Дипломатическият диалог между българската външна министърка Велислава Петрова-Чамова и нейния ирански колега Абас Арагчи трябва да влезе в историята. В онази част, която е под надслов "Как не трябва да се прави дипломация и да се говори на обществото?".
За разговорът им разбрахме от едно фриволно и светло прессъобщение на Външно министерство. По стара традиция в него се излагаше сбито и накратко какво точно е казала Петрова-Чамова. От посланието на комюникето излизаше, че България и Иран си остават приятели, ще развиват отношения, а доверието и сътрудничеството вървят напред. Външната министърка може и да вярва в собствените си думи. Има хора, които са убедени, че виждат летящи розови слончета и са готови дълго да спорят с всички скептици.
Проблемът обаче дойде, защото само след няколко часа иранците също пуснаха съобщение за това как е протекъл диалога. От него стана ясно, че Арагчи е поискал от България да преразгледа своето решение за предоставяне на авиобазата в "Безмер" и, че е възможно Иран да предприеме съответни действия.
Видях няколко реакции в стил "откъде накъде Иран ще държи сметка на суверенна държава за нейната политика и решения". Проблемът е, че Арагчи никъде не държи сметка за политиката. Той просто предупреждава. Точно като министър на страна, която е нападната и военните действия срещу нея продължават вече половин година с леки затихвания.
Петрова-Чамова не постига нищо като описва само своята версия на разговора. Точно в този случай този механизъм не работи. Обществото е настръхнало, хората в Ямболско са готови на протест, тя беше длъжна информацията на нейното ведомство да не звучи като роман за плажа, а наистина да адресира тези тревоги. Всичко останало е пореден политически гаф, който от ден на ден разкрива страшната трагедия на българското външно министерство. Това не е критика срещу сегашната министърка. Погромът срещу българската дипломация тече от поне 15 години насам - всички професионалисти от министерството бяха прокудени с клеймото "ченге", а днес институцията е пълна с калинки, които не знаят какво правят. Заради това МВнР съществува само в две състояния - или като машина за постоянно съгласие с външна политическа линия или като фабрика за гафове. При това в целия диапазон - от оголено бедро срещу възможно най-неподходящия гост до лъчезарни прессъобщения, които не отразяват реалността. Точно тук вече и самата Петрова-Чамова има вина. Да назначиш климатолог за свой заместник не е начин да подобриш работата. Напротив - това е пореден камък срещу идеята за професионална външна политика, срещу всички онези, които знаеха как, но бяха оставени навън по политическа съображения. Днес просто виждаме руините от безкрайната политика на разрушение. И няма как човек да е оптимист за бъдещето на България.
Срещу нас има опитни професионалисти, школувани стратези, разузнавачи с дълъг опит и безкрайно знание за нещата.
При нас има оголени рамена и лъчезарни прессъобщения.
Честито, както се казва.
No comments:
Post a Comment