В България имаме любимо лятно занимание - да се смеем на ученическите бисери, които младото поколение ражда, когато атакува елитни гимназии или университети. Така наскоро един ученик бе определил Атила като "пич божий", а друг бе писал съчинение за "Хан Бибиян".
Днес политическите дебати в България стигнаха нивото на ученическите бисери.
Опозицията вади данни, че България се сринала до дъното по усвояване на европари. А еврофондовете бяха митичната тема на ГЕРБ, с която те атакуваха властта. И какво се получава в отговор? Дискусия за това какво трябва да се промени? Нищо подобно. Отговорът е като ученически бисер - Дянков започва да вади лентички от джоба си, Вежди Рашидов да описва пурите си, а останалите министри кротко да дремят на парламентарните си места.
Опозицията иска вот на недоверие за провал на антикризисната политика, премиерът казва: "Не мога да ги гледам" и не стъпва в парламента.
Ключът за разбирането на тази неадекватност даде депутатът Марио Тагарински с гениалната констатация: "У нас държавата е добре, но хората все още не живеят добре". Точно така. Животът на държавата и животът на хората са съвършено различни неща. Те нямат допирни точки. Депутатите и министрите са държавата, всички ние - хората. Това обяснява как е възможно, когато се пита за проблемите, да се отговаря с бисери и шегички.
При хубав живот на държавата - весело настроение.
(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
No comments:
Post a Comment