Тези дни гледах министъра на икономиката Никола Стоянов, който като някакъв телевизионен сатрап се обясняваше за поредното абсолютно неморално и незаконно уволнение на служебното правителство – този път за цялото ръководство на Комисията за защита на потребителите. Медиите бяха дали възможност на случайния парашутист с камшик в ръката да се обяснява самодоволно и да ръси цяла поредица от глупости в опит да прикрие поредното безобразие…
И тогава се зачудих – докога ще продължава този нагъл и самодоволен парад. Колко време им беше необходимо на медиите отново да попаднат под различен вид цензура и да не отварят дума по част от най-разтърсващите скандали, които раздират нашето общество. Повод за тези мисли ми даде ипоредица от предавания, които Сашо Диков направи – в тях той буквално изобличи заместник-регионалния министър Захари Христов в корупция.
Нека да припомним – Христов стана заместник-министър в МРРБ още по време на първия служебен кабинет миналата година. След това гръмва скандал – Христов е изобличен, че е поискал близо 100 хиляди лева рушвет, от строителна компания, за да може тя да си получи плащането. Действията му придобиват публичност, става голяма драма, аферата стига дори до тогавашната регионална министърка Виолета Комитова и Христов е отстранен. За да може да се появи на същия пост отново в правителството на Гълъб Донев. Все едно никога не е искал подкуп, все едно не е бил част от корупционен кръг. И всичко това, защото според злите езици Христов е изключително близък на президентския секретар Николай Копринков, а през него и на мастития бизнесмен Георги Гергов. Което като светкавица над блато ясно показва кой и как кадрува в едно служебно правителство, което си е въобразило, че ще управлява една вечност, че и малко отгоре.
В предаването на Диков бяха извадени конкретни факти, хора застанаха с лицата си, за да посочат ясно корупционните афери на Христов, показаха нишките на паяжината, които стигат чак до президентството. Но след това следва оглушителното мълчание на медиите. Ледената тишина на примирението. Или на новия ботуш, който е стъпил върху черепа на свободното слово.
Румен Радев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Николай Копринков – всички мълчат по този казус и се правят, че той не съществува. А самият Захари Христов е изваден като от роман на Кафка. Той започва своето политическо битие като член на БСП, но под крилото на Гергов/Копринков и присъства в листите на левицата не просто като пълнеж, а като на човек, който се нуждае от фабрикуването на биография. След това на същия, който е завършил филология му се дава възможност да управлява милиарди левове за пътища и ВИК и той става част от недосегаемите. Недосегаем, защото корупционните скандали не се отразяват на неговия кариерен възход. По някое време той се усеща дори, че няма никаква нужда от БСП и напуска партията. Вече има друг гръб, вече има достъп до колосални средства, вече даже няма нужда да се явява на избори, за да управлява нашите измъчени пари. И най-важното – той вече знае, че чадърът над него ще го спаси от всичко – дори и от медийното внимание. Дори и от задаването на елементарни въпроси за присъствието му във властта. Само си представете, че някой друг беше изобличен в такива афери – всички медиите щяха от сутрин до вечер да се занимават с темата. А сега аферата „Христов“ изгасва постоянно въпреки опитите на последните свободни журналисти да се опитат да извадят на светло този притаен в политическите сенки корупционен скандал.
Разказваме тази история, за да се видят истинските очертания в мъглата на части от служебното правителство. На къпещите се в медийна любов медийни сенки, които са решили да ритат по БСП с надеждата напълно да прекратят възможността за истинска промяна в България. Но ние трябва постоянно да питаме за такива като Христов, защото подобни фигури завинаги ще са най-голямото доказателство, че истинската промяна у нас пак беше подменена. И вместо нея ни пробутаха ментета и нови паяжини от зависимости и безпаметно кадруване.
Хайде стига толкова, а!
No comments:
Post a Comment