Криза на идентичност

 

Всяка година - абсолютно всяка без изключение - градската либерална общност на 6 януари е изправена пред мелодраматична криза на идентичност.

Колко есета изписаха, колко гранта за културни програми усвоиха, колко гневно-токсични статуси създадоха, но така и не успяха да изкоренят от проклетите селяни, путинисти и пиячи на ракия, националните традиции, стари и нови.

Сега виждаме още от същото. В погледа на всички кръчмарски либерали от интернет - леденото хоро в Калофер, хвърлянето на кръста в студените води, събирането на много хора е като някаква картина от Йеронимус Бош.

Муцуните на хората - впиянчени. Потурите им - опикани. Погледите им - тъпашки. Ентусиазмът им - селски. Очите им - замъглени. Душата им - чалгарска. Танците им - варварски. Религията им - кагебистка.

Това са прилагателни, които буквално взех от няколко десетки статуса на които попаднах по повод на тази тема.

На дати, които са свързани с традиции неолибералът се чувства като комендант на концалагер при новината за наближаването на Червената армия. Всяка такава дата неумолимо им напомня, че те не са част от тази нация, а са някакво имплантирано външно тяло, паразитно и захранено, за да раздира истинските национални традиции.

Аз никога няма да играя ледено хоро. Но пък, по дяволите, на кой не би му харесало да види млади хора, които преживяват тази традиция като своя. По една телевизиите показаха младеж, който каза, че е се върнал от Германия, за да се топне в ледените води. Неговите приятели направили същото. Очевидно традицията с хорото в студените води на Тунджа вече има своите последователи, които виждат нещо в нея - символ на мъжеството, на здравия български дух и корен. Колкото и политическите комисари в интернет да вдигат кръвното и да получават киселини от тази гледка, те са непотребни като Аналена Бербок на сирийска територия.

Кое всъщност е по-хубаво - да грабнеш бебе и да танцуваш на чалга с него или да почетеш по свой начин българската история и традиции. По-добре с "опиканите потури", отколкото втренчен до безкрай във вампирското екранче на телефона, този вечен мотор на безкрайната суета. Ние живеем в една нарцистична цивилизация в която чекненето е връх на националния смисъл и заради това трябва да ценим всички тези младежи, които избират леденото хора пред самовглъбяването в собствения си балон. Те са намерили какво да ги сгрява вътрешно и да ги извисява над суетливият вечен спектакъл на социалните мрежи.

А колкото до болезнените съвести - само забележете какво ги интересува. Прегледах доста от техните профили - нито буква за поскъпналия хляб, ток, за разпадащата се инфраструктура. 

Леденото хоро, та леденото хоро.

Но щом всичките национални традиции те дразнят, трябва наистина да провериш дали случайно не живееш в чужда държава...