Девойчето с леопардовия клин и трагедията на българския либерализъм

 

Във великолепното си хулиганско есе "Джон Фаулз и трагедията на руския либерализъм" Виктор Пелевин открива интересен парадокс - той вижда в морализаторското мрънкане на руските интелектуалци от 90-те години по повод на новия свят и живот, буквално повторение на протестните мисли на младата бунтарка от романа "Колекционерът" (типичен представител на 60-те години).

Проблемът е, руската интелигенция (точно най-мърморещата) е в капана на осъществените си желания. Те събориха една система и докараха друга, която пет пари не дава за интелектуализми, интелигенция и нейните мелодраматични страсти. Това е капитализмът. Интелектуалецът като център на живота бе възможен единствено и само в друга система. В тази важният е човека с парите.

Сетих се за това, защото прочетох лиготиите и мрънкането на една от поетките от тандема "Вайръл стихове за секс и драма". 

Тя е написала опус в защита на Дебора - девойката с леопардов клин, прочула се с това, че обяви Ивелин Михайлов за свое гадже в улична анкета. 

И тук започва вайрълското самосъжаление - контракултурите отмирали, днес било модерно да си тъп и без обща култура, различните хора нямали шанс. Вече не било ценност да си учен и различен.

И това го казва поетката, която и до днес продължава да се фука на какви протести е ходила през 90-те година. 

Булче, добре дошла в реалността на мечтите си. 

Пазарната икономика не просто не търпи различието. Тя го премазва, ако то не е комерсиално. Светът в който ценностите бяха важни го погребаха брадите мутри от началото на прехода, които приватизираха всичко и положиха началото на консуматорското общество.

Същото мрънкане често съм го засичал и у Евгений Дайнов. 

Това е някакъв универсален порок на птеродактилите на прехода, които отказват да повярват, че осъществиха визията си докрай и тя, подобно на революцията, изяде и изплю децата си и го остави да пишат халтура и статуси, белким някой от същата порода реши да си купи билетче, за да гледа стихове, които изначално са тъпи и толкова клиширани, че чак е страшно.

Днес, реве поетката (слава богу не в бял стих), всички се нахвърляли върху различните. И тя вижда в това нейният овеществен кошмар - наследството от селяните със сопи, които дошли с кални ботуши да закопаят интелигенцията на великата държава. 

Хохо. 

Пиши "комунистите са виновни" и да ходим да пишем поезия за младите мъжкари, които си падат по интелектуалки в залеза на живота им. 

Точно комунистите накараха Пейо Яворов да глътне отрова и да се простреля в главата. 

Точно комунистите разгромяваха "различните" символисти и убиха Гео Милев заради политическите му позиции.

Различието винаги е било преследвано или поне никога не е било поощрявано и в това е смисълът на цялата контракултура. 

Ако тя бъде удостоена с лаври и преклонение се превръща в статукво, в ширпотреба.

Но поетката иска тя е да е демократичния Ст. Ц. Даскалов - носена на ръце, защото е бляскава. 

С тази разлика, че Ст. Ц.-ето все пак беше наистина добър и увлекателен писател. 

А ширпотребата, която ни предлагат като различие днес и кошмарна скука.

 Всеки би избягал от нея. 

Девойчето с леопардовия клин също.