Рядко се е случвало кандидат за президент да започне своята кампания с толкова грандиозни и епични гафове като Лозан Панов, тайният политически оргазъм на градската либерална полудесница. Още в първото си интервю като претендент за поста на "Дондуков" 2 Панов реши да показва мускули, но не на ГЕРБ, а на Румен Радев и го нарече "фалшив герой". Това мнение отприщи буря от неприязнени емоции и само в един миг шефът на ВКС се превърна от кандидат на промяната в телевизионна карикатура. Заради смущаващата глупост на тази фраза, всички изпуснаха обаче още по-голям проблем в медийната логорея на Панов - той буквално нарече Демократична България естествен партньор на ГЕРБ и в друга държава, в нормална ситуация, това вече щеше напълно е торпилирало неговата кандидатура. Не е нормално, нито полезно да виеш гръбнак пред партията на корупцията и да твърдиш, че ГЕРБ щяха да бъдат различни, ако бяха влезли в коалиционен брак с градското дясно.
Цялото интервю показа един потресаващ факт - ако Панов продължи с подобен стил на поведение и скоро няма да могат да го изберат дори и за домоуправител на някоя панелка в "Надежда". То трябва да влезе в учебниците като ярък зрелищен провал и пик на самоунищожителния инстинкт на един твърде повярвал си човек. Панов например така и не излезе от руслото на предварително назубрените опорни точки и научени наизуст клишета. И понеже пред нас имахме абсолютно монотематичен кандидат оказа се, че единственият проблем на страната е правосъдието. Което (първи ще призная) е добър пълнеж за 6-7 минути разговор, но оттам-нататък се превръща в средновековно мъчение понеже има сравнително малък на брой начини да кажеш "съдебна реформа" и "Гешев е мръсник". Тоест - Панов се очерта като тотален господар на космическата скука в надпреварата и съм убеден, че дори феновете му знаят, че ще е точно така. Така още при първата му изява стана ясно едно нещо. Лозан Панов е кандидат, който звучи прекрасно на хартия, но в реалността е като комикс. Идеята за Лозан Панов е по-добра от самия Лозан Панов и това е телевизионната трагедия на градското дясно.
Пътят на камикадзето обаче не свърши дотук. Панов продължи да се самоунищожава с толкова бързи темпове, че само някой френетичен режисьор като Тарантино вероятно може да схване тази кървава логика. Пред "Свободна Европа" само няколко дни по-късно той обяви, че Радев е трябвало да положи повече усилия по съставянето на кабинет, дори с ГЕРБ и ДПС. Подобна изцепка прави дори Йоло Денев да изглежда като политически мъдрец в сравнение с бляна на градското дясно. Защото с подобно изявление Панов буквално занули гневът на всички хора, които миналата година въстанаха срещу безумието на ГЕРБ, срещу сенчестата им коалиция с ДПС, срещу схемите, суджуците, олигархичните паяжини и корупционни изцепки. Голяма част от феновете на градската десница бяха на площада, а изведнъж се оказа, че "техния" кандидат, ако беше на мястото на Радев, щеше да помага за правителство на ГЕРБ и ДПС. Това не е шамар, а удар с юмрук в лицето.
А най-накрая дойде и нещо още по-поразително. Предизборния клип на Лозан Панов се оказа като нещо, което е направил петокласник. Шефът на ВКС срича някакво полуесе на тема "България на бъдещето" на фона на небе с облаци. Не напразно безмилостните ироници във фейсбук веднага оприличиха Панов на телевизионна врачка. Всъщност в случая това може да е вина на самия Панов, но всеки, който си мисли, че Ивет Добромирова разбира от пиар и политика, рано или късно е платил с репутацията, парите си и здравия разум. Защото тази аматьорска постановка буквално постави под въпрос здравия разум на екипа на Панов и неговите разбирания за кандидат-президентската битка. Мнозина от нас чакат с лек потрес следващата изява на кандидата, защото още едно такова интервю и наистина ще имаме феномен - Луна ще вземе повече гласове от Лозан Панов.
А не трябва да изпускаме и вицето на кандидата - Мария Касимова - Моасе, за която има тежки съмнения, че в последните пет години не е живяла в България и съответно не покрива изискванията на закона за това за което я предлагат. Достатъчно е да се потопите в нейното творчество, за да усетите абсолютно фанатичната й омраза към българския народ - в нейните есета българите ядат шумно, смеят се високо, приличат на селяни. Това е много по-зле от "Сексът и градът" - това са размишленията на някаква градска снобка, която мрази в себе си най-много своята национална принадлежност. И ето този екип, опитват се да ни убедят, ще бъде двойката на промяната. Някои хора наистина трябва да спрат с незаконните субстанции.
Истината е, че градското дясно отдавна оглежда Лозан Панов като кандидат за президент. Още през 2016 година неговото име беше обсъждано като потенциална възможност, както научихме от изплували стенограми от разговора. Тогава самият Христо Иванов обяснява, че жената на Лозан Панов е "черен лебед", тоест може да е фактора, който да прецака участието му в изборите заради съмнения за нейно участие в някакви афери. Днес виждаме, че всъщност черният лебед винаги е бил самият Лозан Панов.
Смятам обаче, че серията от гафове в които градското дясно се заплете съвсем не са продукт на случайност. Те представляват закономерност за всеки, който е следил с научен интерес политическият път на десницата. Те блясват на едни избори, след това започват да си вярват толкова много, че грандиозно се дънят на следващите. Няколко фактора трябваше да покажат на ДБ, че е необходимо да подходят към вота с повече внимание и с различна стратегия. Появата на "Продължаваме промяната" буквално разтърси техните редици, а привличането на Ицо Хазарта показа, че Кирил Петков и Асен Василев буквално са се прицелили в електората на градското дясно. Отделно от това доста социологически проучвания показаха, че голяма част от десните избиратели ще гласуват за Румен Радев. В такава ситуация ДБ показа, че не е научила нищо ново, а под напрежение партията буквално се разпада. Точно на това можем да отдадем фиаското с регистрацията на листа в Стара Загора. Красивите обяснения, че ДБ се опитвала да предизвика администрацията, която живеела в 20, а те били формация от 21 век могат да задоволят единствено крайните им фенове. Как всички останали партии се регистрираха, а те не можаха?
Всъщност с поредицата си от грешки днес ДБ плаща цената за странното си поведение в рамките на 46-ото Народно събрание. Ако бяха отговорили на поканата на БСП, ако бяха направили опит за съставяне на правителство на диалога, може би днес кондицията им щеше да бъде друга. Но всички виждаме, че гневът на избирателите днес търси виновника за третите парламентарни избори, че хората се опитват да разберат кой ги изправи пред абсурдната ситуацията за трети път да отговорят на един и същи въпрос в рамките на шест месеца. И партиите на ината ще платят. Тези, които не забелязаха какво се опитват да им кажат хората, днес ще бъдат наказани. Лозан Панов тепърва ще има да го научава по трудния начин. Както и Демократична България.
No comments:
Post a Comment