След 11 опита, 28 дни абсолютен блокаж, карикатурни конфликти и междуличностни битки, подмолни политически интриги и напрежения в повечето парламентарни групи, след мелодраматични спорове, коварни маневри и откровени псувни, Народното събрание успя най-накрая да си избере председател. За изненада на мнозина (и най-вече на вечните киселяци в самата левица) на поста беше избрана кандидатката на БСП доц. Наталия Киселова. За първи път в своята история БСП успява едва с 20 депутати да се пребори за началническото място в парламента. За последен път представител на левицата е бил шеф на НС през 2013-2014 година, когато своята следа в това кресло остави Михаил Миков.
Човек дори и да е бил на полет в космоса няма как да е пропуснал с каква помия беше залята левицата заради своя инат да остоява собствения си кандидат и да не потъва в коварните паяжини на ИТН, които смятаха, че най-възрастният народен представител, урологът Силви Кирилов е ключът към тръгването на парламента. Именно между Киселова и Кирилов се сведе битката в последните заседания и както винаги обвинителния пръст на публиката (този път увенчан и с дълъг, мръсен и закривен нокът) се насочи към БСП. Оказа се, че точно БСП трябвала да направи компромис. Именно левицата била задължена да отстъпи крачка назад. Точно социалистите трябвало да дават постоянно (всеки час и минута) доказателства, че не са зависими от Пеевски, Борисов, олигархията и световното правителство. Дори и в редиците на БСП се появиха гласове, че е време упорството да спре, че инатът за едно решение се превръщал в слабост и, че е време левите депутати да подкрепят кандидата на ИТН и така да дадат решение на ожесточената политическа криза.
Историята на БСП е пълна с компромисите на партията. Преходът може да бъде разказан и като политически трилър в който все БСП дава необходимата крачка назад, за да могат после мракобесните десни да тържествуват, че за пореден път са врътнали социалистите и са ги принудили да играят по тяхната свирка. Примерите са многобройни, а някои от тях са станали политически легендарни. 4 февруари 1997 година, например. В случая обаче "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" показа едно лице на партията, което отдавна не беше виждано публично. Вместо да даде крачка назад и да заиграе до популистко-сантименталните моралистични есета в социалните мрежи, левите депутати решиха да се отстъпват от своят позиция, че Наталия Киселова е най-подходящия кандидат за поста и не могат да я употребят и хвърлят на кучетата и на алчната паст на виртуалните кръчмарски философи. Иронията е в това, че през цялото това време левицата беше обвинявяна в безпринципност, а тя демонстрираше точно обратното. Това е същината на принципите - щом си убеден в своята истина, щом имаш моралната сила да я защитиш и да воюваш за нея, безпринципно би било да се поддадеш на случайния начин и за пореден път да оставиш да ти строшат гръбнака.
А стрелбата срещу БСП не бе прекратена нито за една секунда в тези размирни 28 дни, в които институционалния вакуум в страната придобиваше размера на бездна. БСП бе принудена да изтърпи всякакви медийни упражнения на свой гръб заради това, че ръководството е пуснало партията на политическата борса и е продало душата си на Делян Пеевски, който е превърнал левицата в своя марионетка. Тази буря не вилнееше само в социалните мрежи, но и в медиите, където приближените на Корнелия Нинова щом видеха микрофон вместо да говорят за митичната си нова партия (ляво-дясна, център-консервативна, нещо като нищо на света, но в защита на семейните ценности и децата) започваха да обвиняват БСП, че води преговори с Борисов за управление, с Пеевски за защита на неговите интереси. Изобщо не партия, а някакъв политически бардак, разкапан от политически венерически заболявания.
Върху тази интрига се наложи и допълнителното интриганство на ИТН, които вече се виждаха като инженери на нов служебен кабинет, а няма да се учудя, ако Тошко Йорданов е провел разговорите за бъдещи министри още в самото начало на този процес. Именно ИТН, които с досегашното си присъствие в българската политика никога, ама никога, не са довеждали своя кауза докрай, започнаха театрално да се представят като спасители на политиката от Пеевски и много леви хора, волно или неволно, се подведоха по тази стилистика. И тук се получи едно перверзно преобръщане - вместо да бъде търсена отговорност от ИТН заради тяхното странно желание Силви Кирилов на всяка цена да оглави парламента, всички съскания се насочиха към БСП, единствената партия, която остана на своите изначални принципни позиции. Единствено БСП и "Възраждане" не смениха, нито оттеглиха своите кандидати. Но за разлика от националистите, левицата беше убедена в своята кандидатка и заради това започна преговори да потърси подкрепа за нея. Може би сме забравили това, а може и никога да не сме го знаели, но политическият процес в целия свят се случва по този начин. Имаш идея или кандидат и търсиш подкрепа за него. Водиш преговори инатливо, но докрай, особено, ако не се огънеш от цунамито на вечното интриганство в българския живот. Така БСП не продаде и не предаде Киселова, което направи възможно това тя да е председател на парламента. Пред очите ни левицата изигра един много сложен, но успешен пасианс и трябва да бъде похвалено за него. Хваля я аз, защото знам, че в среда в която се цени най-много хейта едва ли друг ще се сети да го направи. Но точно заради това, че БСП показа гръбнак и отказа да слуша интригантските плюнки, Народното събрание бе отблокирано не с най-възрастния, а с най-подходящият кандидат. В първия случай имаме просто примирение, във втория вече е стратегия и визия за работа.
БСП не подкрепи Кирилов и заради това, че от самото начало беше ясно, че ако начело застане кандидатът на ИТН, България моментално полита в бездната на нов предсрочен вот, но без постигането на елементарно съгласие дори и за необходимите, бързи и спешни закони, които парламентът трябва да приеме. И не, че БСП се е затичала с бързи стъпки да прави управление със своите десни противници, но поне им припомни, че смисълът от парламентаризма е да се води диалог и да престанат с детинщините. Това едва ли ще ни спаси от нови избори през следващата година, но беше важно някой да придаде дълбочина на политическите процеси у нас, че тяхната едноизмерност от един момент нататък започна да натежава зловещо.
Както винаги, за да оцениш действията на една политическа формация трябва да чуеш какво казват нейните противници. Може би от време на време ръководството на БСП трябва да наднича в десните групи във ФБ - там насред обичайната буря от псувни и мелодраматизми, имаше възклицания, че ако ПП/ДБ бе воювала и отстоявала своя кандидат така както е направила БСП, може би са щели да го наложат като шеф на НС. Но тук е и голяма разлика - градската десница издигна кандидат, колкото да имитира и да си запази място на масата за пасианси. Тя не беше убедена нито, че иска да управлява НС, нито, че знае каква програма да предложи. БСП беше точно на обратния полюс. Във възможно най-разкапаната интригантска среда, левицата от първия момент знаеше какво иска да постигне и с кого да постигне. И, да, нейните хейтъри още карат по инерция с плюнките, обвиненията в безгръбначие и всички останали простотии. Истината обаче е, че за първи път от години насам БСП не се държа като популистка кокона, нито като безгръбначно желе. Тя демонстрира нещо, което отдавна не е правила - че може да има железен характер, напук на всички парламентарни ветрове и умишлени интриги срещу нея.
Блокирането на парламента извади на повърхността най-лошото от политическата среда у нас. България продължава да се носи по течението на кризата заобиколена от мътна утайка, която не иска да се уталожи. Но сега поне има някаква светлинка в тунела. България получи добър председател на парламента и нещо повече - Пеевски и неговата паяжина вече имат алтернатива. Ето това е най-доброто доказателство, че левицата не е разкъсана от зависимости към мастития депутат и партиен лидер. Те направиха така, че президентът, ако ме се наложи още да избира по домовата книга, няма да се примирява с кой да е, а ще получи истинско политическо асо, за да може олигархията, котролираният вот и водените като стадо избиратели пред урните, да получат истински отпор. Заради тази битка, смятам, си струваше да бъдат чути всичик обиди и интриги. Те няма да бъдат запомнени.
Ще остане това, че БСП показа политически кураж.
Освежителна промяна.
No comments:
Post a Comment