От самото начало на прехода журналистите съвсем неслучайно често се позовават за БСП като за "партията-майка". Мнозина тълкуват това мелодраматично - вижте ги комунистите създадоха всичко и заради това днес животът ни прилича на постапокалиптична компютърна игра. Тези, мелодраматизаторите, обаче винаги пропускат, че ако конспиративната им теория е вярна, то значи и тяхното хлипане и жалостив вой също е изчислено от коварните комуняги. Други имат по-прагматичен поглед - просто много от играчите на политическия терен в един или друг момент са гравитирали или са били част от БСП, преди да тръгнат да реализират своето его-проекти, които днес са наситили до повръщане цялото обществено пространство. И едва ли щяхме да се спираме специално върху този проблем, ако от миналата седмица насам медиите не спират да ни занимават с въпроса, че ще се осъществява ново митично "ляво обединение". Основен говорител на тази новина се оказа членът на Националния съвет на БСП Костадин Паскалев, който мина през доста телевизии, за да бие тъпана и да анонсира голямото събитие. Още по-интересно е защо и как се прави това обедение. Според Паскалев БСП вече не била монополист в лявото пространство. Лявото пространство драматично се свивало и в името на спасението на левите идеи било необходимо да се седне на масата с всички формации, които са се обявили за леви. Тоест в неговата фантазия, а и във фантазията на другите организатори това е нещо като кръгла маса за левицата. Събират се всички блудни синове на БСП, казват си истината в очите, изплакват си болките и проблемите, плесват с ръце и правят "Нов Ляв Проект". Изписваме го с големи букви, защото досега на левицата й беше спестено това венерическо заболяване, което циклично поразява дясното пространство. Там новите десни проекти са раждат по десет на година и също така скорострелно умират в агония, неприятни гърчове и миризма на фашизъм.
Но ето, че и левицата не беше имунизирана срещу това проклятие. Чухме точно какво каза Паскалев - на срещата на левите сили щели да бъдат поканени Георги Първанов, Мая Манолова, Татяна Дончева, Красимир Янков, Георги Кадиев, представители на местната власт и на всякакви други партии, които носят нещо ляво в себе си. Общото между всички лица, разбира се, че е в миналото повечето от тях са били видни фигури от БСП. И за всеки един от тях може да бъде разказана много интересна история кога точно си е тръгнал, как си е тръгнал, каква част от БСП се е опитал да отмъкне със себе си и как точно се е провалил. Нещо повече - в един или друг момент обвиняваната във високомерие БСП е преговаряла с всички тези партии за съвместно явяване на избори. Така Георги Кадиев беше депутат от левицата в по-предишния парламент. АБВ имаха свой представител в парламентарната група на БСП в предишния. През миналата година БСП седна дори да преговаря и с Татяна Дончева и вероятно съюз щеше да има, ако не бяха безкрайните претенции на Дончева за водачески места в листите. Пак миналата година БСП успя да направи и един доста широк ляв съюз, но в крайна сметка идеята не сработи по начина по който се очакваше. Вероятно, защото няма как да сработи каквато й да идея след като части от БСП системно, методично и целенасочено работеха за саботаж на резултата на собствената си партия. И сега същите тези ги виждаме на кораба на "лявото обединение" и бъдете убедени, че до края на годината медиите ще ни занимават с тях, ще сме свидетели на поредното дефиле на обичайните заподозрени из медиите, които да рекламират новия проект и да съскат патологично срещу Корнелия Нинова.
И точно поради тази причина си струва да кажем няколко думи за всичко, което се случва в лявото пространство, защото там процесите стават все по-интересни от ден на ден. Първо - левицата в годините на прехода наистина беше защитена от успешни леви люспи. Само на два пъти хора, които са се отцепили от БСП са успели да реализират нещо по-трайно и успешно, макар и за кратко време. Първият път през 1997 година, когато Евролевицата на Александър Томов успя да стане парламентарна сила, преди да бъде погребана от егото на своят ръководител. И след това през 2014 година, когато Георги Първанов силово откъсна своя част от БСП, вкара я в парламента, но я подслони в коалиционната спалня на Бойко Борисов и това торпилира бъдещето на АБВ. Мая Манолова е нейният политически експеримент "Мутри вън" не го броим в цялостната картинка, защото много преди него Манолова почна да бяга като дявол от тамян от всякакъв намек, че някога е била лява и заради това връщането й към лявото пространство трябва да се сравни с прераждане или направо възкресение.
Всъщност целият този политически спектакъл, с цялото му драматургично напрежение и сълзливост в стил "БСП загива и умира" се прави единствено, за да може БСП да бъде подчинена и медийно бичувана за пореден път. В него са се наредили за участие хора, които през последните години многократно се опитаха да свалят Нинова или поне да разкърнтят нейното влияние в БСП до такава степен, че партията да стане лесна жертва на външно рейдърство. Нито една от тези спецоперации не успя. Не успя дори и старателно подготвената атака на последния пленум на Националния съвет след изборите, когато целта беше да се насрочи бърз конгрес на партиятаи максимално скоростно овладяване на ръководството. И понеже нищо от това не успя да се случи, днес вече виждаме качествено новия етап от удара по БСП - събирането и опитът за създаване на "ляво обединение", което да прерасне в "Ляв Проект". Тук, разбира се, има само един проблем. Някой в състояние ли да каже какво различно от БСП предлага това ново ляво обединение, какъв нов смисъл открива в своето съществуване, какво точно иска да постигне. Приказките за кръгла маса и откриване на нов смисъл в лявата политика са маскарад за наивници. Всъщност всичко това се прави с две цели - или за овладяване на митичното трибуквие "БСП" или за неговото пълно подриване, което да позволи в последствие БСП да бъде закарана на заколение в това обедение, но послушна, дресирана и тиха. Позволявам си този извод, защото не виждам абсолютно нищо ново и различно в лицата, които са решили, че ще спасяват БСП. Този Нов Ляв Проект се прави с поразително стари лица от миналото. Това само по себе си не е нещо отрицателно, но събирането на тези хора точно в този момент, точно по този начин не предвещава никакво търсене на диалог, а говори за поредната интрига в лявото пространство. Защото без БСП ляво обединение е невъзможно. Това беше величествената грешка на доктор Петър Дертлиев навремето. В края на живота си той е осъзна и поправи, но ако го беше схванал в началото, вероятно съдбата на България, или поне съдбата на лявото пространство щеше да е доста по-различна. И когато виждаме днес фигури от БСП, които се опитват да финтират БСП и то в името на "ляво обединение", това не предващава кръгла маса, а обявяване на война. Просто някои хора като видяха, че нямат силите да съборят Нинова с партийни механизми, решиха да включат и друг инструментариум в битката. А истината е, че днес, точно в окото на икономическата буря, левицата не се нуждае от дълга идеологическа дискусия за лявото и левите идеи. Днес са необходими конкретни действия, закони и битки в името на обикновените хора, които биха изпаднали отново от кораба. Това е големият смисъл от съществуването на левите партии в кризисни условия. Ако ще връщаме лявото пространство в безкрайния лабиринт на празните приказки, това трябва да стане в съвсем други обстоятелства и времена. И заради това тежко не вярвам, че хората, които се събират в името на ляво обединение, искат наистина да се обединяват с някого. Те търсят реванш и заради това само след няколко месеца никой няма да се сеща и за тази инициатива.
Хващаме ли бас?
No comments:
Post a Comment