Последният ден на миналата седмица ни направи свидетели на незапомнено футболно шоу с ярки и ефектни политически телевизионни взривове. И, да, те нямаха нищо общо със Световното първенство в Катар, което май ще се запомни основно с това, че отборът на Германия отиде там да се бори за правата на ЛГБТИ общността и почти не му остана време да играе футбол. Съответно - бързо трябваше да си стегнат куфарите и да се връщат скоростно в студената Европа, където на климатиците им е забранено да бъдат включвани на повече от 19 градуса. Безнадеждна и ледена история...
Но футболните страсти за които говоря са от по-различно интервю. Само в рамките на един телевизионен ден трима депутати от ГЕРБ сравниха своя лидер Бойко Борисов с Лео Меси. ГЕРБ имали своя Меси и всичко това бе забито в челата ни като ятаган по темата "кой ще е кандидатът за премиер на първата политическата сила". Тома Биков, Владислав Горанов и Любен Дилов-син почти паралелно сравниха своя водач с аржентинския футболен полубог, което най-малкото издава, че това не е някаква случайна импровизация или набързо скалъпен виц, а спусната от небесата (тоест от Банкя) специална опорна точка. Малко по-късно това стана кристално ясно след като самият Бойко Борисов сам сравни себе си с Меси, защото очевидно е искал всички да научат кой е истинския автор на това политическо сравнение. Проблемът е, че Борисов направи една изключително стратегическа грешка по отношение на Меси, която спортните сайтове не пропуснаха да натрият в лицето му, а това само по себе си показва колко са опасни футболните аналогии в политиката. Бившият премиер обяви, че Меси е на 31 години, което не е вярно, защото той е на 35 години. В спортната фантазия на Борисов аналогията изглежда така - Меси вече е поостарял, но като влезе на терена веднага вкарва гол. Борисов и той е натрупал история и политически тлъстини, ама понеже е българският Меси щом се появи на тепиха веднага ще направи правителство, защото има ли по-добър, по-подготвен, по-способен, по-ефективен и по-небесен от него?
Само, че възрастта на Меси е от ключово значение, защото Катар ще е последното му световно първенство. Той вече е изморен и достатъчно възрастен да се оттегли с достойнство от зеленото игрище. Точно това очевидно не достига на Бойко Борисов като достойнство или като футболни метафори. ГЕРБ отдавна е партия-заложник на неговото свръхего, която не може да се освободи от тъмния зандан на неговото самолюбие и авторитаризъм. Само вижте какво се получава - Борисов е звъннал на своите подчинени сутринта и след това те като пионерчета един след друг започнаха да го превъзнасят като Лионел Меси на българската политика. Това вече е фарс. А всички знаят, че Борисов отдавна е за пенсия, защото световният футболен елит може да е всякакъв, но все пак не е паднал до там, че да носи на ръце едно обикновено футболистче от "Бистришките тигри".
Все пак целта на това телевизионно упражнение е съвсем очевидна. ГЕРБ се готвят отсега за краха на своя първи мандат, който им беше връчен в началото на седмицата. Те спешно имат нужда от работещо обяснение за неговия провал, което да може да се превърне и в предизборно послание, ако се наложи. И само вижте в какъв логически лабиринт се разполагат - ние имаме в своя отбор Меси, но не го пускаме да играе, защото всички останали са срешщу него, политическият елит не е дорасъл, това ни принуждава да залагаме на второстепенни пионки и някакви си там експерти и заради това нищо не се получи. Това обяснение има стратегически смисъл. Истината е, че ГЕРБ дори не се опитаха да проведат реални разговори за съставянето на правителство. Смешният лабораторен опит да ангажират Соломон Паси и Росен Плевнелиев като посредници дори няма да го коментираме, защото това би трябвало да е сериозно статия, а не епизод от "Мистър Бийн". Българският Меси още тогава знаеше, че няма как да излезе на терена и отборът му да спечели. И днешните му телевизионни душове и изпиране всъщност вече целят следващи избори и нищо друго. Но нека пак да повторя - след като Борисов се има за аржентински нападател може би е време да си даде почивка, пенсия и дълга екскурзия в чужбина. Ох, това сигурно по време на кампанията няма как да го говорят обаче...
Изобщо докато светът е футбол и ври и кипи в големите спортни изненади, България продължава самичка да се пържи в котела на своя собствен вътрешен ад. И както ни няма на Световното в Катар, вероятно за наше спокойствие, защото всички щяха да бършат пода с нас, така тези дни покрай парламентарните напрежения с изненада установихме, че май няма да участваме и в Шенген. Холандският премиер Марк Рюте обяви, че страната му ще подкрепи Хърватия и Румъния, но България не е готова за това. Новината беше посрещната с бурно негодувание. Румен Радев написа, че България не получава солидарност, а цинизъм, а представители на неговата кохорта побързаха да обругаят Рюте и да го превърнат в картонено чучело, което трябва да бъде ритуално заплювано. Далеч съм от мисълта, че нидерландеца е някакъв политически великан, който трябва да бъде слушан със страхопочитание и ужас. Истина е, че холандското вето не е оценка за свършеното от България, а е решение на техни вътрешни страхове, притеснения и проблеми. Но отдавна се знаеше, че ще има нещо подобно, а държавата не реагира. Фактът, че се намираме в поредния период на служебно правителство не е никакво оправдание. Ударът от страна на Европа беше силен, лицемерен и жесток. По същия начин ние вече толкова много години не попадаме на Световно първенство по футбол. Там играта е от друго измерение, докато ние измерваме постиженията на българския футбол с това с колко фолкпевици е преспал известен футболист. Разбира се, не са прави и тези, които виждат в думите на Рюте някаква божествена мъдрост. Рюте трябва да бъде оценяван реалистично - той е един тежък популист, който би направил и салто през глава само и само да остане на власт. Но отдалечаването от Шенген е звучен провал за България, особено след като правителство след правителство си го поставяха за цел, а днес виждаме, че реално нищо не е направено. До утре можем да пишем статуси срещу холандските политици, но те са по-скоро симптом за безнадеждно закъснение, отколкото за политика, която се води с гръбнак. Така де - трябва ли да припомняме, че българският Меси преди 10 години беше казал, че ни остава да боядисаме още една сграда и сме готови за Шенген. Днес вече схващаме тъжната истина, че нито на Световно можем да отидем, нито ще успеем да влезем лесно в Шенген, защото както винаги нашите имитации на футболисти и политици винаги приличат по-скоро на карикатурни двойници, отколкото на реални отражения. И заради това бурята от взиамни обвинения, която започна няма да ни доведе до абсолютно никъде. Защото всички са виновни и за пореден път показват на целият народ, защо съдбата ни е такава. Да гледаме Световното по телевизията без наше участие и Шенген през крив макарон. Футболните метафори и сравнения винаги гърмят в лицата ни.
Иронично, нали?
No comments:
Post a Comment