В момента в който целия свят живее в ужаса на галопиращите цени на природния газ, световните борси се гърчат под този удар, а домакинствата в цяла Европа следят прогнозите за студена зима и лют студ, е много добре да си припомним кой и как докара България до това да е пълноценен участник в този икономически филм на ужасите от който скоро няма да излизаме. Въпрос на време е някой съвсем официално да състави един списък на позора на всички партии, които се обявяваха срещу големите енергийни проекти и ги торпилираха с ефективността на надрусани с амфетамин ислямски муджехедини. Ако България беше построила АЕЦ "Белене" преди 10 години, сега нямаше да се чудим на хвърчащите цени на тока и да организираме парламентарни дебати с едно основно питане: "какво, по дяволите, стана?!". Ако "Южен поток" беше готов дори в окото на тази буря държавата ни щеше да бъде много по-защитена и спокойна. А и спокойно можем да кажем - майната й на държавата, българските граждани щяха да бъдат по-защитени в тази голяма криза, която май ще остане доста по-дълго отколкото се смяташе в началото. Представете си България да беше осъществила и "Бургас-Александруполис" - проблемите нямаше да я заобиколят, но по никакъв начин не биха се усетили като икономическата агония, която днес ни разтърсва.
И най-лошото е, че при всеки един от изброените проекти винаги е имало цял легион от партии, които не са спирали да работят срещу българския национален интерес. Да ви припомням ли градското дясно, което днес е мимикрирало в поредното си ГМО, наречено Демократична България. Убеждаваха ни, че АЕЦ "Белене" е корупционен проект, пускаха пълни измислици за цената, говореха ни, че няма да има къде да продаваме произведения ток и, че бъдещето е във възобновяемите енергийни източници, тези предвестници на великото зелено бъдеще на Европа. Точно тогава у нас беше насаден мита, че "възобновяемите източници" на "зелена енергия", като фотоволтаиците и ветрогенераторите, ще решат енергийния ни проблем. Този мит от ден на ден става все по-картонен и звучи, макар и гръмко, но кухо. И това не са празни думи, а необорим факт, потвърден от практиката, защото няма нито една държава с модерна икономика, която да си базира дългосрочните си планове за икономическо развитие, разчитайки на капризите на природата и времето. Напротив, ако плановете за ускоряването на икономическото развитие на държавата ни са наистина сериозни, а не просто пропагандна демагогия с единствено електорална насоченост, то ние спешно се нуждаем от сигурен, надежден и евтин енергиен ресурс, който, освен всичко изброено, осигурява и най-важния критерий - критично необходимата за дългосрочно планиране стабилност на мощностите.
Нека да припомним и странната еволюция на позицията на Бойко Борисов, който започна като фен на новата ядрена централа, а само две години след това вече я наричаше "гьол", а малко по-късно изкомандва на парламентарната си група официално да закрие проекта. Трябва ли да ви припомняме и политиката по отношение на "Южен поток"? България цяла стана свидетел как през 2014 година група американски сенатори тържествено дръпнаха спирачката на проекта. Убеден съм, че много безродници са отваряли бутилки с шампанско в онзи ден, но горчивата сметка на цялото политическо шоу пристига днес. И я плащаме абсолютно всички. Плащаме я по много начини, защото безумните цени на тока вече вдигат цените на абсолютно всичко. Това, което преди няколко месеца можехме да купим за 20 лева, днес струва минимум 40. И нека пак да повторя - най-гадното в случая е, че страната ни систематично, последователно, дори инатливо унищожи всеки шанс за защита срещу такива кризи. Можем да се отдадем на спомени оттук до края на света. Но каква полза? Когата жегата дойде, ние бяхме първите пометени от торнадото.
И преди да кажем няколко думи за ситуацията у нас и дали водената политика може да намери изход от тази буря, все пак е забавно да проследим и европейските реакции по темата. Във всички анализи, които прочетох тези дни след изброяването на причините за скока на цените на природния газ, винаги се стига до един мрачен пасаж, в който авторът въздъхва и мрачно просъсква: "А каква е ролята на Русия?". И така всеки икономически анализатор вече се научи да се плюнчи, че сега Кремъл щял да използва ситуацията, за да лобира за "Северен поток" 2. Прави впечатление, че в тази ситуация Русия никога няма правилен ход. Ако пусне повече газ - значи залива Европа със своите ресурси, за да я държи в подчиненение. Ако реши да ограничи доставките - тогава Москва извива ръцете на ЕС, за повече цени. Ако си изпълнява стриктно договорите моментално попада под подозрение, че замисля коварен план за световна енергийна доминация.
Всъщност намесването на Русия във всеки анализ е наистина важно, защото в тази криза точно тази страна е от ключово значение за по-безболезнен преход. Проблемът е, че у нас май всеки диалог с Москва е напълно погребан, а дори и служебното правителството води откровено проамериканска политика. Не разбирайте това като драматична критика. Обстоятелствата са такива и е илюзия да си мислим, че някой друг би водил по-независима политика. Проблемът е, че точно този вектор днес не ни дава бърз изход от кризата. В такава ситуация в която ръцете са ти вързани и няма как да се възползваш от нови преговори с Русия, България буквално е обречена да изгълта целия товар със сол на кризата, а и да отнесе полагащия се бой. Можем да утре да сочим с пръст и да обвиняваме политическият елит. Той си заслужава всички псувни, проклятия и обиди. Но това няма да ни реши проблема в който попадаме и който става все по-болезнен. Но нали още древните китайци бяха казали, че кризата е просто друга дума за "нова възможност". Истината е, че още служебното правителство, ако иска да остави следа в историята и да бъде запомнено, трябва в спешни срокове да потуши страстите си, да загърби емоциите и с хладен разум и прагматизъм да съсредоточи вниманието си върху въпроса, как и накъде иска да се развива енергетиката? След което да изкара отдавна вече събиращите прах по рафтове и чекмеджета сериозни и независими експертни анализи, доказващи безспорната икономическа ефективност и социална целесъобразност за Северозападния регион, и да реши въпроса за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" със съществуващото руско реакторно оборудване в модерна синергия с доказалите се и признати от руския производител европейска и американска контролно-измервателна екипировка. Така там дори и в тези буреносни времена може да се получи симбиоза от национален интерес и баланс на геополитическите настроения. Или, както казват възрастните хора, в ръцете си имаме уникален шанс "да сучем от две (че и от три!) крави", за да пораснем по-бързо! И икономически, и социално! А, в крайна сметка, ключовият критерий в случая е, какво е по-полезно за нас в момента. Защото тръгнем ли все пак да направим нещо, хората ще видят, че има управление, което мисли за тях.
В противен случай всяка "про"-политика няма абсолютно никакъв смисъл. Да се подчиняваш на чужди интереси без да отчиташ твоите собствени е капанът, който щракна за нас и ни паркира в този крачол на световната историята. Само със сляпо слушане на чужда воля няма да стане. Време е някой да формулира национален интерес. И между другото кризата е най-удобното време за това. В противен случай цените ще скачат, природния газ няма да достига, кризата ще удари всяко българско семейство, а това е процес с непредвидим край.
No comments:
Post a Comment