Всеки, който е прекарал с часове пред екрана, за да гледа безкрайните политически интриги на сериала "Игра на тронове" няма как да не се почувства в познати води като гледа парламентарната агония на 48-ото Народно събрание, която отдавна прилича на риалити, което се случва пред очите на всички. Фантазията на Джордж Р.Р. Мартин обаче много интуитивно беше доловила нещо за периода на политически кризи - бурята така разпилява и пренарежда стойностите наоколо, че в един момент бившите врагове могат да станат съюзници, а в следващия момент отново да воюват с ярост помежду си. В съвременната политологическа теория това се нарича "пренареждане". То изхожда от разбирането, че живеем в свят на неумолима и непоколебима трансформация в която разделителителните линии между партиите вече не минават там, където са минавали преди, а днес се формират нови различия, нови ситуационни съюзи. Именно нещо подобно позволи БСП и ДБ да бъдат цели седем месеца в едно и също правителство. Защото през 2021 година най-важната политическа задача на българската политическа система беше да изтиска Бойко Борисов като гноен цирей от себе си. Това изчегъртване обаче така и не успяхме да го видим поради цяла поредица от обстоятелства, интриги, предателства, парламентарни маневри и удари в гърба и подли подсечки. Но пренареждането беше факт. Днес наблюдаваме епизод от същия безкраен сериал, но със съвсем друг сетинг и съвсем друг залог.
В началото на миналата седмица ГЕРБ направиха един доста неочакван ход. След като цяла седмица телевизионните проповедници на Бойко Борисов обикаляха студията и го изографисваха като българският Лео Меси, в крайна сметка номиницията им за премиер се оказа неврологът проф. Николай Габровски. Не може да се отрече - това е вдъхновен ход. Българската политическа практика доказа, че като изненада може да се брои единствено посочването на необвързан с политиката човек. Това задава различна атмосфера на разговор. Всъщност ГЕРБ търсиха точно това. Те упорито са издирвали кандидат за чиято биография да не може да се каже абсолютно нищо и така да насочат разговора в политическа плоскост. Всъщност номинацията по този начин беше очевиден капан за Демократична България. От месеци насам е ясно, че Борисов прави всичко възможно отново да ги върне в своята коалиционна спалня, най-малкото, защото той си е въобразил или социолозите са му внушили, че през ДБ минава неговото опрощение и краят на неговата изолация. Тепърва ни предстои да видим как ще преминат дебатите в Народното събрание около предложения състав на кабинет, но по хитрия блясък в очите на Габровски е ясно, че той ще е пълен с имена на които никой десен човек да не може да каже лесно "не". Всъщност номинацията на известен лекар постигна една половинчата цел - и БСП и ДБ отидоха на среща с него. Вярно, за да му кажат, че няма да го подкрепят по никакъв начин, но съм убеден, че в средите на ГЕРБ това се коментира като успех. ПП верни на своето хормонясало политическо тийнейджърство не се явиха на разговорите, но пък там Борисов бе заложил съвсем друг капан. Стана ясно, че Габровски ще номинира военния министър от кабинета на Кирил Петков Драгомир Заков за външен министър в проектосъстава на своето правителство. Това също е целенасочено търсен капан. Ако ПП не подкрепят кабинет ще бъдат принудени да се обясняват защо саботират кандидатурата на човек, когото навремето специално довлякоха от Брюксел, за да поеме отбраната след подадената от Стефан Янев оставка.
Разбира се, всички партии, които няма да подкрепят Габровски имат железен аргумент. Проблемът не е в кандидата за министър-председател, а в демоничната сянка, която наднича зад него - българският Меси, който упорито отказва да разбере, че неговото време е минало безнадеждно и в момента не е адреналин, а котва за своята формация. Но именно в тази патова ситуация се вижда в какво насипно състояние е българската политика в момента и как това представлява очевиден проблем за социолози и политолози, които по никакъв начин не могат да разгадаят ще се получи ли някаква сглобка за управление и тръгваме към антициклона на следващи парламентарни избори. И всичко това се дължи на проклетото пренареждане, което даде възможност на този парламент да се превърне в Народното събрание на тематичните коалиции.
За да не бъдем голословни. Тъкмо ДБ и ПП се изживяваха като морални проповедници срещу хартиената бюлетина и тематичната парламентарна коалиция, която се появи между БСП, ДПС и ГЕРБ, и депутатите отново трябваше да се занимават с пращането на оръжие за Украйна. Там, пред очите на всички, се оказа, че ДБ и ПП нямат никакъв проблем да танцуват този това танго на смъртта заедно с ГЕРБ. Същото се получи и при гласуването за плащането на поредната порция самолети на хартия. Тоест - управленска коалиция в рамките на този парламент определено има. ГЕРП, ПП, ДБ, ДПС и "Български възход" изобщо не се посвениха да тръгнат срещу интересите на България и да дадат оръжие на Украйна. Това, ако не е пренареждане не виждам какво друго е? След като могат да се разберат за това защо да не могат да се разберат и да управляват съвместно?
Всъщност и на този казус има лесен и очевиден отговор. Пренареждането на стойности в политическото поле изисква плащането на голяма цена. До началото на тази година наистината борбата с корупцията беше основната тема на политическия живот. След това обаче външни сили и фактори наложиха силово разделението да е по оста "Украйна". Заради това виждаме често, като светкавица над тъмно блато, подмолните очертания на тази свръхголяма коалиция на войната, която всеки път щом им дадат знак е на политическия фронт и гласува единно. ПП отдавна щяха да се клекнали на ГЕРБ, но те живеят с илюзията, че още едни избори ще ги изстрелят още по-напред и ще им дадат много по-мощен терен за преговори. Но не бих се учудил, ако някога в неясното бъдеще видим коалиция ПП-ГЕРБ. Тя е логична и геополитическа. И, да, всички участници в нея биха я платили с кръв и избити зъби, но така става като прекалиш с общите приказки за евроатлантически ценности.
Междувременно пък БСП и ПП с гръм и трясък влязоха в буреносни политически отношения. Старите приятели моментално се превърнаха в противници. От гледна точка на БСП обаче това беше животоспасяващо пренареждане. ПП не просто като вампир се опитаха да изсмучат електорално БСП, те буквално изплагиатстваха всички социални идеи и ги представиха за свое собствено творение. Нещо повече - ПП се опитаха да формират политическото пространство, което да изглежда така - те срещу ГЕРБ. Всички останали партии в тази картина са просто придатък на този сблъсък. Всъщност инстинктът на Корнелия Нинова в този случай не е я подведе. Разделението между БСП и ПП може да донесе медийни удари за левицата, но чисто електорално и политически е инжекция с адреналин. Както и махването за сбогом на ДБ, чието присъствие в орбитата на БСП се беше превърнало в гнойна рана и причина за много вътрешни удари.
Описахме този апокалиптичен пейзаж с една-единствена идея. Очевидно България е в процес на тежка трансформация, която след следващите избори може да ни демонстрира или оздрявяване на политическия модел или поредното зловещо ГМО, което броди по терена. Но това голямо пренареждане вещае и единствената смислена надежда за бъдещето. Защото днес всичко е хаос, днес всичко е интриги, но след някой и друг месец може би вече ще можем да видим сблъсъци за истинска политика. Ние ги видяхме и сега. Дебатите за оръжието за Украйна ясно го показаха. Днес вече знаем кои са батальоните на смъртта.
Това никак не е малко.
No comments:
Post a Comment