Големият холивудски екшън на предстоящите избори

 

Неусетно и подло България отново навлезе в период на предизборна кампания. Изборите у нас започнаха да стават толкова обичайно и често явление, че май съвсем скоро всяка история за трансджендър с високоскоростна тротинетка ще събира повече публика от тях. Въпреки това обаче политическите страсти, които кипят край нас все още са твърде интересни, за да бъдат пренебрегнати. Много политически всезнайковци се опитват да ни убедят, че гласуването ще е път без изход, че ще ни отведе в някакъв грешен крачол на времето, където ще навлезем в самоубийствена спирала от перманентни избори, но все пак на старта на поредната кампания си струва да обобщим в каква кондиция и с какви задачи тръгва към поредната политическа война в холивудски стил у нас. И точно като в сценарий няма да се придържаме към сухият научен език, а ще се стремим към изобразяване на пълната поезия на това батално платно.

ГЕРБ са една от интересните партии на тези избори. Защото в тях като в експресионистична картина е изписана палавата шизофрения на лудите дни в които живеем. ГЕРБ са длъжни да демонстрират мускули, да живеят в едно безкрайно турне на Бойко Борисов из страната, да помпат медиен адреналин и да пускат своята прислуга из телевизионните студиа като в някакъв сатанински ритуал. Същевременно обаче партията не е решила своя основен проблем - тя е в пълна политическа изолация. ГЕРБ е като гробище с радиоактивни отпадъци край, което никой не иска да мине. ГЕРБ е жилищен блок в Припят, където никой никога скоро няма да си купи апартамент. И всъщност хората на Борисов се явяват на изборите не точно с идеята да бъдат първа политическа сила, а разчитат през първото място да се опитат да си осигурят място в следващото управление. Заради това именно от тях идва прословутата опорка за "евроатлантическата коалиция" - към момента това е ключът за тяхното спасение. Те разчитат на този измислен евроатлантизъм да остави в миналото корупцията, схемите, авторитарния режим, злоупотребите, смачкването на свободата на словота, мафията, кюлчетата и всичко останало. Мнозина анализатори злорадо твърдят, че дневния ред на България от 2020 година насам вече се е променил и "изчегъртването" не било на дневен ред. Въпреки всички смъртоносни вълнения и бури обаче анти-ГЕРБ консенсусът от 2020 година все още съществува. И партията, която го наруши буквално ще бъде пометена от ветровете на историята. Между другото - всички в ГЕРБ знаят какъв е изходът от тази ситуация, но никой не смее да го изрече на глас. Изчистването на партията минава през пращането на Бойко Борисов в пенсия. Но вероятно това ще е краят и на големия ГЕРБ. Всъщност това е голямата философска дилема на тази формация - има ли живот и след Бойко Борисов. Не се наемам да дам отговор. Треперенето на всички кариеристи пред идеята Борисов да бъде натирен в мазето май подсказва, че без неговото мощно корупционно тяло и партия няма да има.

"Продължаваме промяната" също има дилема на този вот. Много телевизионни шамани упорито се опитват да натикат партията в дясното пространство. Кирил Петков и Асен Василев обаче с кожата си и инстинктите си усещат, че това е мъртъв ъгъл на обществените процеси. Те просто няма какво да правят там, а и избирателите съвсем не се толкова много. ПП са притиснати от няколко страни. От една страна те трябва да се опитат да докажат, че все още се ключова сила, макар съвсем невръстната си възраст. От друга страна трябва да защитават едно буреносно наследство от доста тежки и ключови политически грешки. И от трета страна е необходимо да отчетат нещо пред всички, които биха ги подкрепили. Това е проблемът обаче - ПП нямат особени заслуги пред развитието на България. И не че не искаха да постигнат нещо, просто не знаеха как. Днес виждам ключови фигури на партията да се хвалят с повишението на пенсиите, безплатните детски ясли и градини, безплатните учебници - все неща, които бяха в програмата на БСП и точно БСП се пребори за тях. Всъщност това е големият проблем на ПП - те все още имат опияняващият аромат на нещо ново, но все повече ще им е трудно да разчитат на това. Красивите медийни приказки не са решение на големите проблеми.

БСП също влиза в кампанията в сложно състояние. Левицата спокойно може да каже, че беше единствената политическа сила, която до последно се бори да има управление в рамките на последния парламент, но получи хиляди изстрели в гърба, медийни секири и подли подсечки. Вътрешните драми в БСП също продължават, защото тенденцията от избори на избори избирателите на БСП да намаляват съвсем не се дължи чак толкова на естествени процеси, колкото на целенасочено късане на живо месо от левицата. Всичко това в комбинация със служебния кабинет, който целенасочено е превърнат в артилерия срещу БСП и персонално срещу Корнелия Нинова ясно показва, че социалистите отиват на изключително трудна и кървава битка. Да, знам, иронично е - това е битка на БСП с нейните собствени сенки, постижения, провали и кадри от миналото, но нали се разбрахме, че тези избори носят подобно холивудско усещане. Все пак в чисто политически план БСП има какво да каже на своите избиратели, защото само за 6 месеца тя успя да се пребори за най-социалния бюджет в историята на целия преход. Гаранция за качество е и това, че хардкор-десните каски до последно бяха убедени, че точно Корнелия Нинова е премиерът в сянка и дърпа конците на Кирил Петков и Асен Василев.

Демократична България със сигурност също са партия с голям проблем. Партия във възход не се влачи по корем да моли за предизборна коалиция друга формация. На тях също не им е лесно - те трябва да обясняват пред своите избиратели за съюза си с БСП и за това защо съдебната реформа завърши под кривата круша. И всъщност големият проблем на ДБ e, че приемат да ги гърчат по тази тема. Те можеха да я превърнат в център на своята сила - "да, влязохме в съюз с БСП, но има исторически мигове в които не можем да се делим, да не искате пак да сме бяхме гушнали под мускула на Бойко Борисов". Днес виждаме, че вместо да се фокусират върху това ДБ са тръгнали да превръщат преговорите с "Газпром" в центъра на своята кампания, но това е игра на руска рулетка. Защото това техните протести са първите в историята на света в които хора излизат и крещят буквално, че искат да плащат за по-скъп газ. Българската градска душа все още е мистерия, нали така?

ИТН пък е име, което се търкаля в калта и се дави в блатото на пълното обществено презрение. ИТН - партията появила се заедно с КОВИД и разрушителна почти колкото него. В кратката история на тази формация вече е пълно с трупове - и на кандидати за премиери и на несбъднати правителства и на призраци на унищожени парламенти. Слави Трифонов изживя само за една година спиралата от "Осанна" до "Разпни го" и днес е само някакво телевизионно зомби, което се появява от време на време по екрана, за да размахва пръст и да гледа намръщено. Видях слоганът на ИТН - "Сами срещу всички. Заедно с вас". Този слоган е като изповед. В политиката не можеш да бъдеш сам. Ако си самотник сам си обречен само да си останеш телевизонен образ, който ще бъде забравен.

"Възраждане". Какво да кажем за партия, която отсега прилича на секта, защото нейните виртуални тролове пълзят като орки от стена на стена да ни убеждават в неповторимостта на Лидера и неговото Обаяние. Мнозина очакват "Възраждане" да е бомбата на тези избори и партията да се изстреля в политическите висини. Тези, които предсказват това като знак за апокалипсис обаче прекаляват с черногледството. "Възраждане" е партия не от идеалисти, а от опортюнисти. Днес са антисистемни, утре ще се впишат в системата и напълно ще забравят бунтовете си. Точно както антинатовците подкрепиха гласуването за новите американски самолети. При тях всичко е въпрос на интереси. Заради това чакаме да видим как точно цъка тази бомба и дали въобще е бомба изобщо.

И за десерт си оставихме ДПС - партията, която обича да ни залива с водопад от думи като "заедност", "единност", "консенсус". При ДПС, разбира се, това е политически трик. Цялата реторика на заедността е мъглата, която трябваше да скрие неизменното присъствие на формация във властта, влизането във всякакви задкулисни и сенчести коалиции, които да осигуряват ресурси на безкрайната фабрика на политическите обръчи. Всъщност за ДПС този вот е въпрос на живот и смърт, защото те не са политическо тяло, което може дължо да бъде откачено от хранителните системи на властта и заради това при тях ще има опит за пълна мобилизация. Друг е въпросът дали могат да я постигнат.

И така това е накратко предпоставката за холивудското кино, което ни предстои да гледаме. То има елементи на твърде много жанрове, но се опасявам, че хепиендът все още не толкова сигурен. Но пък кога ли драматичната българска душа и хепиендът са се разбирали добре?

 

Да направим България шоуменска република

  

Дайте да си кажем честно - всички очаквахме (напрегнато или с любопитство) какъв точно номер ще извади Слави Трифонов от ръкава си, за да може да спаси потъващия рейтинг и печална слава на своята екзотична партия. Той влезе в политиката с гръмогласни трикове и телевизионен шаманизъм, защото какво друго, ако не точно това бяха предложенията за референдум - мажоритарно избиране на депутати, субсидия от 1 лев на глас и задължително гласуване. Нито една от тези идеи не носи истинска промяна след себе си, но пък за сметка на това са идеални за кръчмарски разговор за политика. Или поне за бърз скеч във вечерно шоу. Точно тогава стана ясно, че България май вечно е обречена да минава през епоха на ретрограден Меркурий, защото в западния свят комиците в повечето случаи осмиват политиката, но не тръгват на кръстоносен поход, за да я превземат. Истината е, че дълго време Трифонов беше съвършения блян на едно настръхнало, ядосано, вбесено и обедняло общество. Човекът от телевизора, който дава акъл и изглежда така сякаш наистина знае какво прави. А там, където не знае винаги може да разкаже прекрасен виц или да прасне дълъг статус във фейсбук. Между другото очевидно в тази формула е много важно и да не се бориш докрай за всички идеи по които си пръскал телевизионни плюнки. Слави Трифонов и компания много говорят за мажоритарни избори и за субсидия от 1 лев, но очевидно "задължителното гласуване" е натикано някъде в прашното мазе на телевизия 7/8 и никой не се сеща за него.

И този път дългия шоумен не изневери на себе си. За пореден път се появи по телевизията и с погледа на ранния Кашпировски обяви, че неговата залязваща партия ще се бори за референдум за президентска република. А защо не направо шоуменска, това не стана ясно. Вероятно още не са сетили.

Всичко това беше обилно гарнирано с обичайните съставки - дърдорене за морал, за суверена, за хората, за избирателите. Не си спомням някой някога да е назначавал Трифонов за официален говорител на българския народ, но поне от две години насам той сериозно си е въобразил, че този пост по му се полага по някакъв мистичен начин. И сега "говорителят" разчита на това, че избирателите за пореден път ще паднат в поставения телевизионен капан и ще дадат още известно време парламентарен живот на неговата формацийка. Не знам дали да подозирам, че всичко това се прави с някакво задкулисно участие на президента. По-скоро вярвам, че Слави Трифонов и неговите поизчерпани сценаристи вече просто не знаят какво да правят, за да излязат от спиралата на провала и са готови да предложет даже и допитване да се наричаме Междугалактическа империя само и само да намерят още някой балък, който да гласува за тях. Вероятно някъде дълбоко в тях всички съучастници на Слави тежко съжаляват, че ще останат в историята на прехода като най-ярката партия-еднодневка, но историята винаги е обичала да се прави черни шегички.

Първо няколко думи по същество. Тази идея е грандиозна лъжа. Поредната шоуменска измама. Право да промени конституционния ред има единствено Велико народно събрание. Ако Слави Трифонов беше честен щеше най-малкото да поиска вот за ВНС и чак тогава да развива сюрреалистичния си поток на съзнанието. Цялото телевизионно изявление беше обявяване на лов за избиратели, опит за изчистването на ИТН от мазното натрупване на обвинения и подозрения, че са марионетка на мафията и отчаяна импровизация за рестарт в политическото пространство. Всъщност вече трябва да си оформим едно много ясно правило за ориентация - когато една партия е безпомощна в предлагането на политики, тя винаги влиза в темата за промяна на конституцията или смяна на формата на управление.

Сегашната конституция всъщност се оказа доста добра, особено като се има предвид буреносното време в което трябваше да бъде прилагана и безкрайното нашествие на всякакви политически чудотворци с импотентни идеи. Всъщност в нея президентът на практика има доста правомощия. Защото в ситуация на политическа криза България буквално се превръща в президентска република, както много ясно виждаме днес. Нейните автори ясно са си давали сметка, че в окото на бурята държавата ще се нуждае от арбитър, от ясно разписан механизъм кой поема отговорността, когато всичко се обърка, а изборите не дават резултат и възможности за управление. Е, вече трябва да признаем, че те не са предвидили само едно - че може да има случай в който президентът не е част от решението на кризата, а сякаш умишлено тика държавата към нея, защото това отново и отново поставя властта в ръцете му. Тоест Слави Трифонов и компания избраха страшно неподходящ момент да почнат да бият тъпана за президентска република, защото днес България много ясно може да види част от неприятните ефекти от нея.

Всъщност, ако говорим сериозно големият проблем на страната никога не е бил парламентарната демокрация и фактът, че Народното събрание трябва да избере управлението. България се дави в блатото на един абсолютно неавтентичен политически модел в който повечето партии нямат реална социална база и на практика не защитават интересите на тези, които гласуват за тях. Мисля, че всички, дори и най-големите хейтъри, ще се съгласят, че единствено БСП е реална партия на политически хоризонт. ГЕРБ е организирана престъпна групировка, която може да съществува единствено прикачена към властта, нещо като коалиция от местни олигархии, концентрирани около мускула на Бойко Борисов. Градската десница също е дясна само на думи, защото аз лично не си спомням тяхна инициатива за малкия или среден бизнес, точно за тяхната основна база, ако следваме учебниците по политология. ДПС са либерали колкото Далай Лама е комунист. ПП все още си търсят политическо лице, а "Възраждане" са най-опортюнистичната формация, която някога е изгрявала на политическия терен. А ИТН... ИТН са партия-скеч. И трайността им беше почти толкова.

С подобна политическа витрина не е трудно да разберем защо избирателите отказват да гласуват, ядосват се все повече и всеки потъва в малкия си виртуален свят на гняв и недоумение. Точно тази нефелна политическа система разпокъсва българското обществото, а не фактът, че видиш ли държавното устройство нещо скърца.

Днес България е изправена пред един интересен избор - истинска промяна или поредното попадане в страстната прегръдка на чудотворците. Реално управление или безкрайна поредица от служебни правителства, които кадруват самозабравено и реално не носят никаква отговорност за съдбата на хората. Истинска политика или телевизионно шоу, което може винаги да измисля начин да бъде лъскаво, но няма как да скрие, че не просто не знае как да реши проблемите, но и реално не познава българският народ. Ето това е цената, която се крие зад отиването до урните.

Телевизионната атмосфера обаче ясно ни показва каква кампания предстои. Тя ще бъдат битка за оцеляване на шоумените и в името на своята кожа те са готови да разрушат абсолютно всичко, включително и държавата. Всъщност опитите за налагане на подобна тема в предизборната кампания показва, че в ИТН нещата са много по-зле отколкото изглеждат на пръв поглед. Заради това се чудя, ако този трик не успее какво още ще се опитат да изсипят в съзнанията на избирателите. Как ви звучи референдум на тема: "Да поставим лика на Тошко Йорданов на банкнотата от пет лева"?

Дайте им малко време...

 

 

Коалициите за които никой не иска да говори

 

Преди няколко седмици чух Андрей Райчев да развива една много екзотична теория за това какво се случва в лявото пространство. В опит да уязви БСП и лично Корнелия Нинова маститият социолог започна да оплита интересна политическа паяжина - значи Нинова и БСП влезли в коалиция с една центристка партия и направили хазартен залог, че управлението ще продължи поне до 2024 година. После обаче (пак според Райчев) "Продължаваме промяната" рязко одеснели като политически субект и така БСП станала заложник на десницата. Звучи ефектно като теория, подозирам, че някоя телевизионна водеща може и да е изхълцала като я чула за първи път и да я обявила за връх на политическия анализ, но познавателната стойност на тази пиратка е практически нулева. По какъв точно признак Райчев определи ПП като "одесняваща партия"? Ако е заради антируските им изцепки, тогава дайте да обявим за дясна и цялата европейска левица, която в повечето случаи, самоубийствено, все е антируски настроена? Къде другаде можем да засечем одесняване? Все пак говорим за партия, чийто финансов министър обяви, че ако трябва да избира между балансиран бюджет и достоен живот на хората винаги би избрал второто. Не твърдя, че това е изцяло лява позиция, но няма как да бъде вписана в десницата, където Андрей Райчев много държи да набута ПП, за да може теорията му да звучи като романтично фентъзи за млади политически репортерки.

Целта на този разказ не е да се заяждаме с медийната персона на Райчев, който все пак е един от малкото социолози у нас, който наистина е интересен за слушане, а защото именно тази сбъркана оптика към ПП и към всички процеси в българското политическо пространство ни осигури един от сюжетите с който медиите ставаха и лягаха в последния месец - ще направят ли ПП и ДБ предизборна коалиция и да се явят заедно на изборите. Тази фантазия не съществува от сега, тя се роди в мига в който управлението беше разтърсено от предателството на Слави Трифонов и неговите подмолни и подли действия, но доби завършен вид в миговете на разпад на парламента и управляващата коалиция. Много видни инфлуенсъри на дясното се впуснаха в кръстоносен поход по осигуряването на такъв предизборен съюз. За кратко време изчетох какви ли не прогнози и розови стенания по темата - от това, че бракът между ПП и ДБ може да доведе до рязко покачване на резултата до вече откровено халюцинаторното мнение, че двете партии могат да вземат 121 депутати и така да оставят БСП в историята и да си спретнат едно чистичко евроатлантическо управление. От този политически унес май първи излезе Асен Василев, който в телевизионно интервю разстреля всички адепти на предизборната коалиция като обяви, че "ПП не е дясна партия". Всъщност това може да е прозвучало шокиращо единствено на последователите на Райчев, но всички, които не се опиянени от телевизионна реторика и пиратки можеха много ясно да го видят преди това. С което не казвам, че предизборна коалиция между ПП и ДБ беше невъзможна, защото сме виждали всичко по нашите земи, но просто такъв съюз беше абсолютно нелогичен, а и вероятно по-скоро би теглил двете формации назад вместо да им налее ракетно гориво в полета към политическите висини. Всъщност цялата тази илюзия за коалиция беше създадена в медиите и основния мотор на продължаването на фокуса беше наистина разбирането, че ПП рязко са одеснели като партия. Което е доста абсурдно да бъде казано за политическа формация, която не само подкрепи идеите на БСП за най-социалния бюджет в историята на прехода, но дори и започна да се хвали с тях. С други думи - логиката "десните партии" да се съюзят напълно гръмва при внимателно вглеждане в детайлите.

Истината е, че ситуацията се разви по най-добрия начин и за двете партии, защото всеки предизборен брак по този начин би бил посечен от избирателите моментално, а и би бил използван от конкуренцията като мощна мишена за интриги и постоянно нападение. ПП са млада партия и трябва да се борят за собствено лице, идентичност, твърд електорат и структури. Заплитането им в паяжината на предизборните коалиции щеше да е точно обратното на това, което търсят. Същото важи и за ДБ - предизборна коалиция щеше да стопи техния твърд електорат, да го насочи в друга посока, а след това никак не е ясно дали той би се върнал обратно. И изобщо двете партии се спасиха от големия капан на "евроатлантическата коалиция", защото това винаги е била единствено и само медийна опорка на ГЕРБ и техните слуги в желанието им да изчистят образа на партията на корупцията и на Бойко Борисов. Всяко тръгване в посока "евроатлантизъм" рано или късно води до зомбито на ГЕРБ, което чака край пътя, за да бъде взето на автостоп в управлението. А може би това беше голямата цел на безкрайните разговори за коалиция предизборна или следизборна все пак? През цялото време повечето хора имат влудяващото и ужасно усещане, че всички говорещи муцуни от телевизионния екран са пуснати не само, за да реабилитират Борисов и да му изтъркат повехналия образ, но и да ни отклонят вниманието от всички останали процеси, които се случват край нас.

Например така и не видях подробен и смислен анализ за внезапното затопляне на отношенията между ДПС и президента. Нали си спомняте как Румен Радев стана национален герой като попита Мустафа Карадайъ за това коя е неговата истинска родина? Последният разговор между двамата обаче беше пълен комплименти, етикеция и новооткрита топлина. С което не се опитвам да намеквам нищо лошо, но тази промяна би трябвало да бъде отчетена в един качествен анализ на политическия пейзаж. Както например и това, че този път ГЕРБ например са изключително мълчаливи за действията на служебното правителство. Трябва ли пак да ви припомням какво беше миналата година - първия служебен кабинет през 2021 година беше взет постоянно на мушка от медийната артилерия на Борисов. Служебното правителство беше обявено за основен враг на партията и то бяха едни безкрайни късания на тениски и ризи. Днес цари абсолютна тишина. А и самото служебно правителство съвсем очевидно се опитва да изчегърта основно БСП. Натам са насочени всички политически усилия и мускули. А в медиите - мълчание. Даже и Райчев не се опитва да изработи теория по въпроса, което е повече от странно. Това примирие между Радев и ГЕРБ само тактическо ли е или е намек за по-дългосрочно сътрудничество? Никой не ни казва.

Всичко това превръща предстоящатата предизборна кампания в особено постомодерна. Защото важните неща се премълчават, а незначителните се раздуват до нивата на незаобиколими проблеми. Заради това ни давеха до безкрай в неясните бъдещи коалиции, а както винаги се случва така се опитаха да скрият формиращите се коалиции за които никой не иска да говори. 

Ето в какъв прекрасен нов свят живеем.