Лудостта не познава ваканцуване

Което е вярно е вярно - с едно изявление депутатът Хюсеин Хафъзов, същият оня, изобретателят на глагола "ваканцувам", успя да свърши това, което протестът не успя - да разклати управляващото мнозинство като земетресение из Японско море. Почитателят на Давутоглу само с една кратка парламентарна реч съсипа не само усилията на коалицията БСП-ДПС да изглежда сплотена, но и успя да възпали доволно количество странични парламентарни страсти. Всичко това се случи на епичен и плашещ фон - в същото време агитки от ултраси замерваха Джумаята в Пловдив с камъни, а полицаите гледаха отстрани, напечени от неочакваното февруарско слънце.

И двете страни в тази драма са еднакво лицемерни и подли. Изявлението на Хафъзов с всичките му извинителни финтифлюшки след това, е като да палнеш клечка с кибрит в барутен погреб. Абсолютно съм убеден, че неговата реч не е някакво обикновена подвеждане на езика или пък случайно изтървана политическа емоционалност. Това беше премислен ход, създаване на ситуацията на крайна обществена ексцесия, защото, когато всичко закипи като забравен на котлон чайник, обикновено никой, ама никой не вижда детайлите и подробностите. А всички знаем, че дяволът винаги е в тях.

Тези, които крачеха по пловдивските улици с викове "Цигани", "Турци-гадове" са виновни по абсолютно същия начин като Хафъзов. Да отговориш на омразата с омраза, на парламентарната реч с хвърлени камъни, на пюнката с храчка - това е път към радикално социално безумие.

Интересно беше друго. Маската на европеидност, която много хора си бяха наложили, за да се правят на върховни протестъри, изведнъж се стопи като сняг в епоха на глобално затопляне и форумите отново заръмжаха със закани за наточени ножове, ритници, изселвания. България самичка се вкарва отново и отново в лудницата на своето самоотвращение от самата себе си. Трябва ли да ви припомням, че тези - "европейците", когато БСП и ДПС направиха съвместен митинг миналата година, с едва прикрит расизъм и отвращение говореха какви селяни, дебили и цигани са се събрали на "Орлов мост". Има поне две, а вероятно и три Българии, които не само не се познават, ами и много трудно се понасят една друга. При това е тъпо да твърдиш, че турците те унижават и презират, а малко след това да се запишеш за участие в шествие за генерал Луков. Лудостта не познава ваканцуване. Депресията също.

Друга част интерпретациите бяха, че властта едва ли не самичка е организирала пловдивските ексцесии. Ако това е вярно, вероятно този факт трябва да бъде записан в книгата на "Гинес" - това е първата власт организирала си събитие, което може да я свали със скоростта на светлината от управлението. Но винаги така се получава, когато етническата карта излезе на масата. Тя е толкова влудяващо сложна и исторически забатачена, в нея толкова, ама толкова няма верни отговори, че всички предпочитат да виждат конспирация, тъмен план, задкулисна мрежа.

България е пленник на абсолютната липса за усещане на държава. Тези, които тревожно сумтят след всяко изявление на ДПС го правят, защото се усещат в нещо като вакуум. Този вакуум не съществува от миналата година. Той съпъства всеки българин в последните поне 20 години. И когато не усещаш държавност, започваш да се държиш като луд. Дори силовашкият, милиционерски и тъпанарски подход на Бойко Борисов не го спаси от такова етническо кипване покрай случая в Катуница. Това е дамоклевият меч на разпадналата се държава.

Няма да се учудя, ако в понеделник се окаже, че страстите са поутихнали и ДПС се завърне по парламентарните банки. Тяхната работа бе свършена в момента в който се вдигна шум. Техният номер винаги е бил в това - да вдигнат страшна патаклама достатъчно време преди избори и целият им електорат се консолидира като юмрук и мистерията на изборите отпада за тях. Те си взимат своето, ултрасите продължават да си живеят в своя измислен свят.

Заради това пред БСП рано или късно въпросът за цената на тази власт ще изплува отново. БСП имаше силата да плати това, че я свързват с "Атака", но раната ДПС стои отворена от толкова отдавна, че не е ясно докъде и как ще може да издържи с нея. Лично аз не вярвам, че ще се стигне до избори две в едно, но резултатът от евроизборите ще покаже може ли тази управленска формула да изкара още известно време. При всички положения случаят "Хафъзов" показа, че този парламент е като инженерно вещество от таблицата на Менделеев - научно съществува, но е трудно да се поддържа в стабилно състояние. 

След евроизборите е добре да се начертае един хоризонт от една година, за да се унищожат последните остатъци от герберска власт и после наистина да се отиде на изборите. Не че те ще решат някакъв генерален проблем. Точно обратното - алхимичната смес ще стане с пъти по-гъста, а вероятно и по-противна на вкус, но знаете как е лудницата може да бъде укротена за кратко, ако получи своите антидепресанти.

До следващото пълнолуние. До следващия пристъп на някой депутат. До следващата вълна от хейт.

Раздвоение на лудостите български

Реалността най-накрая изпревари моята графомания. Много време не качвах нещата си от ФБ, защото люлката на лудостта ме завъртя като протестър нелегален джойнт. Сега като ги чета накуп имам чувството, че това са свидетелства за някакво различно измерение. Не съм сигурен дали виртуалната лудост е в пълно съзвучие с обществената. Има ли раздвоение на лудостта?

Заради това няма да пиша нищо повече. Просто, както казваше Мирча Динески – разбивам с огромен чук оградата и ви разрешавам да надзърнете...

Питат Огнян Донев как е направил парите си и той отговаря (това е наистина): "Първият милион направих от близалки". Хахаха, винаги съм си мислил, че такова признание отива по-скоро на Цветелина Бориславова :))))

-----------------------------------------------

Много актуален виц:

Попитали Радио Ереван: Какво ще стане, ако Бареков и Реформаторският блок изпреварят ДПС и етническата партия остане извън парламента?

От радиото отговорили: Ще ви шибат същите продажници, само че с по-приемливи за населението имена.

--------------------------------------------------

Няколко неуверени мисли около скандала в парламента за това дали кампанията трябва да се води само на български език. Честно да ви кажа - нямам категорично мнение по въпроса. От една страна ми се струва правилно тя да се води само на български, от друга страна не мога да видя как ще рухне вселената или света, ако има и послания на турски. Турският език не е монопол на ДПС, нали? Това, което обаче ме притеснява е абсолютно непремерената реакция на "Атака" и на ГЕРБ. Ако си мислят, че с националистическо позьорство ще натикат ДПС в ъгъла дълбоко се лъжем. Колко пъти трябва да се настъпва мотиката, за да схванем, че когато ситуацията се истеризира докрай ДПС само печели, защото електоратът му веднага се консолидира и в деня след изборите всички се чудят ама как така номерът им пак мина. Не съм сигурен, че знам как трябва да се противодейства на това. Знам обаче, че всички досегашни начини са неправилни.

А широката фейсбук-публика реагира по най-баналният от всички начини - с такъв яростен хейт, че човек почва да се чуди къде дремят през останалото време тези канибалски страсти. Този пич Хафъзов, дето се обяви за последовател на Давутоглу, бил той турския министър или някакъв незнаен наш съгражданин, е пълен капут. Казвам го без притеснение. Но тези, които използват Хафъзов, за да напишат - "смърт на турците" и да точат ножове и плюнки са дваж по-големи капути. Такова е уравнението.

----------------------------------------------------

Някой трябва да издаде сборник с крилати фрази на Валери Найденов. Аз попълвам личната си колекция с този бисер: "“Факт” не идва от fuck, както май са убедени хип-хоп икономистите" :))))

----------------------------------------------------

Духът на Ким Чен Ир сигурно радостно се киска някъде из астралните измерения. Според думите на Цецка Цачева той е бил демократичен държавник, достоен за подписа Борисов. Духът на Ким Ир Сен пък сигурно плеска по темето духа на синчето си с думите: "Виде ли бе, капут, от тия холивудски филми, голем демократ ми се извъди..." :)))) На следващия протест очаквам демократичната общност да е с тениски на Ким Чен Ир - безсмъртният демократ :))

----------------------------------------------------

Спешно настоявам Русия да продължи олимпиадата в Сочи поне до края на тази година. Че като гледам резултатите от социологическите проучвания, десницата май пак ще е извънпарламентарна. Тогава сал едни тоалетни ще им останат за отдушник :)))

----------------------------------------------------

Кратка сводка на проклятията ми от днес:

Според проучване на Екзакта груп 57 процента от българите били за връщане на казармата. Тия 57 процента що не ходят да се гръмнат с "Калашник". Едно готино нещо донесе демокрацията на младите поколения и давай пак да ги връщаме в казармата. Аман.

Северна Корея. Странна, малка държавица, изолирана в собствената си тиха лудост. Но не разбрах как става така, че когато Боко подпише договор с нея - това е добре, издава демократичност, когато други подпишат - това е депресивно доказателство, че комунизмът се завръща от звездите под формата на корейски комунисти, които ще наводнят либералното ни отечество, отдадено на пазарната икономика.

А, да, казват, че Северна Корея била заплаха за световния мир. Аз лично като гледам картата на света виждам, че най-голямата заплаха за световния мир никога не я слагат в оста на злото. Да, говорим за единствената държава използвала някога ядрено оръжие във военни действия. Но вероятно това е пацифизъм

Чета, че Алгафари напускал АБВ. Леле, какво ли ще правят сега останалите трима като им се развали карето за белот :)))

Извинявайте, че злобях малко. Тези дни слушах една песен на Систем оф ъ даун и рефренът там е - "Не засядай в небето, когато си друсан". Тези дни имам чувството, че всички сме заседнали в небето и заради това ни е трудно да се ориентираме в земните реалности :))

-----------------------------------------------------

Не ми отива на бохемския стил, но тази вечер случайно се зачетох в "Изгубеният рай" на Джон Милтън и не можах да пусна книгата преди третата глава. И понеже говорим за епична поема мисля, че това е едно мини-чудо. Нямам представа какво е отношението на официалното богословие към Милтън, но в тази книга втората глава е пълен уникум. В нея се намеква, че има нещо като официален парламент на злите сили, където заседават и водят дебати същества като Сатаната, Молох, Мамон, Велзевул и обсъждат планове как да скофтят творението божие.„

Молох говори като представител на извънпарламентарната десница:

Не, елате по-добре да се сберем

с оръжия от адски бяс и пламък и завчас

в небесната висока крепост силом да нахлуем

и мъките си да обърнем в страховита мъст

Усеща се една тъга по изгубените небесни парламентарни банки и евтини обеди, която Милтън пророчески е усетил.

Велзевул от своя страна все едно е като икономист от Института по пазарна икономика:

Престоли, власти и царства, издънки на небето,

ефирни сили — или всички тези титли трябва

сега да изоставим и да се зовем от днес

князе на ада

А самият Сатана направо е като лидер на парламентарна група:

Ако натам си тръгнал, значи, вече си наблизо —

опасността не е далеч. Върви и се справи.

Погром, разруха и метеж — от тях живея аз. :))))

-------------------------------------------------------------

В коментар по чужди стени стигнах до драматичен политически извод. Хей, Бойко, не пускай Цветанов по бобслея! Недей! Последното нещо от което се нуждае България е албум с тъжни балади на Веселин Маринов за рицаря на светлината, който му е променил живота. Само си представете първия куплет от приозволна песен:

Едно престъпно братство

ме лиши от моето богаство,

кой, кой, кой гласът ми чува,

моята полиция със мене се сбогува :)))

-----------------------------------------------------------------------

Интересна особеност на медийния пейзаж. БТА прави грешка и пуска старо проучване на "Алфа рисърч" като нова новина. бТВ, които губят повече време да хленчат от горчивото предателството на Росен Петров, пък го раздуват като важна новина и ето как случайният зрител се оказва набутан в гъсто блато откъдето няма лесно излизане. Тъпо е да крякаш за честта на журналистическата професия, за нейните високоморални принципи, да организираш телевизионни съдебни процеси на тема "морал в професията", а после като камикадзе да причиниш на публиката нещо такова. И не важно дали е нарочно или просто е издънка. Пак е тъпо.

-------------------------------------------------------------------

Имаме новина! Икономистът Георги Ангелов призна, че България има проблем с бедността и то голям. Но, това не зависело от плоския данък. Според мен това е все едно да заловят доктор Менгеле с окървавени ръце, който да признае, че е станало нещо чудовищно, но да отрича, че брадвата в ръцете му е допринесла за кръвопролитието :))))

-----------------------------------------------------------------

Чета някакви клюки, че Обама изневерявал на жена си с Бионсе. И се замислих колко повече ми харесва Америка, когато техния президент чука жена. А не Ирак например :))))))

-------------------------------------------------------------

Ако Наталия Кобилкина направи партия се втурвам със скоростта с която протестър бяга от Лафка. Представете си само какво ще представляват партийните семинари на новоучредената формация. Лидеркате ще чете лекция на тема: "Фелациото - най-добрата социална политика". Или: "Какво би казала Йони за високите сметки за парно" (ако не знаете какво е Йони значи досега сте живели напразно). Или: "Как да ползваме даденото ни от бога Ферари, за да укрепим положението на България в ЕС". Само да подчертая, че под ферари госпожа Кобилкина често визира задните части на дамите. С други думи - не само декларация в ефир ще изчета, но дори и ще намекна, че съм имал пророческо политическо видение в коя партия да отида :))))))

----------------------------------------------------------------

Обичам, когато десните хокат БСП, че не е лява партия, а дясна. Ситуацията е парадоксална. Да хокаш някой за това, че прилича на теб вместо да скачаш до небето от радост като минимум означава това, че дълбоко в себе си знаеш, че идеите, които изповядваш са нередни. В този смисъл всяка дясна критика за това, че някой прави десни неща, аз възприемам като триумф на левите идеи :))))

----------------------------------------------------------------

С тази декларация обявявам, че напускам работата си като професионален фейсбук-безделник и се присъединявам към "България без сутиен" - истинската партия на промяната. Формацията, която ще отстрани дефектите на прехода като направими видимо всичко онова, което олигархията е криела от нас - циците на плеймейтките и на фолкпевиците. България без сутиен - партията на истинската прозрачност :))))))

------------------------------------------------------------------

Росен Петров отивал при Бареков. Телевизионната проституция в действие. Само ми е чудно кой и кога се е съмнявал, че това е възможно. Според мен това е естествен завършек на една изначална шизо-лудост на тоя пич. Демокрацията на дудуците е страшно нещо.

-------------------------------------------------------------------

Сетих се за едно стихче на Робърт Браунинг, което, разбира се, не съм открил в негова стихосбирка, а в книгите за Джийвс и Устър на Удхаус. Стихчето гласи следното:

Годината е в пролет

денят е в утро,

утрото е в седем,

хълмът е росен,

чучулигата е на клона,

охлювът е на тръна,

Господ е на небето,

всичко е наред със света!

Реших, че няма начин някакъв си Браунинг да ме бие по описания на съвършения свят и заради това сътворих собствена версия

Годината е в зима,

Камен Алипиев е в Сочи,

Протестна мрежа изтрезнява,

дори Антоанета Цонева все още

не е написала злобарски статус,

Проф. Вучков се пени от телевизора

Люба Кулезич размахва пръст.

Във фейсбук хората се трият,

никой още не ни е заплашил,

че ще ни метне неутронна бомба,

Господ е на небето

и най-вероятно

приготвя космически количества антидепресанти :)))

-----------------------------------------------

Днес за трети път ме наричат интелектуалец. Да не би да съм се събудил в алтернативна реалност?

--------------------------------------------------

Бойкотирам хейта за Сочи. Аз съм опиянен от светлини и възторг :))

--------------------------------------------------------

Ден за поезия и заради това се сетих за едно старо, тъжно, но иронично, декадентско стихотворение на Богомил Райнов от 40-те години. Не мога да издържа на порива да не го пусна:

Ще мине като вятър лек тъгата,

ще стихне шумният ни звездeн ден;

ще спре протестът, ще замре борбата –

и ти, и аз, любима, ще умрем.

Над гробовете кръстове ще сложат,

цветя от тенекия, кандила.

И ще потънат в грижи пак за кожата

роднините във черни облекла.

Къде ще бъде твоят гроб, любима?

Къде ще бъде моят труп зарит?

Със тифус ли за рая ще заминеш,

в скандал или в борба ще съм убит?

Кой знай. Кому ли трябва и да знае?

На кръстовете в черната гора

не бих могъл аз череп гол, омаян,

да сложа върху твоите ребра.

Сред гробищата вятърът ще вее,

ще зъзнат кръстове под ситен дъжд.

Тук никой нивга няма да запее,

не ще се смее никой ни веднъж.

Ще свети месец, остър като брадва,

ще зъзнат пожълтелите листа.

И само циганите ще се радват,

от гроба ни кога крадат цветя.

-----------------------------------------------------------

Трудно е човек да не се дразни от двойния стандарт. Сега вече чета мнения, че понеже американката Виктория Нюланд е казала "Майната му на ЕС!"(А буквално преведено - "да му го начукам на Евросъюза) в неформална обстановка, това било едва ли не израз на братска любов, топли чувства и дружеска емоция. Представям си какво щеше да се излее, ако някой бе записал Путин да казва: "Европейский союз - такая блядь". Щеше да има коментари как евразийския звяр не цени демокрацията, унижава свободата и презира просперитета, щеше да се намеква, че след тази реплика пак възнамерява да вкара "Пуси райът" в Наказателна колония и много други неща :)))

----------------------------------------------------------------

Криза на идентичност това е, когато американската агентура, която пребивава у нас като защитници на "европейския избор", трябва да оправдае това как една американска дипломатка казва "Fuck the EU"...:))))))

----------------------------------------------------------

С малкото момиченце на една колежка постигнахме консенсус, че пицата е най-доброто ядене на земята. Почувствах се почти набор на това четиригодишно създание, което очевидно като видя моята изящна 3D форма реши, че можем да направим лаф моабет за най-вкусното ядене по земята. С радост установих, че между мен и децата по отношение на храните няма различие - хейтим префърцунените неща и ценим всичко в което има толкова захар, че да убие цял един град. Само малкото девойче ми описа някаква мистериозна манджа - "балони с картофи и кетчуп" , която очевидно ще трябва да издирвам из мистичните ресторанти по земята :))))

------------------------------------------------------

Аман от бачкане! Източници близки до еволюцията твърдят, че маймуната се е нуждаела от труд, за да стане човек. Ама нали няма административен правилник на вселената в който да се твърди, че един път станала човек тя пак трябва да бачка като маймуна? Пък и номерът с труда е сработил веднъж, сега може би еволюцията иска да ни промени чрез пиене:)))))

-----------------------------------------------------

Напоследък чета мелодраматични анализи за генезиса и развитието на левицата в България след 1990 година. Всеки, който е захлебил хонорар от западна фондация се упражни по тази тема и то с типичния новговор, харектеризиращ се с прилагателни като "постокомунистически", "ортодоксален", "модернизация", "дискурсивен". Нито имам енергията, а вероятно и интелекта, за да проуча задълбочено мненията на анализаторите от седмия ден, но ако приемем, че лявото у нас е закостеняло, архаично, нещо, сравнимо с птеродактилите, то ми е чудно защо никой от експертите не се упражни по темата как така модерната, съвременна, уникална, изящна и стабилна десница за 20 години еволюция успя да роди Бойко Борисов, преди да се самоубие величествено и да остане вън от парламента. Та проблемът на България е всъщност, че по време на целия преход не само левицата се нуждаеше от модернизация, а и десницата и то повече дори от левицата. Десницата обаче избра да остане при птеродактилите и да гадае за бъдещето по звездите вместо да влезе в модерната епоха. Мисля, че на това се дължи тоталния проблем с кризата на представителството - трудно е да те представлява нещо, което живее в паралелно историческо време от тебе. И за десницата, и за левицата важи. Десните са с една идея по-прецакани обаче. Все пак сега е тръгнала да ги спасява Илияна Раева. Направо не искам да си представям...:)))

----------------------------------------------------------------

Ахахаха, страхотен арменски виц набарах в една статия на Димитри Иванов: "Агоп: Аз не съм слушал Пласидо Доминго, но е слаб певец, Гарабед ми показа как пее" :))))))

----------------------------------------------------

ГЕРБ са извадила култова позиция за доклада за корупцията. Цитирам: "Корупцията в България тръгва от бившите комунисти". Лелее, за първи път да съм съгласен с ГЕРБ, представяте ли си? Щото, ако не ме лъже паметта по-бивш комунист от Бойко Борисов май няма :))))))

--------------------------------------------------

"На мен фактите ми пречат да мисля". Проф. Андрей Пантев. Онемях от възхищение :))))

-------------------------------------------------------

Вчера гледах един репортаж на Елена Йончева за Украйна. Честно казано от българските дивотии съвсем не следя отблизо нещата там. И какво да видя - на така наречения Евромайдан господари всъщност са хората с маски, които никога не ги свалят, носят тениски с Бандера и които са направили катапулти и съскат заканително, че евреите пият кръвта на украинците, а пък руснаците в Украйна живеели като паразити. Всъщност вече изобщо не е ясно доколко парламентарната опозиция е в състояние да контролира този изблик на ненаситна ксенофобска енергия. Което не означава, че няма украинци с европейска психика и дух, които се борят за ценности, казвам само, че мътилката е довлякла хищните водорасли, които стават все по-силни от ден на ден. Опасявам се, че с Украйна ще стане същотото като с арабските пролети - когато първоначалният топъл вятър спре, идва истинското торнадо и то никак не прилича на розовия блян, който си градим за него.

Eдин от любимите ми романи е написан от руснака Анатолий Корольов и се казва "Змия в огледалото, скрито на дъното на кошничката в ръката на Червената шапчица, както тича през гората по вълчата пътека". Гениална книга в която се оказва, че главните герои всъщност са олимпийските богове, които бродят по изстрадалата земя. Сюжетът ми напомня за Украйна - ние виждаме едно, а всъщност всичко е съвсем друго, ама съвсем друго...

----------------------------------------------------------

Започвам да изучавам съвестно творчеството на Манол Глишев. Човек, ако иска да е истински психиатър на свободна практика, трябва да се посвети напълно на изследвания субект. Днес ще ви представя един поетичен опус от моята лабораторна единица. В този опус сигурно има тежка метафизика, висш постмодернизъм, дискурсивно натаманяване на екзистенциализма, но аз го разчитам единствено като елегия за болните бъбреци:

Много долна чернова за метафизическия кенеф на Владо

кенефът на владо е урок по религия

там е толкова ниско не можеш

да пикаеш с гордо вдигнато чело

ще си фраснеш главата

затуй се навеждаш следиш

внимателно златния дъжд

не се разсейваш по даная

смиряваш се с наведена глава

освен ако не си ударил две-три в повече

тогава струята ти става мощна

заставаш две стъпки по-далеч

главата ти попада в капандурата

и вече не е гордост не е нагло

а просто зяпаш весело към слънцето

обаче невнимателно опръскваш

ти що не гледаш де пикаеш бе

-------------------------------------------------------------

Замислих се, че ако има Небесна и Висша Сила, Първопричината на първопричините, то не следва да си я представяме като прокурор или учен, а като рекламен гуру с визионерски наклонности. Пейзажът на вледеняващата неделна сутрин с ветрове, които могат да отнесат дори преял депутат е създадена като реклама на топлите юргани и прелестите на съня. Пейзажът - силно слънце, тропически остров, мулатка по бански в далечината и вълнички сини като бельо на моделка на "Пентхаус" със сигурност са били изобретени да вдигнат продажбата на уискито и пурите. Но, най-вече съм убеден, че създаването на Манол Глишев (психопротестърчето, дето иска да троши глави на полицаи и да пали парламента) е било ефектен трик да се увеличи продажбата на боксови ръкавици и огнепръскачки...:))))))

------------------------------------------------------------

На 82 години почина дядо. Тих, скромен, отдаден и светъл човек. Той и баба станаха членове на БСП през 1990 година, когато много хора бягаха от там. Само на 17 години отива да строи прохода на Републиката с първата бригада. Той е човекът, който пуска електричество в своето село Съдийско поле и заради това винаги съм се шегувал, че той е истинският господар на светлината, вестител на промяната. Целият му живот след това беше посветен на електрификацията, на строежите, нямаше обект на Строителни войски, който да не е посетил. През ръцете на дядо мина онази модернизация на България, която сега се опитват да твърдят, че не се случвала. Преди време един старец в Перник, горе-долу набор на дядо ми каза, че хората, родени в периода 1930-1940 са най-"патеното" поколение. Те построиха една страна, отдадоха си живота си за нея, а после видяха как я сриват пред очите им. Никога няма да свикна с това да се разделям с хората, които означават нещо за мен, но, мамка му, дори и когато ми е най-тъжно, в мен все пак остава някаква радост от това, че, ако днес мога да виждам някакъв хоризонт, то е, защото преди мен е имало точно такива хора като дядо.

---------------------------------------------------------------

"Най-първото, на което учат студентите в Харвард, е как да спазват всички закони и пак да бъдат най-големите престъпници на своето време". Кърт Вонегът, "Затворникът". Велиииик! :)))))

------------------------------------------------------------

Сутринта - вятърът върлува в Подуяне като неолиберал в латиноамериканска държава, навън минус 10, усеща се като минус 20 (а през 1989 година глобалното затопляне още не беше прецакало напълно нещата и щеше да се усеща най-много като минус 11) и старият репортер закрачи из снега като древния норвежец Руал Амундсен в търсене на митичния Южен полюс на планетата и с тайната надежда да изпревари експедицията на Робърт Скот. Най-накрая митологичната дестинация (разбирай спирката на тролей номер 1) бе достигната, но тогава нивото на политическия градус преля чашата. В тролея тези минус 10 се усещаха поне като минус 25 и ватманът по едно време вика - "карат ни да пестим от топлото, нека Тия (това е универсално обобщения на всички зли сили натоварени с власт) да дойдат тук и да студуват и тогава да ни карат да пестим" и напук на властта пусна радиаторите. Изпълних се с едно топло усещане за мини-революция. Беше хубаво. :))

------------------------------------------------------------

Първо правило, когато работиш с жени в една стая - никога не си оставяй ФБ-то включено, хахаха :))) С други думи, ако утре пак четете, че съм се записал в АБВ, може би някой от вас, гадове такива, ще се смили над мен и ще ми прати билет за Хавай, за да си лекувам разстроената нервна система с мулатки :))

-----------------------------------------------------------------

Тези - демократичните, извисените, либералните, европейците, жертвите на тиранията на медийните бухалки - сега са отпочнали много гнусна кампания срещу Маргарита Попова, защото тя (о, безобразие!) си е позволила да перне любимата дъвка на "бляскавите" ел-президенте през ръцете. "Бивол", разбираш ли, които се правеха на непоклатим стожер на истината, са извадили някаква снимка на манифестация от миналото и твърдят, че на нея била Попова. По същата логика мога да твърдя, че жената на нея е и Лили Иванова. Значи, когато гнусотиите ги правят извисените, те не са гнусотии, така ли? Целият кръг "Капитал" е почнал да пуска отровното жило срещу вицепрезидентката, Ивет Добромирова се е разсъскала и, признавам си, не стреляйте срещу мен, досега почти не съм забелязвал, че имаме вицепрезидентка, но сега съм на път да й направя фен-клуб.

-----------------------------------------------------------------------

Ааааааааа, култово: "Пернишко семейство пристигна на екскурзия в Украйна и така и не можа да разбере на кое му викат "безредици"...:))))))))))))

----------------------------------------------------------------

Уважаеми сънародници, дами и господа, другарки, от името на това, че звездите ми говорят и духът на Ванга редовно ме навестява да праснем по един малък коняк, се чувствам оторизиран от извънземната общност и от Върховният комисариат на Марс по въпроса за прелитащите метеорити да предложа на вашето внимание една основна тема за референдум:

1. В каква поза българският европеец трябва да спи с жена си?

Чувствам се длъжен да дам и възможните отговори:

А) Поза "Дистанционното е в мен, сега прави каквото искаш"

Б) Поза "Пропорционалната ми листа се нуждае от нови лица"

в) Поза "Аз гласувам мажоритарно да викнем и съседката"

Г) Поза "Давай да бързаме, за да не ти загори мусаката"

Времената днес са мракобесни. Без геополитически ориентир за възможните пози, ние ще станем лесна плячка на безразборния евразийски секс и петата колона на Путин ще нахлуе без сутиен тука, за да развали неолибералните ни устреми. Гласувайте, братя и сестри! :)))

--------------------------------------------------

Човек за малко излезе от ФБ-то и като се върне какво да види - ел президенте е излязъл от стазисен сън и предложил референдум за задължителното гласуване. Аз предлагам пък друга тема - референдум за задължителното черпене. Видиш ли някой в кръчма - да си задължен да го почерпиш. Именно това ще осъществи единението в разделената нация, а и ще покажем, че когато сме заедно спекулативната цена на ракията не ни плаши...Вън от бъзика, ако има такъв референдум аз ще гласува "против". Аман от задължителни работи. Представете си, че ви задължат да четете всички статии на Калин Янакиев, че нали на третия ден ще се опитате да прегризете половината от жълтите павета. Така че - долу задължителното гласуване, да живее задължителното черпене :)))

--------------------------------------------------------

Влетях в книжарницата като фолкпевица в офис на "Пайнер" само след като видях, че са превели и пуснали нова книга на Сафон. С треперещи ръце си я доставих и сега смятам да изляза на протест пред МС. Ненормално и експлоататорско е на човек да не му се полагат три дни отпуск, когато излезе нещо на Сафон. Защото то така или иначе човек докато чете пребивава в различен свят от този :)))

----------------------------------------------------

Като гледам десните реакции около Стоянов (вой, рев, проклятия и псувни) и левите около Първанов (псувни, проклятия, вой и рев) почвам да си викам, че май е време да забраним президентската институция. Президентите все са пичове като управляват, ама като излязат в пенсия нещо им избиват чивиите. Президентите в пенсия май служат единствено като извор на вдъхновение на гневни статуси :)))

--------------------------------------------------------

Ало, ръководството на СУ ли е? Искам да си резервирам една окупация този петък и събота под надслов: "Аз съм от умните, красивите и модерните, а мис "Плейбой" не иска да си легне с мен". И, ако обичате, осигурете малко кетъринг, ядки, бира, едно друго. Така де - това, че е окупация не означава, че професионалните идиоти трябва да страдат :)))

Северната Корея на ГЕРБ

Факти от екзотичната политология - през 2010 година в Северна Корея е царувала съвършената демокрация. Вождът Ким Чен Ир с благ поглед се е наслаждавал на свободата на своя народ и с мъдрото си великолепие е мислил как да ги залее поне с още един тон демокрация. В този дух трябва да тълкуваме спуснатите опорни точки на Цецка Цачева, която оправда вчера това, че Бойко Борисов първи е подписал споразумение със Северна Корея с идеята, че тогава всичко е било много по-различно в тази държава.

От няколко дни насам понамалялата общност на "умните и красивите" се тресе от виртуален ужас, че кабинетът на Орешарски, видите ли, е подписал споразумение за сътрудничество със Северна Корея. Сам Бойко Борисов се провикна от ширините на своя профил във фейсбук, че бил възмутен, шокиран, ошашавен, омерзен, гневен и, че това не можело да продължава повече така. После се оказа, че самият той е подписал подобна спогодба и като заваляха едни опорни точки...

ГЕРБ наистина вече приличат не на партия, а на пиян клоун. Всяка тяхна атака се връща като бумеранг и разбива позите им. Всяко тяхно обяснение избухва в лицата им и им пърли веждите. Те са склонни дори да привидят в Ким Чен Ир демократичен държавник, само и само да не си признаят, поне веднъж, че са се издънили и то с трясък.

И най-накрая имам един въпрос. 

Дори и режимът в Северна Корея да ви дразни жестоко, ама наистина жестоко, така че да не можете да спите, можете ли да посочите поне една причина с какво тази малка държава е вредна за света? И защо тези - крякащите, гневните и омерзените - никога не посочват в своите волеизявления най-голямата заплаха за световния мир? Да, точно така, говорим именно за онази страна, която единствена е използвала ядрено оръжие във военни действия. От нейните действия те никога не са възмутени. 

Ех, голямо нещо е силата на парите. 

По-голяма дори от атомна бомба.

Бомбата на Плевнелиев гръмна първо на „Дондуков” 2

Липсата на памет в българското общество е едно от най-дразнещите неща изобщо. То боде очите дори повече от гледката на Мира Радева по бански в риалити шоу. От гледката на полугола социоложка можеш да се отървеш с малко повече коняк и размисъл върху последната корица на "Плейбой", но от обществената амнезия бягство не съществува. Тя за пореден път бе демонстрирана, когато виртуалната общественост, титулуваща себе си като "бляскава, либерална и извисена" започна да ахка от щастие и да надава оргазмични политически викове от това, че президентът Росен Плевнелиев в специално телевизионно обръщение предложи три въпроса по които да се проведе референдум, заедно с евроизборите - трябва ли да има мажоритарен елемент, трябва ли гласуването да е задължително и трябва ли да да се подава глас електронно. Започна цяла канонада от коментари, обяснения, коментари на коментарите, атаки, вдъхновения и много други призначи на пълно откачане на публиката. Едните понесоха политическото тяло на президента на ръце и за малко щяха да внесат декларация до Светия синод да бъде обявен за светец приживе, другите започнаха да ръмжат, че държавният глава този път е сбъркал, не си е взел щастливите хапчета и резултатът е някаква мътилка от помпозни и неосъществими идеи.

А всъщност в описаната ситуация - президент дава заявка за живот и намек за интриги точно преди избори, няма абсолютно нищо ниво. И тук пак опираме до липсата на памет. Само преди пет години, през 2009 година, няколко месеца преди европейските и парламентарните избори тогавашния президент Георги Първанов въведе модата държавните глави да се правят на велики експерти и хипи-гурута в изборното законодателство. На 2 април 2009 година Първанов, пак в свое обръщение, обяви, че ще настоява парламентът да допитване за въвеждането на мажоритарен елемент при гласуването, реформа на партийната система (каквото й да означава това) и по-широко използване на референдумите като средство. Както сами виждате - нито един от тези въпроси не беше истински стратегически, но това е големият трик на българския преход - да превърнеш дребните технически детайлчета в основна тема и така да паразитираш върху образа на някакъв държавник, който не се бои да поставя големите проблеми. А истината през 2009 година беше, че Първанов се виждаше като инженер и на бъдещето управление и чрез силния натиск за въвеждането на мажоритарен елемент в изборите, всъщност искаше да спусне в листите на БСП своите любими "експерти и технократи", чиято лъскавина, абсолютна липса на гръбнак и на политически идеи да му позволи да ги използва като пионки в следващото управленско раздаване на картите. Резултатът от тази схемичка беше трагичен за БСП. От 31 мажоритарни места в парламента партията не спечели нито едно - 26 отидоха при ГЕРБ, а 5 при ДПС. Ако тези мандати не бяха отишли в партията на Бойко Борисов, ГЕРБ пак биха спечелили изборите, но никога нямаше да им е толкова лесно да управляват. Точно заради това си струва да припомняме историята с Първанов - тя показва как дребната кръчмарска сметка, задкулисната интрига, опитът за заиграване с технологиите на гласуване представени като някакъв апотеоз на политическата мисъл, са обречени да свършват като провален лабораторен експеримент, при който създателите са с опърлени вежди, а демоничният вирус е изпуснат от епруветката и върлува хаотично из света.

Плевнелиев днес просто е като един блед плагиат. Опитът му да представи тези идеи като нещо революционно ново, издава единствено че тяхнята телевизионна презентация всъщност има някакъв втори план. Това е опит с политически средства поне частично да бъде изпълнена някаква част от исканията на протеста, като, разбира се, те се опаковат с любимата дъвка на псевдополитиците - избирателната система. Да търсиш проблема в технологията на гласуване, а не в липсата на идеи е все едно да обожествиш хладилника си, а не ума на инженера, който го е направил. Тази тема обаче е любимата заигравка на политиците, защото през нея могат да бъдат прокарани не една и две демонични идеи, които трайно да стабилизират и най-лошото статукво на земята или поне да доведат ново такова от което няма измъкване. Най-лошото е, че голяма част от смислените хора също се улавят на тази въдичка и почват да водят кресливи спорове въпреки очевидността на безсмислието.

Да вземем за пример идеята за задължителното гласуване, която също не е собствено производство на Плевнелиев. Тази тема бе издигната в пространството някъде към края на мандата на правителството на НДСВ, които се усещаха, че ще загубят изборите през 2005 година и като наркомани в абстиненция търсеха начин да омекотят ефекта от предстоящия крах.

Да си мислиш, че с задължително гласуване е възможно да се решат проблемите с политическото представителство на страната е все едно да разчиташ да си вземеш булка на сляпо, а тя по висшо чудо на вселената да се окаже тигрица в леглото и майстор в кухнята. Има шанс едно на милион това да се случи, но много по-вероятна развръзка е да си намериш скандалжийка, която се упражнява като боксова круша с тебе. Защото тези, които така или иначе не гласуват, ако бъдат задълижени да отидат до урните, съвсем няма да упражнят гласа си рационално и възвишено, както халюцинират някои подръжници на задължението да гласуваш. Резултатът ще е подаване на вот като сюрреалистично стихотворение. И ако си мислите, че сега трудно издържате на безумията, тогава си стягайте пуканки за комедийното шоу, ако тази идея мине. Мнозинството от хората са отвратени изобщо от идеята за политика и въоръжени с тази мисъл биха гласували като камикадзета, които вече не дават пет пари за това коя цел поразяват. Вижте какво се получава всеки път, когато активността е висока - никой не гласува за проповедниците с размахани пръсти, всеки си търси някакво чудо, някакво внезапно чудо на което разчита скоростно да ни извади от блатото. Със задължително гласуване ще бъдат постигнати две неща - ще се превърнем в демокрация на шаманите от която няма да излезем лесно и Плевнелиев със сигурност няма да бъде президент на следващите избори, защото задълженият да гласува народ като нищо ще подкрепи дори и Азис, само и само да гледа шоу в една държава, която трудно понася самата себе си.

Плевнелиев си представя, че с подобно начинание ще успее да подсигури някаква бъдеща управленска коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, но просто не си дава сметка, че да се бъзикаш по подобен начин с изборните технологии е като да се разхождаш със запалка в ядрен реактор в който е струпан динамит.

Първият пукот от предстоящата експлозия обаче се оказа доста неочакван и си мисля, че Плевнелиев изобщо не го беше изчислил в цялата схема. Неочаквано срещу идеите на президента се обяви не друг, а неговото вице Маргарита Попова. Попова, която е качествен юрист, вероятно не успя да издържи елементарната заигравка с темата и остро репликира титуляра на "Дондуков" 2, който междувременно се бе изнесъл в чужбина, за да не търпи преки поражения от разигралата се политическа престрелка. "Със забрани и задължения ли ще поправяме демокрацията?", попита Попова и тази нейна реплика трябва да бъде изсечена на някоя стена в центъра на София, защото тя описва всичко нередно в живота ни. Тези, които трябваше да бъдат идеолози на истинската демокрация се оказаха просто дребни кариеристи с номенклатурна закваска. За тях се оказа важна не свободата, а стремежът към висши управленски постове и заради това т.нар. "демократично" пространство днес прилича риалити шоу със зверски нисък рейтинг.

Неочакваната намеса на Попова почти издъни политическият ход на Плевнелиев и заради това върху вицето се струпаха черните облаци на пискливия гняв на "умните и красивите". Пиарката на всичко и пожизнена жрица на Марин Райков Ивет Добромирова изсъска, че Попова била "контравицепрезидент". Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии (тия дето стават и лягат с любовта си към Плевнелиев) ехидно подметна, че президента не трябвало да възлага никакво правомощие на Попова, кадрите от Гражданския съвет на Реформаторския блок направо обявиха, че вицепрезидентката трябвало да се оттегли. Изобщо Плевнелиев не разбра и не усети, че бомбата с референдума избухна в ръцете му и огънят от този взрив още дълго време ще тлее на "Дондуков" 2.

Очевидно, когато наближат някакви избори президентите полудяват. Сигурно има нещо във въздуха в сградата на президенството, която ги изолира като балон от реалността на обикновените хора и ги кара да вярват, че могат да бъдат политически конструктори на собствени проекти и нарциси на свободна практика. А междувременно България си остава най-бедната страна в Европейския съюз, една деиндустриализирана, маргинализирана страна в която има живот единствено в два-три по-големи градове, а всичко останало е пустош, върната в 19-ти век. И тези проблеми няма да бъдат решени с референдум за избирателната система, нито пък с играта на котка и мишка между управляващи и опозиция. България не е в състояние да живее в спокойно настояще, а това прави перспективите за бъдещето предимно и само гръмокипящи. 

Но всъщност и как да си спокоен? 

На политическия хоризонт засега се очертават само клоуни. 

А повечето от тях са с други бомби в ръцете.

Десните икономически клонинги на Наталия Кобилкина

Наталия Кобилкина, надявам се вече всички я знаете, е онова пърхащо с мигли създание, което има универсални съвети за добър секс и хармонични връзки. В тези съвети жените винаги са ненаситни стръвници, а мъжете са меланхолични зверове, които трябва да бъдат укротени с някакви добре известни сексуални техники и само това е достатъчно, за да може във вселената да царува перфектно фън-шуй и оргонна енергия, която да стигне за захранването на порноиндустрията поне за две години. Кобилкина е майстор на позитивния статус - в нейната вселена няма проблем на душата, който да не може да се реши чрез здрав секс, но и, разбира се, чрез хонорари за посещаване на лекциите на майсторката на еротичния позитивизъм.

Медийният десен икономист е явление от абсолютно същия порядък като Кобилкина. С едно малко изключение - той е четири пъти по-скучен. Кобилкина поне говори вълнуващи неща, а десният икономист обикновено хвърля истерични плюнки и заплашва с това, че болшевизмът чука на вратата в момента в който споменеш, че вероятно е добре все пак по-заможните да плащат по-високи данъци.

Кобилкина е господарка на перманентния оргазъм, десният икономист не й отстъпва и е тотален адепт на плоския данък. В неговия свят на постоянно дебнещ комунизъм, той все пак намира причини да изсъска две-три добри думи за БСП понеже го е въвела, ама после с почва да хока всеки, който дори иска да постави на дебат идеята, че този данък трябва да е вечен, да не говорим, че е на абсурдно ниските нива от 10 процента.

Точно, както в света на Кобилкина съществуват единствено жени, чиято единствена цел е да станат тигрици в секса, така и във фантазията на десния икономист всички хора са водени единствено от непогрешимата алчност да натрупат повече пари. Такова нещо като алтруистични пориви на душата не се признават, защото опасно много намирисват на социализъм, а социализъм означава по-високи данъци, повече пари за социални помощи, а според десния икономист това е първата стъпка към това спонсорите му да му спрат кранчето, че не е изпълнил докрай задачата.

Парадоксално е, но след като много хора побързаха да погребат лявата утопия, не забелязаха, че дясната е разцъфнала като поглед на сексоложка пред нова клиентка от богата фирма. Дясната утопия, че хората са рационални същества с кристално ясно мотиви, които във всеки един момент могат да си дадат сметка за целия набор от събития в усложняващия се като интелектуално порно свят, и да вземат най-изгодното и пазарно правоверно решение. Най-големите и яростни битки в този свят са се водили за изпушили и мъртви каузи, а точно такава днес е неолиберализма. Той подпали и за малко щеше да унищожи целия свят в своя финансов разгул и пристъп на необуздана алчност. Хайде сега да ви поставя една задачка - пробвайте да намерите десен икономист, който да признае тази грешка. Ще срещнете хиляди клетви, че това не е било дясна политика, а обикновен социализъм. Ще ви бомбардират с мнението, че провалът се дължи, защото държавата много се месела, а не, че е дезертирала напълно от регулациите. Ако трябва дори ще изкарат Джордж Буш-младши потаен марксист, член на социалистически култ от Тексас, но никога няма да признаят, че техните идеи са прецакани изначално и просто вече не само не работят, но и вредят жестоко.

В българския вариант на това обяснение виновни за неравенството не са изначалните дефекти на водената дясна политика, а мистичната червена олигархия. Опитах се да поведа спор, че дори и да прикачим цвят към олигархията, това не отменя факта, че у нас се действа по мракобесен десен начин - сектантска вяра в приватизацията, религиозни поклони на концесиите, мистично преклонение пред частния бизнес като панацея за всичко. Това е икономически вариант на рецептите на Кобилкина за щастлив живот. Скоро трябва да очакваме някой десен икономист да почне да води и предаване на тема "Как да подобрим сексуалния си живот чрез трудовете на Айн Ранд".

Характерна черта за десния икономист е чувството му за всезнаене, което се дължи на прочетените от него около 2 книги и три статии. Те пренебрегват и всички факти, защото им прецакват елегантните теории. Всеки от тях може да става и да ляга с набора си от 500 думи, които в различни комбинации все образуват изречения като - "повишаването на минималната работна заплата е неразумно", "национализацията е път на никъде", "увеличаването на данъците е болшевизъм". Именно това прави невъзможно провеждането на свестен икономически дебат, защото десните икономисти са затънали в тресавището ала Кобилкина и имат универсално лекарство за всичко точно като аналога си Кобилкина.

Десният икономист също така си представя, че е въоръжен с мисия в живота. Заради това говори като пророк, който се е смахнал от слънцето в пустинята. Как пък става така, че всичко, което е добро за мнозинството от хората е все див популизъм, а всичко, което облагодетелства един миниатюрен кръг от богаташи е важно и държавническо решение. Това е почти като теорията за оргазмите на Кобилкина - чрез нея тя решава всички житейски дилеми. Ама те и десните икономисти са абсолютно същите, ако ме питате мен. Защитници на миража, талибани на проваления свят, кръстоносци на уголемяващото се неравенство.

С други думи, ако трябва да избирам между десен икономист и Кобилкина, аз категорично избирам Кобилкина. 

Тя поне гледа да се погрижи за удоволствието и на двете страни в една връзка.

Класовата война на работодателите

От две седмици насам обмислям един казус и все не можех да се реша да напиша нещо по него. Този казус е толкова скандален, толкова отвратителен, така всеобхватно гнусен, че очаквах по него да се води яростна дискусия, фейсбук да гъмжи от клетви и ярости, както и целият политически дебат да се съсредоточи по тази тема. Оказа се, че дори и на 36 години човек може да бъде ужасен наивник. Единствено от синдикатите реагираха и този път като почти никога реагираха със знанието, че този казус е насочен срещу всяка нормалност в България, че под маската на добри намерения някой се опитва да взриви последните остатъци на социална защита на хората, изобщо както никога четях позициите на синдикатите като трилър, защото този път те говореха и с моя глас.

Става дума за скандалните и ужасяващи като филм на Алфред Хичкок 28, които Българската стопанска камара предложи за обществено обсъждане - сред тях са неща като - възможност за уволнение по електронна поща, бламиране на всички колективни трудови договори, възможност за отдаване под наем на работници от една на друга фирма, радикално орязване на отпуската по майчинство, намаляване на прага за наемане на лица до 15 години и много други абсолютни безумия. Човек чете и се чуди дали случайно не се оказал в романа "Приключенията на Оливър Туист" на Дикенс. Знаете как е - Дикенс е велик ироник и всички богаташи из неговите романи приличат на сгърчени старчета с капещи носове, гадни погледи и съскащ глас. Аз си ги представям и с криви пръсти и заострени нокти.

Божидар Данев, шефът на БСК обяви, че неговата организация всъщност правела, сега се дръжте за столовете си, "сериозна защита на българския работодател". Нека да бъда разбран правилно - нямам нищо против работодателите, всеки от тях, който плаща навреме заплати, развива добре бизнеса си и инвестира в работниците си, а не в бюстовете на любовниците си, е изключително ценен за просперитета на едно общество. Но да твърдиш, че те си нуждаят от защита е все едно да твърдиш, че полицията трябва да защитава сериозно кварталните хулигани от възмущението на тези, които са били тормозени от тях. В крайна сметка социалната защита на работниците, която съвсем не е достатъчна е едно от постиженията на нормалната държава у нас. Не знам дали си давате сметка колко години са били необходими на работниците да извоюват нормални условия на труд и сега работодателите, надушили като пирани кръв лудостта на обществената ситуацията започват да си мислят как да защитят своят класов интерес по най-арогантен начин.

Само преди 20 години никой никъде по света не би си помислил да предложи подобно идеи за сериозно обсъждане. Защото, независимо дали тези предложения ще минат или не, самият акт на тяхното предлагане е скандален сам по себе си. То открито говори, че срещу себе си обикновените работници имат организирана сила, която вече открито работи в тяхна вреда и вероятно вече търси политическо лоби, което да утвърди, прокара и гласува тези идеи.

Честно ще си призная и друго. Имах надежда, че истеричните "съвести на нацията", които стават и лягат с идеята, че са борци срещу всички нередности на прехода и зидаро-мазачи на светлото либерално и европейско бъдеще, ще обърнат внимание на тази тема. Тя е толкова скандална, пък и в крайна сметка можеш да изкараш този отявлен класов интерес не като изначален дефект на капитализма, а като мутация на олигархичната и връзкарска пазарна икономика. Но, не - глас в пустиня дори не се чу. През това време те изхабиха тонове мастило да се изчислявят колко е струвала церемонията по откриването на олимпиадата в Сочи, мереха на око какво е разстоянието между тоалетните в олимпийското селце, пишеха гневни тиради срещу Лафка, но никой не обели една дума за дивашките идеи на работодателите, които биха върнали България в края на 19-ти век. Превръщането на хората в стока за първи път получава своето идейно оправдание именно с тези предложения. Винаги съм знаел, че корпоративният език е дълбоко блато, но сега фразата "човешки ресурси" вече звучи по съвсем друг начин. Човекът като ресурс. Тези пичове гледат точно така на обикновените хора.

По всяко друго време в човешката историята в ситуация на криза никога не е означавало най-способните и силните да се оттеглят от всякаква отговорност. Точно обратното - кризата е задължавала най-способните да намерят изход и да помогнат на останалите. За първи път обаче ние живеем в толкова подло и егоистично време, че по време на криза предизвикана от тях, първата работа на богатите е да изпищят като дракони за своите пари и да побързат да се оттеглят заедно с тях в луксозните си къщи.

Това, което класата на работодателите не иска да разбере е, че за нея ще е голямо щастие, ако нито едно от предложенията им не мине. Защото с такъв пакет от социален тероризъм, те ще разкъсат и без това крехките устои на социалния мир. Българите един път вече показаха, че могат да излизат по улиците по икономически причини, ако идеите на БСК бъдат приети - едва ли някой ще може да си гарантира спокойствието. Вижте какво става в Босна - недоволните от бедността и безработицата започнаха да изхвърлят колите на богатишите в реките и да ги палят. Това ли иска шефа на БСК - да не е сигурен всеки път като си остави колата някъде дали няма да я намери изпепелена?

Досега не съм видял позиция на политически партии по тези идеи на БСК. Което говори за страшна деградация на политическото мислене изобщо, защото именно подобни идеи раждат истинските разграничения в политиката. БСП отдавна трябваше да има позиция срещу тях. ГЕРБ, ако са истинска опозиция вместо да си циклят на дежурните и скучни теми, можеха да бъдат говорител на народното недоволство. Десницата не я слагам в сметкита - в нейния свят на призраци и ДС няма място за никаква реалност.

Но истината е, че такава брутална обществена атака на едрия капитал в България не е имало много отдавна. Тук от 23 години сме се лишили от думата "класа", но тези идеи са наченки на класова война. Те просто нямат никакво друго обяснение. Всякакви димни завеси, че това са неща, които подлежат на дискусия  са просто прах в очите.

Класовата война много пъти в историята е била печелена от богатите. Всичко е на тяхна страна, дори и мълчанието на политиците и обществото.

И все пак силата на безсилните никога не за подценяване. Е, дошъл е моментът да я покажат.

Новата доктрина "Да му го начукам на ЕС!"

Ако сте срещнали информация с това, че помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Виктория Нюланд е била записана да казва "Майната му на ЕС", да знаете, че ви лъжат. Буквалният превод на тази фраза и както би била преведена в произволен екшън филм е "Да му го начукам на ЕС". Българският език прави ясно разграничение между едно обикновено пращане на майната си и едно обещание за чукане, простете за цинизма. Циничната тук обаче е американската дипломатка. Защото фразата не се употребява в обикновен разговор - това, което изтече на бял свят е разговор между Нюланд, която в момента е в Украйна и между посланика на САЩ там Джефри Пайет. Американската агентура у нас получи сърцебиене от този разговор, защото обикновено те се маскират като адепти на "европейския избор", а сега целият свят чу какво точно смята САЩ за Евросъюза. И май е време спешно да почнем да си оформяме нова, по-истинска картина за този свят, защото е очевидно, че у нас има хора, които искат да повярваме в кича на описваните от тях утопии, които всъщност ги няма.

Дори не знам защо медиите акцентираха толкова много върху псувнята на Нюланд. Истински скандалната е другата част от разговора й с Пайет. Този разговор потвърждава всичко, което досега звучеше като конспирация. А именно, че медийната картина на Евромайдана като спонтанно недоволство на украинците е силно преувеличена и, че американците съвсем реално подкрепят опозицията и дори вече чертаят кабинет като казват кои ще бъдат и кои няма да бъдат министри в него. Например Нюланд е остро срещу това Кличко (говори се, че той е фаворит на Германия) да бъде в бъдещо правителство, а американците залагат на Арсений Яценюк (лидер на опозиционната партия "Баткившчина"). Двамата дипломати в този разговор звучат все едно местят пешки по шахматна дъска. Вероятно това ни помага да научим повече от истината. Защото, освободени от досадното бреме да говорят с клишета, те нито веднъж не споменават нещо за "подтиснатия украински народ" или за "великата битка за свобода и Европа", те говорят като технолози на бъдещо управление и най-вероятно пет пари не дават за това какво си мислят украинците (fuck off public opinion).

Май ще се окажат верни ироничните думи на президента на Боливия Ево Моралес, който бе заявил, че в една-единствена държава не може да бъде осъществен преврат и това е САЩ, защото там няма американско посолство. С което не искам да кажа, че народните вълнения в Украйна са преврат, а че виждаме, че политкоректният език е само маска на много дълбоки и подривни интереси. От това изсъскано "Fuck EU!" и не по-малко злобния отговор: "Еxactly" (Точно така!) става ясно, че пробутваните в идеологически комплект ЕС и САЩ са всъщност две разминаващи се геополитически реалности, които все повече ще почнат да се отдалечават в неспокойния свят на 21 век. Технологията на американската дипломация отново лъсва в своя истински образ - брутално моделиране на управления, абсолютна намеса във вътрешните работи на всяка държава в която имат стратегически интерес и постоянно настъпване на "приятелите" им по кокалчета. Във всички тези действия няма грам хуманна идеология, а само хищен интерес, преследван без оглед на прегазените принципи и идеали.

Някъде четох изявление на говорител на Държавния департамент, който обяви изтичането на този запис като "нова низост на руското разузнаване". Това е интересна идея. Да прехвърлиш собствения си морален проблем върху лицето на въображаемия си противник. Друг обаче е проблема - не само това, че европейската дипломация като цяло си замълча пред лицето на тази обида (достойно изключение направи Ангела Меркел, която обяви такива изявления за "недопустими"), но и факта, че дежурната агентура веднага се втурна да оправдава Нюланд. Това бил неформален разговор, тя всъщност нямала предвид това, което казва, думите й били изтълкувани превратно.

Само за момент си представете, че Владимир Путин бе записан да казва: "Fuck EU". Нали сте убедени в това как цялата западната преса колективно ще блъвне огън как евразийският звяр тъпче демокрацията и се заканва на страните на просперитета и благоденствието. Цели месеци европейската, а и нашата епигонска десница щяха да пишат истерични статии, че руският авторитаризъм е показал своята цинична и отвратителна природа. Когато обаче американски дипломат демонстрира същото, изведнъж се оказва, че това е едва ли не ангелски език и фраза.

От разговора между двамата американци обаче ми идваше да кажа само едно - бедната Украйна! Бедните хора на Майдана, които си мислят, че Европа или САЩ уважава и мисли за техния интерес. Изтеклият запис разкрива обратното. САЩ ги е грижа единствено за техния човек Яценюк и за разчистване на терена пред властта му. Те искат единствено на тяхната марионетка да й е добре. Нищо друго. И в името на тази марионетка и бъдещата му марионетна власт, те са готови да кажат - да му го начукам на ЕС. Защото света не представлява розовия сън на крякащите у нас десни, а нещо много по-различно и сложно. Най-малкото да виждаш в САЩ ангел е все едно да виждаш в доктор Менгеле общопрактикуващ лекар.

А междувременно светът стана олимпиада. Половин месец западната преса ни занимава с развалените розетки в някои хотели, с тоалетните в пресцентровете, но с откриването руснаците просто затвориха устите на всички. Отдавна е ясно, че шоуто по откриване на едно такова събитие не е просто арт-проект, а истинска политика, а руснаците показаха съвсем неподозиран мащаб, залагайки в шоуто на най-модерното с което тяхната култура е обогатила света. Откриването на игрите демонстрира измерение на което никой не мислеше, че руснаците са способни. С други думи може би е време ЕС да се замисли за отношението си към Русия. Защото след като този запис изтече, няма да се учудя, ако елементарното противопоставяне САЩ и ЕС срещу Русия в битката за Украйна изведнъж да почне да се развива по съвсем нова плоскост. Битката САЩ - ЕС предстои. Ако разбира се поне веднъж европейската дипломация си свърши както трябва работата и преоцени своя интерес. Защото, ако те не го направят - руснаците са доказали, че няма да оставят нещата така.

Просто за Европа няма да е добре да чуе от двете страни "Fuck EU".