Газа и "немислимото"

 

 

 

Когато стане дума за Газа все по-често чувам думата "немислимото".

Немислимо беше, че ще гледаме геноцид в реално време, но се случи.

Немислимо беше, че ще видим жестокост, която надминава най-извратените фантазии, но тя е факт.

Немислимо беше, че някой може да използва деца за примамка, за да избие повече палестинци, но подобни случаи вече са документирани.

Немислимо беше, че целият свят ще гледа как една армия съвсем умишлено превръща глада в оръжие за масово поразяване, но ето ви го нарисувано на картинка.

Немислимото отдавна вече е реалност.

Но нищо...

Теодора Димова ще пръсне моралистични слюнки, че това е просто подробност и, че никой няма право да обвинява Израел.

Александър Оскар ще забели очни ябълки, че Израел е в правото си да се защитава, а пък светът е сляп за Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас...

Някой друг български полуписател ще излее кръчмарско есе, че Израел ни пази от ислямския радикализъм и така се прави в подобни ситуации - лее се кръв.

Портал "Култура" ще ни ощастливи с размисли за навдигащия се по света антисемитизъм и как нацизмът се е прелял в исляма

Да не забравяме: Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамааааааааааас!

А междувременно носителите на немислимото продължават своите кървави атаки. Гладът продължава. Децата са превърнати във военна цел.

Не знам дали ви казах, че Хамас, Хамас, Хамас, Хамас, Хамас са виновни...

Махмуд Даруиш много мъдро беше написал: "Като че ли това е война заради самата война. Тя няма друга цел, освен да се самовъзпроизвежда, след като всички знаят, че и този път мечът е безсилен да сломи духа..."

Думите му са от 2002 година.

При поредната война, при поредното немислимо.

Нищо не се е променило.