Почитателите на принтери

 

Навремето Милен Русков в "Джобна енциклопедия на мистериите" мъдро беше предупредил - ако ви се струва, че сте научили нещо от тази книга, по-добре потърсете потвърждение и от някъде другаде.

Същото правило абсолютно задължително трябва да се прилага към статусите на градските съвести и пиещите бадемово мляко от Суринайка.

В понеделник вечер съвестите изригнаха: "От снощи виждам оглушителен залп: "ВАС връща машините!.

Почитателите на принтери изпаднаха във карнавален възторг. А най-буйните от тях поискаха  оставки, арести, съд, затвор (не е задължително в този ред) на всички членове на ЦИК, които гласували за отмяна на машинния вот.

От дълбините на виртуалната преизподня се е появи и Мустафа Емин (наглецът, който вдигна на крака целия "Пирогов") да иска наказания и оставки. Все едно той своята я подаде доброволно и навреме...

Темата беше подета и от медиите и представена така манипулативно, че човек отстрани би се почувствал като турист в алтернативна реалност.

Заради това си струва човек да се изолира от тази лудница и да прочете самото решение на ВАС. Изненада - то ясно казва, че действията на ЦИК са законосъобразни. Да, за втори тур машините се връщат, но също така ясно се подчертава, че заместник-министър Михаил Стойнов не е имал право на достъп до кодовете. Че контрата е в Министерството на електронното управление и, че именно там са оплескани нещата.

Тоест умните и красивите вместо да се пенят на тема ЦИК, която беше вкарана в практически безизходна ситуация заради маймунското поведение на заместник-министъра, направо да искат оставката на Стойнов. Защото авторът, драматургът, организаторът и вдъхновителят на този скандал е самият той.

Две от съставните части на Сглобката Пеевски и Борисов вероятно са употребили скандала политически, но истината е, че скандал нямаше да има, ако заместник.министъра не го беше направил по този начин.

Навремето Пелевин беше казал следната велика мисъл: "Заговор срещу Русия, разбира се, има. Проблемът е, че в него участват всички пълнолетни руснаци". 

Абсолютно същото се отнася и за Сглобката. 

Като ровне човек вижда, че в основата на всяко "активно мероприятие" всъщност са си самите те...

 

Добрата новина

 

И преди тези избори се наслушахме на всякакви телевизионни импровизации за "предизвестения крах на БСП". Говорещите глави мъдро, вдъхновено и платено дуднеха, че голямата битка ще е между партньорите в Сглобката, а всички останали ще са само миманс, който не е достоен за забелязване.

Точно заради това нощта на вота беше забавна. Защото изборите бяха пъстри, екзотични и изненадаха най-много тези на които уж всичко им беше предварително ясно.

Ето ви първата новина - БСП не умира, нито преживява крах. БСП се е представяла и много по-добре на местни избори, но на тези автентичната левица няма от какво да се срамува. Ще се окаже в крайна сметка, че БСП има повече кметове от ПП/ДБ и, че е много по-отчетлива алтернатива отколкото всички останали.

Не напразно моментално след изборите цяла сюрия десни и полудесни шамани се опитаха да търсят невидими разцепления в БСП, тайни проблеми, отворени рани и епични скандали. Те имат нужда от тази опорка, защото всичките им останали бяха разрушени.

София не се оказа синя. Страната пък показа и доказа, че Сглобката е злокачествен тумор и наказа повечето участници в нея.

От няколко месеца насам всякакви телевизионни шамани къпят ГЕРБ и персонално Бойко Борисов с една романтична опорка.

Тя гласи следното:

"Борисов е велик стратег. Влезе в коалиция със своите най-големи душмани и сега ще стои и кротко ще ги гледа как се разпадат. Да, той даже ще им пусне гювеч в част от големите градове, ще им даде София и ще им покаже какъв голям картоиграч е, а след това ще се завърне триумфално и ще мачка като танк..."

Всъщност резултатите от изборите в София са най-голямото наказание за ГЕРБ.

Няма никакво "стратегическо отстъпление на Борисов".

Това си е разгром.

Така че всичките апологети на ГЕРБ трябва да отидат да се прегледат.

Кандидатът му остана трети, листата му беше предредена – значи оценката за управлението на столицата е разгромяваща.

Всъщност и в страната ситуацията е същата.

Сглобката като киселина разяжда не само ПП/ДБ, но и ГЕРБ.

Великият кормчия напълно се е изгубил в политическата мъгла и нито един от резултатите на вота не би трябвало да го успокоява. Двете големи коалиции у нас са в кризисно състояние и оттук-нататък могат да произвеждат само прокризисно управление.

Именно на този фон трябва да оценяваме резултата на БСП като добър. БСП премина през три ужасяващи години, преживя предателства, удари в гърба, приятелски огън, ала-бала с машините, ала-бала с президента, но в крайна сметка не се огъна и остана там, където й е мястото. При нейните избиратели. Без да ги лъже, без да им хвърля прах в очите.

Резултатът не става за танц на радостта. Но пък показва добра база за развитие, а точно това искаха да вземат от левицата. Не успяха.

Ето добрата новина от местния вот.

Катастрофичният Близък изток на българското управление и власт

 

Войната между Израел и Хамас, конфликт, който вече е вкаран в спирала от кръв, глад, разрушения, блокади, ракети, сухопътни операции, медийно ожесточение, многохилядни демонстрации в подкрепа на едната или другата страна, резолюции, декларации и спешни дипломатически срещи, ни дава добра отправна база през която да разгледаме управлението в България и неговите постоянни политически буреносни облаци. Защото у нас също се води война, която понякога затихва, друг път припламва яростно, но не е спирала нито за секунда, откакто възникна Сглобката, наричана подло и медийно Некоалиция, въпреки, че всички виждат, знаят и на гърба си усещат, че това е истински съюз, който обаче се тресе, възпламенява и кипи като древна алхимична колба.

Като гледаме ГМО-то между ПП/ДБ, ГЕРБ и Делян Пеевски можем да добием представа какво би станало един ден в Близкия изток, ако Израел и Хамас съставят общо правителство. Онези се стрелят с истински оръжия, у нас конфликтът е превърнал медиите в бойно поле, но яростта и злобата са почти идентични. Само за последните 10 дни станахме свидетели на откровени сражения. От едната страна застана Бойко Борисов, който първоначално обвини своите партньори, че не му докладват достатъчно често какви действия предприемат около енергийното споразумение с протестиращите миньори. След това той гръмко обяви, че ще настоява всеки вторник ресорните министри да се отчитат пред депутатите от управляващото мнозинство, за да е наясно накъде върви споразумението. ПП/ДБ не реагираха много силно на този ритник по кокалчетата и го отдадоха на предизборния кипеж. Разляха се в обичайните патетични уверения, че страната върви в правилната посока и, за да натрупат точки решиха, че е време да открият икономически фронт на Унгария, Австрия и Сърбия като въведат допълнителна такса за трансфера на руски газ през България. Международният отзвук не ги стресна особено, както обикновено не се стряска иконома в едно имение, когато знае, че е изпълнил дословно заповедите на господаря. Фактът, че с това необмислено действие минират всяка възможност за Шенген и така директно торпилират своята управленска програма също не ги смути. Все пак водим битка за истински правоверен, направо църковен евроатлантизъм, а по този трънлив път всяко мъченичество е добре дошло.

Последва нова политическа канонада от страна на Бойко Борисов - той орева света, че от медиите е научил как Асен Василев смята да взима нов дълг. Това му даде повод дълго и напоително да припомня в каква политическа утопия е живяла България под негово ръководство. После обаче се получи малко неудобно - оказа се, че всички депутати от ГЕРБ са подкрепили взимането на този дълг, когато са гласували бюджета, ама не били разбрали както трябва какво гласуват. И така стигаме до последната политическа битка (засега) - съвместната акция на ГЕРБ и ДПС дерогацията на руски петрол да бъде прекратена незабавно, а не чак следващата година, когато беше предвидено. Този ход свари ПП/ДБ неподготвени, точно както бяха Израел на 9 октомври. Политическите тласъци на Борисов и назначения за основна опозиция Делян Добрев бяха в следната посока - от решението за дерогация към момента печели единствено "Лукойл" и заради това бяха изразени съмнения, че става дума за корупция в големи размери. Разтърсването на Сглобката този път беше достатъчно силно, за да предизвика извънредна среща в парламента за уточняване и стиковане на действия. ПП/ДБ усетиха, че ги бройкат в тяхната собствена игра и заради това приеха да разговорят, но Кирил Петков добави единствено, че чака аргументи от страна на ГЕРБ за техните действия и дали, ако приемат предложението им цената за потребителите изведнъж няма да скочи...

Това последното трябва да го сложим в графата "политическа наивност", защото е пределно ясно, че ГЕРБ не дават пет пари за потребителите или българските граждани. Битката е вътрешнокоалиционна и мишената е нарисувана върху гърба на градското дясно. Всички останали са колатерални жертви, които плащат най-солената цена. И тук пак се очертава паралел със ситуацията в Близкия изток. Хамас контролират ивицата Газа, която е оградена със седемметрови стени от Израел. Територия срещу територия. Жив щит срещу жив щит. У нас имаме буквално повторение на това. ПП/ДБ се окопаха в изпълнителната власт, а ГЕРБ и ДПС поеха пълен контрол върху парламента. Наскоро чух някаква политоложка сълзливо да твърди, че това било "нормализация" на политическия процес - Народното събрание си връщало контролните функции, а това бил големият и мистичен смисъл на демокрацията. Всъщност у нас виждаме точно обратното - властта си парцелира териториите и те моментално влязоха в конфликт помежду си.

Защото властта по начина по който я управлява Ротацията е ярко прокризисна и може да съществува единствено в такова високоволтово напрежение. Защото първоначално политическите сблъсъци действат облекчаващо - те отнемат от сгъстеното напрежение в обществото, задоволяват страстите на твърдите ядра, но в крайна сметка, когато се превърнат в ежедневие водят до тотален блокаж на управлението. Точно това наблюдаваме в момента. Прокризисната власт успя да остави зад себе си причиненият от нея проблем с вноса на украинското зърно, успя да подпише споразумение с миньорите, което обаче тепърва започва да цъка като бомба с електронен брояч, но не успя да се справи с изначалното си противоречие. Управляват ни партии, които нямат абсолютно нищо общо помежду си, а дори и не искат да си признаят, че са в коалиция. Това не е край на политическата криза, това е нова нейна форма. Просто и ясно.

И този сблъсък не е пушилка преди изборите. Виждам, че мнозина го разглеждат като някакъв грандиозен холивудски спецефект, който ще се уталожи след вота. Този конфликт е много по-дълбок и той разглежда изборите като бойно поле на което поне една част от това управление може да бъде насечена на парчета. Прокризисното управление изначално блокира всички възможни реформи, всички големи промени и оттук-нататъка всяко голямо решение ще се превръща в начало на поредната медийна битка между тези, които иначе са си формирали даже конституционно мнозинство.

Всъщност изборите вероятно са една от причините цялата тази политическа бутафория да не се е разпаднала още при блокирането на магистралите. Всяка една от страните в конфликта си представя, че вотът за нея ще е много по-лесен, ако е във властта. Макар че ГЕРБ вече се правят на опозиция, а Бойко Борисов намеква, че лидерите на градското дясно ще се редят пред вратата му, а ПП/ДБ влизат в любимата си поза на жертви. Те, самотните евроатлантически рицари, заобградени от хищните орди на коалицията "Митрофанова", които само чакат да се пречупят, за да отворят отново "Белене" и да ги пратят да копаят камъни там. Заради това кризата в управлението в момента е изнесена основно в медийните битки, но рано или късно това като киселина ще разяде и парламентарния съюз. В края на годината предстои и гласуването на промените в Конституцията, а там отново ще се развихри голямата битка и ритането по кокалчетата, защото през май догодина предстоят Европейски избори. И те, въпреки ниската им популярност сред населението, пак могат да се окажат ключови, ако ерозията на властта вече не е погребала поне един от партньорите в Сглобката.

България помни коалиционни управления. Добро или лошо правителството на Тройната коалиция почиваше на стабилен договор и ясни договорки. И резултатите му съвсем не бяха лоши. Разбира се, имаше своите проблеми и корупционни афери, но само си представете каква ли щеше да бъде властта тогава, ако БСП, ДПС и НДСВ постоянно си поставяха капани, даваха интервюта един срещу друг и се дебнеха в политическата джунгла. Вероятно Бойко Борисов така и нямаше да получи шанс да се изяви като опозиционен лидер, а гръмкостта му щеше да бъде отнета от партиите, които уж управляват.

Тази политика на перманентния скандал всъщност доразгражда политическата система, защото съчетава в едно позьорщината на бездействието и осъзнаването на всички, които са в Сглобката, че рано или късно ще трябва да носят отговорност за участието в такава прокризисна власт. И така се сдобиваме с конфликт, който ще тлее точно като напражението между евреи и палестинци. ГЕРБ искат да избягат с писъци, а не им стиска, а ПП/ДБ са точно като рибата-бананка от разказа на Селинджър - преяли с власт, която си мислят, че могат да упражняват, а тя вече ги руши политически, морално, емоционално и смислово. С други думи даже и изборите няма да разрешат този проблем. Те ще са просто поредната бомбардировка, която ще отложи с малко времето до следващата. 

Изпитвам неясното усещане, че всички ще плащаме много тежка цена за това правителство, за тази Сглобка, за тази прокълната и нелепа Ротация.

 

Късно е, милички!

 

Слушах в петък вечер романтичните откровения на Кирил Петков за "дълбоката държава", цял ден чета гневни есета, текстове, философски самобичувания и патетични изхвърляния за ордите на Борисов, ДПС и Пеевски, който върлуват из отечеството и смазват дигиталните емоции на ай-ти пролетариата.

Борисов - ДПС.

ДПС-Борисов.

Това се върти като снежна топка из социалните мрежи. 

Големите злодеи на среднощна България.

Аз обаче имам един проблем с това заклеймяване и киселинни струи.

Нали "моделът Борисов" беше унищожен?

Нещо такова се е забило в паметта ми.

Отворих Гугъл и си припомних.

Лена Бориславова на 3 август обявява под барабанно кресчендо: "Моделът "ГЕРБ" и "Борисов" вече ги няма".

Зачетох думите й - според нея създаването на Сглобката е зачертало модела. Моделът вече е в историята, в политическо блато, в небитието. На негово място имаме бодро евроатлантическо правителство, което "решава проблеми, натрупани с годините". 

"Не е лесно", въздъхва госпожа Бориславова, "но нещата вече не функционират както преди".

Тогава за каква "дълбока държава" говорим, а? 

Пеевски, написа наскоро един правоверен евроатлантически сайт, е обязден и е станал евроатлантическо агънце. 

Моделът "Борисов" е пратен в историята от могъщите парламентарни супермени на ПП/ДБ. 

И сега изведнъж Борисов и ДПС са им виновни. 

Те са целите в бяло - невинни, страдащи, с размътени погледи и гневни статуси...

Машините не им бяха важни.

Машините бяха само принтери, а изведнъж се оказва, че днес ще има протест по темата.

И срещу кого ще протестират?

Срещу себе си?

Срещу "моделът Борисов", който вече го няма?

Срещу кого и какво?

Защото именно тази ситуация разкрива цялата подлост, лицемерие, лъжи и интриги, които стоят в основата на днешното управление. Те излъгаха избирателите си, а сега, когато се оказаха пленници на коалиция, която ги разнищва като раков тумор започнаха пак да се държат като опозиция.

Късно е, милички.