БСП от години насам живее в неспирната клопка на една самозатворена реалност, която се повтаря отново и отново все едно партията се намира в някаква времева примка от която не може да се измъкне. Появява се проблем на хоризонта и по телевизиите отново изпълзяват призраците на предишни лидери и величия на левицата, която пускат старата плоча, но все по-френетично и пискливо - време е за оставка, Нинова трябва да се оттегли, незабавен конгрес, трябва да върнем идейната идентичност на партията, резултатите са катастрофа, погром, поражение, фиаско, драма, необходимо е не само Нинова, но и цялото и обкръжение да бъде изгонено, намазано с катран, прогонено с огън. И всъщност подобни призиви след катастрофален резултат като този от 14 ноември щяха да са съвсем разбираеми и дори приемливи, ако тази плоча не беше пускана години наред, без реална оценка на постигнатото. Всъщност това, което Корнелия Нинова никога не получи като лидер беше поне една секунда спокойствие, за да реализира своята визия докрай. Точно обратното - още от самото начало върху нея се сипеше медиен огън и жупел, които не спряха нито за миг. Същият рефрен се повтаряше и след европейските избори, след местния вот, след 4 април, 11 юли, а междувременно отново и отново с повод и без повод. Призивите за оставка на Нинова са така изхабени и изтъркани, че дори най-редовните й хейтъри ги пускат просто, за да се убедят, че имат право на съществуване. Искането за оттегляне на един лидер носи в себе си политическа мощ и енергия, но тези, които чуваме да го правят днес, са повтаряли това действие толкова пъти, че днес вече то носи след себе си усещането за скука и реакции от типа: "оо, пак ли?".
Кошмарният резултат за БСП от последните избори наистина е повод за сериозен разговор по това накъде отива БСП, какво трябва да се промени в партията, но смятам, че точно сега тази дискусия е практически невъзможна. Защото за пореден път срещу Нинова беше организиран килимен бомбен огън с цел напълно да я дискредитират и да я извадят от преговорите за бъдещо управление. Само забележете - изведнъж се оказа, че Нинова е виновна за ниската активност на първия тур на изборите, че тя е предала и подло забила нож в гърба на Румен Радев с идеята да го провали, знайни и незнайни "съвести" започнаха да й приписват всички политически грехове по земята, а медиите да препредават тези мнения с нескрито наслаждение. Върхът на това сатанинско хоро стана обвинението, че Нинова, видите ли, е заиграла с ГЕРБ, заговорила е заедно с тях и е продала БСП на изконния враг. От тъжен опит знам, че такива опорни точки никога не са продукт на случайност. В един момент Нинова отново стана главният виновник за всички, нещо, което сме виждали многократно през годините, когато цялата й вътрешна опозиция получаваше безкрайно медийно време, комфорт и участие след участие. Цялото това вдъхновение можем да го отдадем на едно единствено нещо - целта беше Нинова да бъде изкарана от преговорния процес по новото правителство. Банално е, но в този процес бяха намесени страшно много стратегически интереси и хора на които им се услади да кадруват при служебното правителство и не искат така лесно да се откажат от тази върховна наслада. Убеден съм, в нощта на парламентарните избори мнозина си представяха много изящна садо-мазо ситуация - Нинова се запъва по въпроса с оставката, а те продължават да я тричат медийно докато не я изтощят напълно и не я накарат да хвърли бялата кърпа.
Соцлидерката обаче за пореден път в своята политическа кариера изненада и то най-вече тези, които си мислят, че я познават в детайли. Тя изчака един ден, за да излязат пълните резултати и хвърли оставката си. Неприятната изненада за всичките й душмани обаче дойде от факта, че уставната процедура в БСП изисква свикването на конгрес, който да я констатира и насрочването на нови избори, а това е малко по-бавен процес, който позволи на Нинова да остане начело на преговорния процес. Нещо повече - тя получи и доверие от Националния съвет да сформира групите и условията, което остави вечните мърморковци в тежък морфичен резонанс. Заради това започнаха закани, призиви за бърз конгрес, за безкрайни заседания на Националния съвет. Може и цялата вселена да рухне, но в БСП винаги ще има хора, които смятат, че едно безкрайно заседание на НС е по-добро решение от всичко останало. И точно тук стана ясно, че срещу Нинова не стои идеологическа опозиция, а хора, които искат да се реализират във властта. Това е особената ирония на политическата ситуация - с 80 депутати в 44-ото НС беше лесно заобиколима като партия и в пълна изолация. В 47-ото НС, само с 26 народни представители, БСП се оказва жизнено важна част от бъдещето управление и точно това ожесточи до червено битката в левицата и конкретно битката срещу Нинова.
Истината е, че Корнелия Нинова остави впечатляваща следа в БСП. Тя първа се реши да раздруса паяжините на "Позитано" и да направи автентична и радикална реформа на начините по които се прави политика в левицата. Първата от тях, разбира се, беше въвеждането на мандатност за народните представителите. Така тя си отвори жестока битка, защото много хора възприемаха търкането на депутатските банки като даденост. Но истинската война започна в мига в който Нинова прокара най-важната си политическа промяна - прекият избор на лидер. Именно това разруши дългогодишни "традиции" в левицата, защото отне властта на малки лобита с апаратни интриги да избират всеки лидер на БСП и даде тази власт на всички членове на партията. Не напразно днес всички, които искат оставката на Нинова и пишат мелодраматични статуси в социалните мрежи искат извънреден конгрес. Той служи като смокиново листо за най-важното им искане - отмяната на прекия избор. Обичам да слушам аргументи срещу него, защото те изумяват с поезия. Прекият избор, казват противниците му, поставял лидера на пиедестал, издигал го над колективното ръководство на партията. И пропускат един малък факт - всъщност отмяната на прекия избор е плесник в лицата на обикновените социалисти. Това е начин да им кажат, че не са желани в кухнята на политиката, че думата им не е важна, нито значима. Ще има един елит, който шушука по ъглите и сключва сделки - всички останали ще бъдат зрители, които имат правото единствено да ръкопляскат. Нейната битка с партийните феодали също е от изключителна важност. Между другото голяма част от ударените феодали днес тържествуват. Ето това е гадното в подобна ситуация.
Казвам всичко това, защото днес има много хора, които ще направят медийна кариера с плюене срещу соцлидерката. Видяхме дори и зачатъците на това. Направи ми впечатление кои хора от левицата бяха изпълнили щаба на президента в НДК в нощта на втория тур. Оказа се, че твърде много хора искат да си припишат заслугата за този успех и съм убеден, че ще видим повечето в битката срещу Нинова. Всичко това оформя дълги и буреносни седмици в левицата, но пък смятам, че това може да е последен етап от пречистването на БСП. Не съм адвокат на Нинова, най-малкото, защото тя не го е поискала от мен, но нейната сатанизация няма как да донесе промяна по магически начин в партията. А поредната доза медийни гърчове, турнета на познати лица, обвинения и интриги може и да се последната треска, която да накара БСП да вземе решение накъде иска да се движи - дали напред към бъдещето, каквото й да е то, или да се връща в сивотата на миналото, където знаем, че няма нещо чак толкова позитивно. Всъщност това е автентичния принос на Нинова - освен конкретните реформи тя изтегли БСП от мъглата на прехода и нека да се упражняват върху нейната биография, но няма как да й отнемат тази заслуга. Всъщност, ако опозицията на Нинова вече не се е оттеглила във виртуалния свят, трябва да види ясно, че тя има подкрепа сред структурите и редовите социалисти. И този път за разнообразие могат да се опитат да проведат разговора за бъдещето наистина ясно, точно, конструктивно и загрижено. Ако БСП успее да изненада всички в тази посока, това ще е повод да разлеем шампанско по чашите.
No comments:
Post a Comment