7 октомври е болезнена дата.
Дата, която за две години се превърна във вододел на цялата световна политика и ни показа цяла поредица от трансформации, подлост и откровена психопатщина.
На 7 октомври 2023 година едва ли е имало човек, който да не съчувствал на Израел.
Атаката на Хамас, взимането на заложници, пробивът в свръхскъпата им система за сигурност...
За пореден път светът видя каква оголена и кървяща рана е целият Близък Изток и какви ежедневни трагедии се разиграват там.
Кошмарното е, че Израел успя да профука целият си морален капитал, който натрупа на тази дата.
Защото "жертвата" реши да отмъщава безобразно и докрай като организира автентичен геноцид в Газа. Геноцид, който продължава и сега, подклаждан от неоколониалната алчност на всякакви икономически шмекери, които си представят Газа като луксозна Ривиера за тлъсти милиардери под мъдрото и зловещо ръководство на Доналд Тръмп и Тони Блеър.
За две години видяхме, че мракобесен тип като Нетаняху всъщност не дава пет пари за заложниците, а е обсебен като вампир от жажда за кръв от своето нестихващо желание да унищожи всички хора в Газа - деца, жени, абсолютно всичко.
И цялата тази геноцидна спецоперация се извършва под предлога за битка с Хамас.
Да, Хамас, любимата рожба на "Ликуд", техният стратегически актив с който трябваше да подриват всички усилия на Палестинската автономия за изграждането на независима държава.
Нима някой си е представял, че две години по-късно Израел ще е държава-парий, потънала в собствения си неоимперски политически сос, начело с човек, който би избил абсолютно всеки по този свят, за да остане на власт.
Но за мен 7 октомври е и дата, която разкри много за интелектуалната мизерия на България.
В цял свят темата за геноцида в Газа е водеща и с малки изключения целият интелектуален елит на земното кълбо разбра какво се случва там.
У нас обаче е различно.
Трибуна получават единствено трубадурите на геноцида.
Онези, които мляскат в тъмното от кеф пред унищожението на цял един народ.
За които нямат никакво значение избитите деца и жени, важното е да продължат да бъдат канени на приемите на израелското посолство и да пият кървавото вино там.
Тези, които преоткриха думата "антисемитизъм" и я пляскат върху всички, които са ужасени от целенасоченото избиване на цял един народ.
А друга част от интелигенцията просто предпочете да замълчи.
Защото така е по-удобно.
Много е кофти да си срещу геноцидния мейнстрийм, нали така?
Една американка наскоро каза велика шега: "Аз съм от държавата на свободното слово. Ние имаме правото да критикуваме собственото си правителството, колкото искаме. Нямаме право единствено да критикуваме Израел". Същото важи и за България и за нейната интелектуална и медийна мизерия.
Помислете си си само - колко точно медии отразиха протестът срещу геноцида в неделя? Това по-ясно от показва ситуацията у нас.
Но две години по-късно за мен е ясен основния извод от ситуацията.
Инвестицията в оръжие, армия, железни куполи и всичко останало е пълна глупост.
Оръжията са безполезни, когато срещу теб е народ, който няма къде да отиде и е решил да се бори.
Железните куполи се пропукват и остават като паметник на човешката глупост.
Единствената смислена инвестиция през цялото време трябваше да е в свободна и независима Палестина.
И такава държава ще има!
Вече е неизбежно.
No comments:
Post a Comment