При всяка голяма трагедия, която се е случвала в последните 30 години винаги се е намирало някой, който тъжно да въздъхне, че тя е тъжна метафора на целия преход. Вероятно това е съвсем в реда на нещата - едва ли има българин, с изключение на затлъстелите олигарси, който да не усеща, че страната ни се намира встрани от своето историческо време. Че все едно сме се отклонили в някакъв задънен коловоз на историята, където безвремието става все по-гъсто като тиня от блато, която се сипе върху нас и изход от това състояние просто няма. Но нека да оставим големите трагедии настрана - в последните дни на живо гледаме един абсурдистки спектакъл, който по най-изящен, болезнен, садистичен и съвершено ясен начин ни показва, че днес ние живеем единствено в илюзията за държава. Защото държава отдавна няма.
Става дума, разбира се, за историята със заседналия край Камен бряг турски товарен кораб. Когато човек се зачете в събитията довели до инцидента с удивление схваща, че тук има не просто поредица от пропуски. Точно обратното - това са поредица от отсъствия. Първо - турският кораб буквално се отклонява от курса си. И това на никого не му прави впечатление. Да, може да е грешка на екипажа, но от българска страна никой не реагира докато не става твърде късно и корабът на засяда в опасна близост до брега. След като инцидента стана национално известен министърът на отбраната Георги Панайотов се оправда, че държавата не може да торпилира кораб, който за 10 минути се е отклонил от курса си и, че военноморските сили нямат вина за това, което се случи. Подозирам, че военният министър може и да е прав, въпреки, че не мога да си представя ситуация в която развита държава би търпяла самолет или кораб, които излизат от курса си, без поне да направи опит за връзка с тях.
Всичко това обаче е само началото. Трагедията започна след като стана ясно, че корабът е заседнал и е необходимо спешно да се вземат мерки. В началото новините звучаха оптимистично - говореше се за създаване на логистика, коментираха се действия на "Морска админстрация", мъдро ни се споделяше, че ще се вземат мерки, за да може корабът да бъде освободен до няколко дни. И тогава всъщност трагедията започна с пълна сила. Защото стана ясно, че никой не може, не знае и няма представа как да се справи с този инцидент. Ама буквално никой. Че такива лъскави и добре звучащи опаковки като "Морска админстрация" всъщност и представа си нямат как да реагират в такива ситуации. Защото след като минаха няколко дни заглавията в стил "Провал на операцията край Камен бряг" започнаха да стават основна новина в медиите. Оказа се, че в България никой не знае как да действа. И за капак на целия този политически и държавен ситком се оказа, че немощният опит за прехвърлянето на товара от кораба на брега всъщност замърсява морето. Но това не го научихме от държавните органи - трябваше да се появи таен запис на нефелната операция, за да видим с очите си, че в България няма нормална логистика дори за местенето на един товар на 15 мчетра. Бурлеската продължи с пълна сила - появиха се два влекача, които се опитаха да помръднат кораба, но без никакъв успех. И точно тук започна да се разбира нещо ключово, за да си изясним картината на България през 2021 година. Оказа се, че нито една институция не е предвидила план за действие в кризисна ситуация подобна на тази, нито една администрация не си е направила труда да подготви своите хора за това какви действия се предприемат при такава криза. Тоест от години тази бомба е цъкала в безвремието и просто и е било необходимо стечение на обстоятелствата, за да видим щетите от пълната некадърност и небрежност.
Заради това турският кораб още стои безпомощно край Камен бряг, а разговорът за него по медиите отдавна не е как точно ще бъде измъкнат, а кой носи отговорност за демонстрацията на такава безпомощност, която демонстрира държавата. Разбира се, много лесно е да посочим служебното правителство и да изсипем всички отговорности върху него. Това обаче няма да отговаря на истината. Все пак с леки промени то съществува едва от месец май тази година. А преди него 12 години ГЕРБ се бяха впили като въшка в черепа на държавата, а техните медиите сладострастно обявяваха Бойко Борисов за величествен ръководител на добре смазана машина. Оказа се обаче, че Борисов е бил ръководител на каруца върху която е сложена броня на "Мерцедес", защото още по негово време стана ясно, че в кризисните моменти на страната, държавата е голямата черна дупка, която не знае какво да прави, не предприема адекватни действия и буквално съществува, за да брани политическия имидж на премиера и нищо друго. Оказа се, че Република България е само марка зад която нищо не стои. Защото държавата не са просто министерските кресла и надутите костюмари, които твърдят, че управляват. Това се механизмите на защита, за сигурност, за социално осигуряване. В България, оказа се, имаме министерства, но нямаме държава. Имаме "Морска администрация", но нямаме никаква представа как да действаме при криза. Имаме всякакви служби за реагиране, които не знаят как да процедират, когато жегата дойде.
Мнозин точно тук ще повдигнат вежди и ще ме обвинят в черногледство. Но само погледнете сагата с турския кораб и, ако я разчетете правилно, ще настръхнете от ужас. Тя ни разкрива истинското лице на един пълен институционален разпад. На една буквална екзекуция на държава, която някога може да не беше най-добрата в света, но си имаше достатъчно приличен вид. И всъщност точно това ни спасяве все още от пълен разпад. Хората помнят, че някога тук все пак имаше държава. Добра или лоша, но държава, която можеше да дава сигурност и си вършеше работата. Днес ние живеем със спомена за това минало и с кошмарното настояще при което дори един заседнал кораб се превръща в невиждана криза и ражда проблем след проблем.
Вижте само колко библейско звучи. България се изправи на ринга срещу един кораб. И корабът разгроми България. Цялата държавна машина се оказа безполезна, безпомощна и нелепа в мига на тази криза. Защото споменът за истинската държава изтлява все повече, а пред нас се очертава мрачния скелет на едни останки, които отдавна не работят, а само имитират живот. Годината е 2021 година. Годината на заседналия кораб. Годината на мъртвата държава. Годината в която е необходимо поне някой да си даде сметка, че така повече не може да продължава, защото следващата криза вече може да се обърне в кошмарна трагедия.
Само спомените отдавна не стигат.
No comments:
Post a Comment