"Опасни връзки" със специалното литературно участие на Делян Пеевски

 

Препоръчвам ви един култов класически роман – „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло, писан в далечната 1782 година. Това е епистоларен роман (писма, които си разменят Виконта и Маркизата) и описва самозатворената реалност на безкрайните интриги в аристократичните кръгове във Франция.

Считам, че вече само проrзведението на дьо Лакло е в състояние да ни даде ориентир за случващото се в управляващото мнозинство.

Щом видях, че Делян Пеевски е писал гневно писмо, пълно с конско, на премиера установих, че вече се намираме в роман . Щом си заговориха епистоларно отдавна сме напуснали територията на политиката и сме навлезли в мъгливия свят на литературата, там, където властват циклона на чувствата, бурята на интригите, торнадото на страстите и урагана на безкрайното дрънкане.

Особено иронично е, че малко преди това писмо по една телевизия Даниел Лорер буквално възвеличи Делян Пеевски като говорител на европейските ценности.

„Той се промени към добро, за доброто на цялата страна“, обяви Лорер и това ме убеди, че съм се събудил в някаква паралелна реалност.

Нека да ви припомня – сюжетът на „Опасни връзки“ се върти около флирта на Маркизата с Виконта, която постоянно го предизвиква, вкарва го в приключения, афери, тъмни страсти и съблазнителни игрички.

И ми проблясна като удар с чук по черепа.

Това е буквално описание на отношенията на градските съвести и вегани с Делян Пеевски.

Те си въобразиха, че са го съблазнили, че са трансформирали големия зъл евразийски вълк в евроатлантическо агънце, а пък той за пореден път им показва, че всъщност те са в неговата игра, скачат по негова команда и то при правила, написани от самия него.

Епистоларното творчество на Пеевски съвсем не е случайно, нито инцидентно.

Умните и красивите вече са излишен баласт за него, както и главният фигурант Николай Денков. Те вече подлежат на сладострастно отстраняване от политическата сцена.

При това от истински променен човек. Променен към по-добро.

Хахахахаха

Най-накрая един цитат от последното писмо в „Опасни връзки“

„Кой не би потръпнал, като си представи до какви злини е в състояние да ни доведе една-единствена опасна връзка? И колко нещастия биха могли да се избягнат, ако обмисляме по-сериозно всичко!.... Сега разбирам, че с разума си не само не можем винаги да предотвратим нещастията, но не сме в състояние и да се утешим…“

Яко, а?