Коалициите за които никой не иска да говори

 

Преди няколко седмици чух Андрей Райчев да развива една много екзотична теория за това какво се случва в лявото пространство. В опит да уязви БСП и лично Корнелия Нинова маститият социолог започна да оплита интересна политическа паяжина - значи Нинова и БСП влезли в коалиция с една центристка партия и направили хазартен залог, че управлението ще продължи поне до 2024 година. После обаче (пак според Райчев) "Продължаваме промяната" рязко одеснели като политически субект и така БСП станала заложник на десницата. Звучи ефектно като теория, подозирам, че някоя телевизионна водеща може и да е изхълцала като я чула за първи път и да я обявила за връх на политическия анализ, но познавателната стойност на тази пиратка е практически нулева. По какъв точно признак Райчев определи ПП като "одесняваща партия"? Ако е заради антируските им изцепки, тогава дайте да обявим за дясна и цялата европейска левица, която в повечето случаи, самоубийствено, все е антируски настроена? Къде другаде можем да засечем одесняване? Все пак говорим за партия, чийто финансов министър обяви, че ако трябва да избира между балансиран бюджет и достоен живот на хората винаги би избрал второто. Не твърдя, че това е изцяло лява позиция, но няма как да бъде вписана в десницата, където Андрей Райчев много държи да набута ПП, за да може теорията му да звучи като романтично фентъзи за млади политически репортерки.

Целта на този разказ не е да се заяждаме с медийната персона на Райчев, който все пак е един от малкото социолози у нас, който наистина е интересен за слушане, а защото именно тази сбъркана оптика към ПП и към всички процеси в българското политическо пространство ни осигури един от сюжетите с който медиите ставаха и лягаха в последния месец - ще направят ли ПП и ДБ предизборна коалиция и да се явят заедно на изборите. Тази фантазия не съществува от сега, тя се роди в мига в който управлението беше разтърсено от предателството на Слави Трифонов и неговите подмолни и подли действия, но доби завършен вид в миговете на разпад на парламента и управляващата коалиция. Много видни инфлуенсъри на дясното се впуснаха в кръстоносен поход по осигуряването на такъв предизборен съюз. За кратко време изчетох какви ли не прогнози и розови стенания по темата - от това, че бракът между ПП и ДБ може да доведе до рязко покачване на резултата до вече откровено халюцинаторното мнение, че двете партии могат да вземат 121 депутати и така да оставят БСП в историята и да си спретнат едно чистичко евроатлантическо управление. От този политически унес май първи излезе Асен Василев, който в телевизионно интервю разстреля всички адепти на предизборната коалиция като обяви, че "ПП не е дясна партия". Всъщност това може да е прозвучало шокиращо единствено на последователите на Райчев, но всички, които не се опиянени от телевизионна реторика и пиратки можеха много ясно да го видят преди това. С което не казвам, че предизборна коалиция между ПП и ДБ беше невъзможна, защото сме виждали всичко по нашите земи, но просто такъв съюз беше абсолютно нелогичен, а и вероятно по-скоро би теглил двете формации назад вместо да им налее ракетно гориво в полета към политическите висини. Всъщност цялата тази илюзия за коалиция беше създадена в медиите и основния мотор на продължаването на фокуса беше наистина разбирането, че ПП рязко са одеснели като партия. Което е доста абсурдно да бъде казано за политическа формация, която не само подкрепи идеите на БСП за най-социалния бюджет в историята на прехода, но дори и започна да се хвали с тях. С други думи - логиката "десните партии" да се съюзят напълно гръмва при внимателно вглеждане в детайлите.

Истината е, че ситуацията се разви по най-добрия начин и за двете партии, защото всеки предизборен брак по този начин би бил посечен от избирателите моментално, а и би бил използван от конкуренцията като мощна мишена за интриги и постоянно нападение. ПП са млада партия и трябва да се борят за собствено лице, идентичност, твърд електорат и структури. Заплитането им в паяжината на предизборните коалиции щеше да е точно обратното на това, което търсят. Същото важи и за ДБ - предизборна коалиция щеше да стопи техния твърд електорат, да го насочи в друга посока, а след това никак не е ясно дали той би се върнал обратно. И изобщо двете партии се спасиха от големия капан на "евроатлантическата коалиция", защото това винаги е била единствено и само медийна опорка на ГЕРБ и техните слуги в желанието им да изчистят образа на партията на корупцията и на Бойко Борисов. Всяко тръгване в посока "евроатлантизъм" рано или късно води до зомбито на ГЕРБ, което чака край пътя, за да бъде взето на автостоп в управлението. А може би това беше голямата цел на безкрайните разговори за коалиция предизборна или следизборна все пак? През цялото време повечето хора имат влудяващото и ужасно усещане, че всички говорещи муцуни от телевизионния екран са пуснати не само, за да реабилитират Борисов и да му изтъркат повехналия образ, но и да ни отклонят вниманието от всички останали процеси, които се случват край нас.

Например така и не видях подробен и смислен анализ за внезапното затопляне на отношенията между ДПС и президента. Нали си спомняте как Румен Радев стана национален герой като попита Мустафа Карадайъ за това коя е неговата истинска родина? Последният разговор между двамата обаче беше пълен комплименти, етикеция и новооткрита топлина. С което не се опитвам да намеквам нищо лошо, но тази промяна би трябвало да бъде отчетена в един качествен анализ на политическия пейзаж. Както например и това, че този път ГЕРБ например са изключително мълчаливи за действията на служебното правителство. Трябва ли пак да ви припомням какво беше миналата година - първия служебен кабинет през 2021 година беше взет постоянно на мушка от медийната артилерия на Борисов. Служебното правителство беше обявено за основен враг на партията и то бяха едни безкрайни късания на тениски и ризи. Днес цари абсолютна тишина. А и самото служебно правителство съвсем очевидно се опитва да изчегърта основно БСП. Натам са насочени всички политически усилия и мускули. А в медиите - мълчание. Даже и Райчев не се опитва да изработи теория по въпроса, което е повече от странно. Това примирие между Радев и ГЕРБ само тактическо ли е или е намек за по-дългосрочно сътрудничество? Никой не ни казва.

Всичко това превръща предстоящатата предизборна кампания в особено постомодерна. Защото важните неща се премълчават, а незначителните се раздуват до нивата на незаобиколими проблеми. Заради това ни давеха до безкрай в неясните бъдещи коалиции, а както винаги се случва така се опитаха да скрият формиращите се коалиции за които никой не иска да говори. 

Ето в какъв прекрасен нов свят живеем.

 

Какво обслужва кадровия разгул на служебния кабинет?

 

Основната задача на всяко служебно правителство е да осигури честни избори и тяхната перфектна организация. Точно това са имали предвид авторите на конституцията създавайки тази интересна и като цяло екзотична "институция". И като цяло идеята им е добра. В ситуация на политическа криза наистина е необходим арбитър, който да успокои ситуацията, да внесе ред и да се опита да направи така, че българите да отидат при урните и отново да станат господари на собствения си живот и управление. И близо 30 години този модел, дори и със скърцане, работеше сравнително добре. Най-вече, защото досега не сме имали президент, който да се стреми към служебния кабинет, а следователно и към цялата изпълнителна власт. Нито Желю Желев с правителството на Ренета Инджова, нито Петър Стоянов с кабинета на Стефан Софиянски, нито дори, боже мой, Росен Плевнелиев с министрите на Марин Райков са искали нещо повече от това изборите да определят кой наистина да поеме държавата и да прокара своята политика. Тук трябва да споменем и Георги Първанов, който, ако имаше желание можеше да вкара България в спиралата на безкрайна криза и да управлява като недостижимо политическо божество години наред. Вместо това в негово лице видяхме президент, който наистина положи огромни усилия за осъществяването на реално управление на страната. Нека да ви припомня - през 2005 година първият мандат в ръцете на БСП изгърмя след като Сергей Станишев беше избран за премиер, но след това гласовете не стигнаха за изборът на правителство. Вторият мандат в ръцете на НДСВ не беше реализиран. И тогава Първанов отложи връчването на третия в продължение на месец и половина докато течаха напрегнати преговори между БСП, НДСВ и ДПС. Всички знаеха, че президентът е основният арбитър в тях, но той така и не поиска властта в своите ръце. Защото прекрасно осъзнаваше, че смисълът на конституционния текст не е държавният глава да е едноличен господар на държавата, а и управление, което се осъществява през дупките в основния закон няма как да е легитимно, подредено и смислено. В края на краищата преговорите минаха успешно и така се роди правителството на Тройната коалиция, медийно бичувано в достатъчна степен, но пък с резултати, които скоро няма как да бъдат надминати поради много причини. По дяволите, дори през 2017 година Румен Радев, едва в началото на мандата си, посочи правителството на Огнян Герджиков с идеята изборите да идват по-бързо и държавата да попадне в ръцете на легитимно управление. Дори тогава Радев беше обвиняван, че правителството му е беззъбо, то така и не направи истинска ревизия на втория кабинет на Бойко Борисов и това до голяма степен предопредели новата победа на ГЕРБ, които след това затънаха в плаващите пясъци на безкрайната корупция, схемите, далаверите, парламентарните простотии и телевизионната вакханалия.

Последните три служебни правителства обаче - двете на Стефан Янев и това на Гълъб Донев показват съвсем различен и при това доста плашещ стил на управление. Първият кабинет на Янев буквално имплантира в политическия живот фигурите на Кирил Петков и Асен Василев, които като новите любимци на страната плуваха в медиен розов вятър, безкрайни хвалби и геополитически адреналин в крилата. След това с този прелят авторитет те си създадоха политическа партия и буквално за една нощ станаха първа политическа сила, демонстрирайки, че България с плашещи стъпки върви към някакъв модел в който за всички нови избори ще се създават нови политически сили и така до безкрай. И сега стигаме до последното служебно правителство. Нека да припомним - неговата свръхзадача е да осигури честните избори. Да, то има правомощията на всяка друга власт, но е много спорно дали хора, които не са избирани от никого имат правото на кардинални промени и безкрайни чистки. Но се случи точно това. Вече две седмици от началото на кабинета основните новини, които идват от върховете на властта са за поголовни уволнения, кадрови чистки и безкрайна поредица от съмнителни назначения. При това, ако човек се вгледа внимателно ще види ще види, че основната мишена е една - БСП. Кадрите на БСП из страната буквално бяха пометени от политическата метла на служебния кабинет и то напук на твърденията, че "по-ляво правителство" никога досега не е имало в последните 15 години. И не, това не е заблуда, атака към президентската институция или още някоя от любимите дъвки на редовно страдащите за левицата любими гости на телевизионните студиа. Човек трябва да е луд, за да си затвори очите пред очевидните факти. Основна мишена на реваншизма са социалистите по страната. Това не е разчистване на сметките с предишното управление. Например във Велико Търново в областната управа беше уволнен човекът на БСП, за да бъде сменен с ярък кадър на ИТН. Тоест никой не може да твърди, че това е възмездие за грешките на предишните. Това издава целенасочен план за поставянето на БСП на колене. Точно заради това например Корнелия Нинова като министър на икономиката беше сменена с шефа на ВМЗ, уволнен от нея. Това не е просто специално отношение, това си е чиста саморазправа. В Смолян два пъти шефката на щаба на Радев Рабие Кьосева беше уволнена като шеф на бюрото по труда, въпреки, че е спечелила конкурс за мястото и трудно може да бъде наречена политически парашутист. Тези примери могат да бъдат увеличени по сто. Навсякъде из страната водената от БСП политика се заличава систематично и организирано. И най-лошото е, че в този кадрови разгул участват и членове на партията. Не знам точно какво ги води в тази мисия, но никога не съм си представял, че служебно правителство може да има такива правомащия и такъв размах на метлата. И заради това много хора започнаха да се питат - кой е истинският враг ГЕРБ или БСП? Защото, ако гледаме действията на правителството - на мушката е БСП. Което сигурно е нормално - БСП е последната истинска партия на политическия хоризонт, последното пристанище на политическа нормалност, последната реална политическа институция, която има програма и може да бъде схваната с инструментите на здравия разум.

От толкова политически пиратки обаче настрани остават няколко важни неща, които станаха кристално ясни през последните седмици. Така и никой не извади доказателства за износ за оръжия за Украйна. Дори напротив - точно служебното правителство пусна тази възможност. Поредният политически балон се пукна с гръмотевичен трясък. Служебното правителство срещу което беше организиран т.нар. "протест на некъпаните" така и не започна преговори с "Газпром", за да бъдат спокойни българските потребители и индустрия. Това трябва да го сложим в списъка на розовите обещания и очаквания. Точно обратното - оказа се, че никой няма намерение да прави това. Вместо действия за успокояване на хората видяхме амбиции за нова 8 самолета F-16, които за пореден път ще бръкнат дълбоко в джоба на българите, а като капак на всичко България клекна и за разполагането на американски войски у нас. Това са теми срещу които се е съпротивлявала единствено и само БСП. В другите партии цари безкрайно евроатлантическо одобрение. Дори и в президентската институция. В тази ситуация дори кресливите клоуни от "Възраждане" изчезнаха от хоризонта. Може би точно в това беше целият смисъл на атаката срещу социалистите. Защото някой си представя България изчистена от системни партии. Това ще е едно голо поле на което всякакви геополитически желания и заповеди моментално ще се превръщат в национална политика. Ето това е новото като си говорим за служебни правителства. Оказа се, че това е безконтролна власт, която може да бъде безкрайно реваншистка, когато реши да осъществява всякакви политически стратегии, амбиции и кадрови разгул. И, да, наясно съм, че към момента нищо не може да се промени, но осъзнаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване.

 

Служебното правителството в паяжината на кадровите си назначения

 

Служебните правителства на Румен Радев през 2021 година бяха приети с доста голям обществен ентусиазъм и дори възторг. Това беше повече от естествено - те смениха прогнилия до основите си трети кабинет на Бойко Борисов. Това беше едно управление, затънало в корупция, схеми, далавери, съмнителни парламентарни маневри, скандали, непосилен натиск срещу медиите, което на всичкото отгоре в своя злощастен край успя да събуди и неподозиран народен гняв, изразен в огромна протестна вълна. Тогава служебните правителства се възприеха като глътка въздух, нещо различно в политиката, като някаква алтернатива на политическата паяжина на ГЕРБ, задушила до посиняване цялата страна. Именно от тези правителства изгряха звездите на Кирил Петков, Асен Василев, а и на Стефан Янев, които днес вече са трайна част от политическия и медиен пейзаж. Самият Румен Радев е усещал това, защото точно от него дойде фразата: "с министри като Кирил Петков България би изглеждала по друг начин". От днешна гледна точка - това беше едно от най-романтичните времена в историята на прехода. Времето на надеждата за реална промяна. Заради това никой не си направи труда да анализира в дълбочина избора на фигури, провежданите политики и кадровите назначения по долните ешелони на управлението. Беше достатъчно, че това не са кадри на ГЕРБ. Повечето хора бяха доволни.

Днес, уви, ситуацията е доста по-различна. Защото между предишните служебни кабинети и новия, оглавен от Гълъб Донев се случиха твърде много неща. Четворната коалиция днес е любимо лакомство на жълтите медии от антуража на ГЕРБ, на шестващите от всеки екран политически врачки, пардон, анализатори и всякакви доморасли разбирачи на политика от социалните мрежи. Но истината е една - това правителство се опита да започне промяната и срещу него се изправиха много мощни олигархични сили, които специално бяха монтирали своя марионетка в кабинета, за да моган да му дръпнат шалтера в точния момент. Как ще ги разпознаете? Ами всички тези сили днес до припадък дрънкат за "евроатлантическа коалиция", поредната голяма измама за ошашавения народ. Не твърдя, че кабинетът на Кирил Петков е бил съвършен. Той направи своите грешки, имаше своите лутания, но там, където е важно - в социалната и икономическата политика показа истинска ефективност, реална загриженост за хората в окото на бурята и демонстрира, че дори и при криза индустриалното производство може да расте и да бележи европейски възход. Бойко Борисов би жертвал цялата си партия само и само да може да се изфука с подобен успех. Точно заради това новото служебно правителство днес трябва да бъде наблюдавано под лупа, защото то има тежки задачи. Добре е да говориш, че са ти оставили заложени мини, но може би някой трябва да отчете и факта, че предишното правителство имаше своите постижения. Именно липсата на втората тема кара днес много хора да се взират в детайлите около неговото съставяне и конструиране, защото както знаем дяволът винаги е в детайлите, а детайлите винаги са влудяващи със своята многозначителност.

Както винаги градското дясно се опита да скочи на новото правителство по възможно най-лесната и медийна тема - опитът за възстановяване на отношенията с "Газпром". Хиляда години да живея никога няма да успея да вникна как така винаги градските либерали винаги намират начин да влязат в разрез с интересите на народа. Горивото няма идеология. В крайна сметка е важно на каква цена ще придобием и как ще се отрази на джоба на потребителите. Красиво е да твърдиш, че можеш да изтърпиш гордо студа, препълнен с евроатлантически плам и ценности, но тези патетични изхвърляния винаги идват от хора, които никога не са имали проблем да си платят сметките за тока и топлото. Както винаги студът ще трябва да го търпят останалите, а тези от климатизираните офиси само ще се бият в гърдите, че са рицари на битката срещу Русия. Тоест да търсиш проблемът там, където реално го няма завинаги ще си остане тяхна политическа емблема на позора.

Много по-притеснителни за мен за други информации, които постепенно ще си пробиват път до големите медии. Ето например преди няколко дни по Нова телевизия Богдан Милчев от Института за пътна безопасност разтревожено обяви, че президентския съветник Николай Копринков вече се бърка в назначенията в системата на пътната безопасност. Темата едва ли ще заглъхне лесно, защото името на Копринков отдавна се свързва с поголовни политически назначения, които много често нямат нищо общо с професионализма и експертизата, а са подбрани от близкия му приятелски и политически кръг. Копринков, който допреди няколко години беше известен само с това, че е бил кмет на пловдивското село Труд, беляза траен възход в президентската институция и днес е достатъчна само кратка проверка в Гугъл, за да се види колко често името му е намесено във всякакви проблематични, дори и скандални назначения. Според други информации той вече е сложил ръка върху всички назначения във втория ешалон на властта и биографиите на кандидатите за власт минават само през него. Още миналата година злите езици твърдяха, че Копринков така е напълнил двата кабинета на Янев със свои хора, че самият премиер тогава е търсил среща с президента, за да го алармира, защото според мнозина дори президента не е подозирал за кадровия размах и страст на своя съветник. Пак като човек на Копринков се определя и заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов, който заемаше абсолютно същия пост в първото служебно правителство миналата година. Работата става още по-дебела като отбележим онова, което е публична тайна - че Христов е известен с близките връзки с мастития бизнесмен Георги Гергов. Така, ако приемем тези информации за истина, се оказва, че Гергов през Копринков е кадровик на служебното правителството. Съжалявам, но това няма как да е добра атестация за качество. Още по-страшно става, ако Румен Радев наистина не знае за тези изцепки, защото всичко това ще се лепи на неговия авторитет и на авторитета на президентската институция. При това в казуса "Христов" говорим за човек допуснат до министерството откъдето започнаха скандалите със Слави Трифонов и неговата телевизионна партия, да не говорив за това, че и предишния гастрол на Христов като заместник-министър не се запомни с нещо епохално, смислено и различно. Дори напротив.

Описвам този случай на брутално кадруване не, за да се заяждам с кабинета, нито пък от някакъв политически реваншизъм. Именно натрупването на такива информации пречат днес на обществото да приеме с ентусиазъм новото служебно правителство. То от първите си дни се оплете в мрежата на патологично, при това лошо кадруване, а не по решаването на важните проблеми. Румен Радев винаги е заемал позиции по важните проблеми на деня, но кадруването днес е не просто важна тема, тя постепенно ще се превърне в основна, защото се нарушават основните принципи на смислената политика, която се гради върху правила и отговорности. Ако няма реакция по тези скандали тогава защо си играехме да махаме ГЕРБ, защото реално това е продължение на тяхната политика. Кадруваме близките си приятели, политическите си аверчета, а всички останали да гледат отстрани и да продължават да се отчайват от липсата на реална перспектива за развитие.

Предишното правителство макар, че беше в окото на бурята от медийни атаки не си позволи в нито един момент подобна безпринципност. И това не е гола защита, а просто отбелязване на факт. По конституция служебният кабинет трябва да осигури провеждането на честни избори. Това е неговата основна свръхзадача. Разбира се, то има правомощията на съвсем редовно управление, но има нещо много нечистоплътно в този размах на кадровиците от президентската институция като Копринков. Това поголовно назначаване, постоянно месене и обсебването на кадрите от втория ешалон е реалната цъкаща бомба в основите на правителството. Казваме го достатъчно рано, за да е ясно, че когато взривът се чуе някой все пак се е опитал да алармира.