Новите избори – психотрилър или изход от кризата?

 

И така - случи се това, което всички знаехме, че ще стане още на 2 октомври вечерта. България отива на пети предсрочни избори в рамките на две години. Тази въртележка от постоянно гласуване обаче съвсем нямаше пречистващия ефект, който сценаристите на Слави Трифонов си въобразяваха, че ще разтърси обществото. Вероятно точно поради тази причина телевизионната партия на шоуто потъна в канализацията на историята и няма да излезе от там освен като спомен за неясен политически махмурлук.

Невероятният Жозе Сарамаго беше казал: "Всички дни са еднакви и нито един не прилича на другите". 

Можем да съотнесем това и към изборите у нас. Всички те си приличат и същевременно нито един от тях не се повтори с останалите. При всяко ново отиване до урните имаше нови политически обстоятелства, нови играчи, ново разположение на силите, нова ерозия и нов ужас. Три месеца българският политически живот беше затворен в някаква черна дупка на театрална постановка в която изглеждаше, че все едно компромис може да бъде намерен и правителство все пак да бъде създадено. Днес виждаме, че това е било само димна завеса, кратка отсрочка преди новата политическа битка, защото разпарчетосания парламент и диктатурата на аритметиката ясно подсказваха, че успешна формула просто не е възможна. В този спектакъл чухме всякакви лъжи и политически димки. По някое време анализаторите се бяха самоубедили, че Демократична България може да създаде евроатлантическо управление. Но и пред скандала "Нексо" това беше мисия невъзможна. Всички крехки надежди бяха част от арсенала на ГЕРБ, които още от 2 октомври са в предизборна кампания и всичките им действия - от предлагането на проф. Николай Габровски за премиер до изцепките на Борисов, че би подкрепил Христо Иванов за министър-председател. Това беше част от късането на нерви, от позиционната война за това кой ще отнесе големите ритници заради факта, че пореден парламент потъва в небитието без да е излъчил редовно управление. Всъщност от всички партии БСП имаше най-голям шанс да създаде правителство и точно така трябва да си обясним отсъствието на ПП и ДБ от лидерската среща. Един ден това ще бъде оценено като стратегическа грешка от тяхна страна. Тази лидерска среща беше възможност да демонстрират диалогичност, идеи за управление и все пак да се разграничат принципно от това, което не харесват. Те не го направиха и капанът щракна, защото българската политическа душа днес е драматично разполовена. От една страна средностатистическия избирател мрази компромисите и иска врагът да бъде натикан в миша дупка, от друга обаче всички се измориха от това България постоянно да е на полусъединител и да плува в блатото на безкрайно безвремие. И кампанията за следващите избори отново ще е като игра за това в чии ръце остава горещия картоф и кой поема отговорността за поредния провал на Народното събрание. Проблемът не е в БСП. Проблемът е, че ГЕРБ и ПП така и не проведоха качествени преговори за управление и подписаха смъртната присъда на парламента.

Но понеже вече сме в предизборна ситуация е време да опишем позициите на всяка от големите партии преди новите избори, както и по какво следващия вот ще се отличава принципно от всички останали, които преживяхме.

ГЕРБ постигнаха нещо, което е много трудно. Стабилизираха се в окото на голямата буря. Партията понесе доста щети и удари, сви се наполовина, но все пак остана първа политическа сила. Това е феномен, който тепърва трябва да бъде анализиран. Има техническо обяснение за това - партията на Борисов сериозно се окопала в местната власт, а това винаги е допълнителен адреналин и сила. Когато БСП беше пометена от власт през 1997 година, именно силното присъствие на левицата в общините помогна на социалистите не просто да оцелеят, а само четири години по-късно да изберат своя лидер за президент на страната. Но едва ли това е единствената причина. Всъщност ГЕРБ и тяхното възвръщане начело на политическата система е функция от политическите грешки, слабост, маневри и глупости на "Продължаваме промяната". Асен Василев и Кирил Петков получиха неочакван мандат за големи промени, те бяха като свръхнова звезда, която засиява в надеждите на хората за промяна. Те обаче се оплетоха в маневри, геополитически грешки и успяха да се задържат на власт само седем месеца. Честно казано дори и толкова нямаше да останат, ако не беше стабилизиращата роля на БСП в правителството, което ги спаси от скоростна политическа смърт. Но ПП така и не разбраха, че тяхната сила не е в това да бъдат поредното евроатлантическо ГМО, което се чуди как да се хареса на западните посланици, а в това, че обърнаха пирамидата - на власт дойдоха десни хора, които осъзнаха, че социалната политика е основен елемент в стабилизацията на едно общество. Само, че започна войната в Украйна и всички добри намерения, идеи и реализирани политики отидоха по дяволите. ПП плътно се доближиха до Демократична България и резултатът от тази алхимична реакция ще го наблюдаваме допълнително. Само че България не се нуждае от още една политическа секта, която да се капсулира и самоизолира от външния свят. Именно това съживи ГЕРБ. Те никога няма да се върнат на нивата от най-добрите си години, но е факт, че надживяха кризата. А мандатът на ПП беше в пълното разграждане на модела "Бойко Борисов". Те не го постигнаха. ИТН платиха цената за своя грандиозен провал. Сега предстои да видим дали ПП ще може да надживее това огромно обществено разочарование, което винаги ще им тежи като корабна котва.

Голямата загадка на предстоящите избори е дали ПП и ДБ ще се опитат да се явят заедно. Много хора предричат и предвещават точно такова развитие. Уравнението обаче има достатъчно неизвестни. Това може да се окаже успешна инициатива, но много по-вероятно е цялото упражнение да се провали. Градското дясно е суперкапсулирано и с поведението си отдавна дразни много хора. ДБ не само не е фактор за привличането на нови избиратели, а със сигурност действа като пургатив на всички нормално мислещи хора. Тоест обединяването на двете формации може да се окаже скок в бездната.

БСП определено не е в най-добрата си кондиция, най-малкото, защото неспирните атаки и опити за раздробяването на лявото пространство продължават. Последователно Мая Манолова, ИТН и ПП се опитваха да паразитират върху левите избиратели и то с активното съдействие на президентската институция. Сега процесът продължава, макар и като фарс, защото виждаме, че се създава нова формация - "Левицата!" (точно така с удивителна е, може ли някъде, където участва Мая Манолова да няма удивителна, а?), което подсказва, че БСП отново ще е разтърсвана отвътре. От друга страна левицата излезе от голямата си шизофрения, което е стабилизиращ процас. Защото само допреди година БСП се разкъсваше между симпатиите на левите избиратели към президента и безкрайните атаки от "Дондуков" 2 към социалистическата партия. Последното служебно правителство и кадровите му чистки обаче поставиха нещата по местата им. Все по-отчетливо в ляво се чува съмнение към действията на Радев и най-важното - скърцане със зъби за това, че един едноличен режим се подменя с друг такъв. Тоест левицата има шанс да направи кампания, която е освободена от двусмислие и най-накрая ясно да заяви, че трябва алтернатива на поредицата от служебни и безконтролни правителства. Именно на БСП приляга да даде път за изход от кризата и най-важното да не се оставя да бъде потопена от пороя анализи и интриги, че се готви за коалиция с ГЕРБ. Това е злостен шум в системата, защото градското дясно изгуби почва под краката си от криптоинтриги и дарения и сега трябва пак да се чувства морален лидер. Което е абсурдно - тези, които наистина са били в коалиция с Борисов да обвиняват единствените, които никога не са били под неговия мускул.

Остават ни ДПС, "Възраждане" и може би Стефан Янев. ДПС са ясни. Тях изборите не ги тревожат. Тревожи ги единствено ситуация в която могат да бъдат заобиколени и правителство да се състави без тях. Тоест по никакъв начин не очаквам да пуснат третото място, независимо от анализаторските полети на мисълта, че Костадин Костадинов може да се настани на него. "Възраждане" са единствените, които никога не излъгаха, че не искат избори. Но това отдавна само не е достатъчно. Те не разбират най-важното - че, ако не се ангажират с решения и взаимодействие ще отпаднат от политическите процеси. Това е въпрос на избор - дали искаш винаги да си прав или да се ангажираж все пак в помощ на хората. И най-накрая Стефан Янев - той може и да отпадне от следващото НС. Много допълнителни фактори се натрупаха в политическото пространство. Той беше полезен преди, на следващия вот трудно виждам кой ще му се върже да гласува.

Това е разположението на силите на терена днес. Ситуацията е същата и същевременно е пълна с неизвестни. Април ще се окаже ключов месец, защото тогава ще се изясни - ще имаме ли управление и или ще правим избори 2 в 1 наесен. 

Ама това развитие вече твърде много напомня на психотрилър.

 

Демократична България – първата крипто-партия в света

 

Не е лесно да си десен или полудесен анализатор тези дни. Защото в съзнанието си трябва да си готов да извършиш моментално една огромна перверзия - да си готов по-скоро да признаеш, че Иван Костов е рептил, пратен от планетата Плутон, отколкото да признаеш, че има основания в скандала с крипто-пирамидата "Нексо". Още преди прокуратурата да завърши своята пресконференция всички либерални мислители в социалните мрежи бяха убедени, че това е постановка, измислен скандал, инсценировка, подъл удар в слабините от страна на ГЕРБ, контраатака на "гешефтурата" и какво ли още не. Знайни и незнайни журналисти и всичколози започнаха да припомнят проблемите от времето на ГЕРБ, проспаните далавери и схеми. Целият медиен шум бил, за да ни накара да забравим чекмеджетата на Борисов. По бТВ се появи и въздесъщия проф. Ивайло Дичев, за да се накара на българския народ, че било крайно време да се научи да разбира кога го облъчват с пропаганда. Според него всички данни за картини на Матис, Пикасо и Дали били просто димки, които да разсейват хората от реалните проблеми. Изобщо имаме си любимото глезено дете на българските медии - Демократична България. Всички галят глезеното чадо по главата, всички му бабуват, всички му гугукат и гледат да го приласкаят и всички го утешават, че ако беше взело мандата сега България щеше да си има гордо евроатлантическо правителство, ама подлата прокуратура го посякла.

Аз не съм от хората, които някога ще забравят или простят за чекмеджетата на Борисов, но същевременно прекрасно знам, че престъпленията на един не извиняват грешките на друг. Защото колективната подлост на десния анализаторски ум в тази ситуация ужасно много напомня на ранния Борисов. Нали си го спомняте - тогава той не е твърдеше, че е съвършен, още не страдаше от божествен комплекс, но постоянно се оправдаваше със свършеното или несвършеното от тройната коалиция. Това е изпитан политически трик, който работи безотказно, но само ако не се прилага твърде често. Опасявам се, че инженерите на ДБ прекалиха с него. Единствено Христо Иванов като участник в поредната скучна "Панорама" май ясно осъзна, че казусът "Нексо" е драматичен проблем за неговата партия и коалиция и, че това не просто ще му струва даването на мандата, но и тепърва ще го вкарва в спирала от политически проблеми. И най-малкият проблем в него е това, че един от собствениците е бивш депутат от Реформаторския блок.

Новото в разбиването на крипто-пирамидатата е в това, че акцията на българската прокуратура не е самодейност, а е по сигнал от САЩ. Тоест за първи път в историята ДБ няма как да оврещи света, че жертва на някаква дълга и подла кремълска кампания, а жертва на мелодраматичен "приятелски" огън. Подозирам, че американците биха подминали и дори биха си затворили очите пред данъчните измами, прането на пари и всички други неща, които висят като обвинения към "Нексо", но това, че са си позволи да заобиколят санкциите срещу Русия точно в този момент вероятно е отприщило цялата буря срещу тях. Интересният момент в целия казус е, че точно от този случай разбрахме как се финансира "Демократична България". Няма как да не ви правило впечатление как по време на предизборна кампания цялата столица е затрупана с билбордове на ДБ. Христо Иванов ни гледа от всеки по-голям завой, което можеше да е страхотен кафкиански сюжет, ако не идваше малко в повече дори и на най-закалените фенове на сектата. И сега видяхме какво става - служителки на крипто-пирамидата са дали точно по 20 хиляди лева на ДБ. От "Нексо" обявиха това за проява на "гражданска съвест", но това така и не обяснява как пет от тези служителки са дали пари на ДБ в един и същи ден. И то точно по 20 хиляди лева. Защо едната от тях например не е дала 14556 лева например, а другата 21333 например? И това е само един от големите въпроси, които повдигат изнесените данни. Защото през тях се вижда каква мрежа от финанси около себе си е създала ДБ, какви обръчи от крипто-кинти е създала, за да засмуква ресурси и да стои на политическата сцена. Може би заради това фейсбук-инфлуенсърите бяха необичайно тихи около изнесените информации. Представете си само какво щеше да се случи, ако БСП или "Възраждане" бяха в центъра на този скандал и то за пирамида, която е обвинена, че нарушава санкциите. Подозирам, че цялата либерална интелигенция щеше махмурлийски да стене, че диктаторът Путин вече настъпва с армии към земите български и октоподът на Кремъл заплашва да унищожи всички магазинчета за соево лате по жълтите павета. Никой нямаше да чака доказателства, всички щяха да крещят, че е време за обвинения, разследване и затвор. Очевидно обаче градското дясно има медиен имунитет за такива неща. Те са недосегаеми. Небесни. Истински ангели.

Криптопазители на светлото бъдеще.

Всъщност казусът "Нексо" демонстрира ужасяващото блато от двойни стандарти в което са затънали много журналисти и медии. Върху ДБ има опънат медиен и политически чадър и те винаги имат лукса да газят закона, да нарушават грандиозно собствените си твърдения и обещания, ни никой да не им търси сметка за това. Спомняте ли си, че преди време, когато градското дясно ставаше и лягаше с аферата "КТБ" изведнъж се оказа, че ДСБ е имала сметка там и то за над 50 хиляди лева. Това е все едно Джак Изкормвача да чете лекции на тема "Как да се държим изискано във висшето общество". Същото е и сега - ДБ щеше да депутинизира България, битката им с Кремъл ражда статус след статус, а най-накрая се оказаха получател на средства от пирамида, която е въртяла бизнес с Русия. Очаквах вълна от гневни статуси и късане на фанелки, но нищо подобно не се случи. И точно този двоен стандарт ще провали ДБ рано или късно. Защото те вече са дотолкова разглезени от това да не носят отговорност за нищо и да им се разминава, че ако попаднат в управлението ще затънат в поредната мрежа от лъжи, измами и политически трикове. Това е закодираният механизъм за самоунищожение на българската десница, който тиктака от самото начало в тях. Не може да се самообявиш за говорител на върховната истина, а социолози да ти веят вятър, че ти държиш ключа за легитимация на всеки и рано или късно да не се издъниш страховито и да не пропаднеш в пропастта.

Всъщност ДБ отдавна е крипто-партията на България. Защото пред нас имама един виртуализиран политически субект, който отдавна не е в състояние да постави истинските проблеми на държавата. Там цари някаква спарена атмосфера на постоянно битка с Русия и то не заради реални идеи, а защото това е храната за овцете, които им вярват и гласуват за тях. Но обикновено никой не забелязва това, защото ДБ живее в максимално комфортна среда, а дори и Бойко Борисов чупи гръбнак пред тях и вечно иска да им се хареса. Но скандалите с двойни стандарти станаха твърде много, за да ги оставим встрани или без да им обърнем внимание. Защото всяка пирамида рано или късно рухва, както помнят много добре българските граждани, които станаха жертва на нещо подобно в началото на 90-те години на миналия век. Сега дори и виртуалните трубадури не могат да спасят ДБ от самата нея. И от нейните абсолютно реални крипто-дарения и съвсем некрипто-мрежи, които са изплели и които ще ги задушат.

 

 

Къде се разминаха БСП и ПЕС?

 

В последните няколко месеца към обичайната медийна бомбардировка срещу БСП, състояща се от обилни интервюта на обидени социалисти, киселинни интриги и манипулационни заглавия, се прибави нов лайтмотив. Той звучи горе-долу така: „под ръководството на Корнелия Нинова БСП все повече се разминава с позициите на Партията на европейските социалисти и следователно БСП се откъсва от европейското политическо семейство и потъва в консерватизъм и национализъм“. Тази опорна точка не идва от нищото. Тя е буквално повторение на нещо, което Сергей Станишев каза миналата година, когато обяви, че повече няма да се кандидатира за шеф на ПЕС. „Не може да бъдеш председател на ПЕС, ако зад гърба си нямаш силна партия. В последните години БСП тръгна в друга посока - на ляв консерватизъм и на терена на националистите. Тя загуби твърде много доверие у нас и в Европа“, проплака пред медиите Станишев. По тънката струна „ПЕС“ засвири и ръководителят на делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов, който в серия от телевизионни изяви също разви в мелодраматичен тон голямата тема за загубата на доверие на ПЕС към БСП. Тоест – ясно е къде е изкована тази интрига и защо се търкаля в медиите като снежна топка. Това е ефектна политическа дъвка – върши работа на външните противници, които да държат БСП постоянно в отбранителна позиция и на вътрешната опозиция, които са готови да използват всичко в името на поомръзналата и никога несвършваща жажда за идване на власт.

Но понеже темата не е незначителна, нито странична, може би е време да кажем няколко сериозни думи като анализ за ситуацията. Да, между БСП и ПЕС има сериозни принципни различия във водената политика. Тези различия са пред очите на всички, БСП никога не ги е криела или замитала под килима. Защото в едно семейство от леви партии най-неуместното поведение е някой отнякъде да диктува общи цели и политики без да се съобрази с националните особености на политическия пейзаж.

Първото голямо разминаване между БСП и ПЕС се случи през 2018 година и то за ключова тема като Истанбулската конвенция. Нека да изчистим темата от идеологическите наслагвания и трепети с които я затрупва либералната мисъл. Документът по никакъв начин не цели единствено и само изкореняването на домашното насилие срещу жени, както казват неговите апологети. Ако това беше основната цел, то в ПЕС би трябвало не да се мръщят, а да поздравят БСП, която внесе редица закони, които да криминализират домашното насилие. Всички обаче сме наясно, че Истанбулската конвенция е прикритие за инжектирането на джендър-идеологията в нашето общество. А това противоречи на интересите на 90 процента от българските граждани. И БСП категорично отказа да застане срещу своя собствен народ. Отговорът на ПЕС беше безумен – делегация след делегация, които да извиват ръцете на Нинова да приеме конвенцията. Безкрайни разговори, политически натиск, който не е спирал нито за миг от 2018 година насам. Последният епизод от тази сега стана писмото на новият лидер на ПЕС Стефан Льовен, който вече използва емоционален шантаж – в текста си се пита дали БСП изповядва общите ценности на лявото семейство. Нинова устоя, но плати за своя политически гръбнак с това, че я лишиха от вицепрезидентското място в Социалистическия интернационал.

Нека да ви припомня – на наша почва именно БСП първа въстана срещу Истанбулската конвенция, първа зае ясна позиция, първа се противопостави на чуждия натиск и решението на КС, че документът противоречи на конституцията на страната само доказа, че българските социалисти от първия миг са водели не антиевропейска, а истинска и автентична национална битка.

Но какво говори за ПЕС това, че именно Истанбулската конвенция, а не битката с бедността и неравенствата по Стария континент е основна за нея? Не се опитвам да обезлича важните постижения за ПЕС, но извиването на ръце за Конвенцията е политически неморално и наистина бележи ключово разграничение. То не е по остта – остаряло/модерно както се опитват да го изкарат всякакви злоупотребяващи с прилагателните анализатори, а по граничната линия здрав разум срещу истерично безумие.

Второто съвсем очевидно разминаване между БСП и ПЕС е по темата за войната в Украйна. Вижда се, че левите партии в ЕП са един от основните проводници на антируска политика. Резолюция след резолюция в Европейския парламент правят всичко възможно, за да изострят до крайна степен руско-украинския конфликт. Между другото – това противоречи на цялата история на лявата мисъл по света. Социалистите са пацифисти, те трябва да бъдат гласът на мира, а не на конфронтацията. Точно ролята с която БСП се нагърби в България. Днес в целия ЕС най-остро се чувства липсата именно на хора, които искат да сложат край на войната. А това става на масата за преговори, а не на бойното поле. Цената на декларациите на ЕП, подкрепяни от ПЕС, а плащат млади войници от украинска и от руска страна, които остават по бойните полета. Откога ПЕС забрави мирът като основна политическа ценност?

Аз твърдя, че БСП постъпи точното обратното в България. Благодарение на левицата докато участваше в управлението нито един патрон не беше изнесен за Украйна. Да, знам, много специалисти, служебни министри, политически интриганти и кръчмарски философи злословеха по тази тема – България изнасяла, но скрито оръжие за Украйна. Искам да отбележите – никой никога не показа нито един документ за това, нито едно доказателство. Нито едно. Цялата тази какафония беше целенасочена интрига срещу БСП, защото БСП не предаде не просто своите избиратели, а своята история и ценности. България не иска да е част от конфронтацията и БСП нито за един момент не преви гръб пред евроатлантическия натиск. От ПЕС обаче ни карат да постъпваме по друг начин. Какво трябва да правим, да им се подчиним ли?

Трета точка на разминаване – Еврозоната. БСП с решение на свой конгрес се е обявила, че подкрепя приемането на еврото. Но това трябва да стане след съвестна оценка на икономическите ефекти от това действия, а не с лозунги, патетика и нулев здрав разум. Виждаме какво стана в Хърватия – цялата държава се беше подготвила и въпреки това в момента в който приеха еврото, хърватите се събудиха с цени, които са хвръкнали между 35 и 50 на сто нагоре. А цялата камара „икономисти“ ни убеждаваха, че това няма как да стане. Тоест прибързаното влизане в Еврозоната носи след себе си рискове и то рискове за които никой не иска да говори или да води реална дискусия, която да адресира страховете на хората и техните притеснения. Е, и тук ли БСП трябва да си мълчи и да влиза в общия хор само и само да не я обвинят, че нарушава ценностите и не се държи като част от семейство.

Описах тези различия, за да видим, че обвиненията за сваляне на доверие от ПЕС към БСП са абсурдни. Тук имаме истински принципен политически и идеологически спор. Европейската левица в нейния традиционен вид си въобрази, че големите й битки от миналото вече не са важни. Че тя е културен проект (използвам израз на Адам Михник) и заради това трябва да се взира в идентичностите, а не в социалните недоволства. Ето как са получава един абсолютен абсурд - десния Орбан да бъде припознаван и от леви хора, защото го виждат, че отстоява национални политики. На този терен от големите играчи във властта играе само той. И левицата няма да преболедува това само със заклинания и скрито съскане. Тук трябва енергия и връщане към реалните идеи.

Но аз принципно не споделям изобщо идеята, че ние трябва наготово да взимаме чужди модели и да се движим по тях. Навлизаме в епоха в която всяка отделна левица има огромни национални проблеми за решаване и взирането в чужди мисли може да е пагубно. Ние ще трябва да тръгваме по трудния път - сами да търсим изход от блатото, да се сблъскваме с нашите собствени проблеми и да ги решаваме максимално идейно. Битката на левицата днес е срещу навдигащия се фашизъм и олигархичната спойка между политика и организирана престъпност. Но е много важно да знаем в името на какво я водим? Водим я в името на социалната справедливост, на по-високите доходи, в името на тези, които бяха ударени и забравени и натикани на социалното дъно да се маргинализират и фашизират, защото не виждат никакъв друг изход от отчаянието. Ако левицата се откаже от своята социална идентичност и двубои, тя наистина се превръща просто в култура. Красива, превъзходна и ослепителна, но без да заплашва тези срещу, които наистина се бори. И това трябва да променим. А аз знам, че можем да го направим.

По наш си български модел. 

Защото ние сме Българската социалистическа партия.