. Не знам дали Гешев е забравил какво е говорил преди две години и дали поне понякога си спомня своите помпозни обвинения, но е факт, че този прословут шпионски скандал около който се шумя дълго, по-често с ирония, отколкото с гняв, оттече в канала и днес е като спомен за неприятен махмурлук. Защото прокуратурата така и не успя да обясни откъде гражданинът Николай Малинов се е сдобивал с класифицирана информация, която да успее да търгува. А колкото до анализите - живеем в свободна страна (все още) и всеки има право да анализира за себе си случвачващите се процеси. Забранят ли ни това значи ресторантите могат да останат затворени завинаги.
Припомням сюжета с Малинов не случайно. Защото ми се струва, че новият шпионски скандал е измислен така, че да избегне пропуските на предишния фойерверк. Този път вече имаме замесени кадри на Военно разузнаване, единият от тях носещ псевдонима Резидента, завършил школа на ГРУ. Подозирам, че някой някъде си е казвал отмъстително: "хайде сега да видя тези хейтъри, тези диванни бойци ще има ли за какво да се хванат". Само, че ние отдавна живеем в режима на медийна прокуратура. Отдавна живеем в света на телевизионния супергерой Иван Гешев, който един ден лови крадци на кокошки им странджанските села, а на другия доблестно залавя руски шпиони. Имам предвид, че вече като общество претръпнахме от тези безкрайни информационни бомби с които ни залива прокуратурата и то винаги за удобство на управляващата партия и Първият държавен и партиен шофьор на отечеството. Спомняте ли си как в разгара на летните протести срещу Борисов, а и срещу самия Гешев, прокуратурата извади разговори между депутата Александър Паунов и Васил Божков. И това трябваше да е доказателството, че протестите са дирижирани от далечен Дубай. Още ми е смешно като се сетя за това.
Проблемът на поредната медийна димка е, че Иван Гешев не е първенец по доверие в българското общество. И, че твърде често сме го виждали да помага на управляващата партия, за да можем да се доверим на неговите твърдения. Да не говорим, че наблюдателните зрители отдавна са разбрали едно - щом от обвинението заложат на пускане на СРС-та, обикновено това не е доказателство за вина, а точно обратното - те просто нямат достатъчно ясни доказателства и се опитват предварително да нагласят своята версия в съзнанието на обществото. Имаме прокуратура на фойерверките и заради това от безкрайния шум и глъчка, вече едва ли е останал нормален човек, който да й вярва.
Тук стигаме до другия важен въпрос - какво цели този бутафорен карнавал. Отговорът вероятно не е само един. Очевидният от тях е, че това е начин десните избиратели да бъдат стресирани, вдъхновени и възбудени. И съответно привлечени към ГЕРБ. Някой някъде в мрачната централа на управляващата партия си е направил сметката, че разчитането на ниска активност може да се окаже нож с две остриета за плановете на Бойко Борисов и решил, че поредната шумна пиратка може да свърши работа и да източи електоралния ресурс на Демократична България. Преди изборите ГЕРБ плюс Гешев се нуждаят и от излъскване на имиджа, от появата на поредните дудуци, че отбраняват държовността и са стожери на евроатлантическите ценности. Според мен обаче този спектакъл е напълно разфокусиран и няма да успее да остави ясна следа, дори и на наближаващите като скоростен влак избори. Защото България днес живее в ада на социално-икономическите проблеми от пандемията, в срутището на безкрайния провал във ваксинационната политика, в политическите еквалибристики и нарцисизъм на Бойко Борисов. Тези дни обикалям из заснежената и прекрасна Смолянска област и честно да ви кажа не чух дори един човек, който да коментира този скандал със сериозен тон. Това е факт от телевизионната България. Реалната България живее със съвсем друг дневен ред, потопена в съвсем други проблеми. И ГЕРБ май не успяват да разберат точно това.
Между другото - една от деснеещите медии припомни и се опита да разгроми друга пиратка на Гешев. Той обяви разкрието за "безпрецедентно" в новата история на страната. Десните журналисти веднага припомниха скандала от 6 март 2001 година, когато бяха арестувани о.р полковник Яни Янев, бивш шеф на аналитичната дирекция на РУМНО с чанта с документи. Арестуван пак така пред Руското посолството. Малко след това бе арестувана и Лиляна Гешева, шеф на секретната служба на "Военна информация". Говорим за последните дни на правителството на Иван Костов. Припомнянето на дясната медия стига до това, че Янев и Гешева са били дадени на съд. Това, което премълчават обаче е, че 8 години след техния арест и двамата бяха оправдани. Напълно оправдани. И онова се оказа колизия на една отиваща се власт. Припомням го заради красивата аналогия. Твърде добра е, за да я премълчим.
No comments:
Post a Comment