Eдин аспект от изборите в Холандия няма как да не направи впечатление. Социолозите даваха на Герд Вилдерс четвърто място. Той стана първи. Тази, която определяха за фаворит остана четвърта.
В страните от ЕС все повече се забелязва тази криза на социологията. Много често тя просто не работи и губи основната си стойност на инструмент с който опознаваме обществените настроения.
Но причината съвсем не е в социологията като наука или методология. Причината е в смазващата медийна доминация на Едната гледна точка.
Медиите създават съвсем изкривена картина на реалността. Там доминират анализатори, които говорят едно и също и политическата дискусия изчезна напълно.
Този железен юмрук на мейнстрийм мисленето натика протестния вот във всички възможни непрестижни ниши.
И хората започнаха да лъжат съвсем откровено за кого ще гласуват и защо.
Европейското политическо пространство боледува от собствената си пропаганда, потънало е в блатото, което само си създаде и заради това резултатите от изборите все са изненадващи. И все носят някакъв елемент на катастрофично усещане за земетресение. И все предизвикват интелектуални, емоционални и хормонални гърчове на самозвани либерали и полуинтелектуалци.
Недоверието към социологията като инструмент се поражда и от факта, че тя не е разглеждана като обективен зрител на процесите. В последните години, а България е печален пример за това, социологическите проучвания у нас станаха елемент от предизборната битка, а не нейно отражение.
Самите социолози се превърнаха в идеологически политкомисари, които не носят никаква отговорност за своите грешки и откровени лъжи. Трябва ли да ви припомням как цяла плеяда от блестящи, гениални, свръхпроницателни и супермъдри анализатори преди изборите през април с еротично наслаждение прогнозираха как БСП ще се срине до нивата на извънпарламентарна политическа сила.
Това не беше социология.
Това беше хибридна война.
Кой след това да вярва на социолозите?
Хората ги подминават или просто ги лъжат.
И тази криза в жанра е най-голямото изобличение на времената в които живеем и страдаме.
Социологията може да функционира правилно в свободно общество, където никой не се страхува или срамува от своите убеждения. Фактът, че тя е в криза означава само едно - свободата днес съвсем не е това, което беше преди 30 години.
Живеем в някакъв медиен авторитаризъм.
Той не вкарва хората в затвора заради неправилно мислене, но напълно ги игнорира и за него те изобщо не съществуват.
Това превръща всички избори в тенджера под налягане.
Там избиват всички премълчавани страсти и недоизказани истини.
От една страна е вълнуващо.
От друга доста плаши.
Защото замитането на проблемите под килима ражда хора като Вилдерс. Пренебрегването на недоволните ражда безкрайният протестен вот, а това рано или късно така ще разтърси Европейския съюз, че даже и бюрокрацията му няма успее да се направи, че не го забелязва....
No comments:
Post a Comment