Вече съм стар...

 

Вече съм стар…

Днес го разбрах като гледам какъв ентусиазъм кипи в либералното пространство. Конституционната реформа е на една ръка разстояние.

Борисов е обезсилен.

Кротък като болонка, сговорчив като мопс.

Силата е в ръцете на отбора на супергероите.

Сега или никога ще проснат Конституцията на операционната маса и ще й ударят един бърз лифтинг.

Светлото бъдеще е на една ръка разстояние.

Главни прокурори вече ще стават само вегани, които са изчели избраните съчинения на Кристиан Таков и могат да намерят цитат от него по всеки повод…

 

Историята се повтаря като фарс.

 

Защото си спомням, че същият ентусиазъм и трудова дейност кипеше преди по-малко от 10 години, а част от героите бяха абсолютно същите.

ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС щяха да правят съдебна реформа.  Христо Иванов стана министър на правосъдието.

Цветя, рози, въздишки, работни групи.

Радан Кънев и Делян Пеевски в знак на вечна любов сложиха заедно подписи под законопроект за промяна на Конституцията.

ВСС щеше да бъде разделен на две колегии, а цяла дружинка от либерални журналистки твърдяха,  че това е началото на нещо различно, нещо, което ще разтърси България и ще извади жилото на прокуратурата завинаги.

После ГЕРБ и ДПС се намесиха. Приеха някакъв свой вариант на конституционни промени и се наложи Христо Иванов в спешен порядък да подава оставка.

Сега героите са същите. И пак искат да правят промени в Конституцията с ГЕРБ плюс ДПС.

Успех с това, мамини сладки.

Стар съм...