В България всичко е предпоследно.
От скандалите, които ни разтърсват през седмица до изненадващите ходове при съставянето на управление. За втори път в рамките на година и половина ГЕРБ публично обявяват, че се оттеглят от преговорите по правителство, за да се завърнат отново в играта под звука на фанфари като участници в някакво вечно политическо риалити, което продължава откакто свят светува по земите на отечеството. Миналата седмица партията на Бойко Борисов в гръмка декларация обяви, че се оттегля от преговорите, защото Демократична България се опитвала да им извива ръцете и не приемала техните кандидати за премиер. Стреснати от мощния политически вой мнозина анализатори побързаха да обявят, че виждаме поредния парламент, който лежи в руини и кръв, докато на хоризонта се мержелее поредния зловещ призрак на предсрочните избори. Всичко това обаче се оказа театър, тактическа манемвра, един силен знак за това как се е променил геополитическия вятър и в каква нова реалност ще трябва да живее страната оттук-нататък.
Нека да обясним - само допреди няколко месеца беше абсолютно невъзможно ГЕРБ да състави управление без участието на градската десница. ПП/ДБ, любимците на Американското посолство бяха сочени като универсалния прах за пране, като върховния политически прокурор, който може да даде прошка на една или друга партия, като парламентарен инквизитор, който е в състояние да запрати една или друга формация в бездните на путинисткия ад или да я възкачи до евроатлантическите върхове, обляни от слънцето, взето директно от холивудски филм. Точно така (може би не с пряка намеса, но с благосклонно кимване от страна на Посолството) бе създадена Сглобката - най-некадърното, смотано и нелепо управление в целия карикатурен преход на страната. Деветта месеца под премиерстването на Николай Денков обаче показаха, че градското дясно не просто е оперирано от принципи, то е брутално цинично и лицемерно, защото бе готово да преглътне дори и корпулентността на Пеевски в името на властта. От разрушаването на онова управление обаче геополитическия вятър се промени. Доналд Тръмп спечели в САЩ, а в скучната либерална утопия на ЕС се усетиха първите пориви на предстоящо земетресение. Виктор Орбан изведнъж се изстреля като водеща фигура на Стария континент, "Алтернатива за Германия" спечелиха вниманието на най-богатия човек на планетата Илон Мъск, самият Мъск започна като дете-садистче да се опитва да свали лейбъристкото правителство във Великобритания като изтупа прахта от стар, жесток и отвратителен скандал. Изобщо светът се събуди в нова политическа епоха.
Май, както винаги, Бойко Борисов първи се усети за това. И установи, че в новия геополитически климат няма нужда от градската десница, които като отровен паяк да му стоят на гърдите докато управлява. Самото американско посолство даде признаци, че започва да променя своята политика. Никога досега, ама никога посолството не беше отбелязвало леденото хоро в Калофер, а изведнъж пусна снимка от него и честити Йордановден на българите. Оказа се, че ПП/ДБ вече не са глезеното дете на политиката, а ненужната Пепеляшка, която бързо беше изтикана от преговорния процес и торпилирана предварително политически.
Така в крана сметка България се събуди с потенциално правителство между ГЕРБ, БСП и ИТН, с подкрепата на ДПС на Ахмед Доган, които също имат интерес от редовно управление, дори и да нямат министерска квота в него. Всяка една от партиите в този нов процес е изправена пред изпитание в това, което й предстои да прави, но от друга страна нито една от политическите формации, които изброихме не може да си позволи да се направи на интересна и да свие платната.
Много "доброжелатели" смятат, че ГЕРБ има практически интерес от нови избори. Може да е така, но може и да не е така. Това ще е руска рулетка за първата политическа сила, която натрупа цяла серия от провалени първи мандати за правителство. ГЕРБ е първа политическа сила, но взе на последните избори малко над 600 хиляди гласа, което е сериозна ерозия от подкрепата, която можеше да си донесе преди. Тоест целият кризисен цикъл изтощава и най-голямата партия и бавно кърти парчета от нея. Трябва да си фанатик или слепец, за да не видиш това. Също така винаги от победителите се очаква да намерят формулата за управление. Партия, която започне твърде често да се заплита с отговора рано или късно ще бъде наказана от избирателите. Така се случи с ИТН навремето, които в момента в който не успяха да състяват кабинет като първа политическа сила само три месеца по-късно се оказаха на пето място. ГЕРБ са имунизирани срещу такъв бърз срив заради местната власт, но пък и тя понася огромните последствия на кризата и не може да бъде заместител за липсата на сила на централно ниво. ГЕРБ имаха отчаяна нужда от образа на архитект на управление, дори и постигнато с цената на компромиси, а следващи избори, макар и примамливи като политическа идея, щяха да ги изправят пред много неизвестни. Стигането до нови хоризонта в кризата можеше да освободи енергия за нови партии, политически проекти, телевизионни шашмалогии и всякакви други експерименти. Точно в такова мътно море дори ГЕРБ щеше да започне да губи ориентири и сила.
БСП е най-неочакваният участник в такава коалиция. И не точно по силата на конгресно решение, а заради дългите, изтощителни и епични сблъсъци, които има между социалистите и Бойко Борисов. БСП се оказа притисната в двойно менгеме - от една страна потенциалната "тука-има, тука-няма" партия на Корнелия Нинова, която се театрално се опитва да се влезе в ролята на Неподкупната Весталка на съпротивата срещу статуквото, а от друга от вътрешните напрежения в самата формация, която още не може да се освободи както трябва от пластичната хирургия на Нинова като лидер.
Нинова бе майстор на огнената реторика, но под нейното ръководство БСП ефектно се сви до 7-8 процента или 20 депутати. С такова политическо присъствие левицата дори и да иска не може да бъде ефективна опозиция. БСП като партия на здравия разум няма как да надвика "Възраждане" или да бие Радостин Василев в хулиганските прояви. Единственото смислено нещо, което оставаше на социалистите е да си опитат да приложат своите идеи в управлението, защото само това е различното, което могат да направят. Всичко друго бе опитвано от Нинова до безкрай, но без да даде никакви резултати или глътка въздух. И, да, БСП се оказа пленник на своя лабиринт - партия с финансови дългове, с объркана политическа психика, със сипещи се обвинения за предателство и все пак с най-ефектната и смислена програма, ако я сравним с всички други. От един момент нататък единственото различно, което можеше да даде адреналин е участието във властта, защото за разлика от всички яростни опозиционни партии в рамките на сегашния парламент, БСП има реална представа от управление и достатъчно исторически и парламентарен опит, за да бъде смислен участник в кабинет. За първи път след 8 години например левицата успя да се отърве от най-порочното на модела "Нинова" - подчиняването на реалната политика на градуса в социалните мрежи. Това е катастрофално за всяка партия, защото социалните медии са един балон, изкривен поглед към света и давенето в тях е признак за яростен политически инфантилизъм. Именно така БСП успя да наложи свой човек за шеф на парламента и то от позицията на пета политическа сила. Към всичко това трябва да добавим и предстоящия избор за лидер на партията и това показва, че БСП започва да се отърва от манталитета на политически кръжок и се опитва да промени света край себе си. Една партия съществува не, за да бъде винаги прави, а за да провери своята програма като се опита да я приложи на практика. Всичко останало те заключва в нишата на вечната опозиция, където винаги има параклис на твое име, но никакви реални резултати.
ИТН също имат нужда от кислорода на нормално управление. Те вече един път участваха във властта, но запечатаха в обществената памет това, че я разрушиха, а не това, което постигнаха. БСП, ИТН и ГЕРБ на всичкото отгоре имат сходен профил - умеренно ценностно консервативен в обществено отношение, а там, където се разминават техните програми е въпрос на политическа договорка различията да бъдат преодолени. Но ако ИТН искат да бъдат дългосрочен феномен в политиката, те наистина се нуждаят от смислено участие във властта и доказателство, че могат да постигат своите цели. Това всъщност е върховното изпитание на всяка партия.
Цялата тази формула е скрепена от мълчаливото присъствие на ДПС на Ахмед Доган. Точно техните причини за отлагане на следващите избори едва ли е необходимо да се споменават. Доган и компания имат отчаяна нужда от време да укрепят организационно своята партия, която в момента е в руини като бряг на тропически остров след цунами.
Оказа се, че май в България работи единствено това.
Като е невъзможна позитивната поява на управленска коалиция, то следващия вариант е да имаме управление на събратя в нещастието.
Пак е по-добре от постоянния хаос.
No comments:
Post a Comment