И така чудото отново стана - при чудовищно ниска активност новото телевизионно явление "Продължаваме промяната" спечели третите поредни парламентарни избори в България. Едва ли в това има изненада - още на 4 април стана ясно, че българските избиратели търсят своята формула за окончателно приключване на ГЕРБ и са склонни да заложат дори и на Слави Трифонов, за да видят това свое желание осъществено. В случая то доби формата на харвардските костюмари - Кирил Петков и Асен Василев. Не разбирайте иронията като пълно отхвърляне - гласът на избирателя е свещен и трябва да бъде уважаван и разбран. Просто вотът за ПП идва след два вота в които цялата надежда за промяна беше концентрирана в един телевизионен комедиант, така че опасенията са повече от разбираеми. 2021 година просто се оказа странна, непредсказуема и екзотична.
"Продължаваме промяната" направиха разчупена и раздвижена кампания, но едва ли само това е обяснението за техния успех. Хората за пореден път инвестираха своето доверие в така чаканото нещо ново, нещо различно, нещо извън рамките и този път то получи своята плът в лицето на двама бивши служебни министри, които се появиха на голямата сцена, заложиха всичко на изборната рулетка и взеха големия джакпот. Дори и само заради този миг си струваше да се види лицето на Бойко Борисов в нощта на гласуването. За втори път му издърпаха лидерското място изпод краката. А такива мигове трябва да бъдат ценени.
Не можем да кажем, че политическите идеи бяха лидиращи в изборите на 14 ноември. При тях за пореден път телевизионните образи надделяха над разума, магическото светоусещане над смисъла и България по никакъв начин не се освободи зад усещането, че е попаднала в екзотичен крачол на времето, където е възможно абсолютно всичко - например след година Кирил Петков да е обявен за светец, а със същата доза за вероятност след толкова време всички да го мразят в червата и кълнат до девето коляно. Пред очите си имаме партия, която се появи през септември, а през ноември вече спечели изборите. Тоест абсолютно всичко е възможно. Ние живеем в политическо фентъзи, където телевизията е по-важна от мозъка.
Много анализатори се изредиха да се опитват да предадат смисъл на всичко, което преживяхме през тази година. Но едно нещо се набива в очи моментално - сривът на ИТН и Демократична България, изхвърлянето на Мая Манолова от парламента и лошият резултат на БСП, която този път падна на нива, които дори ДПС задмина. Не мисля, че всичко това може да бъде обобщено под общ знаменател. За тази резултати има различни причини и подозирам, че още дълго ще слушаме дълги сутрешноблокови анализи за това какво точно преживяхме и какви ще са последствията ни за мозъчните клетки.
ИТН и ДБ (знам, че и двете партии мразят да бъдат в едно изречение) плащат цената за своята арогантност, самоувереност, дори и наглост по време на предишните два парламента. Хората на Слави Трифонов поставиха своеобразен рекорд в историята на прехода - два пъти не успяха да реализират буквално готов мандат за съставяне на прамителство. ИТН бяха чудото на предишния вот - новата партия, която се появява буквално от телевизионната бездна и печели почти целия протестен вот с едно мигване. Вместо реализирано управление обаче видяхме буквално разиграване на телевизионни скечове, заплитане в интриги, обвинения, скандали и драми, които направиха партията на Слави най-краткото политическо явление на света. Днес ИТН са в парламента, но на следващи избори едва ли ще успеят да се преборят за влизане в него. Тази формация мина през политическия живот на България без да остави следа и вероятно ще бъде запомнена не с реална политика, а със съмнителните модни наклонности на своите депутати.
Демократична България се оказа най-голямата жертва на харизмата на Кирил Петков и Асен Василев. Нещо, което беше ясно от самото начало. Двамата бивши служебни министри като вампири изсмукаха електората на ДБ и ги паркираха на 6-то място с два пъти по-малко гласове. Подозирам, че в драматичната телевизионна нощ на вота лидерите на градското дясно са си скубали косите защо ли в рамките на 46-ото Народно събрание отказаха поканата на БСП за разговори по съставяне на кабинет. Ако тогава партиите вън от ДПС и ГЕРБ бяха успели да реализират управление, днес ситуацията сигурно щеше да е много по-различна. Но българските избиратели са безпощадни. Всички знаехме, че тази гилотина идва, че тя се точи, само ДБ се оказа странно сляпа за нея. Всъщност и оставането на Мая Манолова вън от парламента е явление точно от този тип - бившата омбудсманка си мислеше, че ако гравитира край харизмата на Петков/Василев това по някакъв странен начин ще спаси и самата нея. Това се оказа върховна илюзия. "Продължаваме промяната" изсмука всички партии на протеста, концентрира вот в самата себе си и заради това се оказахме в един парламент в който много формации буквално живеят задгробен живот.
БСП също беше тежко ударена. На последните два вота левицата живее в странна социологическа шизофрения - проучванията й отреждат едно място, когато обаче българите трябва да гласуват реално, резултатът е съвсем друг. В рамките на 46-ото Народно събрание БСП беше партията на здравия разум, последната останата диалогична партия, но това съвсем не й помогна за различно и по-добро представяне. БСП напълно изгуби своята периферия, а от резултатите виждаме, че дори твърдото й ядро беше засегнато от новото телевизионно чудо. Когато хората искат да гласуват за чудотворци, това е болезнен процес, който не пощадява абсолютно никого. Всъщност може да обобщим, че всички партии, които трябваше да създадат правителство в рамките на два парламента бяха жестоко наритани и насинени от избирателите. Третите избори за едно година са политическа аномалия, която гръмна в лицата на всички политически формации, които си мислеха, че това е начин за изчегъртване на ГЕРБ. От един момент нататък българските избиратели престанаха да виждат нюансите, спряха да се взират в политическите подробности и наказаха абсолютно всички. Лично според мен БСП го отнесе най-незаслужено, защото партията до последно се опитваше да реализира не просто политически диалог, а управление, но за пореден път добрите намерения просто нямаха никакво значение. В този смисъл изборите на 14 ноември не са нещо различно от изборите на 4 април. През април желанието за реална промяна на България беше реализирано в свръхекзотичен вот за телевизионни комедианти и този импулс, леко променен, буквално изригна на есенните избори. И, разбира се, слабостта на БСП изтласка ДПС на третото място. Подозирам, че тепърва ще си говорим за това как неограчения брой секции в Турция доведоха до това политическо изстъпление, нещо за което само БСП предупреждаваше, но силите на новото съскаха, че така възстановяват демокрацията. Е, нека да й се радват в цялата й прелест.
Истината е, че всичко описано по-горе е само банална подробност. Тъжната истина за българската ситуация е, че целият този фон на драми, радости, костюмари и телевизии се осъществи при изключително ниска активност. Дори президентския вот не успя да накара българските избиратели да отидат пред урните. И тук КОВИД има много малко общо. Българският политически модел е зациклил в производството на шамани и вече дори и телевизионните чудеса не успяват да спечелят сърцата на хората. Три избора в рамките на шест месеца буквално пропъдиха избиратели не просто от процеса, а от автентичния здрав разум. Те два пъти даваха един и същи отговор на поставания въпрос, а на третия път взеха гьостерицата и наказаха абсолютно всичко. Дори и тъпашката самоувереност на ГЕРБ и безкрайните монолози на Бойко Борисов.
Между другото всичко това преля и на президентските избори. Там българските гласоподаватели се оказаха изключително разумни. Те попиляха Лозан Панов и го превърнаха в карикатурата на този сезон и напълно унижиха Анастас Герджиков, който дори и най-големите му фенове едва ли са вярвали, че ще успее да надмине Радев. Изобщо от моя гледна точка тези последни за годината избори бяха отрезвяващи, яростни, болезнени, драматични, но в крайна сметка важното е да носят истински отговор на проблемите в себе си. Защото в противен случай тръгваме по една спирала, чийто край е в абсолютния хаос. Тепърва ще гледаме драми, оставки и пируети, но може би заради тях си струваше да минем през гневната 2021 година, годината в която, оказа се, всичко е възможно.
No comments:
Post a Comment