(Точно тук ще изплагиатствам една фраза - "Менията на автора могат да не съвпадат с гледната му точка. Всяка мисъл хрумнала ви при четенето на този текст е обект на авторско право и нейното нелицензирано обмисляне е строго забранено")
Ето малко от обърканите ми разбирания за това какво представлява света. Ако при тяхното възприемане почуствате гадене, световъртеж, червен вятър, лумбаго, гръдна жаба или желание да си купите пистолет, да ме откриете и да дадете отговор на част от поставените тук проблеми, искам да сте наясно, че мога да бягам доста бързо (въпреки, че отдавна трябваше да започна все пак лека диета), а и, ако стане нещо с мен силите на доброто ще ви намерят....
И така, добре дошли:
1. Има ли душа изобщо?
Човешкото тяло е необикновено ефективен механизъм, който все още не сме в състояние да разберем изцяло. Но почва да ни се изяснява. Истината обаче е, че в нито един медицински учебник думата душа не фигурира по никакъв начин. Въпросът ми е - а дали душа наистина има. Нима всъщност душата не е една красива измислица, за да можем по някакъв начин да си обясним сложните процеси край нас и най-вече нашето участие в тях? От няколко дни съм се замислил по въпроса. Вярно е вдъхновенията по темата ми идват най-вече след няколко бири, ама пък е готино когато си подпийнал вместо за банални неща, да размишляваш по големите въпроси на битието.
Истината е, че душата е недоказуема по никакъв начин. Навремето гениален писател като Андрей Платонов в книгата "Щастливата Москва" подробно се бе спрял върху проблема. В тази книга всъщност се появява образът на един лекар, който е обсебен от мисълта за смъртта и душата на човек. Така той започва да експериментира като тегли хората малко преди да умрат и след смъртта им. И установява, че в мига на смъртта тялото олеква с 32 грама или нещо подобно и стига до извода, че може би тези 32 грама са душата, която отлита да се рее в небето. Всъщност, който е чел Платонов, знае, че при него това е шега, защото това е част е вечните загадки на живота, чиято прелест се състои във факта, че не получават разрешение.
Реалността е следната. Възможно е душата да е наша халюцинация. Може би един ден ще се докаже, че душата е различна форма на живот на аминокиселините в тялото. Доказателства в тази посока мога да приведа и то несъбрани от хипноза. Всеки психиатър ще ви каже, че всъщност най-лечимите човешки болести са психиатричните, тоест тези, които имат най-общо с душата. Как се лекуват тези болести? С хапчета или казано по-друг начин - с химия. Когато се възстанови химичния баланс на тялото и психиката се нормализира. Значи може би това, което наричаме душа е просто химия.
Ако душата съществува, тя не може да бъде засечена по никакъв начин. Нямаме инструменти с които да я опишем, освен езика, но всеки философ ще ви каже, че езика е нещо крайно недостоверно като данни. А и езика е нещо субективно, твърде субективно, за да е достоверен свидетел за присъствието на душа в тялото.
2. Тънката струйка опиум на религиите
В края на 2007 г. в резултат на съвсем леко запиване, моя милост, другарят Руслан Йорданов (известен в глобалната мрежа с многозначителното прозвище Фукара) и другарят Цветан Фиков (същият известен и под много други прозвища, но пишещите тук го виждат по името fikov) проведохме дълъг разговор на тема: "Възникването на религиите". Разговорът беше несвързан, но роди интересни идеи, част от които ще се опитам да обобщя тук.
Нека да кажем така - религиите от първо поколение обожествяват околния свят. Бог става слънцето и вятъра и всичко останало. Първите хора нямат нужда от други богове, а от такива, които могат да видят и на които да се възхитят.
Религиите от второ поколение вкарват приказката в сферата на религиозното. Гръцките и римските религии са като приказки, скандинавските също. По това време човекът е обърнал внимание на самия себе си, започнал е да се съизмерва със света, задал си е въпроси, които си задаваме и днес и вече в религията му е необходим сюжет.
Религиите от трето поколение - обръщат поглед към самия човек, към неговите собствени морални стойности, към неразрешимата загадка какво прави на този свят човека и какъв е смисълът на неговото битие. Религията от трето поколение вече дава отговори, предписва норми и повелява определено поведение съизмеримо с космологичната й представа за добро и лошо.
Всяка една от тези религии обаче има качество, което може да бъде видяно едва при един по-общ поглед. Ритуалите на тези религии от първо, второ или трето поколение съвместяват по съвършен начин битието на отделния човек с окръжаващата го природа. И до днес част от антрополозите, които попадат на по-изостанали племена се изумяват от това как религиозните ритуали по прекрасен начин кореспондират с природните цикли.
Някъде през 80-те години на миналия век обаче тази схема полудя. Религията и животът на човек отдавна не са едно цяло, но сега част от религиите започнаха да мимикрират по формата на учения, които обаче нямат нищо общо с уникалността и неповторимостта на човешкото битие. Така в речника на хората се появиха понятия като карма, фън шуй, Шамбала, сансара, и т.н. Това учение върви изцяло срещу посоката на религиите от първо, второ и трето поколение по начина по който бяха описани тук.
Ленин беше нарекъл религията "Опиум за народите". Днес религията не е опиум, а по-скоро сънотворно хапче. Те ти го дават, а ти спираш да си задаваш най-важните въпроси. Това, което лично мен ме притеснява в религията-сънотворно хапче е парализата на мисленето, което тя причинява. Религията-хапче дава отговори. Истината е, че религията не трябва да дава отговори, защото иначе ще се самоунищожи.
Религията трябва да е вяра и ангели, които да те навестяват когато си тъжен и съкрушен.
3. Другата природа на смъртта
Човек никога не би си блъскал главата с измамните и коварни въпроси на битието, ако в света не съществуваще изумителното и ужасно събитие наречено смърт. Именно с оглед на това, че смърт има, ние разглеждаме проблемите на съществуването с трагична окраска и отчаяние, защото няма как да проумем грандиозният смисъл на това, което се случва. Ние дори нямаме език с който да опишем смъртта. Заради това всяко описание на живота след смъртта може да се окаже чисто и просто фантазия на езика, граматично упражнение в описание на несъществуващото, поредна форма на нищото...
Каква обаче може да бъде другата природа на смъртта? Няколко пъти съм си мислел, че смъртта може да е просто край. Умираш и нищо. Не знам защо хората толкова много се противят на идеята, че след смъртта нищо не следва. Всъщност това е най-логичният извод. Смъртта е край на всичко. Изгасяне на телевизора без повече предавания. Навремето в комунистическото време по некролозите се появяваше фразата "Спи спокойно своя вечен сън". Като дете понякога сънувах този сън от който не можеш да станеш и не знаех какво да си мисля. Смъртта може и да е сън, но без да се събуждаш. Не е задължително да има светлинни тунели, души-водачи, енергийни гурута, астрални семейства и други.
Всъщност светът щеше да е четири пъти по-добро място, ако се раждахме с разбирането, че смъртта е краят на всичко. Тогава щяхме да посветим повече от времето си в това да превърнем света в по-добро място. С идеята, че небето ще е завинаги наше, са извършени хиляди глупости.
4. Прераждане или възвръщане?
Аз не вярвам в прераждането. Не мога да си го представя като механизъм. Съществува и теория за възвръщането - тя е малко по-логична. Навремето тази теория бе формулирана от Ницше - теорията за вечното възвръщане. В какво се състои тя? Ницше изхожда от следното предположение - вселената е съставена от определен брой атоми. Техният брой обаче макар и непоносимо голям, все пак е краен. Това може да означава само едно - един ден вселената вероятно ще се повтори по абсолютно същия начин по който същи начин по който съществува и днес. Тогава вероятно аз пак ще пиша същите думи и т.н. Ето това наричам отчайваща и депресивна теория. Както казваше Милан Кундера тази теория означава, че войните отново ще се повторят, че отново грешките ще бъдат направени че отново Хитлер ще дойде на власт и така цялата смъртоносна спирала на нашият собствен хаос отново ще се самовъзпроизведе.
Възвръщането обаче е математически възможно, докато идеята за прераждането прилича на халюцинация. Моят личен железен довод срещу преражданията е следния - всеки, който си спомня предишен живот си спомня само хубави неща. Всички са били или принцове/принцеси, войни, шамани, магьосници, моряци и други. Как така един не се появи и да каже - в предишния си живот съм бил Джак Изкормвача или пък някой друг масов убиец, или някой да каже - ето аз бях Хитлер, съответно Сталин и т.н. Ако се прераждаха само душите на добрите хора, светът ни щеше да е по-готино място, така че очевидно е, че има нещо съмнително в кръговрата на преражданията.
5. Ами ако....!!!!!
В десетките описания на Отвъдния свят има много различия - едните го описват като рай, другите като светлина, като кръгове от нещо си. Тези описания са сходни само в една своя част - Отвъдното е нещо хубаво.
И тук се намесвам аз с гадното питане - ами ако не е така. Ами ако Отвъден свят има, ама той е нещо изначално гадно? Ами ако се окаже, че престоят ни на земята е кратка отпуска преди отново да ни емнат? В книгата си "Фарс или никога повече самота" Кърт Вонегът описва отвъдният свят като кокошарник. Една от умрелите чрез спиритичен сеанс казва: "Тук не правим нищо и сме нагъчкани като кокошки в кокошарник". Уффф! Тежко е като идея, ама ако един ден се окаже вярно, сигурно единственото удоволствие ще е да си припомняш ден по ден съществуването си на земята, кротките дни и бурните дни, ветровете, блондинките, книгите, плажовете, планините и всичко останало.
6. Сега вече малко истинска философия
Един от първите философски проблеми с които човек се е сблъсквал като с бетонна стена от самото начало на времето (независимо, че библейските изчисления дават само около 4 хил. години живот на земята преди новата ера) е проблемът за случайността на човешкото битие. Изразен с други думи този проблем може да бъде изказан така - Бог себе си ли е осъществил, създавайки Човека по свой образ и подобие, или пък Човекът е просто страничен продукт на Висшата сили и Първопричината. Проблемът е огромен и тъжен. Защото, ако Човек е просто страничен продукт, той е обречен да живее в един изначално трагичен свят в богонепостижимо битие. В такъв свят въпросът "Защо съм тук?" е невъзможен, защото нашият живот е нещо като стърготините в дървената статуя на Твореца.
Тогава се появяват мислители, чийто логичен завършек и Маркс (който просто сменя речника), които упорито твърдят, че човекът е в състояние да революционизира своя собствен живот и да постигне божественото битие. Аз смятам (и с това, ще приключа краткото въведение), че целта на човека е да постигне райско състояние в земното си битие. Най-великият български поет Гео Милев го е изразил по-добре от мен -
"с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар."
Ако това не е цел, здраве му кажи!
No comments:
Post a Comment