Кога България ще бъде №1?

Наслушахме се на всякакви икономически класации. Безработица, доходи, конкурентоспособност и пр. В повечето от тях сме на европейското дъно. Това не може повече да продължава така. Време е държавата ни да поиска разнообразяване на темите. За да можем някъде и ние да сме първенци. Българската душа не търпи все да е на последно място.

Откриването на специфична ниша, в която да сме лидери, обаче е сложна задача в модерния глобален свят. Конкуренцията е жестока, състезанието е оспорвано, а големите икономики играят нечестно. Заради това трябва да мислим нестандартно как да блеснем на световната сцена. След задълбочен анализ на ситуацията, борсовите индекси, настроението на шефа на МВФ, както и на портиера на Световната банка, можем да излезем с план.
Ето научаваме например, че ядем китайски боб. Това ни навежда на мисълта, че трябва да обявим състезание на всички, които правят всякакви реформи и пишат всякакви стратегии, за да започнат да внасят абсолютно традиционни за страните си продукти. Тук имаме шанс.

Внасяме южноафрикански сини сливи. Ядем чилийски череши. За ябълките направо гледаме сеира на вносителите - Полша, Гърция, Турция, Македония. Ядем аржентинско пилешко месо. В салатата ни има турски домати. Краставиците ги взимаме от Румъния. Сиренето е вносно. Зърно си внасяме от Казахстан.

Това обаче не е върхът.
Само след седмици ще започнем да си купуваме китайски мартеници. Хората бързо се ориентираха и заеха пазарната ниша.
Черешката на тортата обаче са китайските български знамена. Някои от тях, като ги натиснеш, даже изпълняват българския химн. И на душата й става драго.

Простор за развитие в тази посока има. Защо не поискаме от арабските страни да ни внасят агнета? Кога японците ще дойдат, за да ни правят киселото мляко? Както върви, скоро ще си внасяме и ток, и така успешно изпълняваме нашата стратегия - България изцяло да тъне в рахат. Номер 1 в класацията на страните без икономика.
Да не забравяме пак за китайците. Можем да ги извикаме да ни варят ракията и да ни я продават. Няма да се мъчим ние, ще купуваме китайска. А може и някоя и друга китайска песен да ударим, след като опитаме тяхното творение.
Първенците заслужават да попеят, нали?

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)