Няма такава държава

 

Никога не бива да забравяме, че преди да се регистрират като "Има такъв народ", хората на Слави Трифонов държаха да се казват "Няма такава държава". 

Второто заглавие е много по-честно по отношение на тяхната политическа същност, уви.

Няма такава държава вчера внесоха в Народното събрание мракобесното предложение да се лежи в затвор при разпространяване на лична информация. 

Нека да не се заблуждаваме - това не е загриженост за обществото. 

Това е гилотина за журналистиката. 

А мощната ирония е в това, че идва от онези, които направиха кариера, бъркайки в личния живот на останалите. 

Примерите са безбройни. 

И всички доказват, че няма такава държава.

Големият въпрос в цялата тази тъпотия, разбира се, е как определяме кое е лична информация и кое е обществен интерес. 

Лична информация ли е да се интересуваш как висш политик е подарил къща на своята любовници в едни град, който почва с Б и завършва на "арселона"? 

Защото от шуото на Слави навремето много се занимаваха с това. 

Сега се опитват да изключат светлините и на малкото останали свободни медии и неподчинени журналисти. 

При това го правят в толкова спешен порядък (извъредно заседание на Правна комисия и то в почивката на НС), че човек почва да се пита какво ли предстои да излиза за тайния вътрешен живот на Няма такава държава...

Позор за касапите на свободното слово!

 

7 октомври и болката на света

 

7 октомври е болезнена дата.

Дата, която за две години се превърна във вододел на цялата световна политика и ни показа цяла поредица от трансформации, подлост и откровена психопатщина.

На 7 октомври 2023 година едва ли е имало човек, който да не съчувствал на Израел.

Атаката на Хамас, взимането на заложници, пробивът в свръхскъпата им система за сигурност...

За пореден път светът видя каква оголена и кървяща рана е целият Близък Изток и какви ежедневни трагедии се разиграват там.

Кошмарното е, че Израел успя да профука целият си морален капитал, който натрупа на тази дата.

Защото "жертвата" реши да отмъщава безобразно и докрай като организира автентичен геноцид в Газа. Геноцид, който продължава и сега, подклаждан от неоколониалната алчност на всякакви икономически шмекери, които си представят Газа като луксозна Ривиера за тлъсти милиардери под мъдрото и зловещо ръководство на Доналд Тръмп и Тони Блеър.

За две години видяхме, че мракобесен тип като Нетаняху всъщност не дава пет пари за заложниците, а е обсебен като вампир от жажда за кръв от своето нестихващо желание да унищожи всички хора в Газа - деца, жени, абсолютно всичко.

И цялата тази геноцидна спецоперация се извършва под предлога за битка с Хамас.

Да, Хамас, любимата рожба на "Ликуд", техният стратегически актив с който трябваше да подриват всички усилия на Палестинската автономия за изграждането на независима държава.

Нима някой си е представял, че две години по-късно Израел ще е държава-парий, потънала в собствения си неоимперски политически сос, начело с човек, който би избил абсолютно всеки по този свят, за да остане на власт.

Но за мен 7 октомври е и дата, която разкри много за интелектуалната мизерия на България.

В цял свят темата за геноцида в Газа е водеща и с малки изключения целият интелектуален елит на земното кълбо разбра какво се случва там.

У нас обаче е различно.

Трибуна получават единствено трубадурите на геноцида.

Онези, които мляскат в тъмното от кеф пред унищожението на цял един народ.

За които нямат никакво значение избитите деца и жени, важното е да продължат да бъдат канени на приемите на израелското посолство и да пият кървавото вино там.

Тези, които преоткриха думата "антисемитизъм" и я пляскат върху всички, които са ужасени от целенасоченото избиване на цял един народ.

А друга част от интелигенцията просто предпочете да замълчи.

Защото така е по-удобно.

Много е кофти да си срещу геноцидния мейнстрийм, нали така?

Една американка наскоро каза велика шега: "Аз съм от държавата на свободното слово. Ние имаме правото да критикуваме собственото си правителството, колкото искаме. Нямаме право единствено да критикуваме Израел". Същото важи и за България и за нейната интелектуална и медийна мизерия.

Помислете си си само - колко точно медии отразиха протестът срещу геноцида в неделя? Това по-ясно от показва ситуацията у нас.

Но две години по-късно за мен е ясен основния извод от ситуацията.

Инвестицията в оръжие, армия, железни куполи и всичко останало е пълна глупост.

Оръжията са безполезни, когато срещу теб е народ, който няма къде да отиде и е решил да се бори.

Железните куполи се пропукват и остават като паметник на човешката глупост.

Единствената смислена инвестиция през цялото време трябваше да е в свободна и независима Палестина.

И такава държава ще има!

Вече е неизбежно.

 

Десница без мозък

 

Драгомир Драганов навремето се увековечи в българската политическа история като транскрибира абревиатурата СДС като "Стани Да Седна". 

Това е гениално наблюдение върху природата на българската десница без мозък. Вчера лидерът на остатъчното СДС (партия с неясен брой членове и предназначение) Румен Христов блесна с гениална идея - президентът да няма право да участва в политиката до две години след края на мандата си. 

Ситуацията е направо по Шекспир - "изнесете труповете".

Пред нас отново виждаме класическата патология на дясното мислене - не правим правила за хората, приемаме закон за отделния човек. 

Ясно е, че мнозина отделят студена пот и други телесни течности пред идеята Радев да влезе в политиката, но битката с него няма как да мине по този начин. Той само налива бензин в самолета на президента, защото е просмукан от страх, подлост и интригантщина.

СДС просто така и не си научиха урока. 

Навремето през КС отрязаха правото на Симеон Сакскобургготски да се яви на изборите за президент и той стана премиер. 

И хвърли десницата в дълга политическа кома от която тя така и не се съвзе.

Сега сме пред същата ситуация. 

Призракът на старото СДС напомня за себе си. Но напомня точно както труповете го правят - с неприятна миризма и разложение. 

Стани Да Седна на главния мозък.

 

Милионерски паранои

 

Заради некадърността, мудността и откровената глупост на ръководството на Столична община София за пореден път изпадна в криза с боклука. 

Как обаче реагират тези, които ни доведоха до това положение и от тях се очаква с бързи темпове да решат проблема? 

Ами много просто - те виждат конспирация и подмолна организация на кризата. 

Точно с това впечатление остава страничния зрител, когато види позицията на ПП/ДБ по темата - вместо да набележат мерки, те зоват за борба с мафията. 

Според тях ГЕРБ и ДПС-Ново начало оркестрират целият проблем, а вероятно и по тъмни доби пращат хора, за да изхвърлят боклук и да препълват контейнерите за боклук.

"Това не е криза с боклука. Това е сблъсък на два свята", написа патетично вчера милионерът, който по съвместителство е и кмет на София. 

Един неосъществен Христо Смирненски, попил уроците на дядо и на чичо по пролетарска поезия. 

Проблемът е, че в излиянията на Терзиев няма никакъв план за справяне с кризата. 

Дори и да приемем, че по тъмно организирани банди на мафията оскверняват кофите за боклук, то от него се очаква да каже поне как ще я пребори тази митична мафия, мама му стара. 

Като се изживява като Корадо Катани от "Октопод", поне да има някакъв план за действие. 

Терзиев обаче има само думи. 

И конспирации...

Не знам коя страстна пиарка се е потила върху неговите излияния във фейсбук, но дългокраката мома не е научила основното за политическия процес. 

Когато си начело на една община никой не очаква от теб политическа поезия или теория на световната конспирация. 

Хората искат срокове и мерки, за да знаят, че "Красно село" и "Люлин", а след това и цяла София няма да стоят завинаги препълнени с боклуци.

Но за всички, които са се надишали на тази лирична пропаганда нека да припомним основното. 

Поръчката за сметоизвозването бе забавена с една годин от фамозния милионер и неговият екип. 

Една година търкаляха документите из бюрократичния кошмар на Столична община. 

В края на този измъчен процес общината дори не сложи пределна цена, а днес реве, че подадената оферта била завишена. 

Дори и да има конспирация, Терзиев сам позволи да стане нейна жертва с поредния изблик на епична некадърност от своя страна. 

И заради това филмът "борба с мафията", както ефектно се изрази социалистът Иван Таков, трябва да престане. 

Той не просто не помага на софиянци. 

Той е вреден, защото не съдържа в себе си никакво решение. 

Инатът не е политическо качество, нито пък театралните пиески за смелост.

Кметовете не се оценяват по мелодраматизма им, а по тяхното умение да се справят с кризи. 

В този смисъл Терзиев губи от реалността с много. 

Вероятно бандата му от политически зомбита вижда в неговата некадърност някакво върховно политическо качество. 

Всички останали обаче виждат (и помирисват) боклукът в столицата. 

Сметището на един град - великолепният символ на терзиевщината на мозъка и духа. 

Черна дупка

 

Има нещо тревожно, мрачно и дори изключително страшно в разпространената от прокуратурата позиция по повод на решението на ВКС, че Борислав Сарафов нелегитимно заема поста и.ф. главен прокурор. В нея се казва, че решението "няма правни последици". 

Нека да го повторим отново - решението на най-върховния съд, онзи, чиято задача е да тълкува законите, няма правни последици. 

Това е като изстрел в слепоочието, паве в черепа, ритник в слабините. 

Ако едно съдебно решение няма правни последици, това е погребението на правотата държава и окончателен край на илюзията за демокрация и правила. 

По същата логика нито една друга присъда в държавата не би трябвало да има правни последици и тогава давайте направо да отрежем бюджета на съдебната система. 

След като няма никакви правни последици от нейното съществуване, защо изобщо трябва да играем този танц на демокрация?

Истината е брутална и болезнена. 

Действията на Сарафов взривяват правния мир и застрашават съществуването на самата държава. 

По закон той вече няма право да стои на поста си, но в България, оказа се, това вече не е пречка за нищо. 

Колкото и медийни фанфари да звучат за неговото поведение и легитимност, действията му са като черна дупка, която поглъща здравия разум.

Вчера в София се проведе сбирка на прокурорите от балканските страни със специално участие на премиера Росен Желязков и комисарят по правосъдие Майкъл Макграт. 

Очевидно събитието беше замислено като кризисен пиар - Сарафов се нуждаеше от трибуна на която да покаже, че е признат отвън и легитимен. Но нека да не бъркаме куртоазията с легитимността. 

От гледна точка на българския закон имаме абсолютно фалшив и.ф. главен прокурор и нито една чуждестранна делегация не може да ни убеди в обратното. 

Но тук смущаващото е в наглостта, в начина по който тези, които трябва да отбраняват закона го газят като танк.

На същата сбирка Сарафов блесна с философско откровение - прокуратурата, каза той, е гръбнакът и сърцето на правовата държава. Интересна концепция. 

Не знам кой е писал тази реч, но тя върви срещу всичко, което знаем за демокрацията. Съдът е сърцето на правовата държава, а прокуратурата елемент от постигането на справедливост. 

Само че в България стигнахме до ситуация в която обвинението изсмука цялата възможна власт и заради това стои над закона, без никакви правни последици и смисъл. 

Много е говорено по темата. 

Най-шумните по нея всъщност са и най-виновни, защото тяхната епична некадърност така и не успя да предложи свястна реформа на съдебната система. 

И Сарафов, заедно с липсата на правни последици, е и тяхна незаконна рожба. 

Защото, когато превърнеш правото в лаборатория за правни експерименти, винаги се озоваваш в руините на здравия разум. 

Без правни последици. 

Само с ментални.