Истинска памет

 

Вчера за 24-та поредна година всички си спомниха за 11 септември. 

Онзи мрачен ден в който два самолета срутиха кулите на Световния търговски център и показаха, че светът след студената война не само не се подобрява, а навлиза в нова епоха на турбуленция и хаос.

Но всички масово забравят един друг 11 септември. 

През 1973 година на този ден Чили е удавен в кръв - на власт с епидемично насилие идва прокълнатият генерал Аугусто Пиночет, съчетал в едно садизма на ужасяващи репресии и психопатщина на неолибералния икономически ред. 

Той сваля от власт един демократичен социалист като Салвадор Алиенде и потопява страната си в кървава саморазправа. 

След 11 септември са избити десетки социалисти, убит е великият Виктор Хара, а Чили се превърна в държава-страдалец, трайно закотвена в ужасяваща бедност и страдание. 

Този 11 септември е истински важният, защото и до днес ни демонстрира какво се случва с онези, които се противопоставят на световното капиталистическо статукво и как финансовите капитали съвместяват жаждата за кръв и печалби в едно.

Тази избирателна памет за трагедиите е най-подлата черта на целият световен мейнстрийм. 

Всичко, което не се вписва в лъскавата схема го замитаме под килима и разстрелваме с мълчание. 

Точно както днес всички се правят на слепи за геноцида в Газа и масовите убийства на жени и деца. 

Подъл свят. 

Избирателната памет убива.