Писъци от подземието

 

Живеем в интересни времена.

Апокалиптично интересни и трансформиращи.

И на този фон в "Маргиналия" проф. Георги Фотев пуска, охх, не мога да го нарека статия, нито пък текст, а компилация от мелодраматичен вой към реалността.

След това "Дневник" публикува тази катастрофа на десния ум, а резултатът е умопомрачителен.

В катастрофиралия свят проф. Фотев не е в състояние да напише цял и свързан текст. Реалността е разрушена и проф-ът го кара на отделни абзаци, без никаква връзка помежду си.

Десният ум стене: "Антикомунизмът се провали".

Лустрацията, съска той, била продължение на комунизма. Трябвало нещо по-софистицирано. Не е уточнено какво...

Българското общество, хрипти Десния мозък, било неразвито, немодерно и нямало как да създаде демокрация.

Медиите, преглъща похотливо Големият Интелектуалец, били виновни за разпада на политическото.

Комунистическата утопия, вие по пълнолуние Професорът, е една от най-опасните отрови в историята на човечеството.

Това не е разговор за кретени, шепти перверзно в мрака Големият Интелектуалец, и така и не казва как да превърнем България в нормална държава, с функционираща демокрация и идеалистична нагласа.

Правя ви свидетели на природно бедствие, а не се опитвам да се забавлявам.

И стигаме до черешката на тортата, до върха на политическото епикурейство, превърнато в цинична подмяна: "Отровните функции на големите и зловредни влиятелни медии в българското политическо общество, потъващо в дълбоката ценностна и политическа криза, носят тежка отговорност за лишената от критичност публичност..."

Значи сега е време за разстрел на медиите. Те са пълни с политически комисари, но така и не си свършиха работата и сега Големите Умове са гневни и им се струва, че от там се лее само руска пропаганда, която разяжда спарените им души.

Медиите носят отговорност за лишената от критичност публична среда и заради това вероятно канят такива като зам-главния редактор на "Дневник", който нито веднъж в последните три години не стъпи на кьорав факт.

Убеден съм, че Професорът е погълнат от усещането за разпад на света. Но голямата, болезнена и унищожаваща истина е, че точно такива него смазаха истинската публичност. 

Защото се самозатвориха в своето подземие от полунощен вой и като нощни създания започнаха да атакуват всеки, който не харесва тяхното блато.

Истинската битка за публичност започва отвъд проф. Фотев. 

От осъзнаването, че този перверзен шепот в тъмното не води към светлина, а към муцуната на озверяло чудовище, което вече се чуди и вие защо плячката сама не му пада в ръцете.

Точно този озверял писък е здравословен. 

Реалността на Големите Тъпанари се разпада, а това е последният шанс за животворна частица здрав разум…