"Продължаваме промяната" трябваше да е политическият и телевизионен пик на българския обществен живот. Партия, зародила се в гнева на летните улични протести от 2020 година, оформена в лабораторията на две служебни правителства и изваяна като телевизионен продукт за бърза консумация от политически сноби, кисели евроневрастеници и разочарован пролетариат. ПП трябваше да е нещо от онзи митичен метеорит, който преди 65 милиона години се е появил в орбитата на Земята, за да отнесе веднъж завинаги динозаврите и да ги превърне просто в археологическа загадка. Точно това беше свръхзадачата на ПП - да погребат старата политическа система, да я превърнат в руини в които бродят немощни признаци, да пратят Бойко Борисов в пенсия, а Делян Пеевски да е просто привидението в мазето за което никой не се сеща. Или поне това беше свръхразказът, който ни поднесоха Кирил Петков и Асен Василев, две фигури, изваяни по западния модел на вечните усмивки, напомпаните клишета, свръхпозивистичните обобщения и неясни обещания за светло бъдеще. Всичко това плюс бащинската подкрепа на Румен Радев превърна ПП в политическа комета - в третата партия в историята на прехода, която още със своята поява на сцената успява да спечели изборите и да сформира кабинет. Първите две, да припомним, бяха НДСВ, които обещаха за 800 дни да трансформират държавата и ГЕРБ, които дойдоха на крилете на обещанието, че ще отмъстят за целия преход и ще се превърнат в огнения Дамоклев меч на народа срещу затлъстелите от корупция елити. ПП пък обещаха политически живот без Бойко Борисов, дясна политика, но с леви резултати, ново отношение към гражданите и пълен триумх на духа на летните протести в политическия живот. НДСВ изкараха пълен управленски мандат, първия път ГЕРБ без малко не удържаха докрай и паднаха четири месеца преди края, а ПП в палав коалиционен формат с БСП, ИТН и ДБ успя да изкара само 7 месеца на власт. Славни, брутални и много кратки. Толкова продължи автентичния жизнен цикъл на поредното българско чудо, а всичко след това бяха наблюдения върху периода на полуразпад.
Днес, когато ПП се разяжда, агонизира, пелтечи и стене под напора на чудовищната корупция, която изплува из-под зализаната фасада, е трудно да върнем спомена за онази телевизионна магия, която превърна двама случайници в мощен политически фактор. Но въпреки това болезненото връщането в миналото е изключително важно, то е терапевтично, защото в противен случай България е обречена отново и отново да се дави в това телевизионно блато в което партиите изчезнаха и се появиха... "проектите".
ПП не се се появи като дясна партия, а не смятам и, че стана такава. Тя дойде на политическата сцена като максимално широко образувание, способно на всякакви коалиционни формати и сглобки и точно така се появи начело на властта. Ако преди 2022 година някой някога беше прогнозирал, че БСП и ДБ могат да бъдат коалиционни партньори под каквато й да е форма, носителят на тази идея сигурно щеше да бъде прибран в психиатрия. ПП обаче събра на едно място всички формации, които бяха срещу ГЕРБ и Борисов, а това я задължи да извърши онази голяма промяна, която да изчисти България от спарената мутренска атмсофера, и точно тук провалът беше оглушителен. Българският политически живот винаги се формира под натиска на две различни условия - или извеждаме на преден план битката с корупцията или си окачаме бесилката на вечното разделение "запад-изток". ПП станаха жертва на второто. Те дойдоха като комета, която да изпепели корупцията, но бяха ударени от геополитическото земетресение на сблъсъка в Украйна и мощното пренареждане на изначалните условия на управлението. Така на третия месец във властта по основните външнополитически теми Кирил Петков стана неотличим от Бойко Борисов и Делян Пеевски. В този миг въпросът с неговата оставка беше само въпрос на време. Той така и не разбра, че мисията му, върховната му мисия беше по съвсем друга ос, която трябваше да удържи докрай с цената на всеки компромис, ако иска партията му да получи автентичен живот. Вместо това той започна да се опиянява от елементарни хватки като колективно гонене на руски дипломати, игра с газовите договори на България, финтове на международната арена и дори бързото клякане пред Република Северна Македония. Така великото чудо на прехода катастрофира на седмия месец и започна да гълта вода.
След падането си от власт ПП бяха изправени пред екзистенциален избор. Накъде продължават в политическата мъгла? Така се зародиха очертанията на бъдещата им коалиция с Демократична България. Това беше тактически правилен, но стратегически страшно сбъркан избор. Тактически правилен, защото ПП даде възможност на градското дясно да си бие политически допинг и да стигне до нива на подкрепа, които никога, ама никога не е имало. ПП донесе периферията и я инжектира в старческите телеса на психодясното, за да го съживи от вечната му агония, която го паркира в територията между 100 и 300 хиляди гласа. Но дори и тактическия ход не донесе победа, защото ПП така и не успя да победи ГЕРБ на избори след 2022 година. И нито един човек в партията ни, нито една мъдра кратуна не се опита да си обясни това, да си зададе елементарния въпрос: "Защо, по дяволите, ние, които сме най-умните, красивите, мъдрите и съвременните не можем да победим Бойко Борисов?". Нито един от ПП не се опита да даде болезнения отговор. ПП, заедно със своята опашка ДБ, не победи, защото така и не успяха да разграничат своя евроатлантизъм от този на ГЕРБ. Тази орбита ги засмука, напълно обезмисли и ни доведе до снимката на която Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски стоят на една маса ухилени до ушите и говорят възхитено със Зеленски, приписвайки си обща заслуга. Именно в мига в който ПП не успяха да победят, стана ясно, че Сглобка ще има и, че тези, най-светлите и идейните, ще клекнат на Бойко Борисов, а той като боа ще изсмуче бавно живота от тях. И тук пак стигаме до големият телевизионен проблем на новата партия - те не се опитаха да поставят на политическа основа своето участие във властта с Борисов. Не, те се опитаха да го обяснят като победа - ето ние ги принудихме да имат само един министър, а всичко останало е наше. Борисов предварително беше изчислил, че реакцията им ще е точно такава, точно толкова посредствена и заради това удави с наслаждение управлението им в ежеседмични скандали и ужасяващо тъпи промени в Конституцията. Ако те са силата, както твърдят, защо не успяват да спрат усещането за спад на държавността? Точно там някъде в коктейла от самозаблуди, лъжи и евроатлантическо самоуспокоение ПП започна да се срива към дъното. Защото на втората година от своето съществуване тя се превърна в поредния десен куку-проект, поредната банална формация, която е пълна с лъжи и самочувствие, поредните млади и амбициозни костюмари, които гледат да вземат каквото може и после да бягат в чужбина. Точно това чухме в записа от техните съвещания, точно това видяхме и приложено в практикат
Казах, че решението е за коалиция с ДБ е стратегическа грешка, защото по този начин ПП загуби моментално всички хора, които вярваха в тях като представителството на по-широк кръг. Това с коалицията беше сектантски ход, който омаломощи базата и превърна ПП в политическа баналност. А оттук пътят до пълномащабната корупия е огромен и гладък като западна магистрала.
И точно това виждаме днес - кметове на ПП, командвани за нагласени поръчки и отделяне на проценти за партията. Хвърчане на оставки и взаимни обвинения. Масов отлив от редиците на телевизионното чудо. Зле прикрита радост в ДБ на които отдавна им е писнало от техния коалиционен партньор и неговото извиване на ръце. Виждаме истинската агония на дясното пространство, която ирочно идва точно, когато останаха в опозиция. Всъщност това е другата особеност на ситуацията ПП бе създадане не като идеологическа партия, а като партия за властта, буквално брат-близнак в това отношение на ГЕРБ. В мига в който структурите на партията бяха разтърсени от опозиционост, формацията започна да оцелява единствено чрез корупционните си артерии в местната власт и постоянното смучене на приходи оттам. Това е голямата трагедия на българската десница, нейната епична ахилесова пета - тя не знае как да стои в опозиция, защото точно в това състояние си личи, че тя няма никаква обществена база. Има единствено едни политически зомбита, хронично недоволни и вечно фрустрирани, които все трябва да носят промяна, но единственият резултат от тяхната дейност са разрушения, тъпотии и вечна тъга.
Точно така трябва да си обясняваме края на ПП.
Защото това е краят.
ПП вероятно ще оцелее още няколко сезона на сцената, ще се набърка поне още в три-четири корупционни скандала, но от нея вече нищо не е останало.
Кирил Петков ще е в Канада, Асен Василев на гурбет, а Лена Бориславова ще гледа второто си дете по градските пейки и ще бистри четвъртия брак на Джеф Безос.
Така приключват телевизионните чудеса.
И пробвайте да кажете тази реплика с наслаждение.
Заслужава си.
No comments:
Post a Comment