Неусетно и подло България отново навлезе в период на предизборна кампания. Изборите у нас започнаха да стават толкова обичайно и често явление, че май съвсем скоро всяка история за трансджендър с високоскоростна тротинетка ще събира повече публика от тях. Въпреки това обаче политическите страсти, които кипят край нас все още са твърде интересни, за да бъдат пренебрегнати. Много политически всезнайковци се опитват да ни убедят, че гласуването ще е път без изход, че ще ни отведе в някакъв грешен крачол на времето, където ще навлезем в самоубийствена спирала от перманентни избори, но все пак на старта на поредната кампания си струва да обобщим в каква кондиция и с какви задачи тръгва към поредната политическа война в холивудски стил у нас. И точно като в сценарий няма да се придържаме към сухият научен език, а ще се стремим към изобразяване на пълната поезия на това батално платно.
ГЕРБ са една от интересните партии на тези избори. Защото в тях като в експресионистична картина е изписана палавата шизофрения на лудите дни в които живеем. ГЕРБ са длъжни да демонстрират мускули, да живеят в едно безкрайно турне на Бойко Борисов из страната, да помпат медиен адреналин и да пускат своята прислуга из телевизионните студиа като в някакъв сатанински ритуал. Същевременно обаче партията не е решила своя основен проблем - тя е в пълна политическа изолация. ГЕРБ е като гробище с радиоактивни отпадъци край, което никой не иска да мине. ГЕРБ е жилищен блок в Припят, където никой никога скоро няма да си купи апартамент. И всъщност хората на Борисов се явяват на изборите не точно с идеята да бъдат първа политическа сила, а разчитат през първото място да се опитат да си осигурят място в следващото управление. Заради това именно от тях идва прословутата опорка за "евроатлантическата коалиция" - към момента това е ключът за тяхното спасение. Те разчитат на този измислен евроатлантизъм да остави в миналото корупцията, схемите, авторитарния режим, злоупотребите, смачкването на свободата на словота, мафията, кюлчетата и всичко останало. Мнозина анализатори злорадо твърдят, че дневния ред на България от 2020 година насам вече се е променил и "изчегъртването" не било на дневен ред. Въпреки всички смъртоносни вълнения и бури обаче анти-ГЕРБ консенсусът от 2020 година все още съществува. И партията, която го наруши буквално ще бъде пометена от ветровете на историята. Между другото - всички в ГЕРБ знаят какъв е изходът от тази ситуация, но никой не смее да го изрече на глас. Изчистването на партията минава през пращането на Бойко Борисов в пенсия. Но вероятно това ще е краят и на големия ГЕРБ. Всъщност това е голямата философска дилема на тази формация - има ли живот и след Бойко Борисов. Не се наемам да дам отговор. Треперенето на всички кариеристи пред идеята Борисов да бъде натирен в мазето май подсказва, че без неговото мощно корупционно тяло и партия няма да има.
"Продължаваме промяната" също има дилема на този вот. Много телевизионни шамани упорито се опитват да натикат партията в дясното пространство. Кирил Петков и Асен Василев обаче с кожата си и инстинктите си усещат, че това е мъртъв ъгъл на обществените процеси. Те просто няма какво да правят там, а и избирателите съвсем не се толкова много. ПП са притиснати от няколко страни. От една страна те трябва да се опитат да докажат, че все още се ключова сила, макар съвсем невръстната си възраст. От друга страна трябва да защитават едно буреносно наследство от доста тежки и ключови политически грешки. И от трета страна е необходимо да отчетат нещо пред всички, които биха ги подкрепили. Това е проблемът обаче - ПП нямат особени заслуги пред развитието на България. И не че не искаха да постигнат нещо, просто не знаеха как. Днес виждам ключови фигури на партията да се хвалят с повишението на пенсиите, безплатните детски ясли и градини, безплатните учебници - все неща, които бяха в програмата на БСП и точно БСП се пребори за тях. Всъщност това е големият проблем на ПП - те все още имат опияняващият аромат на нещо ново, но все повече ще им е трудно да разчитат на това. Красивите медийни приказки не са решение на големите проблеми.
БСП също влиза в кампанията в сложно състояние. Левицата спокойно може да каже, че беше единствената политическа сила, която до последно се бори да има управление в рамките на последния парламент, но получи хиляди изстрели в гърба, медийни секири и подли подсечки. Вътрешните драми в БСП също продължават, защото тенденцията от избори на избори избирателите на БСП да намаляват съвсем не се дължи чак толкова на естествени процеси, колкото на целенасочено късане на живо месо от левицата. Всичко това в комбинация със служебния кабинет, който целенасочено е превърнат в артилерия срещу БСП и персонално срещу Корнелия Нинова ясно показва, че социалистите отиват на изключително трудна и кървава битка. Да, знам, иронично е - това е битка на БСП с нейните собствени сенки, постижения, провали и кадри от миналото, но нали се разбрахме, че тези избори носят подобно холивудско усещане. Все пак в чисто политически план БСП има какво да каже на своите избиратели, защото само за 6 месеца тя успя да се пребори за най-социалния бюджет в историята на целия преход. Гаранция за качество е и това, че хардкор-десните каски до последно бяха убедени, че точно Корнелия Нинова е премиерът в сянка и дърпа конците на Кирил Петков и Асен Василев.
Демократична България със сигурност също са партия с голям проблем. Партия във възход не се влачи по корем да моли за предизборна коалиция друга формация. На тях също не им е лесно - те трябва да обясняват пред своите избиратели за съюза си с БСП и за това защо съдебната реформа завърши под кривата круша. И всъщност големият проблем на ДБ e, че приемат да ги гърчат по тази тема. Те можеха да я превърнат в център на своята сила - "да, влязохме в съюз с БСП, но има исторически мигове в които не можем да се делим, да не искате пак да сме бяхме гушнали под мускула на Бойко Борисов". Днес виждаме, че вместо да се фокусират върху това ДБ са тръгнали да превръщат преговорите с "Газпром" в центъра на своята кампания, но това е игра на руска рулетка. Защото това техните протести са първите в историята на света в които хора излизат и крещят буквално, че искат да плащат за по-скъп газ. Българската градска душа все още е мистерия, нали така?
ИТН пък е име, което се търкаля в калта и се дави в блатото на пълното обществено презрение. ИТН - партията появила се заедно с КОВИД и разрушителна почти колкото него. В кратката история на тази формация вече е пълно с трупове - и на кандидати за премиери и на несбъднати правителства и на призраци на унищожени парламенти. Слави Трифонов изживя само за една година спиралата от "Осанна" до "Разпни го" и днес е само някакво телевизионно зомби, което се появява от време на време по екрана, за да размахва пръст и да гледа намръщено. Видях слоганът на ИТН - "Сами срещу всички. Заедно с вас". Този слоган е като изповед. В политиката не можеш да бъдеш сам. Ако си самотник сам си обречен само да си останеш телевизонен образ, който ще бъде забравен.
"Възраждане". Какво да кажем за партия, която отсега прилича на секта, защото нейните виртуални тролове пълзят като орки от стена на стена да ни убеждават в неповторимостта на Лидера и неговото Обаяние. Мнозина очакват "Възраждане" да е бомбата на тези избори и партията да се изстреля в политическите висини. Тези, които предсказват това като знак за апокалипсис обаче прекаляват с черногледството. "Възраждане" е партия не от идеалисти, а от опортюнисти. Днес са антисистемни, утре ще се впишат в системата и напълно ще забравят бунтовете си. Точно както антинатовците подкрепиха гласуването за новите американски самолети. При тях всичко е въпрос на интереси. Заради това чакаме да видим как точно цъка тази бомба и дали въобще е бомба изобщо.
И за десерт си оставихме ДПС - партията, която обича да ни залива с водопад от думи като "заедност", "единност", "консенсус". При ДПС, разбира се, това е политически трик. Цялата реторика на заедността е мъглата, която трябваше да скрие неизменното присъствие на формация във властта, влизането във всякакви задкулисни и сенчести коалиции, които да осигуряват ресурси на безкрайната фабрика на политическите обръчи. Всъщност за ДПС този вот е въпрос на живот и смърт, защото те не са политическо тяло, което може дължо да бъде откачено от хранителните системи на властта и заради това при тях ще има опит за пълна мобилизация. Друг е въпросът дали могат да я постигнат.
И така това е накратко предпоставката за холивудското кино, което ни предстои да гледаме. То има елементи на твърде много жанрове, но се опасявам, че хепиендът все още не толкова сигурен. Но пък кога ли драматичната българска душа и хепиендът са се разбирали добре?
No comments:
Post a Comment