Александър Симов: БСП нито за миг не се отказа да предлага решения

 

Скачащите цени и сметките за ток са най-големият проблем и тревога на хората, казва водачът на листата на "БСП за България" в 6 МИР – Враца

 

Интервю за вестник ДУМА 

 

АЛЕКСАНДЪР СИМОВ е роден през 1977 г. в Стара Загора. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски". Работил e като журналист във вестниците "Стандарт", "Пловдивски труд", "Земя" и ДУМА. Народен представител в 44, 45, 46-ото НС от "БСП за България". Владее руски и английски език.

 

– Въпреки неуспешните опити за съставяне на правителство в предните два парламента, се оформи разпознаваемо мнозинство, чиято цел е демонтаж на модела "Борисов". Остава ли за БСП валидна тази "червена линия" и за следващия парламент? Възможни ли са "исторически компромиси" за коалиране с ГЕРБ и ДПС, които търсят реабилитация в днешната многопластова криза?

 

– Нека да го заявя пределно ясно и категорично – никакви разговори с ГЕРБ и ДПС няма да водим. Никакви! Тези две партии са в основата на днешната политическа, социална, икономическа и здравна криза. Те създадоха тази паяжина от олигархични интереси, корупционни схеми и феодализирана власт. Заради това вече не ми е смешно да гледам поредните телевизионни изстъпления на Бойко Борисов и френетичните му тиради на тема "Радев – диктатор". В друга държава, в друг свят този човек щеше да е на подсъдимата скамейка. У нас той продължава да се изживява като инстаграм-кифла, която има мнение по всеки въпрос.

 

Но въпросът, който поставяте, има и по-дълбоко измерение. Големият залог на предните два парламентарни избора бе изчегъртването на модела "Борисов", а точно в тази задача т.нар. партии на протеста не просто се провалиха, те се издъниха грандиозно. Вместо изчегъртване, видяхме парламентарно бездействие. Вместо реална политика – интриги, обиди, обвинения и тийнейджърски тропания с крак. Вместо конкретни закони – безкрайни телевизионни интриги кой на кого бил дал 500 хиляди, за да цепи парламентарни групи. Видяхме риалити-шоу с нулев коефициент на полезно действие.

Ето защо БСП се отличи в предишните два парламента. В ситуация, която наподобяваше "Полет над кукувиче гнездо", останахме политическата сила на здравия разум, партията на диалога, формацията, която не се отказа за миг да предлага конкретни решения и не потъна в морето на парламентарните интриги и дребнотемие. Затова сме длъжни да останем същите. Както сме длъжни да оставим и "червените линии" в нашата политика. Защото добре знаем какво искат от нас нашите избиратели. Както и добре знаем, че това е историческата съдба на левицата – когато политическите фигуранти и телевизионни образи се провалят, винаги има нужда от ясна, последователна и смислена партия, която да постави нещата в ред.

 

– Кои са най-важните приоритети за следващото Народно събрание? С какво то трябва да започне работа и какви решения предлага левицата?

 

– Крайно време е парламентът да чуе какво точно интересува и вълнува хората и да адресира тези тревоги. Ние си позволихме лукса в окото на бурята да се отдаваме на нелепото състезание по безкрайни избори, но това ми прилича на тактиката на щрауса, който се опитва да скрие главата си в пясъка. Само че, където пясък няма, има бетон.

На обиколките по моята кампания видях коя е най-голямата тревога на хората. Да, част от тях ме питаха за "зелените сертификати" и ваксинацията, но тревога номер едно са скачащите непрекъснато цени, както и предстоящите сметки за ток. Само левицата има предложения в тази посока. Никой друг. Само ние предлагаме намаляването на ДДС от 20 на 9 процента за стоките от малката потребителска кошница (хляб, масло, мляко и други). Само ние ясно заявихме, че домакинствата трябва да получат субсидии за първите потребени 200 киловатчаса електроенергия. Защото това ще облекчи социалния удар, хората ще видят, че има държава, която мисли за тях, а не само за бизнеса. Всъщност, това е другият акцент, който смятам за важен.

БСП е партия, която е готова да помага на бизнеса, но нашият акцент са хората. Тези, които живеят със замръзнали заплати и полудели цени; тези, които чакат с ужас сметката от енергото и се чудят как ще изкарат месеца. Именно в ситуация на криза личи дали една държава е наистина социална или съществува в името на корпоративни интереси на затлъстели олигарси. Точно тук трябваше да е голямото изчегъртване, но се съмнявам, че телевизионните образи и партии могат да мислят на такова ниво.

 

– Възможно ли е постигането на "леви цели с десни политики" и какви са критериите за формиране на "коалиция на почтените"? Ще има ли такава?

 

– Още като чух посочената от вас формулировка, всичките ми аларми запищяха. Защото, за съжаление, не за първи път чувам тази анекдотична фраза, че дясната политика може да постига леви цели. С подобно изречение навремето в БСП ни продадоха идеята за плоския данък, която продължава да ни тежи като камък на шията и която всеки път ни се напомня. Смисълът беше – правим данъка плосък, вдигаме постъпленията в хазната, а това ще ни позволи да вдигнем доходите. Магия – крайнодясната мярка прави ляво чудо. Практиката беше катастрофална. Единствени в света въведохме плосък данък, но без необлагаем минимум. Така че повишените приходи бяха буквално изстъргани от гърба на най-бедните. Ето това е реалността на дясната политика, която постига леви цели.

 

Политиката в реалния свят не търпи поезия и фентъзи. В нея с дясна политика могат да се постигнат единствено десни цели. Не че не оценявам опита за създаването на нов подвид в политическата фауна – харвардския костюмар със социална чувствителност и романтично сърце, но тепърва ни предстои да видим това реално ли е или е просто поредният инженерен образ, който се опитват да ни хвърлят като примамка. Защото точно така се случи с ИТН – само преди няколко месеца всички фанатично твърдяха, че Слави Трифонов е отговорът на българските молитви. Днес Слави Трифонов е пратен в прашното мазе на политиката. Та ми е чудно къде ли ще бъдат десните политици с леви сърца след година или две?

 

– Какви цели си поставяте като водач на листа на "БСП за България" във Враца? Запознат ли сте с проблемите на хората в региона, какво те очакват от БСП?

 

– За мен е много важно БСП във Врачанска област да се мобилизира и да се представи по-добре, отколкото на предишните два избора. Имаме потенциала, от нас зависи да го реализираме.

Сега за проблемите.

Ох, откъде да започна?!

Враца е част от най-бедния регион в целия Европейски съюз – Северозападния. Това е едно от големите престъпления на прехода – това регионално разслоение, което направи така, че цели региони бяха буквално забравени от държавата. Знаете ли колко е тъжно и смазващо да обикаляш из села и градове, които днес вече живеят само със спомена какво е държавата. Виждаш останките от големи предприятия, които отдавна не работят. Села, в които е имало големи цехове и много работа, днес са на път да се превърнат в призраци, защото хората бягат оттам. Държавата трябва да забележи Северозапада и да се върне в него. Не просто на думи. Като реален фактор, а защо не и инвеститор.

Това е общият проблем. Ще поставя и два конкретни. Живеем в XXI век – хората по света вече водят битка за изкуствен интелект, говорят за метавселени, тотална дигитализация. А във Врачанско най-големият проблем е липсата на транспорт. Хората от селата няма как да отидат до общинския център, за да си купят лекарства. Няма автобуси. Това ги принуждава да дават луди пари на таксиджии, които да ги заведат дотам и обратно. При пенсия от 350 лева да дадеш 10 лева за едно ходене до аптека е сериозен разход. И голяма част от общините във Врачанско, до една феодални владения на мрачната партия ГЕРБ, не правят нищо да решат проблема. Уж се дават субсидии за транспорт, но те потъват в джобовете на фирми, близки до ГЕРБ. Резултатът е, че хората са закрепостени в селата, все едно живеят в XV век. Ето този контраст ме смазва. Говорим за дигитално бъдеще и електронно правителство, а има хора, които съвсем аналогово не могат да отидат на пазар, за да си купят хляб.

И другият голям проблем – здравеопазването. Врачанска област прилича на местопрестъпление, по което са оставени отпечатъците на най-мрачните времена. В много градове общинските болници са закрити. Хората нямат нормален достъп до здравеопазване. Най-много ме потресе болката на хората в Оряхово – болницата им е фалирала, а те знаят, че град без болница е обречен на забвение и смърт. И заради това се ангажирах с тази тема. Земята ще обърна, ако трябва, но хората в Оряхово ще получат поне един нормален спешен център. Защото не е нормално град, чийто аристократизъм личи все още, да живее в такава агония. Същото важи и за Враца – прекрасен град, много чисти хора, но усмирителната риза на корупцията на ГЕРБ е нанесла трайни поражения.

Това ще е голямата битка на БСП в региона, а и в цялата страна. България може да бъде различна. България може да бъде истинска държава. Но за целта се изисква да има разумна и лява партия. А на този терен сме само ние.

Готови сме да свършим работата.

 

Епичният сблъсък на президентските избори

 

След като се отдаде на екстремното политическо удоволствие да направи два пъти парламентарни избори в рамките само на няколко месеца, сега България спринтира към още един път от същото. Този път разнообразено и с президентски вот, за да бъде усещането максимално наситено. Вероятно един ден от висотата на историята ще можем да говорим за този период хладно, безпристрастно и отстранено, както изисква всяко едно изследване. Сега обаче ние се намираме в окото на бурята, край нас постоянно изригват скандали, проблеми, интриги, а към всичко това трябва да добавим и геополитическите и световните икономически сътресения, които придават на идващите избори опасен блясък на неосъществени надежди и амбиции. Ето защо смятам, че е полезно все пак да се опитаме да прегледаме поне една от тези битки от позициите на разума. Да се опитаме обективно да преценим кой за какво излиза на терена и какво може постигнем. И след като видяхме как зрелищно се самоубива след всяко телевизионно участие кандидатът на градското дясно Лозан Панов, то спокойно можем да кажем, че големият двубой на президентските избори ще бъде между Румен Радев и Анастас Герджиков. Още отсега се вижда, че точно това противопоставяне събужда най-много страсти, емоции и фейсбук-статуси, така че нека да се гмурнем смело в темата, за да видим какво ни чака в нейния край.

В ситуация на голямо политическо напрежение и разделение е много трудно да се подхожда обективно към личността на един или друг кандидат, но в името на здравия разум и древните богове на обективността сме длъжни поне да се опитаме да приложим това упражнение. Заради това е добре да признаем, че проф. Анастас Герджиков беше най-доброто, което ГЕРБ можеха да предложат днес, особено след управление приключило с почти непрестанни протести. Герджиков е опит на ГЕРБ да повторят почти едно към едно формулата "Румен Радев" от 2016 година - кандидат встрани от политиката, с престижна позиция, без обществена управленска биография, но с много забелязващо се лично присъствие. Визитката на професора определено изглежда респектиращо - класически филолог, специалист по Аристотел, познавач на античната литература. Това само по себе си не просто е екзотично, но достойно за уважение. Защото в последните години от безкрайни политически крясъци и битки, се позагуби гласът на онези, които познават миналото, които са разсъждавали над древните текстове и могат да свържат историята с настоящето. Според мнозина точно това е и ролята на автентичния интелектуалец. Разбира се, никой не е чувал Герджиков да е заемал през годините позиции по наболелите проблеми на обществото, но пък марката Софийски университет си тежи точно на мястото. В началато на кампанията на професора направи впечатление и друго - независимо от хардкор-гербаджиите в Инициативния комитет, той се опита да говори за национално единение и да свали нивото на агресивната реторика, която се стеле като токсична мъгла около Бойко Борисов и неговите политически лакеи. Някой правилно го беше посъветвал, че неговият най-голям коз е да не излъчва агресия, а да се опита да заеме ролята на автентичен интелектуалец, който се опитва да събере заедно двете части на едно болно и разпадащо се общество. Мнозина "анализатори" веднага казаха, че това е големият плюс на Герджиков, че точно така той ще обезсили харизмата на Румен Радев и ще го постави в битка, която генералът не искал. Радев, според тях, искал на тепиха да излезе Бойко Борисов, за да го размаже и разпилее в директен политически двубой. Всъщност не знам доколко трябва да се доверяваме на хора, които имат по-малка успеваемост дори и от телевизионните врачки в прогнозите, защото Герджиков по никакъв начин не осигурява различен двубой. В последните десет дни неговите изяви започнаха да стават различни - агресивни, нападателни, непремерени. Сигурно в щаба на Радев доста се радват на тази промяна - тя доказва, че всеки кандидат зад който застава Бойко Борисов рано или късно се превръща в копие на бившия премиер. Това е опасно, защото и слоганът на професора за изборите - "Обратно към нормалността" не се вписва в тази новооткрита агресивност. В крайна сметка Герджиков така и не успя да реши дилемата какъв иска да бъде - благ обединител или агресивна хрътка, която лае и хапе конкуренцията.

Румен Радев е точно на обратния полюс. Той влезе в тази надправара като фаворит. Защото в продължение на пет години той беше постоянна контратеза на ГЕРБ и техните корупционни паяжини. Пикът на тази битка дойде през юли миналата година, когато хиляди протестиращи пред президенството посрещнаха с възторг неговият вдигнат юмрук. Точно този горещ и напрегнат юли се оказа големият водораздел в българската политика. След него ГЕРБ дори и да искаха просто вече нямаше как да управляват. Мнозина смятат вдигнатия юмрук за слабост, за символ на разделението на нацията. Според мен обаче е точно обратното. Радев щеше напълно да се обезличи и да изчезне, ако тогава не беше излязал и не беше показал на хората, че е на тяхна страна. При това той излезе пред едно море от хора в което имаше представители на всякакви партии - членове на БСП, на Демократична България, центристи, либерали, националисти и свободни радикали. Вдигнатият юмрук стана символ на едно различно обединение на страната. Обединението на промяната. Обединението на хората, които отказват повече да живеят по същия начин. В онзи миг Радев победи на президентските избори, а фактическото гласуване просто ще трябва да потвърди това. Всъщност президентът излиза от един почти безупречен мандат в който той не направи почти никакви грешки. Методично, последователно, фино, той успя да наложи своята политическа линия и да се яви за втори мандат подкрепян от цял букет от партии. Дали всички те ще му помогнат наистина е отделен въпрос, но това както се казва е обект на отделен анализ.

Нека да видим обаче и слабостите. Истината е, че от май месец насам Румен Радев е отговорен за управлението на държавата. Всеки, който разбира детайлите знае, че служебно правителство няма как да е безкрайно ефективно без работещ парламент, но отговорността за властта е в ръцете на президента. Това е голямата сила и истинската ахилесова пета на Радев. Сила, защото много хора видяха, че е възможно управление и без Борисов и неговия карикатурен стил и слабост, защото виждаме как икономическите проблеми се трупат, цените скачат, а здравната система отново започна да агонизира. Всъщност най-сериозния удар по Радев досега нанесе именно едно действие на здравния министър Стойчо Кацаров, който въведе задължителното изискване за зелен сертификат, буквално от днес за утре. Такава радикална промяна в страна в която едва 20 на сто са ваксиниране няма как да бъде направена по този начин. Действията не кабинета не само не успокоиха хората, а събудиха вулкан от емоции и страсти и вероятно наляха някой и друг процент отгоре на кандидата на "Възраждане" Костадин Костадинов. Цените на тока също се отразиха като снаряд върху управлението и макар, че кризата там е наследена, то когато сметките дойдат едва ли някой ще седне да се връща назад в историята.

Бойко Борисов много обича да говори за "едноличния режим на Радев" или направо за "диктатурата", но истината е, че това е грандиозно преувеличение. Голяма част от действията на служебния кабинет не са разваляне на обществената среда, а просто я нормализират. Защото демокрацията не е лишена от конфликти, в нея има интриги, подлости и скандали, но го няма усещането за безвремие, замръзналост и истински авторитаризъм, който така ярко характеризираше епохата на Борисов. Всъщност това е големият плюс на Радев. Той върна усещането за демокрация. И точно защото не е диктатор това освободи огромна ярост срещу него.

Всъщност това ще е основния сблъсък на президентските избори. Един кандидат, който меланхолично въздиша по някакво невъзможно минало и друг, който предлага различна визия за бъдещето, макар и с ясното усещане, че пътят натам ще е труден и мъчен.

Не е като да няма истински избор.

 

Натискът за „Северна Македония“ – върховният тест за България

 

Една новина от миналата седмица, която за малко щеше да остане незабелязана, постави отново с неочаквана острота въпросът за бъдещето на българската външна политика и целият натиск, който в момента се упражнява върху нея. Заместник-помощник-държавния секретар на САЩ по европейските въпроси Габриел Ескобар съобщи, че посланикът на САЩ в София работи сериозно по темата за нарушаването на човешките права в България. Отговорът му беше след питане на американска конгресменка какви стъпки предприема Вашингтон за признаването на "македонско малцинство" в България. Подобно изявление трябва да накара всичките ни политически аларми да запищят, защото пред очите ни се осъществява класическа схема за натиск върху политиката на страната. Опростена до край тя изглежда така - значи спирате Скопие за членство в Европейския съюз, тогава я да ви питаме кога точно ще признаете македонското малцинство, а?

Този сюжет става още по-ясен след като видим, че конгресменката, която задава въпроса е Клаудия Тени, председател на групата за приятелство на Конгреса на САЩ със Северна Македония. Тази маневра беше не просто очаквана, тя беше неизбежна. Но от друга страна ясно демонстрира и в каква битка е въвлечена нашата страна. Ние решихме да остояваме съвсем справедливо историческата истина, а срещу нас се изправиха мощни геополитически интереси. Това донякъде е и наша вина. В продължение на години България мълчеше и не поставяше своя интерес на международната сцена и свикна да бъде заобикаляна по големите теми. Заради това решението миналата година за спирането на Македония по пътя на ЕС дойде като гръм от ясно небе за мнозина. И днес всички виждаме как веднага след изборите натискът върху следващото правителство ще стане епичен. Защото той не започва от вчера, този натиск се включи на пълни обороти в мига в който България за първи път в историята на прехода реши да каже "стига" и да остои историческата истината за общата история на двата народа. Още тогава започнаха дипломатическите совалки и съскания, които да ни накарат да се откажем от претенциите и да подпишем индулгенция на македонските елити като ги пуснем в ЕС. Този натиск не е отслабвал нито за миг и всеки партиен лидер може да ви го каже. Вероятно посланици не са им звънели с въпроса: "Абе, как живеят българите в тази скъпотия?", но със сигурност са ги притискали да променят позицията си по отношение на Скопие на мига.

Темата за Северна Македония е един от големите консенсуси в българското общество. Точно по нея съгласие беше постигнато бързо и досега то беше основния мотор на нашата позиция пред Европейския съюз. Но виждаме, че ситуацията търпи промяна. В следващия парламент ще има поне две нови партии (Има такъв народ и Продължаваме промяната), а ние не сме чули от тях позиции по горещата тема. Очевидно е, че съгласието трябва да бъде потвърдено, ако България иска да има лице и мускули в очертаващия се голям сблъсък.

Същевременно обаче от изявите на някои политически "лидери" вече започвам да се изпълвам с неприятното и хладно усещане, че националният консенсус по темата за Македония вече е пробит. Няма как да разчетем по друг начин импровизациите на Бойко Борисов, който след среща с представителите на български организации в Македония, поиска в конститутицията на югозападната ни съседка да бъде записано, че има "българско мнозинство". Всички знаем, че дипломацията е особено минно поле. Там всяка въздишка има значение, а неправилно използваната дума може да провали дългогодишни усилия, а Борисов буквално направи точно това. Неприемливо, националнобезотговорно и строго противопоказано да говорим и за "българско малцинство" в Северна Македония! Просто, защото това е в пряко противоречие с всичко, което България е поставяла като обосновани претенции и условия досега. Защото признаването на "българско малцинство" автоматично означава признаването на различна историко-етническа идентичност между "мнозинството" и уж "привнесеното" отвън "малцинство" в една държава. Българите в Северна Македония не са "малцинство", а исторически обективно обусловен равностоен народо- и държавообразуващ субект в новата история на Северна Македония. И това е принципната позиция, която България трябва да отстоява докрай, въпреки все по-нарастващия вътрешен и външен натиск за пореден "исторически компромис" в името на общото европейско бъдеще. Всъщност самите българи от Македония съвсем не държат да бъдат записвани като "малцинство", което още по-ясно показва, че отделни политически сили у нас се опитват да вземат плавно завоя към съвсем различна позиция на страната ни. И ми се иска ние като общество да имаме повече сетива за подобно продажно поведение, защото Северна Македония е ключова за страната ни тема и пробият ли по нея, след това не виждам какво точно ще отбраняваме. Тук говорим за двубой, който пряко засяга не само нашите исторически корени, но и нашата памет, нашата национална идентичност, всичко онова, което ни крепи толкова много години през големите исторически бури и изпитания. Всъщност може би ми се искаше да видя и по-ясна държавна реакция по темата за "македонското малцинство". Ние не можем да позволим България да става изтривалка на всякакви геополитически интереси и обстоятелства и точно страната ни винаги да плаща сметката за чужди вини и амбиции. Всъщност точно по тази тема ми се искаше в предизборната кампания да чуя повече мнения. На срещата с представителите на същите организации от Македония лидерът на БСП Корнелия Нинова категорично обяви, че членството на Северна Македония в ЕС не може да се случи за сметка на историческата истина и националния интерес на страната ни. Ето това не чух от всички останали. Защото някои говорят за "българско малцинство", а други мълчат виновно, защото не знаят какво точно да кажат.

Темата "Северна Македония" е върховният тест за способността на държавата да отстои своя национален интерес и да не позволява на всякакви геополитически съображения да се месят директно върху историческата истина, върху която е изградено и нашето настояще. Дори леко, уж козметично, деконструиране на миналото задължително ще доведе до неминуеми и дори фатални деформации на архитектурата на настоящето ни. Което пък е основата на бъдещето на държавата и обществото ни!