Три медийни етюда

 

1.

Репортерка пита Екатерина Захариева: "Български евродепутат се опита да осуети гласуването на доклада за еврото. Какъв знак даде България?". Тонът осъдителен, прокурорски...

За мен е очевидно, че България дава един-единствен знак с това - в страната има демокрация, има различни мнения, различни политически стратегии. Само по себе си това, че си против еврото не те прави враг на България и фактът, че медиите смятат обратното ги прави реален противник на демокрацията.

Да не говорим за използвания език. "Проруски партии в ЕП" - тази формулировка се лееше на всеки три минути. А какво означава това, никой не обяснява и не може да обясни. Всяко оспорване на политиката на Урсула е "проруско", това е политически капан, блато на безсмислието.

 

 

2.

... Слушам и формулировките - "преходът свърши", "исторически ден", "изпълнение на европейската мечта" и прекрасно знам, че тези клишета не са изпълнени със съдържание. 10 хиляди души в България твърдят, че това е окончателното откачане от руския камшик, тържество на европейска България и се чудя кого заблуждават. Въпрос на дни е да се окаже, че и това не е достатъчно, че влизането в еврозоната не ги е отървало от демоните и призраците.

Очаквам още през февруари градското дясно да твърди, че докато не поставим Иван Костов на банкнота от 5 евро, това ще е сигурен знак, че Путин коли и беси в България.

Защото такава е природата на лудостта и на безсмислието.

 

3.

В деня в който те пускат окончателно в еврозоната, единственият смислен разговор е за реалните доходи на хората, за неравенството у нас и как да бъде преодоляно. Цветанка Ризова (Аллах да я поживи) описа стряскаща перспектива. Тя зададе като неудобен следния въпрос: "Дали някой финансов министър няма да се изкуши да бъде добър към хората?". Това какво означава, че влизането там е изначално лошо, а "доброто" е изкушение?

Не обвинявам Ризова - това е част от общата каша на патетиката, която измества рационалното светоусещане.

 

Спрете света, искам да сляза!

Влизането в еврозоната не е повод за вувузели, а за равносметка колко много работа предстои оттук-нататък.