Бедний Божанков...

 

Когато на 9 декември 2022 година Явор Божанков бе изключен от парламентарната група на БСП, защото подкрепи предоставянето на военна помощ за Украйна въпреки решението на групата да гласува "против, той пусна своя снимка във фейсбук как си татуира мъничка черна овчица. Политическото послание беше очевидно - черната овца не е прогонена, тя самичка е избрала свободата.

Малко по-късно стана ясно, че Божанков в движение е осъществил политически трансфер и минава в отбора на "Продължаваме промяната". Защото там са по-извисени, по-свободни, по-духовити, по-млади, направо да им се ненарадваш. 

Не партия, а политическа утопия. 

Да, политическа утопия, която още на своя старт бе записана да казва, че Бойко Борисов е само "маркетингов враг", но кой ти гледа такива подробности, когато е избягал от червения зандан и е емигрирал на територията на свободата и съвестта.

Тази идилия продължи две години. Краткият политически брак между Божанков и ПП приключи с гръмотевичен скандал. След като "черната овчица" не подкрепи кандидатурата на Силви Кирилов за шеф на НС, той бе брутално изритан в свободата. ПП в своя остра позиция му поиска оставката, а пък най-много ритници отнесе Даниел Лорер, който бе изключен от ПП и от ръководните органи на партията. Понеже Божанков е само гражданска квота бе пощаден от епично изхвърляне от формацията.

Оказа се, че ПП май е по-голям дранголник отколкото изглежда на пръв поглед. Защото само ден преди екзекуцията на дуото Божанков/Лорер Кирил Петков обясняваше как в неговата формация ценят хората с различно мнение и това няма да се промени. Точно на следващия ден Петков се самоопроверга, но тук новина едва ли има.

Божанков в последните две години бе превърнат в подвижен билборд на умнокрасивия парламентаризъм. По време на отминалата кампания Кирил Петков даже специално участваше в предизборен клип, за да подкрепи младите край него. И първото споменато име беше Божанков. Във видеото черната овца е снимана как кара двуколка към светлото бъдеще...

Само два месеца по-късно той отново беше прокуден и да се скита немил и недраг из политическите ловни полета и да си търси нова партия и нова парламентарна група. 

Бедний Божанков, защо ли не загина героично в 44-ото Народно събрание, когато все още беше млада надежда за левицата. 

Сега реалността го застигна и видях, че народът се терзае само от един въпрос - сега пак ли ще си татуира нещо и къде точно...

Че не е ясно дали скоро ще му остане място по тялото.

 

Бананът на Каталан, българският преход и "украинският" художник Казимир Малевич

 

Нямам представа какво е видял в митичния банан на Маурицио Кателан (римата е велика), криптомилионерът, който се изръси 6 милиона долара за него. 

Защото покупката е пърформанс сама по себе си. 

Ние живеем в свят в който една тъпа провокация може да бъде осмислена единствено, ако се намери кой да плати за нея и да я въздигне до космически висоти. 

Това е някаква сенчеста територия - купувачът става важен почти колкото автора. 

Окончателният край на всички авторитети.

Но за друго ми е мисълта. 

Аз като българин мога да видя ирония в тази творба. 

Защото нашият преход ни беше разказван основно през бананите. 

Сто хиляди интелектуалеца и два милиона вътрешни дисиденти ревяха през ден как социализмът ги е лишил от банани. 

Те, кървящите съвести на нацията, само един път годишно виждали този символ на свободата, този фар на автентичния живот. През останалото време преживявали бананите наум и стенели от тяхната липса.

В България пърформансът на Кателан има смисъл, но единствено и само в това революционно тълкуване. 

Бананът на стената - разпльоканият край на надеждите от епохата на прехода. Жадуваха банани и така превърнаха страната ни в консуматорски концлагер. 

Днес банани в магазина има, но интересът към тях рязко е спаднал. Даже най-лъчистите съвести на нацията не си ги купуват достатъчно често. 

Ако приемем, че пърформансът на Каталан е ценен, то значи е ценно и това, което често виждам в големите търговски вериги - в отделен кашон стоят преоценените банани. Някаква кашеста биомаса, нещо нечистоплътно и почти гнусно, което обаче въпреки това се опитват да ти продадат за левче на килограм. 

Точно както днес ни продават евроатлантизъм. 

Непретаканото кисело зеле има по-приятна миризма от този бананов евроатлантизъм, но отново и отново ни го тикат в лицата и то най-нечистоплътните екземпляри на нацията...

Видях, че пак представители на тази фауна тръгнаха да слюноотделят пред св. Банан и 6 милиона платени за него. 

До кръв и ярост обаче ме засегна сравнението с Малевич и "Черния квадрат".

Малевич е уникален случай. 

Аз лично смятам, че той първо е философ, а след това е художник. И картините му са визуален израз на тази философия.

 Заради това картината "Черния квадрат" не е някаква визуална мастурбация, а неговият начин да се изправи срещу природата.

Да потърси първоначалото на човешкото геометрично мислене.

Защото природата по естествен път не ражда квадрати. 

Тя не се слави с правилни геометрични форми.

Бананът на стената не е философия, а пиар-акция. 

В този смисъл Малевич първи щеше да я презре...

 

Между другото като си говорим за модерно изкуство забелязах, че с биографията на Малевич в българската Уикипедия е извършен истински пърформанс. 

Там той се мъдри с определението "украински художник". 

Украински, бате, не е шега работа. 

И този, който през целия си живот не се е чувствал нищо друго освен руснак или съветски гражданин, първи би поискал да напусне тази епоха в която бананите и техните купувачи се превръщат в звезди. 

А това означава само едно. 

За истинско изкуство вече територия няма....

 

Политическото модно ревю на Корнелия Нинова

 

Заявлението на бившата председателка, че тепърва ще уточнява профила на новата си партия, повдига много мрачни и тежки въпроси

 

"Първо да видим какво ще правим и да се определим - ляво, център, консервативно. Но сме за семейните ценности, за децата. Но още не е уточнен профилът...". Това са думи на бившата председателка на БСП Корнелия Нинова. Те бяха изречени в отговор на въпрос каква ще е хипотетичната и митична партия, която тя иска да прави. Забележете - човекът, който с години твърдеше, че е основен пазител на левите ценности, парламентарната весталка на социалната политика, сега вече ще си търси нов профил.

 

Все едно политиката

е модно ревю

 

в което можеш да си потърсиш нова рокля и да излезеш прероден и консервативен пред смаяната публика.

Проблемът е, че ние сме общество без памет. И това е основната причина за деградацията на политическите процеси. Повече от нормално е, когато бивша председателка на БСП заяви, че още не е наясно с профила на бъдещата си партия, журналистите да я поставят пред всичките й заявления в миналото. Пред всичките й клетви, размахани ръце и уверения за вяра в социалистическите идеали.

Ето защо е важно, а и санитарно необходимо да си припомним какво е говорила бившата председателка, която днес все още си уточнява профила.

8 май 2016 година. Корнелия Нинова е избрана изненадващо за председател на БСП в битка с Михаил Миков. В речта й след избора няма много яснота за идейния облик на партията, но се появяват следните думи. Нинова се обръща към Стефан Данаилов: "Няма да ви разочаровам. Няма да ви предам. Другарю Данаилов, моля да бъдете спокоен и да продължавате да бъдете мечтател, защото ние всички заедно от утре ще променим БСП. Заедно всички ще я направим единна и сплотена зад лявата идея".

БСП сплотена зад лявата идея. Опияняващи думи. Разбира се, четени през 2024 година те носят

 

горчивия дух на ирония

и знание

 

Защото в последните 4 години БСП беше омаломощена, разбита, идеологически смазана и кадрово изцедена, точно защото Нинова изобщо не успя да изпълни със съдържание великото словосъчетание "лява идея". Така и докрай не се разбра дали лявата идея е вечна битка с джендърите (не иронизирам посоката, нито същността, а само факта, че от един момент нататък БСП не беше в състояние да произвежда други новини освен клетвите срещу Истанбулската конвенция) или безкрайни уверения за промяна на модела без реална конкретика за нея.

Връщайки се назад (обърни се с гняв назад, нали така искаха младите разгневени мъже в Англия през 60-те години на миналия век) ще видим, че Нинова през всичките си години на лидерство много старателно е заобикаляла задълбочаването на разговора по идеологическите теми. Вместо това тя предлага на партията красиви уверения за консолидация, за стъпки в конкретната политика, но без реална визия за бъдещето на левицата в идеен план. Четен днес например, докладът й от първото заседание на 50-ия конгрес хладно и страшно разкрива точно това. Нинова превръща във въпрос на идеология въвеждането на прекия избор. Това определено е постижение на партията, но то не носи ярък ляв знак или символност. Демократичността не е монопол на левицата. Но в словото си бившата председателка настоява, че тя не отстъпва от левите идеи и ще се бори упорито за тяхното реализиране.

Тогава естествено възниква въпросът - коя версия на Нинова е истинската. Тази, която представя себе си като основен защитник на левите идеали или телевизионната сянка, която тъврди, че тепърва ще си търси политически профил.

 

Подобно разминаване

е шокиращо

 

Защото, ако приемем, че Нинова иска да захвърли на боклука цялото си минало като "социалист", тогава трябва да се запитаме какво остава от нейните пламенни речи, от нейните тържествени уверения, от настояването, че тя вписва БСП в модерните тенденции на световната и европейска левица?

Да не би да се окажат прави тези, които твърдяха от самото начало, че тя е чуждо тяло в БСП, което не разбира принципите и светогледа на един социалист? Не е ясно дали е така, но една изпусната реплика изведнъж ни изправя лице в лице с виновното минало, а това е огледало от което не бива да бягаме. То демонстрира лутанията на левицата, а и дава отговор на всички днешни идейни проблеми пред които сме изправени.

Четени днес нейните послания от 2020 година например разкриват шокираща идеологическа слабост. Не го казвам със злоба, защото в онзи момент едва ли някой си е давал сметка за това, но Нинова прави един страхотен идеологически фокус. Липсата на ясна конкретика за левия светоглед тя замества с неистовото уверение, че БСП е единствената алтернатива на ГЕРБ. Алтернатива, която обаче не е развита в реална идеологическа посока. Точно този фокус само година по-късно направи така, че на политическия терен се появиха всякакви телевизионни партии, които бяха по-кресливи срещу ГЕРБ, по-шоуменски в парламентарния смисъл на думата, по-крещящи в хулиганското си битие и резултатът беше драматичен. Без идеологическа основа БСП започна да се срива, защото на терена на "алтернативата за самата алтернатива" се появиха много нови играчи. Те вече не говореха за "господин Борисов", а за "Джипко Бибитков" и само с такава бомбастична реторика станаха първа политическа сила. А БСП постепенно започна да регистрира антирекорди - трета политическа сила, след това четвърта, най-накрая пета. И всичко това го дължим на свръхупотребата и клетвите с думата "ляво", която обаче не е изпълнена с реално съдържание.

"Не допускайте някой да ни клевети, някой да твърди, че БСП е изневерила на собствената си идеология, на последователите си и на българския народ", казва Нинова на поредното заседание на 50-ия конгрес, проведено през февруари 2023 година. Речта й отново е ампутирана от идеология, но да приемем, че това може да бъде разбрано. Вместо нея тя започва да привежда примери от участието на БСП в кабинета на Кирил Петков, продължило около 7 месеца. Там има много примери за социална политика - конкретни решения и стъпки.

Тук обаче за пореден път стигаме до реален проблем, който днешните изявления на бившата председателка реално подчертават.

 

Социално не означава

задължително ляво

 

или социалистическо. Социалната политика е универсален инструмент, който даже и десните партии овладяха във времената след голямата пандемия. Социалната политика не е е израз само на една идеология, дори напротив. Всъщност в разказа на Нинова за управлението липсва левия елемент, защото той би изисквал отговор на въпроса - защо изобщо БСП се включи в такава голяма коалиция. И нека да изясним - не твърдя, че участието там е било грешка, но липсата на реални политически мотиви удави БСП. Управлението на Петков бе единствената възможна формула по онова време, но левицата така и не изясни пред себе си какво точно иска и може да постигне в този формат. Изолацията на Борисов и ГЕРБ е едно на ръка. Важното обаче беше друго - какво ще реализира социалистическата партия като модел за трансформация на държавата. А точно тук зейна идеологическата бездна. Защото кабинетът "Петков" се различаваше от Борисов единствено в социалната сфера, иначе от него се лееха същите евроатлантизми и тъпотии, които са задушили общественото пространство. Обяснението на Нинова постфактум беше - виждате ли каква е разликата, когато БСП участва и, когато не участва. Но това е идеологическа катастрофа, защото трансформира левицата от партия, която задава посоки до някакъв дребен балансьор, който дебне големите батковци да не се развилнеят. И може би това е големият отговор на въпроса защо БСП дори и след участието си във властта продължи да потъва в плаващите пясъци. Защото идеологическият блясък на БСП беше похарчен и унищожен. БСП стана практически неразличима в онова море от нови проекти, което

 

заля страната като

токсично цунами

 

Връщайки се към началото вече можем да видим откъде се появиха политическите рани по снагата на БСП. Левицата имаше нужда от нова политическа енергия през 2016 година, но ефектът на Нинова беше само в това - в енергията. 

Идеологическо развитие - нула. 

Политическа дълбочина - минус едно. 

Визия за различно бъдеще вън от конкретната икономическа система - минус безкрайност. 

Левият избирател е политическият камертон на българското общество. Той усеща фалшът на много думи и се затваря в себе си и започва да стачкува.

С други думи - не е ясно на какви избиратели иска да говори Корнелия Нинова в новото си амплоа. Ако съдим по нейната следа в БСП - такива избиратели няма.

Защото дори и днес Нинова не предлага идеология.

Тя предлага единствено себе си.

Но опитът показва, че точно за този продукт търсенето съвсем не е голямо.