Особености на българо-китайската война от 2025 година

 

Политическият сюжет на седмицата може да бъде обобщен като роман от жанра "алтернативна история" и да получи екзотично заглавие от типа "Особености на българо-китайската война от 2025 г.". 

Много фантасти, които отчаяно се тормозят ден и нощ ChatGPT, за да им дава екзотични сюжети и неочаквани обрати, вероятно биха позеленели от завист, ако се запознаят  с всички подробности на тази политическа мелодрама с геополитически съспенс, която превзе последователно медиите, парламента и профилите във Фейсбук на психодесните инфлуенсъри. И понеже стоим пред нещо непредставимо голямо, което пуска котва в колективното несъзнавано на евроатлантическите зомбита, си струва да обрисуваме това грандиозно батално платно, което за пореден път болезнено демонстрира не просто каква интелектуална провинция е България, а и каква дипломатическа радиоактивна зона е станала нашата страна.

Сюжетът започва простичко - председателят на БСП Атанас Зафиров, който е вицепремиер без портфейл, поведе делегация на социалистическата партия в Пекин. 

Ако в България имаше журналистика това посещение едва ли щеше да е някаква епична изненада. Още през февруари Зафиров проведе среща с посланичката на Китай у нас Дай Цинли. В съвсем официалното прессъобщение за срещата е отбелязано, че тя не само го поздравява с избирането му за лидер на БСП, а и съвсем официално го кани на посещение в нейната страна. Само няколко месеца по-късно - в края на юли на официален прием в китайското посолство (на който присъстват дори и Асен Василев и Николай Денков) подробностите около пътуването и визитата са уточнени, делегацията е формирана и пътуването вече е неотменимо. То съвпада с организирания в Пекин голям военен парад на 3 септември, който трябва да отбележи 80 години от победата над фашизма, а официалното присъствие на събитието впечатлява, защото там се събраха Си Дзинпин, Владимир Путин, Ким Чен Ун и лидерите на още 26 държави. Европейско присъствие също имаше - премиерът на Словакия бе сред официалните гости, както и външният министър на Унгария. На трибуните място намери и Атанас Зафиров като партиен лидер и представител на България.

И въпреки, че в пътуването нямаше никаква сензация, да повторим отново, изведнъж градската десница с голямо закъснение разбра за него и реши, че това е знак от съдбата да вдигне кресчендо и да потъне за пореден път в публичен евроатлантически екстаз. 

Най-гласовита бе депутатката от ПП/ДБ Елисавета Белобрадова. 

Тя първа се отчете със статус в социалните мрежи в който обвини архиврага (проклетите и безбожни комуняги), че карат държавата да се слага на "пълни мизерници и предатели". 

"Това поведение", изсъска депутатката, "е презряно и напълно неразбираемо". 

След това критиките й вече са срещу целия кабинет - той (кабинетът) се опитвал да целуни едновреминно ръката на Тръмп, на Урсула фон дер Лайен, Путин, Си Дзинпин и на който дойде. За десерт и за да подлюти възмущенията и стенанията си Белобрадова пуска и списък на страните, които са приели да отидат там и на "стената на срама" са наредени Виетнам, Армения, Малдивите, Бразилия, Венецуела, Египет, Сингапур, Южна Корея, Малайзия и още много други. 

Разбира се, в статуса й е скрита доста голяма заплаха. 

Ако утре видим психодесен депутат да пуска снимки от жълтите пясъци и лазурните плажове на Малдивите, той очевидно веднага ще трябва да бъде предаден на ДАНС като потенциален руски агент. 

А недай си боже да ползва южнокорейски мобилен телефон - сам трябва моментално да се предаде в МВР и да изкара живота си в затвора.

Ден по-късно лидерът на ДБ Ивайло Мирчев реши, че само токсични слюнки не са достатъчни. 

Той официално поиска оставката на Атанас Зафиров като вицепремиер. И приведе поетичен аргумент за това: "Той (разбирайте Зафиров) гледа на изток". 

Това е върховна ирония. 

Зафиров, който през цялата си кариера е бил ангажиращо проевропейски настроен (с всички негативи, които може да му е донесло това) изведнъж се оказа подмолен путинист, фен на изтока, изобщо човекът, който е отишъл в Пекин, за да може лично да смени геополитическата посока на страната. Мирчев, разбира се, също стъпи в един огромен капан. 

Ако иска оставката на Зафиров ще поиска ли и оставката на Урсула фон дер Лайен, която в последните няколко години изключително зачести срещите с китайските ръководители, особено на фона на избухналата война в Украйна. 

Ако едно посещение в Пекин се брои за предателство, тогава фон дер Лайен е предавала ЕС до безкрай. Но, както отбелязахме в началото - пред нас е сюжет от жанра "алтернативна история", а това означава, че всеки се чувства свободен да плещи каквито си иска глупости.

Възпламеняването на ситуацията стигна до своята връхна точка, когато БСП разпространи кадри на Зафиров, който се здрависва с Си Дзинпин и наблюдава от трибуните грандиозния военен парад. 

През това време провинциалните десни инфлуенсъри се надпреварваха кой да измисли по-помпозна фраза, за да опише своето отвращение от демонстрацията на военна техника. 

Един го нарече "парадът на диктаторите". 

Друг надцака, с това, че виждаме маршът на автокрацията, която иска да унищожи Запада. 

Трети писаха, че злото е навирило глава и трябва да получи атомни бомби по черепа, за да се усмири. 

И отново рефрена - БСП - пипалото на Кремъл, БСП, които искали България да стане провинция на Путин, БСП, които искали да пуснат космически кораби на рептилите на летище "Васил Левски" (това последното си го измислих, но прекрасно се връзва с цялостния контекст, така че ще го оставя за поколенията).

Десницата дори чете декларация в Народното събрание с хамлетови въпроси - в какво си качество отишъл Зафиров в Китай - като вицепремиер ли и защо не е информирал премиера за своето пътешествие. Започна се с късането на ризи, повторно искане на оставки и още много политически вой. Оказа се, че всяко пътуване до Китай е хибридна война, а недай си боже да се здрависаш с китайския лидер - това моментално наранява НАТО, блокира евроатлантическите ценности и предизвиква стомашни киселини на защитника ни от руската заплаха ген. Атанас Атанасов.

Речникът стана така агресивен и нелеп, че ако случаен и външен зрител бе попаднал на него би си помислил, че България и Китай са във война и ножът е опрял до кокал. 

А всъщност е точно обратното. 

Още през 2019 година България обявява Китай за стратегически партньор на страната. 

Друг е въпросът, че това стратегическо партньорство така и не би изпълнено с реално съдържание, защото на Балканите ние се оказваме страната, която е привлякла най-малко китайски инвестиции. С истеричен речник и безумие десните буквално се опитаха да сатанизират опита България да има добри отношение с втората (а най-вероятно и първата) икономика в света. Да, факт е, че обясненията на самия Желязков не звучаха никак правдоподобно. Няма начин да не е знаел къде отива Зафиров, а самият той най-вероятно е одобрил визитата. Абсурдното е, че България трябва да разиграва такъв театър, за да уважи най-голямата индустриална сила в целия свят, но точно това прави българската политика толкова особено коварна.

Истината обаче е, че целият този политически шум се превърна в най-големия успех на Атанас Зафиров като лидер на БСП. Той върна субектността на БСП (ако цитираме Димитър Ганев) и му натрупа доста точки (наблюдение на Първан Симеонов). БСП се оказа едновременно на мушката на психодесните и на феновете на "Възраждане". Първите не могат да простят самостоятелното поведение, а вторите, че социалистите имат пробив там, където самите те от поне три години подред се провалят. Всъщност отношенията между БСП и Китайската комунистическа партия датират от много години и това няма как да бъде разрушено от местни политически интриганти и новопоявили се лакеи. 

На всеки ляв човек няма как да не му направи впечатление, че при срещата на Зафиров с членът на политбюро на ККП Ли Шулей, китаецът веднага е изразил своята почит към Георги Димитров, както и към неговия принос в ранното развитие на ККП. У нас, понеже съществуваме в токсичната среда на безкрайно самоунижение към нашата история, това може да звучи странно, но погледът отвън веднага разпознава Димитров като значима политическа личност. Така всъщност БСП се оказа ключов фактор не в разрушаването на геополитическата посока на страната, но в поддържането на многовекторна дипломация. Тоест дипломация, която не ни затваря в балон, а се стреми да е максимално близка до националните интереси. Да не говорим и за това, че за китайците битката с фашизма е ключова в тяхната история, а а у нас единствено и само БСП е ясно заявена антифашистка партия. Другите с години поливаха паметта на българските фашисти и днес могат да се занимават само с нелепиците и създаването на паралелни реалности. 

Българо-китайската война от 2025 година приключи с разгром на всички мракобесни психодесни сили, защото, когато отидеш на битка с манталитета на иконом, ти винаги си обречен да гризеш прахта.