Ода за това как Партията брани суджушкия лорд

С умиление и сълзи на очи започнах да чета тези дни как структури на ГЕРБ от цялата страна и подбрани гербаджийски "другари" се хвърлят с голи гърди и проклятия да обслужат основната кауза на Партията - да защитим непорочния, да спасим невинния, да дадем закрила на човека, който с три хляба нахрани бедните, великомъченик Делян Добрев. Партията на суджуците е впрегнала целия си интелектуален капацитет, впрегнала е всичките си дебели пиари, за да сътворят едно политическо фентъзи, което се родее с опасния, мрачен и интригантски свят на "Игра на тронове". И така Добрев - това пухкаво ангелче, този ходещ по водата светец, този рицар на светлината, достойнството, морала, човеколюбието, честността и хуманизма, се оказа нещастна жертва на тъмните орди от червени интриганти, на батальоните от беснеещи леви зомбита, на армиите от демони от "Позитано" 20 и лично на кървавия червен екзекутор и злодей Елена Йончева.

Под строй и команда са били произведени толкова разтърсващи текстове, че ако човек ги прочете накуп ще си избръсне главата и ще се втурне да се записва в Чуждестранния легион. Аз се опитах да го направя. Слава богу, добре съм, с изключение на спорадичния опите да си захапя петите. Структурите на Партията не е пестят апокалиптични сравнения и тежък хленч. 

В позицията на ГЕРБ - София Добрев е възвеличен като борец със злото от ляво. "Затова, Деляне, призоваваме те да останеш! Бъди силен и докажи чистотата ти с присъствието и действията си, а не с твоето отсъствие!", пише в изпълненото с удивителни мнение, което е подписана от колективния софийски мозът на партията, воглаве с Йорданка Фандъкова и безбройни други анонимни кариеристи. Човек чете, а душата стене.

ГЕРБ-Кърджали (госпожа Цвета Карасуджук се е раздала) хлипат от възмущение, че заслугите на св. Делян Шуробаджанак Хасковски за "напредъка на България" не се оценявяли достатъчно. "Да бъде приета оставката му би означавало да се примирим с упражняването на власт под натиск и да приемем за нормална политическа практика жигосването на успешните хора в България", вият кърджалийските гербаджии, опиянени от страст и злоба. В тяхната позиция също се промуква образа на космическото зло - тази подла левица, режисьорка на маскаради, продуцентка на активни мероприятия, снайперистка срещу интелектуални титани.

От далечните краища на България се чу друг писък - на ГЕРБ - Силистра. "За нас е недопустимо да останем безучастни спрямо този пореден опит на "фабриката" за фалшиви новини на БСП да очернят един чист достоен млад човек, доказан експерт и професионалист". Казвам ви, това не е обикновена защита. Тук се пише житие на политически светец. Чаках в края на текста да открия свидетелски показания как само едно ръкостискане с Делян Добрев лекува ревматизъм и облекчава стомашни колики, но открих единствено призив в никакав случай оставката му да не бъда гласувана.

ГЕРБ от Пловдив-област досадно повтарят същия мотив за злото и Светлия герой. "Нека не позволяваме скалъпените истории на БСП да очернят името на достойни хора. Горе главата Деляне, когато сме заедно сме силни - ние сме с теб", умоляват те в своята позиция и се кълнат, че ще си татуират образите на Делян Добрев в знак на подкрепа. Това всъщност си го измислих, но ако се случи значи наистина съм чатнал нещо от колективното несъзнанова на суджук-партията.

ГЕРБ-Кюстендил - апотеоз на същото политическо фентъзи. " Ние разбираме личния му избор (на Шуробаджанака, бележката моя) – избор на достоен и честен човек, омерзен от лъжите и несправедливите обвинения на тежката кавалерия манипулатори от БСП", тресат се от справедливо възмущение телесата на местната структура. В декларацията им се прокрадват обаче и други нотки - нямало нито едно доказателство, че Добрев е прекрачил границите на закона и морала. А след това следва кресчендото на Ужаса - бившите комунисти отново посягали към властта и заради това "ние сме длъжни да го защитим и да демонстрираме солидарността си".

"Областната организация на ГЕРБ-Пазарджик" застава зад Делян Добрев с ясното съзнание, че той е един от нас, достоен човек и двигател на едни от най-важните реформи в страната", обяви и лидерът на пазарджишките суджуци Найден Шопов. Една малка подробност разваля това любовно обяснение. На Шопов му търсят едни укрити данъци за 100 хиляди лева, но въпреки това нека да се насладим на този високопарен език, който е пуснал, за да оближе биографията на св. Шуробаджанак. Трябва да оценяваме гимназиалната поезия, когато я видим в нейния чист вид.

ГЕРБ - Шумен! Тук трябва да звучи музика и сервитьори да разнасят шампанско. Образът на Добрев придобива религиозни стойности: "Когато един политик покаже истински морал и принципи, той не може да си отиде заради това. Ние разбираме достойната постъпка и желанието му да се оттегли в  името на това да съхрани доброто име на партията, но за нас е недопустимо един морален човек и доказан ескперт да бъде жертва на безпочвените клевети от страна на политическите ни опоненти". Морално е, братя и сестри по далавера, да назничим родата си като дрийм-тийм и да смучем пари. Ето това е принципно. Да не даваш кинтите да се разпилеят в ръцете на чуждите, а да ги концентрираш в своите собствени, какво по-морално от това.

"Делян не трябва да се поддава на този натиск от хора, станали известни с интриги и фалшиви новини. Недопустимо е те да са му морални съдници", казва развълнувано с придихание и фалцет тарторът на ГЕРБ-Смолян Даниела Дариткова.

ГЕРБ-Сливен, как ще минем без тях. "Делян Добрев е инициатор на най–добрите и коректни идеи за развитието на бизнеса и икономиката в България. Той  много добре комуникира и с представителите на работодателските организации. Той винаги е участвал в диалога за вземането на законодателни инициативи и реализирането им от изпълнителната власт, и как ще се прилагат", казва депутатката от града (да, знам, всички се питате, ама и такава ли има) Галя Захариева.

Пропускаме много други текстове, защото на този етап вече има опасност и вие да обмисляте харакири и стигаме до позицията на Жени-ГЕРБ. Те стенат, че Партията ще загуби своето "богатство" в лицето на създателя на дрийм тимове.

Усетихте ли световната мъка? Проумяхте ли болката на Партията? Чухте ли нейния стон? Почувствахте ли тъгата й? Тръпнете ли пред величието? Толкова сълзи и сополи не се леят дори и в сериала "Малката булка". Не партия, а железен юмрук, който хлипа от мъка по ранения другар. Трогателно!

Мръсни комунисти!

Разбира се, когато се отървем от досадния шум на хленчовете, преодолеем стъписването си от прилагателните и се пооправим от терота на удивителните, веднага ще проумеем големият смисъл на гербаджийската матросовщина. Този път не изгоря обикновен суджук, а един от суджушките лордове. Делян Добрев е суджук от високо ниво. И партийните другари от ГЕРБ са притеснени, че ако св. Делян оттече в канализацията, това ще даде кураж на медиите да ровят в техните собствени кочини, да осветяват паяжините им и да ги тормозят с въпроси. Защото Делян Добрев е толкова високо в йерархията, че ако той бъде отстранен, то някой може да тръгне да се съмнява и в Баш Суджука, човека, който собственоръчно приключил прехода, както прочетохме тези дни. Защото, ако някой наистина тръгне община по община да види какво правят "другарите", които така масово пишат декларации в подкрепа на Добрев, той ще избяга с писъци, дори и да е кален в ужасите от творчеството на Стивън Кинг. Такава мътилка, гнусотия и чернота ще събере, че не е ясно дали ще може да спи без кошмари. Тези моралните, лъскавите, и всякакви други суджуци превърнаха България в място на безнадеждност и безвремие. И заради това сега пишат като луди по опорни точки, давят се в собствената си злоба и нечистотии и ги е страх, че някой може да обърне поглед към тях и да изпищи с истинския вик на очистването. Очистването от страха. Очистването, което води до отвращение и нетърпение. Заради това суджуците са се навързали с декларации. Това не единомислие нормални хора, това е солидарността на мафията, единството на преялите със суджук, коза ностра на шуробаджанаците. Четете и се отвращавайте. 

Моля ви, отвращавайте се!

Моргата на прехода - "ВИП брадър"

Има един стар и страшно изтъркан виц за разговора между песимист и оптимист. В него песимистът тревожно казва: "По-лошо от това просто не може да стане", но оптимистът контрира: "А, може, може...". Анекдотът е страшно банален, но най-добре описва моето състояние в мига в който се опитах да гледам новият сезон на "ВИП-брадър". Честно, този път направих опит само заради тази статия, защото видях каква вълна от изумление, потрес и ужас се навдигна в социалните мрежи. Приключих с "ВИП-брадърите" още през 2013 година, когато продуцентите бяха решили мазохистично да допуснат до екран в такъв формат социоложката Мира Радева. Спомням си как същата дама, непознала избори досега, разказваше на всеослушание как е изчукала своя асистент. Само, където не употреби глагола "изчуквам". Много по-груб глагол използва. Тогава май разбрах, че форматът "ВИП-брадър" не е социален експеримент, нито е опит "елитът" да бъде свален от медийните небеса и разголен пред скучаещия телевизионен пролетариат. Риалитито всъщност беше отвратителен опит всички да бъдат натикани в кочината, брутално обезчестени и оставени без някакви вдъхновени пориви. След като ВИП-персоните се държат като свинете от "Фермата" на Оруел, то това е интелектуално позволение всички да паднат на тяхното ниво. "ВИП-брадър" дава алиби на простотията, узаконява чалгата и е като купон в най-дълбокото дъното на ада, откъдето все едно никога няма да има измъкване. Мира Радева (пак се връщам към нея, простете за досадата) трябваше да представлява телевизонната интелигенция, аналитикът на обществените ситуации, дори ученият човек, който обаче демонстрира не по-малка простащина от всички останали. И освен, че е заплаха за асистентите си тогава разбрах, че Радева е съучастник. Всеки човек се превръща в съучастник, когато преживя тази медийна плява, дали като изпълнител в мръснишкия спектакъл или като зрител няма значение.

Днес риалитито е достигнало нови дълбини, достигнало е до сюрреалистичните дебри на онзи герой от абсурдистка пиеса, който бе възкликнал отчаяно: "Господи, колко високо е дъното!". Ние много често живеем със самоуспокоението, че телевизията е различна реалност, някакво паралелно съществуване, която има малко общо с реалния ни живот като хора. Но понеже днес медиите са последният останал инструмент за поддържане на единството на нацията, за да не се разпадне тя на отделни островчета, които нямат никакви социални и културни връзки помежду си, може би с ужас трябва да се попитаме - а дали това там, дали сбирщината от поп-фолк певици, дизайнерки, мастър-шефове, диетоложки и репортери за които никой не е чувал не е всъщност автентичното битие. Онова битие, което е смазано докрай, потопено в катрана на всичко лошо и поръсено с огромна доза самоотвращение от което ние си мислим, че сме се спасили индивидуално. Големият ужас на "ВИП-брадър" се случва именно, когато тази мисъл ни порази като внезапна болка в гърдите. Всъщност и на това се дължат огромните и гневни статуси във фейсбук - всеки си мисли, че няма досег с този живот, с тази киселинна простащина, с дребнотемията, които са узурпирали този изкуствен живот, но телевизията със садистична радост ни задържа пред екрана, за да ни покаже, че за никого никога няма да има спасение. Това е катастрофична демонстрация на отчаяние без изход. След представянето на невъзможността една анорексична дизайнерка да си свали перуката като висша форма на национална трагедия, кръстена дори "Перука-гейт", спокойно можете да гасите светлините на държавата и да предадете ключа на следващите, които искат да я заселят. Нека това да не ви звучи патетично. Патетиката не оправя, а влошава нещата. Изпряването пред долните страсти, всекидневните скандали, невъздържаните истерии и светските клюки няма как да има ефект на катарзис. Това е като разглеждането на забранено порно-списание - то не укротява демоните, а ги подсилва. Не води до преосмисляне, а до по-голяма похот към черното.

"ВИП-брадър" е силиконовата култура на България - едните са със силиконови устни, другите със силиконови гърди, а третите със силиконови мозъци. Можем дори да си въобразим, че това е някакъв апокалптичен апотеоз на пълното нищо, черна комедия за една изгубена в пространството държава. И подборът пасва прекрасно на унищоженото битие на страната. С удивление видях Сашка Васева сред участниците в шоуто. Една тъжна останка от мутренските времена, чалга-иконата на прехода, обезсмъртила се с участието си в тоталното опростачване на нацията, създала не един и два хита, които пиянските компании из всички области на страната подхващат, когато броят на чашките стане неизчислим. Самата Васева вече прилича на карикатура - жена с психически проблеми, която отчаяно се е вкопчила в битието си на екс-звезда, опитваща се да изцеди още минути внимание към персоната си. Което е доказателство, че времената сега са по-гадни от предишните. Днес вече в шоу се превръщат дори и хората, които са сенки на самите себе си. След Васева е логично във "ВИП-брадър" да намери и място актуалната звезда на чалгата певицата Мария. Не мога да се сетя за нейна песен, но вероятно и самата тя вече не може да го направи. Тя отдавна е медиен герой с брачните си авантюри, с изпълнението на средностатистическата мечта на новото поколение - да си хване милионерски син и да се отърве от непосилните мъки на битието. Във фрагмента, който изгледах имаше нещо като пародия на социално страдание - фолкаджийката страдаше, че след ряздялата със Сина на милионера, тя била останала едва ли не на улицата, в някакъв апартамент, който не отговарял на идеята й за лукс и качество. Когато това ни се представя като трагедия, тогава какъв шанс има да бъде чут гласът на другите хора, онези, които бачкат от зори до тъмно и едвам спастрят за наем, а какво да кажем за собствено жилище. С мъка видях в тази компания и Маргарита Хранова, жена, която трябваше да бъде знак за времето, когато творците можеха да си позволят да бъдат горди и да не правят компромис с качеството. Заплитането й в тази телевизионна паяжина дава ясен знак, че всички ценности на времето са мъртви и е време някой да даде тон за панихида. Към тях трябва да добавим и Ваня Щерева, която очевидно е била необходима, за да покаже, че дори претенциозните интелектуалки стават за покупко-продажба и пъзелът се напасва напълно. Останалите хора дори не мога да коментирам, защото са някакви случайни издънки на времето и изобщо не е ясно какъв е критерият по който могат да минат за ВИП. Всъщност това понятие отдавна е обезценено, превърнато в консуматорски продукт. ВИП-овете са преходни. Потърсих в интернет и предишни участници в предаването. 50 процента от имената вече не ми говорят нищо. Епохата е канибалска, а теливизонната популярност по-преходна дори от фолк-хит. 

В такива мигове човек сяда със самия себе си, дисидентски се изключва от телевизионния фон и започва да се чуди дали няма някаква конспирация за окончателната дебилизацията на държавата. Конспирацията е удобно обяснение, защото комфортно ни обяснява, че някой друг е виновен за положението. Кошмарът идва, ако конспирация отсъства. Тогава трябва да потърсим вината в нас, в нашата невъзможност да изплуваме от интелектуалното безвремие и консуматорската безнадеждност.

"ВИП-брадър" по някакъв странен начин оголва най-долните инстинкти на човека, показва го в разкривеното огледало на комерсиалните телевизии и дави всичките си потребители в калта. Какъв шанс имаш да изплуваш от тази мътилка, когато всичко ти сочи случващото се като модел за поведение? Как да мечтаеш за светло бъдеще и различна държава, когато виждаш този купон, който се наслаждава на собствената си долнопробност и падение?

Да, днес е нещо като мода "ВИП-брадър" да бъде мразен и публично заклеймяван, но опасявам се и тук пак сме в капана на продуцентските трикове. Долнопробността се радва на всяка форма на критика, тя е като стоглаво чудовище, което консумира всичко, попаднало в нейния обхват и лапи. Тоест тази статия може да е абсолютно безсмислена, а просто поредната тухла в стената, която да ни затвори от все по-илюзорната надежда, че има и друг живот, че е възможен по-различен свят, който не живее с долните си страсти, а с висшето си въображение. Навремето Евгений Дайнов, последният останал десен троцкист из европейските селения, беше написал една статия в която удивено разсъждаваше, че телевизиите ценели единствено "долницата" на обществото и не обслужвали културно "горницата", към която той прикачаше и себе си, разбира се. Само, че моделът, който и той ни продаде радостно, не цени никакви интелектуални усилия. Той живее от гибелните страсти, светските интриги и селебрити-културата, превърната в единствен национален и световен ориентир. И заради това естествената среда на пазарното общество е "ВИП-брадър". Всичко отвъд е илюция. Всичко отвъд е просто нелепа мечта. Или поне ще бъде така, ако не ни сполети някоя революция. Да, знам, смешно е. Но човек трябва да мечтае, ако иска да намери противоотрова за себе си. 

Другият вариант е да се удави в телевизионните буламачи.

Не мълчете! Сега е времето да наритаме мафията на суджуците!

В Добрич моделът "Суджук" като светлина във вампирска бърлога разкри начина по който организираната престъпна група ГЕРБ трупа политически тлъстини - рекет, мезета, извиване на ръце...В Хасково се видя, че "дрийм тийм" е другото име на роднинските паяжини, на схемите за прилапване на обществени поръчки, на мафиотските назначения и маниакалното кадруване. ГЕРБ създадоха своя собствена система - родово-общински строй. Всяко семейство на депутат на ГЕРБ - дрийм тийм в усвояването на държавни пари за собствена полза. В Перник видяхме как хората на Бойко Борисов разглеждат общинската собственост като нещо, което им принадлежи. Алчността на местната общинска съветничка, която си направи частна детска градина в общинска сграда е просто метафора за дейността на цялата партия. Няма идеи, има ламтежи. Председателят на Общинския съвет в Септември пък уби човек (или е дал пистолета си на шестгодишно дете, което е извършило изстрела, но вината е абсолютно същата). После се разбра, че същият кадър е бил изключван два пъти от ГЕРБ и после е бил връщан. Очевидно е бил безценен за партията. Схемаджия с оръжие - това е върховното лакомство за партията на Борисов, как да не си го върнат обратното. Криминалният контингент най-накрая открия своята собствена формация. В Пазарджик пък хванаха местния лидер на ГЕРБ, че е укрил данъци за 100 хиляди лева. Защо да ги плаща? Тия живеят със съзнанието, че са "дрийм тийм" и им е позволено да правят всичко. Да убиват, да крадат, да присвояват, да усвояват, да кадруват, да рекетират, да извиват ръце, да унищожават съдби, да преследват политически противници, да разкарват експерти, за да назначат роднини докато политическата паяжина не бъде изплетена и не започне реално да души един град. Тези дни се сдобихме още с един случа - "Крава-гейт". Лидерът на ГЕРБ в Белица ошушкал не един и двама земеделски стопани като се представят за голям експерт в земеделиено. Хаха, голям експерт? Такива не виреят в ГЕРБ. На тях им трябват схемаджии, а не експерти. Заради това земеделците е трябвало да наострят уши. Да получиш съвет от човек на ГЕРБ е все едно да потърсиш консултация по хуманизъм от масов убиец...

Клановете на ГЕРБ вече се клатят и схемите им почнаха да скърцат. Това е естествен процес. Когато получиш политически монопол започваш да се давиш в своите собствени политически нечистотии, защото схемата винаги работи по модела "облагодетстваме един и прецакваме други хиляда". Паяжината изтъня и загуби най-ценното си качество - това, че насила предизвикваше омерта. Едните мълчаха, защото получиха привилегии, пари и власт, а другите, защото се страхува, че организираната престъпна групировка ще ги погне до девето коляно. Днес се вижда, че ГЕРБ са колос с глинени крака. Опитите на Бойко Борисов като санитар да чисти загнилото месо са трагикомични. Защото по този начин трябва да окастри цялата си партия. Днес пред ГЕРБ трябва да се поставя един постоянен въпрос - защо партията ви е организирана по този начин, че навсякъде върна страната във феодализма. Чистенето на виновните не е положително качество. Това е моделът на действие на мафията - заличаване на следи, избутването на виновните встрани, за да може на централните донове да им се размине.

В Кърджали също могат да бъдат видени гнойните язви на модела "Суджук". Моделът там се нарича "Цвета" - тя коли, беси, кадрува, назначава, заплашва, преследва и съска. Пчелата-майка на местната групировка. Моделът "Суджук", но още по-брутален и смахнат. И във всеки областен град е така. Разклонена мафия, с общ корен и еднаква алчност. 

Но ми се струва, че вече виждаме рецептата за съпротива. Трябва да започнем да говорим за това, да се отърсим от страха, да забравим опасенията и открито да заговорим за това мракобесие, което е сковало държавата на черния лорд Саурон митичната си страна Мордор. И всички знаем, че не е само Кърджали, Добрич, Хасково или Септември. Навсякъде където ГЕРБ са засмукали властта е точно така. Заради това ви призовавам да спрем мълчанието. Споделете своята историята - разкажете за местните суджуци, изобличете ги. Когато този глас стане тревожен и силен, мафията няма шанс да демонстрира своето отмъщение. Тия са силни само, когато хората са тихи. Когато историите стигнат до медиите всички виждаме, че балоните се спихват като Делян Добрев в телевизионно студио.

Заради това ви призовавам - пращайте информация и споделяйте, разгневете се и разкъсайте паяжината. От името на сайта "Поглед" ви уверявам, че всяка история ще получи трибуна, че всеки суджук ще бъде преследван до край, че всяка история за политическа репресия и преследване ще получи гласност. Сега е времето да наритаме мафията и суджуците. Сега е времето да помечтаем за различна България и да повярваме, че те ще се случи чрез нашия глас, чрез нашата история, чрез нашата нетърпимост, чрез нашата малка съпротива.

Всеки, който има какво да сподели, да се разгневи или да разкаже нека да пратия историята си на имейл -  pogledreporter@abv.bg. Всяко писмо ще бъде прочетено, всеки глас ще бъде чут, всяка съпротива ще получи подкрепа.

Вкарай министър в затвора и тогава искай увеличение

Едно проучване на Института за модерна политика от края на миналата година даде шокиращи данни за отношението на хората към съдебната система. Едва 2 процента от хората оценяват работата на съда като ефективна. Два процента. Вероятно повече хора у нас вярват, че извънземните поне веднъж месечно посещават земята или, че политическият елит се състои от рептили, които имат таен план за глобална доминация над човешкия вид. 78 на сто са убедени, че съдът не върши работа, а 20% изобщо са отказали да дадат мнение, което можем да определим като израз на крайно отчаяние от правораздаването. На хората вече не им пука, защото не виждат в съдебната система защитник на справедливостта и вероятно тайно смятат, че превръзката на Темида отдавна е прозрачна. 

Припомняме тези данни, защото те са важни, когато коментираме темата за увеличението със 7 на сто на заплатите на магистратите. Още нещо важно, което не всички знаят - върховните съдии и прокурори получават средно по 3668 лева, магистратите на апелативно ниво - 3084, на окръжно - 2533, а в районните съдилища - 1979 лева. Не бих се ангажирал с твърдението, че тези възнаграждения са безбожно високи, но от друга страна на фона на средна работна заплата от около 1000 лева в страната, те изобщо не звучат толкова лошо. Да, вярно е - съдът е една от трите независими властти, които би трябвало да са носещите колони на демокрацията в страната, но понеже тази власт не съществува във вакуум трябва да си дава сметка и за социалните реалности наоколо. Увеличение на парите съчетано с пълна липса на доверие в работата на съдебната система е сигурна рецепта за обществен скандал, даже и за политическа катастрофа. Ако началникът в една фирма изгуби доверие в един служител естественото последствие е уволнение. Ако един работник не може да се похвали с добри постижения, а дори е подозиран, че тайно съучаства с конкуренцията срещу своя работодател, той ще остане моментално на улицата по безмилостните правила на пазарната икономика. Очевидно обаче тази логика е отменена напълно в съдебната власт. И заради това заплатите на магистратите и тяхното увеличение винаги ще раждат протестни вопли, пълни с проклятия, закани, дори с откровени псувни. Ако не вярвате, отворете форумите под информациите за увеличението. Дори в България, която е свикнала на трайно високо ниво на перманентна омраза, мненията под данните за скока на заплатите се отличават с буйна страст, категорично отрицание и патетика, достойна да затъмни дори песните на Веселин Маринов. 

Ако съдебната система си беше на мястото в големите проблеми на българския народ едва ли някой щеше да подскача като ужилен, когато съдии и прокурори поискат по-високи възнаграждения. Но от 27 години насам ние нямаме нито един министър в затвора, обвиненията срещу важни политици за корупция, които са доведени до край са по-редки от еднорозите по Витоша, а всеки забъркан в бавното колело на процесуалната машина може да ви опише такива кафкиански приключения, че човек да си мисли, че чете някакво тъмно фентъзи. България е най-бедната страна в Европейския съюз, трайно закотвена на дъното, докарана до невиждано ниво на отчаяние и безизходици и всички магистрати, които смятат, че увеличението им се полага по право трябва да се съобразяват с това. Представителите на нито една друга професия нямат такова гарантирано увеличение, при това без някой да гледа резултатите, ефективността или доверието. Подобно съществуване, подчинено единствено на взирането в пъпа, ще ражда обществени колизии, защото основната машина за справедливост отдавна е зациклила зловещо и не помръдва изобщо. И тук не говорим за съдебни реформи и всички останали форми на политическа пропаганда, които обикновено се пускат като дъвки - тук говорим за ясни резултати и убедителни действия. Навсякъде дават пари срещу резултати. Само в съдебната система дават парите ей така. На доверие.

Още нещо важно. Навсякъде срещам аргумента, че ако заплатите на магистратите не бъдат вдигнати те ще стават по-често жертви на корупционни атаки, ще взимат пари под масата и така нататък. Този аргумент щеше да има валидност, ако някой успее да докаже, че след увеличението на възнагражденията корупцията ярко се е свила до микроскопични нива. Уви няма кой да приложи доказателства за подобно нещо. Или както тъжно въздъхна един приятел наскоро - "не им даваш увеличение - корумпират се, дадеш им - те пък почват да ламтят за повече и пак се корумпират". Това, разбира се, е краен изказ, несъобразен с политическата коректност, но той ясно разкрива мислите на повечето хора. 

Може би е крайно време съдебната система да се върне в нашата реалност и да престане да дразни хората с постоянните си финансови претенции. Нека да има правила за увеличението. Да получават по-високи заплати тези, които постигат по-добри резултатите. Тези, които обаче нямат какво да отчетат - или да отпадат от системата или да им режат парите, за да са наясно, че така повече не може да продължава. Вкарай министър в затвора - вземи голям бонус. В противен случай всяка година ще стигаме до разговора за по-високите заплати на магистратите и то по-конфликтен и болезнен начин, а доверието в съда ще се топи като сладолед, изоставен на слънчев плаж. Когато данните за доверието скочат, тогава ще можем да говорим нормално за парите в съдебната система. Дотогава всички ще скърцат със зъби и ще псуват наум и по форумите. Докато не им писне. След това не знам дали няма да бъде късно.