Кой ни причини Слави Трифонов?

 

Достатъчно е човек да види резултатите от гласуването в чужбина, за да разбера едно безпощадно нещо - вотът на сънародниците ни зад граница в никакъв случай не е панацея на българските проблеми, а точно обратното - вкарването им в лабиринт от екзотика, хаос и първични емоции. Партията на Слави Трифонов се оказа безапелационен победител в надпреварата с близо 30 процента. Далеч назад остава "Демократична България", следвана от ДПС. Както и да го погледнете това не е вот на здравия разум и хладната логика. С което не искам да кажа, че трябва да забраняваме на нашите емигрирали сънародници да гласуват, а просто да се отнасяме към техния вот рационално и смислено, без да търсим следи в него от божествен промисъл и космическа мъдрост. И, да, ще кажа нещо еритично. Не ме притеснява толкова гласуването за градското дясно. В България ако като млад не си "градски десен" значи си човек без социална среда, фейсбук и много приятели. И ако след като минеш 40 оставаш такъв, значи трябва да провериш дали нямаш психически отклонения. Притеснителен е вотът за Слави Трифонов чиято партия блесна като Тунгуския метеорит на тези избори и вероятно завинаги промени мисленето ни за политическите процеси.

Защото, дайте да не се лъжем, вотът в България също не е по-различен. Въпреки пандемичната ситуация българите излязоха да гласуват и много мощно наказаха партия ГЕРБ. Със своя глас те създадоха един парламент, който е пъстър като видение под ЛСД. ГЕРБ се оказаха в тотална политическа изолация и за втори път в своята кариера трябва да преживяват най-трудното - да са първа политическа сила, но мускулите им да не стигат да съставят собствено правителство. Това роди най-впечатляващата картина на изборната нощ - Бойко Борисов под капещия сняг на фона на джипа, който се моли да бъде премиер отново и да предлага мир на своите политически противници. Убеден съм, че много хора са гласували така, че да го видят точно в това състояние. Точно в тази поза. Точно с този умолителен тон. 11 години във властта прави електората безмилостен. Оттегчен и безмилостен.

Големият победител от изборите обаче се оказа партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". Тя не само, че зае второто място, но и се радваше на най-голям медиен интерес. Изведнъж маргиналния шоумен се настани в центъра на политическите процеси и получи шанс за поемане на отговорности, които едва ли някога е предполагал, че ще бъдат в ръцете му. Това е прелестта на демокрацията. Тя може да награждава едни и да наказва други. В случая наказани бяха партиите от досегашния парламент - ГЕРБ и БСП, а други от същото място бяха буквално торпилирани и пратени в забвение - ВМРО, Воля, НФСБ и "Атака". И така изгря звездата на Слави Трифонов. Не само в чужбина, но и у нас.

Дайте да бъдем честни - всички социолози масово сгрешиха. Никой не очакваше толкова силен резултат за телевизионния водещ от Учиндол. Видях как пред урните, за да гласуват за него излизат представителите на поколение, което досега не е гласувало нито един път. Млада България избра Слави Трифонов. Това е тъжната истина. На нас днес ни остава да се чудим защо се случи така, какво се обърка и къде сгрешихме колективно всички.

Най-ироничното в цялата ситуация е, че едно от най-разпознаваемите лица на прехода, човекът, който съпътстваше всички големи бури, драми и мутренски изпълнения, днес се появява на хоризонта като отрицател на всичко това. Като отрицател на самия себе си. Но това очевидно е основна характеристика на чалга-блатото в което сме потопени. Памет няма. Спомени няма. Биографии няма. Има единствено огромното желание да накажеш всички, но през инструментите на политиката, а с технологията на риалити-шоуто. Това вероятно е симптом, че политиката у нас е абсолютно мъртва. Днес ние живеем в постапокалиптичен свят и в него е съвсем нормално Слави Трифонов да е символ на млада България, колективното несъзнателно през 2021 година. Защото "Има такъв народ" е уникално явление в българския политически хаос. Това е партия, която комбинира в себе си леви и десни фигури. Експерти и телевизионни шамани. В крайна сметка едва ли някой от гласувалите за Трифонов разбра какво точно предлага неговата партия. Но това не промени вълната и не обърна тенденцията. Бюлетините за чалга-певецът полетяха в урните като патрони от картечница.

Слави Трифонов се оказа по-готов за избори от всички останали партии, включително и от ГЕРБ. Защото нека да не се лъжем - вотът за ГЕРБ вече е изключително административен, дори и дежурен. Те са партия, която е пресушена от идеи и разчита единствено на властта, за да стои на краката си. Това е иронията. Навремето точно ГЕРБ беше в положението на "Има такъв народ" - те дойдоха като бича за прехода, като отряд от отмъстители, които да въздадат справедливост за миналото и да накажат досегашните политически елити. Партия, която трябваше да брани статуквото, но която не издържа на най-елементарното изкушение на земята - да стане самото статукво. И така се сдобихме с шоу-водещ в образа на политик. С бащата на чалгата като вестител на морала. С шлагериста, който трябва да зададе нови хоризонти. Това е толкова плашещо, защото нито един от инструментите на логиката не може да го схване като процес. Което означава само едно - проказата е стигнала много по-дълбоко, отколкото сме подозирали.

Вижте само какво се получи. Българите у нас и в чужбина избраха партия, която не се появи на нито един дебат, която избяга от обществените дискусии, която избра сянката пред светлината. И това е тенденция, която продължава все по-упорито. Защото в нощта на изборите, когато стана ясно, че "Има такъв народ" ще е сензацията на вота, нейният лидер не излезе да направи изявление, за да ни ориентира какво мисли за станалото. Под предлога, че има симптоми на коронавирус и се е самоизолирал Слави Трифонов отново избра мълчанието. В друга държава това щеше да е повод за скандал. Само у нас това стана повод "Дневник" да напише статия какъв майстор на комуникацията с народа е Слави Трифонов.

Всъщност една от основните причини вотът у нас да не донесе никакви отговори е точно странния характер на ИТН. Те са партия "Чака-рака" с неравноделен ритъм и пълна липса на вътрешна логика. И, да, по-добре Слави Трифонов отколкото Бойко Борисов, но това е много малко успокоение на фона на тъмните времена през които минава страната и шокиращата липса на ясни посоки.

Видях много хора да си задават въпроса как стигнахме дотук, как успяхме да спрем точно в това пристанище, но оттоворите са твърде комплексни, за да бъдат лесни за преглъщане. ГЕРБ разруши политическата среда и така буквално станаха родител на Слави Трифонов и партията му. Те са възможни там, където политика няма, а има само гняв, отчаяние, омерзение и тъга. Това е римейк на стар сериал, който сме гледали поне 2 пъти - през 2001 година с НДСВ и през 2009 година с Бойко Борисов. България е единствената страна в Източна Европа, която на два пъти е давала мнозинство на извънпарламентарна партия. Днес в ролята гледаме чалга-звездата Слави Трифонов.

Чалга-поколението избра своя кумир. Построи му политически паметник. Буквално институционализира "Радка-пиратка". Защото, ако се замислите от партията на Трифонов не сме чували друго освен конско, заканително поклащане на глави и няколко абсурдни идеи за референдум. Но в раздрана и раздробена обществена среда това се оказа достатъчно. Това се оказа достатъчно и за българите в чужбина, които също видяха в Трифонов своя спасител. Което е гадно, най-вече са самите тях. Защото не е трудно да познаем какво ще се случи - само след година всички ще се отнасят към своя вот като към някакъв особено гаден махмурлук, но вече ще бъде късно. Чалгата триумфира. Тя получи политическа плът и отнесе всички със себе си. И ГЕРБ всъщност трябва да бъдат държани отговорни за това. Те ни причиниха Трифонов. Те разчистиха терена за него. Те дадоха сила и власт на този демон на прехода. Днес ще си го бият в главата и ще се чудят как да го купят. Но с какво всички останали сме заслужили да бъдат зрители на този злощастен карнавал. На този край на политическата история, който не е ясно какво ще роди като резултат. Може би стриптизьорка за премиер? 

Вече всичко е възможно. 

Има такъв народ...

 

 

Има такъв народ и не, няма такава държава

 

 

Дайте да бъдем честни, ако от изборите на 4 април се роди някоя добра хейтърска новина тя със сигурност е в това, че социолозите отново се издъниха. Не, защото не познаха победителя, а защото нито един от тях не предвиди второто място на странната медийна партия, наречена "Има такъв народ". Не е като да нямаше вселенски и световни знаци, че това е възможно. Във все по-бързо изчистващия се от реални политически идеи свят, вакуумът винаги се пълни от риалити-звезди, комедианти и всякакви екзотични телевизионни фигури, които заместват с бърборене и абстрактни антисистемни лозунги липсата на реален смисъл в действителността край нас. Слави Трифонов не е нова фигура на политическия терен, той е символът на изминалите 30 години, но точно тук се оказа неговата коварна сила и мощ. Той е кръстникът на прехода, но понеже винаги е съществувал в политическите покрайнини, изведнъж изплува на изборите и се възкачи до ниво на отговорности, които едва ли някога е подозирал, че ще има. Българите гласуваха срещу всичко в техния живот и Дългия се оказа най-близкия възможен отговор. А това стряска. Това сериозно плаши. Защото вече е много късно да анализираме какво ни паркира в този край на абсолютния абсурд и нелепост. Анализът днес вече е просто форма на мазохизъм. Което не е причина да не се опитаме да надникнем по-дълбоко в процеса, който превърна Слави Трифонов в незаобиколим политически фактор.

"Има такъв народ" възникваше бавно, досадно, протяжно като лигава-чалга песен, която не може да ти излезе от главата. Нека да бъдем честни - още от мига в който Трифонов и компания родиха своите идеи за референдум те влязоха в предизборна кампания и днес, 6 години по-късно, това им се отплаща щедро и пребогато. Социолозите всъщност предвиждаха обратното - те си мислеха, че цифрите за Слави в техните проучвания са завишени, защото повечето декларирали, че подкрепят формацията всъщност нямат изборни навици и не беше ясно дали ще си дадат труда да отидат до урните. Е, дадоха си го. Резултатът тепърва ще го изпитваме на гърба си.

Успехът на ИТН показва и една различна трансформация на българското общество. Чалга-културата се сля с политиката. Поколението, което расна под звуците на "Радка-пиратка" предаде своят културен код на своите наследници. И днес една част от тях избраха Трифонов за свой политически месия. Чалга-културата е дълбочинен процес. Тя укрепваше незабелижимо и от щракането с пръсти и късането на салфетки преля в идеята, че парламентът трябва да е от 120 депутати, а партийната субсидия - 1 лев. Най-лошото е, че нищо от нейните репери не може да бъде оборено с логическа аргументация или позоваване на здравия разум. Многократно ми се е налагало да споря със запенени фенове на Слави, че подобна инициатива обслужва управляващата партия и тлъстите олигарси. Управляващите, защото те по никакъв начин не зависят от държавното финансиране, понеже като хищник са стиснали бизнеса за врата. А олигарсите, защото оставени без финансов гръб останалите формации буквално излизат на борсата. Една част от тях ще успеят да се продадат на едрите капиталисти, а останалите ще загинат безславно, защото във времената на ГЕРБ всеки, който се осмели да даде пари на тяхната опозиция ще бъде преследван безмилостно. Това не е начин политическият процес да се освободи от зависимости, а точно обратното - по този път железните и ръждясали вериги ще се впият в гърлото на всяка политическа формация и ще я обезкървят. Не напразно в средата на 2019 година Бойко Борисов изкомандори своите депутати да направят субсидията на партиите 1 лев - това беше неговия начин да обезкости финансово опозицията точно преди местните избори. И това е красивият абсурд на ситуацията - несистемните идеи на антисистемните антисистемници буквално обслужиха еротично системата, довеждайки я до политически оргазъм.

В този текст танцуваме около идеите за референдума на Слави, защото вън от тях партията буквално не е обявила абсолютно нищо. Да, вярно е, в нещо като телевизионно риалити Дългия представи обстойно тяхната програма за развитие на отделни сектори, но хващам бас, че три-четвърти от гласувалите за ИТН не могат да разкажат или да пресъздадат нито една от идеите. Защото това не е партия на разума или осмислянето. Това е политическата чалга, която е получила плът. Тя се движи от емоциите, от телевизионното ръмжене и заканителното въртене на главата. Не напразно една от силните идеи на ИТН беше да се скрият от всякакви дебати по време на кампанията, освен от тирадите по тяхната собствена телевизия. Очевидно някой в партията си е дал сметка, че народът не иска да бъде убеждаван, а прелъстен. Между другото - вероятно точно в обратното разбиране се крие голямата грешка на БСП по време на същата абсурдна кампания за изборите. Левицата успя да си въобрази, че ако се позове на логиката, че ако разкрие в детайли програма, че ако пренебрегне емоциите за сметка на хладната логика, това ще я изведе до победата. Проблемът е, че България се намира в състояние на емоционално изтощение и пренагрята нервна система. В това състояние никой не иска да мисли, а иска отново да се потопи в сладостта на емоцията, която да го освободи от неприятното задължение да разсъждава. Само така можем да си обясним, че партия, която очевидно отсъстваше от протестите буквално иззе целия протестен вот от лятото на 2020 година. "Демократична България" не ги броим. Те се не разширяват. Те си взимат своето, защото по изключение не се явиха на изборите скарани. 

Успехът на ИТН, разбира се, е нож с две остриета. За подобни партии е от ключово значение да стоят в опозиция и да не стигат до нивото на големите отговорности. Защото подкрепата за тях е свръхемоционална и изтерзана, което означава, че разочарованията ще започнат почти веднага. Вероятно някъде из "Има такъв народ" разбират това, защото само така можем да си обясним помпозните обяснения с кого няма да се коалират. По този начин те буквално и много рязко свиват възможностите си да стигнат до реалната власт, но чалгата има нужда не от власт върху управлението, а от власт върху душата.

Пред очите си ние видяхме един истински и автентичен разгул на най-мазния популизъм. И това не е оценъчно разсъждение - българите си пожелаха точно това. Те започнаха да разрушават ГЕРБ по най-лошия възможен начин, защото избраха за свой инструмент хора, които са показвали, че могат да бъдат първи приятели с Бойко Борисов, а и честно казано - много рядко са му били автентична опозиция. Но тук самото понятие за "автентичност" изчезва напълно. Телевизионният образ победи реалността. Телевизионната България на джипа беше поставена в зависимост от телевизионната България на вечното шоу. Резултатът от цялото това усилие роди един пъстър и политически невъзможен парламент. Само ми е чудно дали някой може да си представи Слави Трифонов като депутат, който ходи всеки ден на работа и се бори като лъв за интересите на своите избиратели. Това е капанът за популизма. Реалните действия изискват не концерти, а усилен труд. Не тиради на сценаристи, а реално усилие по диалог и осъществяване на идеи. А чалга-политиката е наистина безсилна в това отношение. Тя може да ражда усещания, но не и решения. Тя е като песен, която си припяваш пиян и се чудиш какво изобщо си харесвал в нея, когато разяждащия махмурлук долети. "Има такъв народ" доказа, че няма такава държава, написа някой във фейсбук и пред дзен-абсурда на тази шега можем да видим в какъв странен крачол на вселената се оказахме. Чалга-културата получи политическо представителство. 

Според мен един качествен роман на ужасите може да започне с това изречение...

 

Шпионските карнавали на прокуратурата

 

Две седмици и половина преди изборите ГЕРБ очевидно решиха, че само насаждането на медиен страх и вдъхването на телевизионен ужас от пандемията на всички, които са решили да гласуват, очевидно няма да е достатъчно. И заради това от торбата със спецефекти беше извадено най-мощното оръжие - шпионски скандал по холивудски, измислен сякаш от сценарист във филмово студио, който е прекалил с незаконните вещества и гледането на разтърсващи филми от времето на Студената война. В дъното на подлостта, разбира се, са руснаците, които са създали цяла конспиративна група в българското военно разузнаване. Главният шпионин, наречен от прокуратурата Резидента, вербувал хора, които имали секретна информация за НАТО и ЕС. Всичко това бе оповестено лично от главния прокурор Иван Гешев на добре отразена пресконференция. В сюжета бяха намесени и потенциално бягство в руското посолство. Изобщо всички съставки за истински трилър бяха налице.

Преди да кажем няколко думи по темата, нека да припомним, че точно преди две години навръх 9 септември 2019 година пак така шумно с фанфари, медийна пушилка, много патос и пресконференции беше арестуван председателят на Национално движение "Русофили" Николай Малинов. Ден по-късно официално му беше повдигнато обвинение в шпионаж. Говорител на атаката беше тогавашния заместник-главен прокурор Иван Гешев, който само няколко месеца по-късно зае поста "обвинител номер 1". Върху главата на Малинов бяха стоварени сериозни обвинения - създаване на сайтове, на аналитичен център и дори на партия. Той беше обвинен, че е продавал класифицирана информация на Русия, че е давал анализи на руснаците за българската вътрешна и външна политика. По-късно Малинов беше пуснат от ареста срещу гаранция от 5 хиляди лева, но със забрана да напуска страната. Което не му попречи малко по-късно съвсем необезпокояван да отиде до Москва, където получи орден от Путин. Как стана митичното му пускане и защо съдията, който му разписа правото да лети до Русия по-късно беше посочен като лице на българската корупция е сюжет за отделен мелодраматичен филм, но е факт, че и до днес обвиненията срещу Малинов не само, че са до под кривата круша, но междувременно той си направи партия и днес участва на изборите с нея. Не знам дали Гешев е забравил какво е говорил преди две години и дали поне понякога си спомня своите помпозни обвинения, но е факт, че този прословут шпионски скандал около който се шумя дълго, по-често с ирония, отколкото с гняв, оттече в канала и днес е като спомен за неприятен махмурлук. Защото прокуратурата така и не успя да обясни откъде гражданинът Николай Малинов се е сдобивал с класифицирана информация, която да успее да търгува. А колкото до анализите - живеем в свободна страна (все още) и всеки има право да анализира за себе си случвачващите се процеси. Забранят ли ни това значи ресторантите могат да останат затворени завинаги.

Припомням сюжета с Малинов не случайно. Защото ми се струва, че новият шпионски скандал е измислен така, че да избегне пропуските на предишния фойерверк. Този път вече имаме замесени кадри на Военно разузнаване, единият от тях носещ псевдонима Резидента, завършил школа на ГРУ. Подозирам, че някой някъде си е казвал отмъстително: "хайде сега да видя тези хейтъри, тези диванни бойци ще има ли за какво да се хванат". Само, че ние отдавна живеем в режима на медийна прокуратура. Отдавна живеем в света на телевизионния супергерой Иван Гешев, който един ден лови крадци на кокошки им странджанските села, а на другия доблестно залавя руски шпиони. Имам предвид, че вече като общество претръпнахме от тези безкрайни информационни бомби с които ни залива прокуратурата и то винаги за удобство на управляващата партия и Първият държавен и партиен шофьор на отечеството. Спомняте ли си как в разгара на летните протести срещу Борисов, а и срещу самия Гешев, прокуратурата извади разговори между депутата Александър Паунов и Васил Божков. И това трябваше да е доказателството, че протестите са дирижирани от далечен Дубай. Още ми е смешно като се сетя за това.

Проблемът на поредната медийна димка е, че Иван Гешев не е първенец по доверие в българското общество. И, че твърде често сме го виждали да помага на управляващата партия, за да можем да се доверим на неговите твърдения. Да не говорим, че наблюдателните зрители отдавна са разбрали едно - щом от обвинението заложат на пускане на СРС-та, обикновено това не е доказателство за вина, а точно обратното - те просто нямат достатъчно ясни доказателства и се опитват предварително да нагласят своята версия в съзнанието на обществото. Имаме прокуратура на фойерверките и заради това от безкрайния шум и глъчка, вече едва ли е останал нормален човек, който да й вярва.

Тук стигаме до другия важен въпрос - какво цели този бутафорен карнавал. Отговорът вероятно не е само един. Очевидният от тях е, че това е начин десните избиратели да бъдат стресирани, вдъхновени и възбудени. И съответно привлечени към ГЕРБ. Някой някъде в мрачната централа на управляващата партия си е направил сметката, че разчитането на ниска активност може да се окаже нож с две остриета за плановете на Бойко Борисов и решил, че поредната шумна пиратка може да свърши работа и да източи електоралния ресурс на Демократична България. Преди изборите ГЕРБ плюс Гешев се нуждаят и от излъскване на имиджа, от появата на поредните дудуци, че отбраняват държовността и са стожери на евроатлантическите ценности. Според мен обаче този спектакъл е напълно разфокусиран и няма да успее да остави ясна следа, дори и на наближаващите като скоростен влак избори. Защото България днес живее в ада на социално-икономическите проблеми от пандемията, в срутището на безкрайния провал във ваксинационната политика, в политическите еквалибристики и нарцисизъм на Бойко Борисов. Тези дни обикалям из заснежената и прекрасна Смолянска област и честно да ви кажа не чух дори един човек, който да коментира този скандал със сериозен тон. Това е факт от телевизионната България. Реалната България живее със съвсем друг дневен ред, потопена в съвсем други проблеми. И ГЕРБ май не успяват да разберат точно това.

Между другото - една от деснеещите медии припомни и се опита да разгроми друга пиратка на Гешев. Той обяви разкрието за "безпрецедентно" в новата история на страната. Десните журналисти веднага припомниха скандала от 6 март 2001 година, когато бяха арестувани о.р полковник Яни Янев, бивш шеф на аналитичната дирекция на РУМНО с чанта с документи. Арестуван пак така пред Руското посолството. Малко след това бе арестувана и Лиляна Гешева, шеф на секретната служба на "Военна информация". Говорим за последните дни на правителството на Иван Костов. Припомнянето на дясната медия стига до това, че Янев и Гешева са били дадени на съд. Това, което премълчават обаче е, че 8 години след техния арест и двамата бяха оправдани. Напълно оправдани. И онова се оказа колизия на една отиваща се власт. Припомням го заради красивата аналогия. Твърде добра е, за да я премълчим.