Актуализацията на бюджета – огледалото за следващите избори

 

Политическата лотария в България дълго време изглеждаше смешна. Все едно от 4 април насам не се намираме в обичайната реалност, а сме попаднали насред риалити шоу в което няма правила или насред нискобюджетен холивудски трилър в който всички главни герои се оказват злодеи и публиката в един момент се чуди дали да симпатизира на действието или да освирква до безкрай. Всичко изглеждаше достатъчно забавно, смешно, иронично и абсурдно до мига в който задрейфувалата в безвремието страна не започна да бъде подлагана на ценови шокове - токът скочи, цените в магазините скочиха, доходите замръзнаха. Изведнъж България ярко усети, че политическият вакуум не е източник на безкрайно шоу, а е реален удар срещу обикновния народ. Подозирам, че заради това "Има такъв народ" толкова сериозно се опариха при своя комичен опит да съставят правителство. Върху тях лежеше печата на надеждата, че могат да направят нещо различно, че ще се появят на политическата сцена и подобно на супергерои от комикс ще поставят нещата на мястото им. Всичко това се оказа напразна надежда. Особено, когато Слави Трифонов във фейсбук обяви, че неговата партия (партията, спечелила изборите) ще бъде опозиция. Това много напомни на една изключителна ремарка на Тери Пратчет, който в една от своите книги описва битката между джуджета и тролове в долината Куумс. "Това е първата битка, позната на историята в която и двете армии са се чакали от засада", иронично пише геният на британската литература. Същото виждаме и в 46-ото Народно събрание - първият парламент в който всички партии бързат да се запишат в опозицията. Междувременно стана ясно, че държавата върви към икономическа катастрофа и, че ако политическият елит иска да покаже, че осъзнава къде е и кога е трябва да предприеме някакви мерки. И точно тук се случи най-голямата криза на държавническа мисъл в последните години. Повечето партии предпочетоха да си заровят главата в парламентарните банки и да се отдадат на мечтания за нови избори, отколкото да се опитат да адресират проблемите и да поработят. Президентът Румен Радев няколко пъти се опита да даде знаци, че държавата трябва да реагира и парламентът е задължен да актуализира бюджета, но почти никой не го чу. ГЕРБ цинично обявиха, че държавата можело да се справи и в рамките на сегашния бюджет с което набързо показаха, че изобщо не им пука за пенсионерите, пет пари не дават за хората, а си правят сметка единствено за президентските избори и за своите маньовърчета преди тях. ИТН също проспаха момента в който могат да покажат, че мислят за своите избиратели, а не са се оттеглили във виртуалните бездни, обидени и наранени, търсещи само мига за отмъщение. Те обявиха, че щели да предложат свой вариант за актуализация, но такъв така и не се видя на хоризонта.

И така, много банално, но доста предвидиво, оказа се, че единствено БСП е партията на здравия разум. Свидетел съм колко критики, обвинения, обиди и упреци отнесе левицата заради това, че до последно преговоря с ИТН за съставяне на правителство. И почти никой не си даде сметка, че тези разговори социалистите не ги водят от желание да попаднат във властта (никой не им беше обещал това), а защото ясно осъзнаваха, че страната не може да си позволи повече безвремие и, че е крайно време парламентът да заработи не просто като машина за изслушвания на министри, а като орган, който решава проблемите на българския народ. Ето защо още преди служебното правителство да предложи свой вариант за актуализация на бюджета, единствено БСП настояваше тази актуализация да се случи. Най-малкото, защото само през нея пенсиите могат да бъдат осъвременени и десетки хиляди пенсионери да получат глътка въздух и малко повече пари. На 24 април за първи път левицата постави тази тема, в момента в който всички останали партии бяха заети да правят политически пиратки и фойерверки без реално съдържание. Тази актуализация още тогава беше неизбежна, защото бюджетът на ГЕРБ беше напълно издънен, абсолютно безобразен, без реален поглед върху истинските проблеми, които се стовариха върху нацията. Точно заради това в рамките на краткото и екзотично съществуване на 45-ото Народно събрание БСП проведе битката за актуализация на пенсиите. Битка, която другите лицемерно подкрепиха на първо четене, но след това провалиха на второ. И така играта на избори, играта на безкрайни политически маневри ни доведе до ситуация в която актуализицията стана не просто необходима, а наложителна. И това беше времето в което всички партии да забравят стратегическите различия и да седнат на парламентарните банки, за да поработят в името на интереса на българските граждани. И точно тук станахме свидетели на сценки, които са дотолкова неморални, че спират дъха. Не можеш да вземеш цяла една страна за заложник и да я овъргаляш в дребни сметчици и конюнктурни интереси. Точно този процес ясно очерта разделителната линия. И тя не е партии на статуквото срещу партии на промяната, а партии, които гледат интереса на избирателите и партии, които са отдадени изцяло на нарцистични и егоистични намерения.

Актуализацията на бюджета в един момент се оказа ключов проблем, който визира не само икономическото бъдеще на държавата, а отношението към избирателите по принцип. Заради това е добре да кажем няколко думи за това, което БСП иска да види в актуализирания бюджет. На първо място - от четири години левицата води битка за актуализация на пенсиите. Във всеки бюджет от 2017 година насам отново и отново социалистите поставяха темата, защото тя засяга цялостната политика (или отсъствието на такава) по отношение на доходите. И всеки път тяхното предложение беше отрязвано безмилостно от ГЕРБ с баналното оправдание "няма пари". Това, оказа се, е една от големите лъжи на прехода. Само месец след като започна работа служебното правителство откри достатъчно резерви за актуализацията на пенсиите, което да отмени гнусното подаяние от 50 лева, тежко наследство от Бойко Борисов, който си беше въобразил, че така може да купи допълнително количество избиратели. Как точно да бъдат актуализирани пенсиите е въпрос на политическо решение и дебат, но самият факт, че тази тема стана топактуална е заслуга на БСП. Само преди 6 месеца никой не говореше за нея, а дори и "партиите на протеста" предпочитаха да я подминават мълчаливо". На фона на задаващата се нова КОВИД-вълна е необходимо в бюджета да се предвидят и средства за помощ на дребния и средния бизнес, който вече е настръхнал от перспективата за ново затваряне и нови загуби. Левицата вече изрази и своите критики към проекта за актуализация, подготвен от служебното правителство. Тези критики станаха повод за искри между Корнелия Нинова и Стойчо Кацаров по повод на поредната порция средства, предвидени за закупуването на ваксини, въпреки, че в момента има достатъчно от тях. А какво да говорим за удара, който претърпяха стотици хиляди обикновени българи от по-високите цени на тока и горивата? Крайно време е държавата да забележи този проблем и също да го адресира по някакъв начин.

Всъщност независимо дали ще има нови избори или не, независимо дали с последния мандат ще може да бъде съставено правителство или не, сега е моментът да се разбере коя политическа сила наистина е на страната на гражданите и кои партии съществуват само в името на властта, без да им пука върху колко черепи ще стъпят, за да се доберат до нея. Много анализатори казваха, че спиралата от изборите всъщност е инструмент на демокрацията с който България все още не е свикнала и заради това има огромна съпротива срещу него. Всъщност изборите наистина са върховната изява на демокрацията, но между изборите е добре все пак да се свърши някаква работа. Заради това призовавам всички граждани, независимо от развитието на ситуацията, ясно да си дават сметка кой е бил на тяхна страна и кой през цялато време ги е пренебрегвал. Актуализацията на бюджета е единственото ни огледало за този процес към момента. 

 

Черният лебед и българските избори

 

Навремето съвсем случайно попаднах на една странна и екзотична книга - тя се казваше "Черен лебед" от Никълъс Талеб. Талеб, поамериканчен ливанец, много иронично и литературно се нахвърляше върху всички, които правят "научни" прогнози за икономическото развитие. Според него обаче светът всеки път се развива по различен начин и е залог с висока стойност да гледаш миналото, за да предвидиш бъдещето. Заради това повечето прогнози се оказват "черен лебед" - събитие, което няма как да предвидиш, защото не познаваш напълно всички елементи от реалността. България днес живее в подобно състояние. Миналата година, дори и след започването на протестите, едва ли е имало анализатор, който сериозно да направи предположение, че България може да преживее три парламентарни избори само за 12 месеца. Но днес ние живеем в "черен лебед". Събитие, което ни се стоварва непредвидено, непредсказано и със силата на торнадо, което метеоролозите са проспали.

След като партията-победител "Има такъв народ" зрелищно и скандално пропиля първия мандат за съставяне на правителството, страната със страшна сила се изправи пред перспективата да гласува за парламент отново наесен. Това обаче плаши повечето партии, дори и тези за които социолозите казват, че са във възход. Досега българите два пъти бяха питани и два пъти даваха един и същи отговор - фрагментиран парламент, неясни мнозинства и доста изненади. Задаването за трети път на същия въпрос поставя пред изпитание всички, защото може да видим вот при изключително ниска активност, в пика на нова вълна на коронавируса, а това е като химически експеримент, който е излязъл от контрол. Никой не може да предскаже резултата и ефекта от него. Заради това целият политически модел се изправи пред дилемата възможно ли е с третия и последен мандат да се състави макар и временно правителство, което малко да поуспокои нещата, да се приемат важни закони, а и българските избиратели да видят, че техният вот не е носна кърпичка, която партиите използват не по предназначение. И точно тук политическото уравнение отново се усложни до крайна степен, защото ситуацията днес е диаметрално противоположна на онова, което имахме като резултат след 11 юли.

На първо място медийната митология, че има такова нещо като "партии на протеста" напълно изпуши и се самовзриви. Днес отношенията между ИТН, ДБ и движението на Мая Манолова са обтегнати до крайна степен. Там, където преди витаеше неясното усещане за бъдеща коалиция, днес се чуват думи като "предатели", "продажници", "ренегати" и какво ли още не. След провала на своя мандат за правителство ИТН буквално се оттегли от политическите процеси и започна да напомня за себе си само през атаките към бившите си потенциални партньори. Самият Слави Трифонов наруши своето политическо усамотение и в едно от редките си интервюта към медии, различни от собствената му телевизия обяви, че неговата партия няма да подкрепи друга формация в усилията й да състави правителството. Тирадата му беше дълга и пълна с усещането за неясна обида. Той обяви, че неговата формация е направила компромиси, които са останали неразпознати и заради това страната тръгва към трети избори, независимо от взривоопасните настроения, които се стелят като дим наоколо.

Позицията на Слави Трифонов обаче е хазартна. Тя е политически залог на рулетка. Той разчита на това, че следващите избори, които връхлитат със неизбежността на кинопроклятие ще са истинската победа за "Има такъв народ". Че на тях най-накрая избирателите ще си дадат сметка, че неговата партия е автентичният отговор на техните терзания и ще му дадат мнозинство, което да му позволи да състави собствен кабинет в който няма да се съобразява с Христо Иванов, Мая Манолова и дори БСП. Според мен това, което изпуска обаче е, партията му успя да разочарова чувствителен брой "меки" гласоподаватели, които искаха да видят реален отговор на проблемите на страната и взаимодействие между партиите, които искат промяна. Градската десница, чийто електорат не е многоброен, но е обществено активен и медийно шумен, създаде цяло море от омраза към ИТН, а думите им, за добро или лошо, имат резонанс и се чуват.

Слави Трифонов подценява и друго. Ако изборите на 11 юли бяха желани, защото след 4 април мнозина живееха с усещането, че българските избиратели има какво още да кажат, то на следващия вот основния въпрос, който хората ще си задават е: "кой е виновен да стигнем дотук?". Именно битката за виновника за изборите ще бележи следващото гласуване и заради това дори несъвместими идейно партии започнаха да търсят мостове помежду си, за да предотвратят подобна политическа криза. Това ще е големият филм, който ни предстои да гледаме и като истинско холивудско кино трябва да се настроим за неочаквани обрати в сюжета.

След като първият мандат гръмна много анализатори се изказаха по темата. Общото заключение беше, че освен провала на партиите на протеста се забелязва мъдрото и перфектно държание на БСП в процеса на преговори. Социалистите нито за един момент не си позволиха да поставят въпроса за постове и министерски кресла, а настояваха за провеждането на конкретни политики, които да покажат на българските избиратели, че управлението ги забелязва и отчита техните проблеми. Заради това въпросът с третия мандат съвсем не е толкова предизвестен, колкото мнозина си мислят. Да, провалът е по-вероятен, но се забелязва чувствителна промяна на позициите на някои партии.

В самото начало на кризата от Демократична България обявиха, че няма да приемат правителство с мандата на БСП и то въпреки, че левицата ясно обяви, че ще предложи кабинет на основата на служебното правителство, а то е пълно с хора, които градското дясно харесва. Само за около десет дни обаче ДБ чувствително промени своята позиция и последното изразено мнение на Христо Иванов беше, че ще преговарят за управление дори и с мандат на БСП. Не мисля, че трябва да тълкуваме такъв завой иронично. Това е позиция, която е съобразена с обществените настроения, които не просто харесват служебното правителство, но и очакват конкретни решения за трудната есен и зима, които предстоят. И точно тук изниква другият голям проблем - след като ИТН се отдадоха на политическа изолация, трябва ли да се търсят разговори с ГЕРБ и ДПС, които да подкрепят временно правителство, което да поуспокои малко нещата и да приеме спешни мерки за актуализация на пенсиите, а и по много други проблеми. И тук вече трябва да се подходи много внимателно, но политиката в България така или иначе винаги е била танц върху много тънък лед. Защото като едното нищо ще се окаже, че ГЕРБ, а и ДПС биха подкрепили временно и техническо правителство. Не смятам, че това ще е предателство към идеята за промяна. Ясно е, че в рамките на този парламент големите реформи се отлагат. Във времена в които партията-победител се е втренчила в пъпа си и няма никакво намерение да се пречупва по тази тема, това, което едно кратко правителство може да направи е да предприеме някои неотложни социално-икономически мерки. А тук темата вече опира до всички избиратели, независимо до кого са гласували. Големият отговор за истинското управление се отлага за след следващия вот, но дотогава е необходим преходен период в който кабинетът да забележи мизерстващите пенсионери, дребния и средния бизнес, който е настръхнал от перспективата за нов локдаун и всички останали, които трябва да живеят в политически вакуум. В този смисъл не е предателство да се получи подкрепа от тях, а просто начин българският народ да не бъде подлаган на камшика на нови избори, които ще дадат почти същото като отговор на поставения въпрос. Честно казано и за ГЕРБ и за ДПС ще е стратегически вярно да дадат подкрепа за временно правителство, дори и без техни кадри в него. България тръгва не към политическа, а към социална криза, а ако тя дойде наистина тогава метлата ще бъде тотална. И честно казано гневните избиратели няма да се интересуват кой какви позиции е споделял, на какво е държал и какво е говорил. Всички формации усещат, че се приближава буря и заради това не искат да попаднат в нейния епицентър. И точно тук трябва да видим имат ли политическите формации инстинкт за оцеляване, който да сработи в крайна сметка и в полза на българския народ. Това е черният лебед, който никой не знае дали ще видим на хоризонта.

 

 

Кървавият диктатор Корнелия Нинова

 

Понякога си мисля, че България е заключена в собствената си лоша реалност, която се повтаря отново и отнова с найсточивостта на сюрреалистичен сън. 2021 година е типичен пример за това - досега два пъти минавахме през почти аналогични парламентарни избори, а руската рулетка на българските отношения със зловеща сила ни пуска по нанадолнището и на трети опит за гласуване. И всичко се повтаря отново все едно сме в митичното стихотворение на Блок - по телевизията правят парламентарни калкулатри, Таня Буруджиева и Стойчо Стойчев дават мъдри мнения, наставления и хейт, политици от всички разцветки се обясняват и оправдават. А, да, и да не забравим най-важното - вътрешната опозиция на Корнелия Нинова за пореден път й иска оставката. Това последното се е банализирало дотолкова, че съм убеден, че дори самите изразители на мнението вече не вярват в него. Те го ползват единствено и само като знак за идентичност и като билет за телевизионно участие. Защото е необходимо само да напишеш няколко думи срещу това политическо чудовище Нинова, срещу този кървав диктатор и партиен тиранин и пред тебе широко се отварят вратите на телевизионните студиа, дават ти трибуна, а млади репортерки пърхат с красиви мигли и полуеротично ти задават въпроса: "Ама кажете отново - време ли е вече Корнелия Нинова да се оттегли?". И, разбира се, в БСП всеки има право на мнение. Тези, които редовно искат оставката на Нинова са най-доброто доказателство за това. Казвам го и го повтарям, защото всеки от тях индивидуално веднага ще се ожали каква жертва на кървава репресия е, какъв мъченик на идеологическата кауза, какъв изгнаник от Националния съвет е и как е бил прокуден навън в жестокия свяг от демоничното токче на соцпредседателката.

Въпросът с "вътрешната опозиция" обаче има съвсем различно измерение, ако го погледнем на епичния фон на изборите. Тоест, ако потърсим причините за двата последователни слаби резултата на БСП - на 4 април и на 11 юли.

Това е въпрос по който всеки има свое мнение, но смятам, че една от основните причини за слабото представяне бяха вътрешните раздори в БСП. БСП беше последователна, инатлива, шумна и дразнеща ГЕРБ опозиция, тоест налице бяха всички предпоставки не само да не загуби, а да доразвие своя резултат от вота през 2017 година. И въпреки това остана трета. Обяснението тук не се крие просто в появата на "чудото" ИТН - просто в БСП беше отгледана една яростна вътрешна опозиция, която четири години не спря да са занимава единствено и само с левицата. Навън в света се случваха зловещи събития, корупционните бомби гърмяха от всеки ъгъл, политическият тероризъм на ГЕРБ стана нетърпим, а "опозицията" са занимаваше единствено с Нинова. Тезите им звучаха от всеки телевизор. Ако ги обобщим те звучаха така - БСП отстъпва от принципите си, БСП за нищо не става, БСП няма идеология, БСП става лидерска партия, БСП е немощна опозиция, БСП преследва инакомислещи, БСП залита към популизма и какво ли още не. Кажете ми коя партия би привлякла периферия след като видни социалисти не спираха да се упражняват в това пошло красноречие? Как да убедиш случаен избирател, че ти си последователен и че ще имаш силата да изчегърташ ГЕРБ след като известни политически муцуни редовно вият от екраните за всякакви несправедливости? Да ви припомням ли, че с активното съучастие на ГЕРБ групата на БСП в 44-ото Народно събрание също беше разрорена. От нея се отцепиха 10 души, които веднага направиха далаверка с ГЕРБ, получиха парламентарни привилегии и достатъчно трибуни, за да разстрелват всекидневно с морален патос Нинова. А какво да кажем за още десетки медии, които съвсем целенасочено не спряха да ровят с мръсни ръце в БСП, за да осквернят всеки порив на истинска сила и възход? Ще ви припомня още един култов случай, който вече е забравен и погребан, но трябва да се вади на бял свят, когато говорим по толкова мрачна тема. В края на юни, буквално десетина дни преди старта на големите протести, на заседание на Националния съвет Корнелия Нинова постави два въпроса - БСП да направи национална подписка за вот на недоверие и да организира протести. Националния съвет (в онзи момент напълно доминиран от опозицията на Нинова) отхвърли и двете предложения. Те бяха отмъстително смачкани, без изобщо да бъдат обмислени. След това същите хора, които погребаха тези идеи обясняваха от всеки екран как БСП не била достатъчно активна в протестите. БСП можеше да е автентичен лидер на недоволството, но вътрешната опозиция реши друго.

Не ме разбирайте погрешно - не се опитвам да напиша пълна индулгенция на Корнелия Нинова, най-малкото, защото тя едва ли има нужда някой като Матросов да се хвърля да я брани. Тук става дума да опишем автентичните процеси в БСП и да ги освободим от хватката на умишлената демагогия и словоблудство в която са потънали. А Нинова вероятно сбърка, че след нейната смазваща победа на прекия избор продължи да отговаря на постоянните провокации, които от един момент нататък се превърнаха в единствения вътрешнопартиен живот в БСП.

Това ни доведе до кошмарната 2021 година, когато левицата с очите си видя как други партии паразитират върху плодовете от нейния опозиционен труд и се изстрелват в стратосферата. Точно слабите резултати обаче дадоха хранителна среда на прословутата "опозиция", която отново получи златния шанс за изява. Недоволните дори си създадоха нещо като обединение в БСП, наречено "Социализъм 21" и пуснаха на пазара поредното искане за оставка на Нинова. И тук се получи нещо интересно, което се струва да бъде отбелязано, защото то не отговаря на никаква идеологически последователност. Вечните критикари бяха бесни, че БСП не се вписва в "силите на промяната" в 45-ия парламент. Прочетох много съскащи мнения по темата, а новото обединение дори пусна декларация с такъв въпрос - иска ли БСП да е част от промяната или не? След това изминаха много луни, още едни избори, ИТН се пречупи и започна преговори с всички партии, успя да се скара с част от тях и получихме нова декларация - как БСП за нищо не света не бива да подкрепя кабинет на ИТН. Това е идеологическа гъвкавост на която всяка тайландска стриптизьорка би завидяла. В такива ситуация на двоен обстрел едва ли друг лидер щеше да издържи. Но истината е, че Нинова успя да излезе и от тази криза и да проведе преговорите с ИТН по учебник. Именно тя даде показно как трябва да се постъпва принципно в такива ситуации. И не, че това ще бъде оценено от нейните врагове, но хората виждат. Въпреки бурята от кал срещу левицата стана ясно коя е партията със здрав разум и мисъл за държавата.

Всъщност дотук си говорихме за постоянните атаки на вътрешната опозиция, а всъщност големия въпрос е съвсем друг. Големият въпрос е защо те, въпреки титаничните медийни ресурси впрегнати в тяхна полза, въпреки постоянния журналистически съпорт, не успяха да превземат върха на БСП. Отговорът е много прост - всеки нормален социалист в момента в който види лозунга "Незабавен конгрес" е наясно какво искат да направят противниците на Нинова. Те искат да отменят всичките й реформи - прекия избор, мандатността на народните представители, изобщо цялата демократична мощна вълна, която пусна тя в партията. Всъщност тази опозиция е израз на гневното минало, а не чертае образ на светло бъдеще. И заради това тезите им отдавна са увиснали немощно в пространството и се четат и споделят от един изключително тесен кръг хора.

Срещу БСП се водеше яростна война в течение на години. Мисля, че е крайно време да го признаем. БСП беше атакувана отвън и отвътре и тази тактическа сплав се оказа най-голямата слабост на кресливите телевизионни говорители. Те говорят за успокояване на партията, за диалог, а всъщност имат предвид единствено махането на Нинова. Говорят за оздравяване, а всъщност искат да ампутират новото. Това е безкрайната политическа слабост на тяхната позиция. И го казвам не тържествуващо, а с лека тъга. Обичам в левицата да се водят автентични идеологически спорове. Но презирам всеки, който интригантства на дребно и подло като поръсва всичко това с идеологическа пудра, за да изглежда принципен. А безпринципността винаги лъсва. Независимо от телевизионните турнета.