В една от най-известните и най-смешните книги във френската литература "Упражнения по стил" авторът Реймон Кьоно показва завидни литературни дарби, като разказва една история по 99 начина. В същата ситуация обаче от няколко години насам се намира и българската опозиция, която се е самонарекла дясна. А дали е дясна, може би е тема на цяла книга. Това, което при Кьоно обаче е талант и вдъхновение, при нашата опозиция се превръща в скучни клишета, идеологически празни фрази и поредно завъртане на стари плочи. 99-те начина, по които е разказана обикновената история в книгата "Упражнения по стил", се четат без прекъсване, докато идеите на опозицията на тема вот на недоверие са се изпарили безнадеждно.
 | Митингът на опозицията през февруари се превърна във фарс |
През февруари
обединеният фронт на опозиционните партии
парламентарни и извънпарламентарни, с болшевишки патос и революционен възторг внесе в парламента четвъртия поред вот на недоверие към кабинета на Сергей Станишев. Мотивите звучаха гръмко - заради корупцията в страната. За да подкрепят бойките си фрази с още шум, ГЕРБ, СДС, "Атака", ДСБ, БНС и малко независими депутати свикаха и митинг, за който предполагаха, че като цунамито в Индонезия ще отнесе правителството. Реалността се оказа повече от трагична. Това, което като проект звучеше вдъхновяващо, възторжено и бунтарски, се оказа тълпа от около 1000 души (само за протокола - повечето от тях фашизирани фенове на "Атака"), които дори не успяха поне един път да се сбият с полицаите. Не че трябва да не се уважават органите за реда, ама ако властта паднеше, поне можеха да си го пишат като бойна заслуга в дните на борба срещу тройната коалиция. После вотът отмина, а опозицията отново притихна в очакване.
Два месеца по-късно обединеният фронт отново се опитва да играе по същата струна и то с почти същите думи. Внесените вчера мотиви за вот на недоверие гласят следното: "за срастването на организираната престъпност с ръководството на МВР". Около това изречение се въртят и всички останали аргументи,
с неизменната доза популистка страст
целяща да удари в сърцата поне последните останали фенове на това, което десницата някога беше.
И тук може би си струва да кажем сериозно няколко думи. Обикновено се твърди, че дебатът по вотовете на недоверие минава по следната схема - става опозиционен депутат и рязко критикува кабинета. В отговор някое от остриетата на управляващите иронично припомня гафовете на опозицията преди и така кръгът трагично се затваря. В това твърдение, нека признаем, има известно право, но такива очевидно са правилата на парламентарния живот. Темата за срастването на организираната престъпност с държавата обаче е прекалено сериозна, за да влиза в такъв порочен кръг. Точно тук опозицията, още отсега можем да го прогнозираме, ще стане жертва на своята тактика. Тази грешка е акумулирана от грешките, натрупани и по време на предишната парламeнтарна дискусия през февруари.
Фронтът на обединените опозиционни сили поддържа съмнителна и абсурдна теза, че източник на корупцията и въобще на симбиозата власт - престъпност е единствено и само настоящият кабинет. Хората обаче не са слепи. Всички отдавна се пържим в една държава, която винаги уж ще става нормална, а в следващия момент се случва нещо, което ни дава редица доказателства за обратното. В този смисъл - подготвяйки се за вота на недоверие, особено ако иска да намери път към бъдещето, опозицията трябваше да започне със своите грешки и с натрупаната лоша карма в диалога с мутрите. Защото тези партии, които днес се изживяват като първи критици на управлението, има какво да споделят като
опит в корупционните практики
Те трябва да отговорят на един много важен въпрос. Добре, приемаме, че тройната коалиция е абсолютното зло, че прави престъпления и пр. Но тройната коалиция управлява от 2005 г. Преди това имаше други правителства, едното от които и до днес се опитва да се кичи с името "свръхдемократично". Защо политическите гении от СДС и кристално чистите им представители в управлението не прекъсната връзката между власт и престъпност? Този въпрос все още не е получил отговор, а не го ли даде, опозицията няма ни най-малкото морално право да се изживява като обвинител по темата.
За себе си имам и друг аргумент. Всички факти, на които обвинението почива днес, все пак излязоха на бял свят, не бяха прикрити, нито замазани. Значи, някъде в този център на злото, разбирай тройната коалиция, има хора, които искат да се стигне докрай в разплитането на призрачната мрежа, оплела държавата. Въпреки че годините ми се трупат една след друга, паметта ми все още работи, а не мога да си спомня при друго правителство да се е стигало до такъв пробив в разбирането ни за тъмните механизми, които са се настанили и работят паралелно с държавните. Дебатът по един вот на недоверие би бил полезен, само ако извадим цялата истина на масата. А отсега е очевидно, че опозицията се настанява на амбразурите, но иска единствено да стреля напред - там, където й е удобно и политически изгодно, без да хвърли поглед назад, към бойното поле, осеяно със скелетите на нейните тайни и тъмни недоизказани далаверки.
Точно тук и точно заради посочените проблеми идеята за вота се обезсмисля радикално. Защото това няма да е
дискусия на катарзиса и очистването
а ще е мистична караница с апокалиптичен привкус. И пак ще видим протяжни шест или седем часа, в които няма да има нищо друго освен злобни лица и празни приказки.
Като написах това се сетих на кого толкова ми прилича поведението на опозиционните партии днес. Алюзията е малко странна и ако ви се стори такава, не забрaвяйте, че наскоро смениха времето и го отдайте на това. Опозиционните партии в момента приличат на бунтовниците от космическата сага "Междузвездни войни". Очевидно е, че се изживяват единствено и само като носители на доброто - белите джедаи срещу черните фигури на империята, тук пак разбирай тройната коалиция. И става безпощадно ясно, че този вот ще отлети в историята като лястовичка от китайско стихотворение - лека и почти нереална. Защото в дискусията за престъпността и държавата след толкова години
вече няма бели и черни
Подозирам, че всички са еднакво виновни. Едните, защото открито толерираха мутрите и забогатяваха с тях, а другите, защото се правеха, че това никога не се е случвало. С този извод не искам да правя песимистични заключения. Просто по въпроса за организираната престъпност днес трябва да търсим хората, които могат и които искат да направят нещо. Всичко останало ще са нелепи монолози. Колкото и да се напъвам, колкото и да се опитвам да бъда великодушен, по никакъв начин не виждам в обединения фронт на опозиционните сили хора, които ще могат да се справят с престъпността. Такава е тъжната истина. Но много се надявам, че правителството ще докаже, че може да се справи с проблема. Всъщност когато човек няма друга власт, му остава властта на надеждата.
Не бих я подценявал.
No comments:
Post a Comment