Sunday, April 17, 2011

Американските сини мечти


(една политическа утопия)



Лидерът на ДСБ Иван Костов се пробуди в пролетната утрин в дома си в квартал "Джордж Буш" и сънено потърка очи. Вгледа се мрачно в портрета на Джеймс Уорлик, който висеше над семейната спалня и тъжно се попита дали и днес ще бъде на висотата на идеалите завещани от свети Джеймс при чудодейното му пребиваване по българските земи. В сините редици с боговение се говореше за чудесата извършени от американският пратеник за които имало достоверни свидетелства: видели го да влиза в по обед в кабинет на български министър и да тропа по бюрото, десни адепти в полуалкохолен транс пък твърдяха, че са видели свети Джеймс да натиска млада българска актриса в центъра на София, което ги убедило в неговата божественост, а се говореше и, че Светиня му искал да надупчи цялата Стара планина за шистов газ, което караше сините редици да потреперват в праведен ужас от величието на силата Му...

Костов тръсна глава и се изправи. Отвори прозореца - пред очите му се ширна улица "Арнолд Шварценегер". Калта по нея му се видя божествена и озарена от духа на 4 юли. Взе джиесема си и веднага набра номера на шефа на сините общински съветници. Отсрещната страна вдигна телефона с обожание:

- Слушам ви, премъдри ръководителю!

Костов се подсмихна, но веднага зае делова поза:

- Докъде докарахте последната ни идея? - попита рязко той, за да държи редиците в напрежение.

- Ъъъъ - отговори с притеснение попитаната страна. - Онези пари от сделката съвсем скоро ще бъдат доставени в централата, въпрос на време е и на...

Костов изпуфтя досадно:

- Тоест докъде докарахте предпоследната ни идея?

Отсреща на телефона се почувства пролетно размразяване все едно модел на "Плейбой" се бе отървала от дрехите:

- О, нещата са изпечени. Сините общински съветници единодушно подписаха решението за прекръщаването на София на "Вашингтон-джуниър". "Александър Невски" вече ще носи името "Сейнт Джон Нюйоркски" в чест на откривателя на хамбургера с двойно кюфте, площад "Александър Батенберг" ще бъде прекръстен на "Калифорния скуеър", а градинката пред Народния театър ще се казва: "Роналд Рейгън" - решихме, че само една алея в "Южния парк" (нашето предложение за него е да се казва "Джена Джеймисън") не е достатъчно. Площад "Независимост" пък ще го кръстим "Корпорация", а площад "Журналист" просто "СиЕнЕн". Кметицата обеща да прокара, щяло да даде добър знак към нашите американски приятели за всеотдайността ни към заветите на 56-ата поправка на американската конституция...

Лидерът на ДСБ радостно затвори телефона, обърна се към потрета на свети Джеймс Уорлик и се прекръсти няколко пъти, за да е в хармония със знамето със звездите.

После набра телефона на Мартин Димитров, за да провери как са настроенията в предишната му партия. Отсреща вдигнаха, но първоначално не се осъществи разговор. Държащият телефона очевидно водеше тежък диалог с някаква нечиста сила. От слушалката се чуваше само:

- Оооо, Сатана, махни се от тука, изчисти земите, сатана проклет, оооооо...

Костов тръсна глава и изсъска по телефона:

- Мартине, спри веднага, ако не искаш на следващото заседание на двете партии да кажа, че си руски агент....

Воят веднага спря.

- Къде си? - попита Командира.

- Приковал съм се с вериги на табелата на град Белене и пръскам със светена вода срещу руските ядрени интереси, които лично Сатаната предвожда - отговори младият лидер стегнато, после пак изцикли и продължи - Ооо, Путин, няма да те пусна да ми вземеш очилата, неее, нямааа, не ме ритай Путин, не ме ритай, само през трупа ми ще направите ядрена централа тука, не ми пукааааа, че ми пращаш газове, които ме карат да се откачам от верига през 7 минути, за тичам в близките храсти, аз ще издържаааа, Сатанааааа....

Костов реши, че е безполезно да продължава разговора. Затвори телефона. Отиде до бюрото си и прегледа последната си реч. Вдъхновено изчете на глас частта в която предлагаше да се вдигне паметник на "Кока-Кола" в центъра на София, а отстрани скулпторна група представяща величествения подвиг на Бил Клинтън и Моника Люински. Хареса му. Последното изречение утвърждаваше идеята, че янките винаги са били кармични близнаци на българите, а двете нации съвместно имали сили да покорят космоса и да подобрят вкуса на пуканките, направени от ГМО-царевица.

Командира взе дистанционното и пусна телевизора. Вървяха икономическите новини. Млад експерт от Института по пазарна икономика с лакирани нокти и копринено шалче около врата говореше пред едрогърда репортерка на 16 години.

- Трябва да разбереш, муци, че това е сензация. Ние отново направихме изчисления за цената на АЕЦ "Белене" и разбрахме колко сме бъркали като обявихме, че тя е 11 милиарда евро. Всъщност като взехме предвид дължината на прическата на Медведев, интезивността на развитие на руската порноиндустрия, скоростта на растеж на мустаците на шивача на Путин, умножихме това по коефицент изчислен въз основа на големината на бюста на Ана Чапман и като приложихме библейски подход, стигнахме до извода, че АЕЦ "Белене" ще струва 951 трилиона евро плюс още 300 евро хонорар за младежа, който дойде да ми лакира ноктите, докато правех последните изчисления. Това ясно показва колко икономически неизгоден е за страната този проект и какъв удар ще нанесе на традиционната ни иконимика и перспективния бранш на свещолеярството...

Командира изключи телевизора, отпи от кафето си, после се провикна на жена си:

- Ленчееееее, дай ми боксерките с американското знаме. Днес само с тях ще отида в парламента.

После погледна към портрета на свети Джеймс. Знаеше, че ако за миг отклони поглед от бюста на българската актриса свети Джеймс би пролял радостна сълза за него....


2 comments:

Unknown said...

то комунист друго не може да напише!!! Направо ми е мъчно за вас госпудине или трябва да ви наричам ДРУГАР.....

piperikon said...

Позакъснял си, "другарю"! Има-няма с шестдесет години. Да беше се родил малко по-рано, с подобен пасквил и Димитровска награда можеше да грабнеш! А после самолет до Москва, ордени, прегръдки, обмяна на опит със съветските писатели-другари в Сочи. А сега какво? Тези, които биха сметнали, че това писание не е чак толкова импотентно, колкото тях самите, никога няма да го прочетат, поради простата причина, че интернетът едва ли е първото нещо, което биха платили с жалките пенсии - мизерни остатъци от окрадените от "другарите" пенсионни фондове. Тези пък, които ще го прочетат, едва ли ще са с единия крак в средата на миналия век, че да те разберат. Ех, Симов, Симов... Но не губи надежда! Учи корейски и преведи написаното! На север от 44-ия паралел може и да оценят стилистиката ти. Само дето ще трябва да обясняваш на севернокорейците коя е Моника Люински... И да забравиш за интернет, разбира се!