Страната на Очите и на милионерите с Ролс-ройси

Самият факт, че една криминална новина (Митьо Очите бе задържан в Истанбул) със свръхсветлинна скорост се превърна в политическа, когато се разбра, че за среща в него Турция са били, а и са арестувани общинският съветник от БСП Бенчо Бенчев и ексдепутатът от ДПС Несрин Узун, ясно показва в какво състояние съществува България днес. Всичко онова, което отвращава българите от политиката и ясно им показва, че държавата е пленена и похитена от корпоративно-политическа прегръдка лъсва в тази информация като светкавица в най-тъмната нощ. Именно сливането на бизнеса, политиката и организираната престъпност се нарича олигархия и изсмуква жизнените сокове на държавата. Тази неразрушима и отвратителна сплав е мрачната тайна на нашите дни, слонът в стаята за който обикновено не се говори. Това е истинският преход. Това беше целта - милионери и престъпници в таен сговор, консумиращи политическа власт. Олигархията е като паяжина, която задушава всичко нормално и смислено в страната и историята с Очите ни показва, че ако не започне някакво пречистване, един тотален процес на трансформация, самото съществуване на държавата е заплашено или просто България просто ще вегетира без никакъв шанс за развитие. 

И понеже веднага се посипаха серия от медийни крошета върху БСП, нека ясно да кажа нещо в началото. Левицата ще трябва да отговаря. И няма как да избяга от своята отговорност. В политиката е така - плащаш за миналото безотказно, колкото и да струва. Отговорността е особено важно, защото в последния си документ "Визия за България" БСП поиска цялостна трансформация на държавата, отвоюването на икономиката от паралелната държава, а това може да стане само през признаването на собствените грешки и обръщането с лице към тях. И Корнелия Нинова не закъсня - веднага излезе с позиция, че оттегля всякакво доверие към Бенчев и настоява той да напусне всичките си постове. Нещо повече - позицията й със сигурност е автентична, защото това съвсем не е първият път в който тя се сблъсква с бургаския богаташ. За първи път Бенчев привлече вниманието на медиите към себе си в края на миналата година покрай един репортаж за общинските съветници с луксозни возила. Тогава го показаха, че кара "Ролс-ройс" за 166 хиляди евро. На Бенчев обаче не му мигна окото, когато трябваше да обяснява своето благополучие - самодоволно обяви, че винаги е разполагал с пари и, че не трябва непременно да си беден, за да си честен. Иронично е, защото с оглед на това, което се случи тези дни май излиза точно така. Самодоволството и арогантността, която излъчваше още тогава накараха Нинова да се разграничи от него и да припомни, че той не е член на партията, а е влязъл общински съветник като гражданска квота. Но, ако някога е било ясно, че телевизионната слава няма да се откаже лесно от някога, то милионерът от Бургас беше очевидния пример. Въпрос на време беше да блесне отново като фойерверк в нощно небе и ето че днес вече цялата държава знае неговото име и едва ли ще го забрави. Да, вярно е само ден след техния арест и Бенчев, и Узун бяха пуснати без никакви обвинения, но това вече нищо не означава. Те може да не са виновни пред закона, но Бенчев със сигурност носи вина пред тези, които са го избрали и трябва да си понесе отговорността. По същият начин преди време изгоря и Георги Гергов. Тук не говорим за това справедливо ли или не. Тук опираме до почтеност. Онази хубава дума, която отдавна е забравена и звучи тъжно.

Парадоксално е да се гледа реакцията на самия Бенчев, който се изкара жертва. Бил в неподходящ момент на неподходящото място. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

Корнелия Нинова определено изтегли късата клечка като лидер. Тя има нелеката задача да се пребори с всички вини от миналото на БСП като същевременно трябва да развива реална политическа алтернатива на настоящото мрачно и депресивно статукво. Да, вероятно е несправедливо, но историята не знае милост. От всички партии, които стартираха в началото на прехода, днес остана единствено левицата. Останалите политически формации или потънаха в блатото на историята или вече са на четвърти лифтинг и пета липосукция, за да скрият следите от порочното минало. И цялата сметка за прехода някои днес се опитват да поднесат на БСП, която има да пие още от чашата с горчилка. Но пък и кой е казал, че детоксикацията е приятен процес?

И, да, БСП си заслужава гърча по темата, но още отсега се вижда, че тя се използва не за постигането на качествено ново на политическия живот у нас, а за елементарна и повърхностна партийна атака от страна на ГЕРБ и сие, сякаш те са чисти, невинни, бляскави и честни. Но няма да влизаме в темата "всички са маскари". Това е един от пороците на българския политически живот и едно от големите оправдания България да е в постоянен застой. Очевидно е обаче, че Корнелия Нинова няма как да бъде изправена до стената по аферата "Бенчо Бенчев". Най-малкото, защото последните местни избори бяха през 2015 година, а тя стана лидер в средата на 2016-та. Някой преди нея е избрал, одобрил и пуснал Бенчев в листите. Това е голямата вина на левицата - тя не успя да запази своята морална сила, не успя да се опази чиста и точно заради това не някой друг, а нейните избиратели я пратиха в будна кома на изборите през 2014 година. Левият избирател прощава много, но не и флиртовете с олигархията и танцът с милионерите.

Единственото, което не разбрах в този случай е реакцията на ГЕРБ. Цветан Цветанов побърза да я обвини в двойни стандарти - разграничавала се от едни, а от други - не. Добре е ГЕРБ да уточнят какво точно искат от левицата. Защото в парламента една година реват, че БСП не чисти своите редици, а когато това стане почват да мрънкат, че е недостатъчно. То и тяхната любима мантра, че са основната антикорупционна партия също е трудно доказуема, защото бързо натикаха в неизвестност Живко Мартинов - Суджука, но запазиха на депутатските банки Делян Добрев. Тоест и тяхната игра е еднакво парадоксална и мътна.

Това, което не разбирам обаче е претенцията за политическа чистота, която струеше от думите на Цветанов. И това го казва представител на партия, която вече почти близо 10 години упражнява власт, която може да бъде разказана през големите афери, която е оставила зад гърба си. Ето това е унищожителния ефект на модела на прехода - в неговия край вече всички са еднакво порочни и човек дори и да иска не може да намери алтернатива, а това подсилва усещането за безизходица и абсолютна бенчевщина на духа.

В цялата афера има и друг голям въпрос - защо след като Митьо Очите отдавна е скандално известен, всички знаят кой е той, а за подвизите му се говори не само под сурдинка, а съвсем открито, не е бил арестуван, разследван и вкаран в затвора. Самият факт, че той е на свобода показва, че над него има опънат политически чадър и простете ми, но това е привилегия само на управляващите. Опозицията дори и да иска няма как да разпъне такъв. Точно тук започват да се натрупват големите въпроси - защо при всяка власт човек като Митьо Очите остава подземния господар на Слънчев бряг, далеч от отговорност и реално разследване. Тук е тънката нишка, която подписва присъда не на отделна партия, а на целия политически модел произвел това подобие на държава, този уродлив октопод, който съсипва цели сфери от нашия живот и принуждава всичко младо и свястно да търси бъдещето си в чужбина. България сигурно има бъдеще различно от модела на Очите плюс политическите му приятели, но неговото намиране става все по-трудно и мъчно, защото всяка криминална новина оттук-нататък неизменно ще е заредена с политически съспенс. Страната на суджуците, страна на Очите, страната на милионерите с Ролс-ройси, които се правят на социално загрижени. Всичко е едно голямо лицемерие и още по-голяма кражба. А безиззходицата ражда винаги политически чудовища.

Въпрос на време е. 

Плашливите като зайци „цивилизовани“ избиратели на България

Прочетох една статия на Полина Паунова (тя е добър и качествен журналист и заради това обръщам внимание на текста й) озаглавена по холивудски "Опасността "Нинова". Обикновено си струва за такива неща да изпуфкаме с досада "Офф, пак ли от същото?" и да отминем, но този път нека да постъпим различно - да спрем на тази спирка и да гледаме политическите околности, които опасно много приличат на нещо, което е извадено от постапокалиптичен роман, където вече няма нормални хоризонти, климат, въздух и фауна. 

И така - в началото на текста можем да открием обичайните обичайните полудесни мърморения, една конспиративна теория и класическото градско отвращение от всичко национално: "Нинова иска законодателство на Вишеградската четворка" (невярно, но да помрънкаме), "Тя не иска България да влезе в еврозоната" (отново невярно, защото тя каза, че иска дискусия, но защо да не похленчим, особено ако имаме подозрения как би завършил един референдум), "Нинова пусна Радев като полеви тест, за да може да се развихри" (яко и поетично - тук няма да опровергаваме, всеки има право на личните си фиксации и грандиозни теории за вселената), за да стигнем до това, че БСП ще настоява (ах, какви мръсници, мизерници и гадове!) в училище да се учат "подвизи на героични българи и потури до полудяване". Тоест всичко това на нас ни е ясно до побъркване. Тук няма нищо ново, оригинално, различно. Тази плоча в различни кавър-версии беше пускана по време на целия преход, но вече е така надраскана и изтъркана, че при всяко нейно ново зареждане тонът трябва да удря все по-истерични нотки, за да може да мине за нещо различно.

Истинската причина, за да спрем и да се оглеаме обаче се крие в края на текста, където след серия от лъкатушения авторката ни паркира и обобщава: "Най-големият проблем обаче е, че страхът, който Нинова насажда, ще примири цивилизованите хора с идеята да гласуват нецивилизовано за ГЕРБ. И да получат същата доза лобизъм, същата доза „Ти си го избра“ (по разговора в Банкя) и същата доза корупция. Да ги получат с ясната идея за това. Само и само да не получат Орбан в пола, прегърнал коза".

Какво да ви кажа? Само не разбрах къде точно да си извадя кърпичката и да поплача. Ама тия цивилизованите хора много плашливи и страхливи, бе! И какво се предполага, че трябва да стоим и да кършим пръсти пред тяхната огромна екзистенциална трагедия ли? Откъде човек да подозира, че тия са толкова изнежени, така крехки, чупливи и депресивно разстроени, че пак ще си потърсят мотив да попаднат в любовната прегръдка на Бойко Борисов? Как можеш да предположиш, че след всички мотики, които изядоха в черепите си, те пак ще искат да танцуват този сатанински танц? И кой ще е виновен за поредния им политически провал - БСП естествено. Мрачният лорд на страха Корнелия Нинова, която ги наплашила така сериозно, че те пак са изтичали с писъци при ГЕРБ и тяхното безвремие и суджуци.

Очевидно тези цивилизовани хора са нещо по-плашливо даже от зайци.

Предлагаш им да се вдигне минималната работна заплата, а те с писъци и сополи търчат при ГЕРБ, защото ги е страх от социализъм.

Предлагаш им в обществото да има повече солидарност, за да можем заедно да вървим напред, а те направо се напикават от страх и гледат да се скрият зад гърба на Бойко Борисов.

Казваш им, че трябва да се намали неравенството, а те почват да пищят от ужас като десен интелектуалец пред плакат за концерт на "Любе" и отиват да гласуват за ГЕРБ.

Обясняваш им, че болниците не трябва да са търговски дружества, а бандата на цивилизованите с треперещи устни обидено отива да гласува за суджука, защото познатият аромат на корупция е толкова опияняващ. Казваш им, че България трябва да има суверенна политика и да отстоява интересите в ЕС, а те, мамини сладки, почват да пищят от ужас и да търсят мускула на Генерала, за да го опипат успокояващо.

Казваш им, че, ако държавата не се намесва в икономиката, цели региони в страната ще се върнат буквално два века назад, а те забелват очи от ужас, изпадат в гърчове и тръгват да се гушат зад гърба на бащицата.

Предлагаш съвършено различен подход към държавната администрация, а те (цивилизованите) почват да пият антидепресанти, шашардисват, стресират се и най-накрая намират успокоение в ласкавия поглед и интелект на Цветан Цветанов.

Ето това е трагедията на България като държава. Че тези, които се самоназначиха за говорители на цивилизацията у нас все го играят като страхлива мажоретка, която се страхува открито да си признае, че обожава грубата сила, корпоративните схеми, мирисът на суджук рано сутрин и заради това постоянно си търси ситуации в които да оправдае, че гласува точно за тях. Всеки път. С наслаждение. И накрая Нинова им е виновна. Че кой друг? Гадните комуняги, разбираш ли...

Но да живеят нецивилизованите! Пак на тях се пада да променят държавата. 

Докато другите подпикват от страх...:)

Защо бунтът срещу Истанбулската конвенция не е консервативен?

Решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция противоречи на българската конституция бе посрещнато с аплодисменти от мнозинството от българския народ. Хората съвсем искрено се поздравяваха, защото съвсем основателно виждаха в това своя победа, една от съвсем малкото по време на отвратителния преход. Но както винаги една малка група от политически екземпляри, които за удобство по-надолу ще наричаме градско дясно или психодясно, веднага нададе болезнен вой, който продължава да ехти като призрачен вик из фейсбук.

С удивление изведнъж видяхме, че всеки един екземпляр от градското дясно се оказа конституционалист на свободна практика и юридическа експертиза, която кърти даже емайла от кътниците. Начетох се на толкова анализи, проклятия, моралистични есета и полуюридически размишления, че не съм сигурен дали не си съкратих живота с поне една година.

Преди да се опитаме да кажем няколко думи за тези новоизпечени специалисти по конституционно право сме длъжни да направим едно уточнение. Преди да вземе своето решение Конституционния съд потърси мнения на много хора, както и на представителите на цялата съдебна система. Прегледах мненията - с изключение на ВКС (двете колегии на ВКС дават становище "против" и само една "за" Истанбулската конвенция, но Лозан Панов предпочита да играе подло и мръснишки и обявява, че институцията му не е стигнала до единно решение) всички останали представителите на съдебната система са категорични, че предложеният документ не се вписва в нормите на нашата конституция. Приемам тяхното мнение за валидно, защото добри или лоши това са юристите на България. Ако ги бяха питали за развитието на ядрената енергетика вероятно нямаше да се съобразя с тяхното мнение, но този въпрос е изцяло в тяхното поле и сфера. Което, но с точно обратна сила важи за цялата фейсбук-интелигенция, която реши, че конституционните дейности са елементарни за нея и започна да упражнява цялото си снобско слабоумие върху решението на КС. Десният интелигент в България има едно основно хоби - да се оплаква, че е заобграден с евразийски селяни, че е потънал до ушите в блатото на изостаналост, консерватизъм и немодерност и, че душата му стене всеки път, когато се сблъска с традиционната българска простащина и неотвореност към света. Дайте на десничар бутилка водка и време и той няма да спре да ви говори за това. В мненията за Истанбулската конвенция градската десницата получи точно шанс и поле да се развихри.

Нека да започнем с десния троцкист Евгений Дайнов, неуморен автор на текстове в които отдавна е отписал бъдещето на България. Професорът веднага хваща бика за рогата и казва: "И, разбира се, е очевидно, че мнозинството българи са дотолкова разтревожени от целия спор покрай тази конвенция, че единствени в света префасонираха думата "джендър" ("род") така, че да обозначава традиционното "педераст". Оттам-нататък започват едни дълбокомислени разсъждения, които се паркират в традиционното (дори тъпо консервативно) обяснение - че българите се тревожели от международната спогодба, защото били с недоизбистрена социална-полова идентичност. Аз пък наивно си мислех, че Истанбулската конвенция би трябвало да защитава точно тези с недоизбистрените идентичности, но виждаме, че професорското сърце може да разбере джендърите, но българите - в никакъв случай. А колкото до това, че думата джендър обозначавала "педераст" опасявам се, че тук също нивото на дебата е умишлено свалено, за да може либералното сърце на Дайнов да запламти в нощта още по-ярко. Повечето от хората, които са срещу ИК никога не биха тръгнали да тормозят хомосексуалните хора или да ги дискриминират по някакъв начин. Тяхното несъгласие е срещу опитите целият този процес не само да се представя като нормален, но и да бъде законово закрепен. Съжалявам, но хората имат своите основания за тревога. И отказът да разбереш техните страхове всъщност е най-противната форма на дискриминация

Други мои любимци - шестте души около маргиналния сайт "Терминал" 3, ръководен от Ивет Добромирова, която май е нещо като пиарка или като нищо друго на света, пък покориха други висоти със своите реакции. За тях беше абсолютно безусловно едно - зад решението на КС стои лично Путин. Кремъл спуснал демоничния си план за рушене на българските институции и върховните магистрати лично му козирували и го изпълнили. Може би само без Филип Димитров. Ф.Д вероятно се е съблякал гол в знак на протест и е тичал из коридорите на КС виейки свободолюбиви лозунги за бъдещето на джендърска България.

А най-унизителното и страшно нетолерантно беше, че всички тези демократични съвести и моралистични гиганти на страната веднага заляха с проклятия четирите съдийки в КС, които са гласували, че Конвенцията противоречи на основния закон. Те веднага получиха призиви да отиват в кухните да готвят, да бъдат пребивани от мъжете си, да бъдат тъпкани моментално. И това им го предписваха всички десни демократи вкупом, като разбира се, трябва да отчетем, че техния брой рядко превишава 2 процента от населението.

Повечето от тези крясъци са симптом на остра криза на идентичност. Психодясното с години ослюнчваше себе си като основен носител на модерността в страната, като торнадото на промените, а останалите трябваше само да богоговеят пред тях. От няколко години обаче този процес закъса. Виждаме един процес на мощна съпротива срещу поредното инжектиране на тъпотии в българското общество, което дори не е консервативен, а революционен процес. Съпротивата срещу ИК не е въпрос единствено на консерватизъм и традиционни ценности. Тя е израз на естествено недоверие във властта във всяка нейна форма, защото по трудния начин хората научиха, че от елитите никога не идва нищо добро. Заради това се роди чудовищната глупост, че пред очите ни се реализирал сблъсък "консервативно-либерално". Това е удобен начин да скриеш истината. Ценностен сблъсък тук има, но той не е водещ. "Джендърството" е символ на глобалното общество, което се опитват да ни нахлузят като усмирителна риза. И повечето хора протестират, защото искат да запазят своето разбиране за национална държава, особено, когато виждат срещу себе си банда от безродници, които лапат алчно и се опитват да рекламират всяка чужда идеологема. Защото има гласове, които трябва да бъдат чути и които не бълват наготово опорните точки. Спомням си как преди време Мариус Куркински го закова много точно: "Това е подигравка с народ, който току-що се е посъбудил от какво ли не - това е изместване на центъра".

Именно. Пред българския народ стоят много по-различни и смислени предизвикателства, но винаги ще се намерят хора, които да се опитат да го удавят в капка от вода. Във върховното безсмислие на чужди ценности, които съвсем не се приемат толкова безкритично в Европа, колкото се опитват да ни го представят.

А всъщност мизерията на защитниците на ИК си пролича от опита за обожествяване на един общо-взето нелеп документ. България и сега има доста добро законодателство за защита от домашно насилие. Неговият проблем е, че то не работи, защото институциите не го спазват. И искате да ме убедите, че с приемането на още една разпоредба, която никой няма да прилага, изведнъж насилието ще изчезне по мистичен начин? Ако всички тези разтревожени съвести наистина искаха насилието да спре, то протестът им трябваше да е пред МВР и пред другите органи и то не в защита на Конвенцията, а с искане законодателството да се спазва. Но ние всички знаем, че каузата срещу насилието над жени е просто красивата опаковка, която трябва да накара държавата да преглътне и останалото. А хората се съпротивляват именно срещу него напук на градското дясно, което е така отдадено на света, че би носило минижуп само и само, за да мине за нещо като джендър. Вие няма да видите тези екземпляри да излизат на протест за по-високи доходи, няма да ги откриете дори и с лупа на сбирка за някаква социална кауза, но веднага ще дочуете техните стенания, която се отнася за такава абстрактна и глупава кауза като ИК. Такива документи за естествената виагра на психодясното, но проблемът е, че дори и този стимулант вече не работи. Заради това ви препоръчвам да се разходите из тези истерични мнения и яростни псувни - това е картината на българското минало, което не иска да повярва, че е останало в канализацията на историята. Но по вонята ще познаете, че вече са там. Аз лично дори с ръка не бих им махнал. Заслужават си го.

Кой ще плаче от връщането на „Свободна Европа“?

Новината, че радио "Свободна Европа" се връща у нас предизвика много въздишки, сълзи и стенания. Не е ясно дали някой наистина го очакваше. Дори и онези 8 души, които наскоро написаха писмо до американския конгрес медията да бъде върната у нас едва ли са очаквали молбата им да бъде чута. Но ето, че чудото стана - беше обявено, че радиото се връща и изведнъж настана една вакханалия.

Десните "романтици" у нас започнаха направо с оргазмичните въздишки и пърхането с клепачи. Ах, "Свободна Европа" щяла да се връща у нас да почва битката с фалшивите новини (Цветан Цветанов направо отсече, че борбата ще е с "фалшивите новини на БСП"), да създава качествена журналистика за десни алкохолици, пардон, интелектуалци, да издигне медийната среда до качествено ново равнище и, разбира се, да даде хляб на позакъсалата грантова интелигенция, която отдавна стене под евразийския ботуш на местната селяния. На щанда на мечтите веднага бяха извадени надеждите за нова финансова американска подкрепа и се наслушахме на меланхоличните разкази на стари кадри на "Свободна Европа" каква територия на свободата било там. Лично аз най-много се изкефих на "писателя" Димитър Бочев, който пред Георги Коритаров разказа как навремето му предложили да преведе текст срещу Солженицин, но той гордо отказал. Текстът бил преведен от друг колега, но Бочев запазил съвестта си чиста, а и нямало никакви административни последици за него. Всеки избира да види в тази история това, което иска. Бочев набляга на романтиката и свободата, аз обаче виждам в този разказ - абсолютно последователно провеждана политика. Истинска свобода щеше да има, ако Бочев като авторитет бе успял да каже, че българската секция няма да се занимава с атаки срещу Солженицин и да уважат думата му. Неговият разказ обаче е точно за обратното - заобикалят го като обикновена медийна пешка с неясно високо самочувствие и в крайна сметка текстът е преведен, напук на възгорделите се редактори. Тоест радиото си има последователна и целенасочена политика, която изобщо не се влияе от мнението на отделни журналистически молекули. 

И ако тази история не ви е достатъчно убедителна, ще ви разкажа за една друга. Тя се случи с легендарния руски журналист Андрей Бабицки. Бабицки беше един от най-яростните руски дисиденти срещу войната в Чечения, автор на десетки скандални и гръмки статии в които заемаше страната на чеченците и беше сред най-активните противници на Владимир Путин. След много превратности на съдбата Бабицки се оказа сътрудник на радио "Свобода", което излъчваше на руски от Прага. Това по същество е същата тази "Свободна Европа", но понеже в този формат излъчваше само за страни от Азия и постсъветските републики името беше променено. Бабицки обаче все пак се оказа почтен човек, защото, когато започнаха събитията в Крим, той каза, че разбира хората там в свой коментар. Моментално го свалиха от ефир. След това на 2 септември 2014 година Бабицки успя да снима със своята камера разравянето на гроб в Донбас, който оставял след себе си печално садистичния украински батальон "Айдар". И след това той пуска клипчето нередактирано на сайта на радиото. Само час по-късно видеото моментално е свалено, самият Бабицки бе уволнен с гръм и трясък въпреки легендарния си статут. Днес той живее в Донецк, пише прекрасни статии, очевидно е в мир със себе си и преоценява философски своето минало. Но историята с него доказва едно - "рупорът на свободата" е безмилостна машина, която мачка костите на всички, които са в противоречие с официалната американска политика. Това е толкова далече от демокрацията колкото чалгата от операта.

И заради това, когато говорим за "Свободна Европа" моментално трябва да свалим патоса. Това е идеологическа радиостанция, винаги е била и има за задача да прокарва определена политическа линия. Това е радиоварианта на вестник "Правда" за Западния свят - официоз на водената политика, която трябва да бъде облечена в подходящите анализи и медийни слуги. Всички останали охкания и ахкания са просто форма на финансова абстиненция у някои хора, които си представят, че ще са абонирани за предавания там. В подобни мечти има един-единствен проблем - светът жестоко се промени във времената от 2004 година насам, когато "Свободна Европа" махна с ръка на България за сбогуване. Днес се намираме в съвършено различна геополитическа ситуация, така оплетена, че никой не е в състояние да проследи всичките й тънкости, завои и подлости. И виждаме, че основният финансист на "Свободна Европа" Съединените американски щати минават през изключително турбулентен период в своята история. Обществото им е драматично разделено, политическото противопоставяне стига до крайности, напрежението избива в яростна медийна логорея или тролски туитове, държавата се тресе от раздори, скандали и обвинения. Но понеже парите за радиото все пак се отпускат от американския конгрес, а там мнозинство имат републиканците и следователно Тръмп, то връщането на радиото може да заседне на гърлото на всички, които го пожелаха. Както казва майка Тереза "повече сълзи са изплакани от сбъднати молитви". Защото Тръмп има нужда от медийно утвърждаване на политиката си по света, от рупор, който да превръща идеите му в репортерство, а "Свободна Европа" никога не е имала друга задача освен тази. Да не се окаже, че по цял ден от радиото слушаме как НАТО е твърде скъпо и, ако страните в него не отделят по 10 на сто от БВП по-добре да го няма, че Хилъри Клинтън трябва да лежи в затвора, че разследването за "Рашагейт" е лов на вещиците на корумпираните демократи, че Русия и САЩ трябва да имат добри отношения, защото мирът го изисква. САЩ има отчайваща нужда да подмени старите си агенти на влияние по света, защото те вече са изхабени, компроментирани, ненужни и дискредитирани. Така че очаквам всички, които се молеха "Свободна Европа" да се върне тук да плачат с кървави сълзи заради своята молитва. И това не е израз на някаква злоба. Това е реализъм, оголен като истинско репортерство и болезнен като автентичен анализ. Защото представете си, че изведнъж шеф на радиото стане Петър Волгин. Колко ли ще им е вътрешно на всички тогава, а? И едно уточнение - не намеквам нищо за Волгин, нито пък имам вътрешна информация. Просто си правя шегички. 

Но и Тръмп е известен като шегаджия, нали?