Всички станахме курбан

 

Идват празници.

Вярно е, времето се мръщи като либерал на новия хит на Устата. 

Дъждовете не спират все едно са въртележка от предсрочни избори, а вятърът фучи като евроатлантик рано сутрин в телевизионно студио.

Но пък на душата на човек й е весело и ведро точно като като лицето на Христо Иванов като види Бойко Борисов в парламента и се размечтае за министерския пост...

И тъкмо се надигне надеждата, че всичко някакси ще се нареди, изведнъж виждаш че нищо празнично няма.

В парламента първата и втората политическа сила влязоха в режим "семейни драми и скандали". 

"Като искате избори, ще получите избори", съска единият и размахва ръце. 

"Не слушайте какво говори Бойко Борисов", пискливо отвръща втория и твърди, че е невинен.

Медиите гледат поредното апокалиптично шоу и го пресъздават със садо-мазохистичен захлас.

И точно тук на случайния зрител му иде по вапцаровски да извие: "Къде е тука нашата съдба?... Къде съм аз кажете?".

Но отговорът го няма никакъв. 

Обикновеният човек го няма в този политически карнавал. 

Неговите проблеми също.

Хората са натикани в миманса, докато политиката се превръща в психиатричен трилър. 

Цени, инфлация, доходи - всички са на кладата, само обичайните заподозрени си мерят... мандатите

А политическите камикадзетата взимат връх и танцуват маниакално върху надеждите ни за по-добро утре

Всички станахме курбан.

Взеха ни за мезе.

Добре поне, че са празници.