Провалът

 

Деветият провал за избор на председател на НС вече не е куриоз. 

Не е и политическа екзотика. 

Това е симптом за заразно политическо заболяване, което е достигнало до сърцевината на българския парламентаризъм.

От години насам българското политическо инженерство произвежда единствено и само лидерски партии. 

Някой може ли да си представи ГЕРБ без Борисов, ИТН без Слави Трифонов, ДПС в двете си издания без Доган или Пеевски, "Възраждане" без Костадинов? 

Лидерската партия обаче е противоположна на демокрацията. 

Как една формация, която не познава свободата в себе си, може да гарантира демокрацията навън? 

В крайна сметка демократичният процес почива върху диалог и дискусия, а лидерските свръхформации са епично чужди на тази процедура.

Така стигаме до блокажа в парламента. 

Ние сме заложници на "лидерство" зад което не стоят личности, а само само хора с голямо его, които разсъждават за политиката в схеми, а не в идеи. 

Това убива големият смисъл на дискусията за бъдещето. 

Тя се оказва заложник на дребни сметчици и резултатът е тази голяма криза, която се превръща в цирк.

И, не, отговорът на този проблем не е в митичните нови проекти, които ще идват.

Защото голямото отблокиране ще дойде само, когато българският политически модел се отлепи от лидерските мании и започне да мисли за хората. 

Това е най-трудното упражнение и постоянният му провал навяват само "и студ, и мраз, и плач без надежда".