В неделя вечерта в студиото на НоваТВ имах екзотичното удоволствие в реално време да наблюдавам как се спихват физиономиите на "десните" анализатори. Те започнаха нощта триумфално, разчитайки, че резултатите от екзитпола в София показват не грандиозна, но достатъчно убедителна победа на Васил Терзиев. После паралелното преброяване ги покоси като нервнопаралитичен газ, защото то разкри, че София не само не е синя, а, че избирателите в столицата са гласували протестно, обединили са се около Ваня Григорова и са на път да изстържат остатcчните нерви на десните зомбита, които само преди няколко месеца смятаха, че София им се полага по право.
Няма по-разтърсващо преживяване от това да видиш как реалността настига като товарен влак хора, които много рядко напускат света на своите фантазии и его. Дори и само заради това Ваня Григорова е истинският победител от местните избори. Тя буквално срита в слабините психодясното и им показа цялата карикатурност на техните вопли, писъци и интриги в седмицата преди балотажа.
Кампанията на Васил Терзиев трябва да влезе в учебниците. Тя трябва да служи като пример на бъдещите поколения как не трябва да се подхожда към едни избори. Терзиев беше издигнат помпозно, с много шум, инфлуенсърски въздишки и патетични статуси, но в рамките на месеците, които изкара да се рекламира нито един човек не успя да го опознае в дълбочина. Той остана кух, стерилен и смешен като картонена фигура, поставена на входа на някой мол. Терзиев не разви амбициозна програма, не показа реално визионерство и уби от скука дори и най-закалените си фенове, а даже и тези на които е давал пари да го рекламират. На всичкото отгоре в щаба му бяха убедени, че балотажът ще бъде между него и Антон Хекимян и съответно нямаха никаква представа как да противодействат на Ваня Григорова и на нейната ярка, социална кампания. Заради това в седмицата преди решителното гласуване психодесните прибегнаха до изпитания си номер - Путин идва, за да превземе София. Въпросът "Чий е Крим?", който мнозина десни зомбита търкаляха из социалните мрежи отново зажужа из главите им, а лидерите на десницата започнаха да ходят с разтревожени лица и да твърдят, че Кремъл стои директно зад кандидатурата на Григорова. Този механизъм е изпитан, той обикновено действа достатъчно ефективно, но поради очебийната некадърност на всички, които прибягват до геополитическите трикове, този път схемата зловещо зацикли. Повечето хора се интересуват от това дали кметът ще осигури детски градини, чисти паркове и равни тротоари и не се връзват на виртуалните заплахи с Русия, Кремъл, Путин и какви ли не още геополитически чудовища, картонени създания от фантазиите на психодесницата у нас. Оказа се, че милионерът Терзиев не само не е направил сигурен залог като е избрал ПП/ДБ да го издигнат за кмет, ами и почти сигурно те са на път да му бъдат постоянна котва на врата. Както написа един приятел язвително и леко цинично: "не само му взеха парите, но и му оклепаха името". Просто градското дясно не разбра беше ударено, шамаросано и наритано заради своето участие в Сглобката и огромната лъжа, че точно те ще пратят Борисов в пенсия. Възходът на Григорова ги свари така неподготвени, че те даже не успяха да се зарадват на истинските си успехи - пробивът във Варна, а и в Пазарджик. Дотук води истерията превърната в официална политика на една коалиция.
Всъщност ПП/ДБ вдигнаха мизата за София, защото резултатите от първия тур никак не са в тяхна полза. Те влязоха в изборите като втора политическа сила, а ги приключиха като четвърта. Социологията е безмилостна и язвителна - ПП/ДБ на практика са софийско-варненска партия. Ако махнем гласовете им от тези два града, практически психодесницата отсъства от остналата карта на страната. По брой на съветници те бяха изпреварени от БСП и ДПС, а същите две партии ги биха и в състезанието по брой кметове. На практика ПП/ДБ платиха солена цена за участието си в развратната Сглобка и заради това смятаха, че победата в София поне ще ги компенсира за преживените мъки. В крайна сметка точно столицата им строши челюста. Защото дори и Терзиев да успее да стане кмет (текстът е писан преди да излязат официалните резултати от ЦИК, които трябваше да преброят до последния глас преди да обявят победител), то победата му ще е толкова горчива, пирова и нещастна, че ако имаха истинкт за самосъхранение психодесните трябваше да избягат с писъци от коалицията си с ГЕРБ.
Всъщност вотът беше ритник в зъбите и за партията на Бойко Борисов. Вярно е ГЕРБ пробиха в Плевен, но загубиха Варна, удариха ги в Кюстендил, унижиха ги в Шумен, напълно ги пребиха в Русе, изритаха ги от Дупница, търкаляха ги по земята в София, праснаха ги в Ловеч и изобщо разкриха пред тях една доста нерозова картина на ситуацията. Не напразно в нощта на вота Борисов с метални стружки в гласа яростно се нахвърли върху коалиционните си партньори и прехвърли за след няколко дни въпроса за бъдещето на Сглобката. Очевидно на управлението му предстоят буреносни дни, защото коалиционните партньори си изневериха многократно и има видеозаписи на всички изневери, за да могат нервите им да се късат оттук до края на света. Тоест местните избори действително се оказаха онзи катализатор на политически процеси, които да размърдат тихото безвремие на перманетния скандал в който е потънала страната. Очевидно е, че в скоро време ще видим или тотална анхилация на Сглобката или поне тропане по масата и искане за нейното преформулиране. Борисов го намекна - ще иска истински коалиционен договор и повече министри. Ако ПП/ДБ клекнат това ще са последните местни избори на които ще имат значение. Гаранция.
Първоначалният анализ на вота няма да е пълен, ако не отбележим истинската изненада на тези избори. Тя се нарича БСП. БСП влезе във вота като пета политическа сила, а го приключи втора като брой кметове и трета като брой на общински съветници. Нещо повече - единствено БСП и ДПС бяха партиите, които вдигат броя на гласовете, които са подадени за тях. Това е важно да се подчертае, защото и преди този вот се чуха всякакви вещаения, че БСП залязва и, че тези избори ще са като Ватерло за нея. Знайни и незнайни врагове и "приятели" се упражняваха на гърба на социалистическата партия с ехидност и ирония, но резултатите определено показват не просто стабилизация, а истинско отласване от дъното. Всъщност местните избори винаги са били спасителното въже на БСП - през 1999 социалистите се върнаха в играта след поражението през 1997 година, както и през 2019 успяха да преодолеят кошмара от местния вот, който преживяха през 2015 година. Това показва, че БСП успя да се справи поне с два проблема - да спре сривът и да надделее над "Възраждане" в местната власт. Вероятно заради това хората на Костадин Костадинов на много места из страната превърнаха в свои основни врагове не кадрите на Сглобката, а точно кандидатите на БСП. Това всъщност беше първата истински тежка стратегическа грешка на "Възраждане", защото когато опре до местно самоупревление хората искат да видят авторитетни личности, а не безпардонни лозунги. Така Ваня Григорова успя да ги мине в София, така много други кандидати на БСП размазаха точно тази конкуренция. БСП успя да издържи и на медийни напън да се прокарат тотални разделителни линии вътре в нея най-вече между ръководството в София и централното ръководство на партията. Целта беше ясна - разколебаване на левия вот, отказване на избирателите и давенето на левицата в блатото на нейните отдавна неразрешени проблеми. Местният вот обаче демонстрира една различна, помъдряла БСП. Удряна, ритана, мачкана, но въпреки това като феникс възродила се точно тогава, когато никой не очаква.
Един анализатор беше отбелязал, че на местни избори никога не стават революции. Въпреки това обаче този вот преподреди политическата картина на страната по начин по който никой не беше подозирал, че е възможен. Но един ден всички ще си спомнят тези избори като началото на края на градската доминация на психодясното. София излезе от политическата кома на безразличието и показа на жълтопаветния псевдоелит, че повече няма да търпи тяхното тъпо човекомразие и абсолютен нихилизъм. Това са процеси, които не се случват от днес за утре. Реакция започна на вота, но в следващите години ще й се наслаждаваме в нейния пълен блясък.
Е, как да не се радва човек?
No comments:
Post a Comment