Никога досега не съм подозирал, че България е пълна до козирката с потайни почитатели на британската монархия, които знаят етикеция, история, ритуали по онаследяване и са наясно с всички потайности в живота на Уиндзорската династия. Но ето че смъртта на кралица Елизабет разкри точно това. Всички телевизии зарязаха темата за баналните български избори и високата инфланция и с наслаждение се отдадоха на разказването на истории от дългия живот на кралицата, на пускането на преки линии от Лондон, където англичани да ни разправят какви исторически дни преживява тяхната държава, на пращането на дългокраки репортерки пред английското посолство в София, които да ни обясняват световното значение на Елизабет и какво ли още не. В една от телевизиите сегментът, посветен на Великобритания продължи близо 25 минути. Бога ми, убеден съм, че същата медия не би отделила такива астрономически стойности дори и атомна бомба да бе гръмнала в центъра на София. Именно в такива мигове става ясно колко несамостоятелна държава е България и как живее по някакъв чужд дневен ред, стойности, дори и информационни сензации. И само за протокола - не разбирайте това като плюнка по паметта на Елизабет. Тя беше историческа фигура приживе, а смъртта й просто за пореден пък доказа този факт. Тук говорим за нашата неспособност като общество наистина да намерим собствени стойности и самостоятелен дневен ред. И понеже сме във вакуум, компенсираме това като привнасяме политическото фентъзи за чужди монарси и изобщо за монархията, разбирана като някакво тържество на консервативните институции. Честно казано разбирам тези българи, които в от един момент нататък започнаха да се дразнят на информационното цунами за кралицата. Елизабет има много малко общо с живота на всеки един човек у нас и заради това мътилката, която медиите запратиха като картечен огън в мозъците ни, опасно много заприлича на опит за промиването на мозъци. Но колкото и да се опитват медиите едва ли ще могат да ни накарат да заживеем живота на англичаните. Ние сме си тук на Балканите и се давим в нашия порой от проблеми, който буквално отсъства от медиите и това ражда огромного недоверие, което разкъсва нашето общество. Така че, преди да продължим нека поне малко да се порадваме на факта, че дори и тези, които шумно и патетично скърбяха за английската кралица не поискаха монархия у нас. Българският опит с монархията е силно травматичен, нащестен, нелеп, смотан, трагичен и фарсов, да не говорим за това, че нейните сенки ни преследваха дори и в новите времена. Тоест в окото на това информационно торнадо човек не може да не се зарадва, че идеите на референдума от 1946 година продължават да са живи...
Но в крайна сметка няма да си говорим за кралицата, а за атмосферата в която протичат българските избори. Свидетели сме на една от най-абсурдните кампании, които е преживявало многострадалното ни отечество. И тук дори не говорим за снимката на Антоанета Цонева, качена в ромска каруца. Говорим за удивително бедната откъм теми политическа среда в която участниците на вота се карат по теми, които засягат живота на хората, но честно казано нямат решение единствено в рамките на нашата държава. Нека да се опитаме да ги систематизираме.
Първо - преговорите с "Газпром". Служебното правителство твърди, че ще води преговори, въпреки, че министърът на икономиката Никола Стоянов обяви, че не няма представа кой и как ги води. Не се знае дали преговори има, което обаче не пречи на градското дясно от месец насам да е превърнало една чужда фирма в център на своята политическа кампания, която минава с пърформанси и протести. Имената на тези протести отдавна са изчерпани откъм оригиналност, но кога това е спирало градската десница в нейния ентусиазъм да бъде давана от телевизионните камери, а?
Инфлация, цени, наближаваща зима - всичко това отсъства от репертора на партиите, защото там решенията ще трябва да бъдат болезнени и някои от тях не звучат твърде привлекателно пред хората, които искат да привлекат пред урните. Всъщност това е един от козовете на БСП на тези избори. Оказа се, че цялата провеждана от левицата политика в социалната сфера вече е повод за гордост на всички партии от коалицията. ПП говорят, че са повишили пенсиите. ДБ се фукат, че направили детските градини безплатни. Даже и от ИТН в техния аутизъм чух някакви приказки как помогнали да се приеме най-социалния бюджет на прехода. А всъщност и глухите вече дори знаят, че това беше политика на БСП, беше отстоявано от БСП и постигното от БСП. Май наистина успешните мерки бързо намират повече от един баща.
Всъщност именно тук си личи, че пак повечето партии, които са тръгнали на лов за гласове избягват ефективните, но спорни решения. Давам ви пример - в края на август Корнелия Нинова предложи цената на газа да бъде замразена. Веднага се надигна дясна вихрушка от ужасени мнения и недоволство от всички партии. Няколко дни по-късно се оказа, че подобна мярка ще се приложи в половин Европа, защото в окото на бурята няма държава, която да иска гражданите й да излязат на социални бунтове и протести, както се случи в Прага. Тоест до края на кампанията няма да се учудя, ако се окаже, че всички останали партии изведнъж обявят, че точно те са родили идеята и са се борили за нея със зъби и нокти.
Може би заради това Корнелия Нинова се е превърнала в такъв обект на атака от страна на служебния кабинет. Всъщност, ако човек следи новините като едното нищо ще повярва, че предишното правителство е имало само един министър - самата Нинова. Срещу нея ден и нощ се сипят компромати и медийни бомби, дирижирани от бившият шеф на "Кинтекс" Александър Михайлов. То не беше износ на оръжие за Украйна, прехвърляне на пари на офшорка в Дубай и какво ли още не. Разбира се, това са обвинения без доказателства, но пък медиите ги разнасят и това допълнително ни показва, че залогът на вота май е леко встрани от реалната политика. Някой много иска да разчисти терена от автентични партии и политици и заради това темите за мерките не се дебатират. Дебатират се подлостите, интригите, манипулациите.
Самото служебно правителство обаче не се състои от ангели небесни. В последната седмица темата за заместник-министъра на регионалното развитие Захари Христов и неговите политически ментори Николай Копринков и Георги Гергов отново изплува в общественото пространство. Този път с конкретни обвинения в корупция. С конкретни журналистически разработки. Оказа се, че обвързаностите на Христов вече тежат като оловна котва на кабинета. Оказа се, че машинациите на Копринков вече започват да вредят на самата президентска институция и цялото това кадрово безумие няма как да бъде оправдано и разбрано.
Именно в такъв гръмокипящ коктейл се пържат българските граждани, но тези теми не изплуват в дневния ред на мейнстрийм медиите. Тези медиите предпочитат безопасната тема за кралица Елизабет и за нейното присъствие в историята на света, вместо да се опитат да погледнат в подводните течения и да видят призраците, които плуват в предизборното блато. Днес вече живеем в кампания в която се говори за всичко друго, но не и за реалните проблеми и притеснения. И всъщност точно този контраст може да взриви България отвътре. Защото е крайно време политиката да се проясни, а не да прилича на абсурдистка пиеса в която никой не е такъв за какъвто се представя. Изобщо тепърва ни предстои да откриваме много истини за нашия живот. Но дотогава нека да видим какво още не сме казали за Елизабет...
No comments:
Post a Comment