Една новина от миналата седмица, която за малко щеше да остане незабелязана, постави отново с неочаквана острота въпросът за бъдещето на българската външна политика и целият натиск, който в момента се упражнява върху нея. Заместник-помощник-държавния секретар на САЩ по европейските въпроси Габриел Ескобар съобщи, че посланикът на САЩ в София работи сериозно по темата за нарушаването на човешките права в България. Отговорът му беше след питане на американска конгресменка какви стъпки предприема Вашингтон за признаването на "македонско малцинство" в България. Подобно изявление трябва да накара всичките ни политически аларми да запищят, защото пред очите ни се осъществява класическа схема за натиск върху политиката на страната. Опростена до край тя изглежда така - значи спирате Скопие за членство в Европейския съюз, тогава я да ви питаме кога точно ще признаете македонското малцинство, а?
Този сюжет става още по-ясен след като видим, че конгресменката, която задава въпроса е Клаудия Тени, председател на групата за приятелство на Конгреса на САЩ със Северна Македония. Тази маневра беше не просто очаквана, тя беше неизбежна. Но от друга страна ясно демонстрира и в каква битка е въвлечена нашата страна. Ние решихме да остояваме съвсем справедливо историческата истина, а срещу нас се изправиха мощни геополитически интереси. Това донякъде е и наша вина. В продължение на години България мълчеше и не поставяше своя интерес на международната сцена и свикна да бъде заобикаляна по големите теми. Заради това решението миналата година за спирането на Македония по пътя на ЕС дойде като гръм от ясно небе за мнозина. И днес всички виждаме как веднага след изборите натискът върху следващото правителство ще стане епичен. Защото той не започва от вчера, този натиск се включи на пълни обороти в мига в който България за първи път в историята на прехода реши да каже "стига" и да остои историческата истината за общата история на двата народа. Още тогава започнаха дипломатическите совалки и съскания, които да ни накарат да се откажем от претенциите и да подпишем индулгенция на македонските елити като ги пуснем в ЕС. Този натиск не е отслабвал нито за миг и всеки партиен лидер може да ви го каже. Вероятно посланици не са им звънели с въпроса: "Абе, как живеят българите в тази скъпотия?", но със сигурност са ги притискали да променят позицията си по отношение на Скопие на мига.
Темата за Северна Македония е един от големите консенсуси в българското общество. Точно по нея съгласие беше постигнато бързо и досега то беше основния мотор на нашата позиция пред Европейския съюз. Но виждаме, че ситуацията търпи промяна. В следващия парламент ще има поне две нови партии (Има такъв народ и Продължаваме промяната), а ние не сме чули от тях позиции по горещата тема. Очевидно е, че съгласието трябва да бъде потвърдено, ако България иска да има лице и мускули в очертаващия се голям сблъсък.
Същевременно обаче от изявите на някои политически "лидери" вече започвам да се изпълвам с неприятното и хладно усещане, че националният консенсус по темата за Македония вече е пробит. Няма как да разчетем по друг начин импровизациите на Бойко Борисов, който след среща с представителите на български организации в Македония, поиска в конститутицията на югозападната ни съседка да бъде записано, че има "българско мнозинство". Всички знаем, че дипломацията е особено минно поле. Там всяка въздишка има значение, а неправилно използваната дума може да провали дългогодишни усилия, а Борисов буквално направи точно това. Неприемливо, националнобезотговорно и строго противопоказано да говорим и за "българско малцинство" в Северна Македония! Просто, защото това е в пряко противоречие с всичко, което България е поставяла като обосновани претенции и условия досега. Защото признаването на "българско малцинство" автоматично означава признаването на различна историко-етническа идентичност между "мнозинството" и уж "привнесеното" отвън "малцинство" в една държава. Българите в Северна Македония не са "малцинство", а исторически обективно обусловен равностоен народо- и държавообразуващ субект в новата история на Северна Македония. И това е принципната позиция, която България трябва да отстоява докрай, въпреки все по-нарастващия вътрешен и външен натиск за пореден "исторически компромис" в името на общото европейско бъдеще. Всъщност самите българи от Македония съвсем не държат да бъдат записвани като "малцинство", което още по-ясно показва, че отделни политически сили у нас се опитват да вземат плавно завоя към съвсем различна позиция на страната ни. И ми се иска ние като общество да имаме повече сетива за подобно продажно поведение, защото Северна Македония е ключова за страната ни тема и пробият ли по нея, след това не виждам какво точно ще отбраняваме. Тук говорим за двубой, който пряко засяга не само нашите исторически корени, но и нашата памет, нашата национална идентичност, всичко онова, което ни крепи толкова много години през големите исторически бури и изпитания. Всъщност може би ми се искаше да видя и по-ясна държавна реакция по темата за "македонското малцинство". Ние не можем да позволим България да става изтривалка на всякакви геополитически интереси и обстоятелства и точно страната ни винаги да плаща сметката за чужди вини и амбиции. Всъщност точно по тази тема ми се искаше в предизборната кампания да чуя повече мнения. На срещата с представителите на същите организации от Македония лидерът на БСП Корнелия Нинова категорично обяви, че членството на Северна Македония в ЕС не може да се случи за сметка на историческата истина и националния интерес на страната ни. Ето това не чух от всички останали. Защото някои говорят за "българско малцинство", а други мълчат виновно, защото не знаят какво точно да кажат.
Темата "Северна Македония" е върховният тест за способността на държавата да отстои своя национален интерес и да не позволява на всякакви геополитически съображения да се месят директно върху историческата истина, върху която е изградено и нашето настояще. Дори леко, уж козметично, деконструиране на миналото задължително ще доведе до неминуеми и дори фатални деформации на архитектурата на настоящето ни. Което пък е основата на бъдещето на държавата и обществото ни!
No comments:
Post a Comment