Как така светът няма да свърши?!?

Това, че светът няма да свърши е ужасна новина.

Предсказаният свършек на 21 декември 2012 година беше възможно най-добрия вариант за развитие на живота.

Помислете си само колко много неща можеш да си спестиш в свят, който ще свърши в обозримо бъдеще.

Можеш да откажеш да бъдеш сериозен. Защото защо да си сериозен, когато няма време.

Можеш да захвърлиш на боклука всяка идея за диета. Нима ще ти е по-добре, ако се отправиш без шкембе на небето?

Можеш да престанеш да се занимаваш с преходните неща и да се отдадеш единствено на небесните такива. Само за протокола – сервитьорките с минижуп спадат към небесата. Да сте наясно.

Можеш да престанеш да си загрижен за бъдещето, защото краят на света много здравословно отменя всяко бъдеще.

Можеш да не се преструваш, че ти пука за хората, които те дразнят, защото ще има кой да се погрижи за тях в Дните на големия Свършек.

Можеш да подминаваш безучастно сградата на Министерския съвет, защото ще си пълен с безкомпромисното знание, че тя ще бъде отнесена от метеорит, а призраците на маите доволно ще се смеят в астралните измерения.

Можеш да загърбиш краткосрочните грижи, защото в свят, който ще свърши малко след това единствено големите грижи имат значение.

"Атомна бомба преди закуска те освобождава от грижата за обяда”, гласеше един стар като униформата на Тито сръбски графит. Същото е положението и с Края на света. Това е най-добрия, а и вероятно единственият измислен начин, да се отдадеш на доволно безгрижие в краткото време, което са ти отпуснали боговете на разрушението.

Но уви, разположенията на всички съзвездия, блясъкът на свръхновите звезди и новите устни на поредната фолкикона, ясно подсказват, че Краят и този път ще ни се размине.

А това е повод за солидна вселенска депресия.

Значи бъдещето остава на дневен ред, а това означава, че човек трябва да се стегне, да оставя на нещо на поколенията, да не влиза в историята като последния мързеливец на планетата, изобщо отмяната на Свършека, изкарва пак три милиона проблема пред човечеството като цяло и пред отделния индивид в частност.

През 1910 година хората в цяла България чакали Халеевата комета да донесе със себе си окончателният край на света. Разминало се.

През 1986 година (моят шанс да зърна кометата, който май безгрижно изтървах) хората не чакаха край на света. Ама това беше в една друга държава. Онази другата държава беше абонирана за светло бъдеще и там хората не чакаха край на абсолютно нищо.

Когато другата държава обаче изчезна (а маите, мамка им, нищо не са казали за това) ни заплашиха, че проблем 2000 може да мине през планетата като глобално торнадо и на 1 януари 2001 година планетата да се събуди отново в каменната ера. И това отмина. Дойде 1 януари. Земята се събуди с махмурлук, ама още имаше интернет и порно. Значи животът продължи по старому.

Моята надежда за окончателен край бе свързана с 2012 година.  Когато някъде към 2003-2004 година научих, че нещо такова се задава на хоризонта за една бройка щях да стана религиозен, защото си помислих, че небесните сили ми отпускат едно десетилетие аванта в което мога да не се замислям за такива досадни неща като болести, холестерол и отговорно поведение.

Сега обаче идва най-досадната част. След като Краят бе отменен така безотговорно и без да се мисли за кармичните щети, които причинява на електората, сега пак ще трябва да обръщаме поглед към разни дребни подробности от живота – възможен ли е друг свят, има ли шанс за революция и къде, по дяволите, се крият извънземните, защо нито една друга цивилизация не дава знак за живот или пък поне да прати каса бира в знак на приятелски намерения.

На маите им е било лесно. Земята е била млада. Бактуните в които са измервали времето са били безкрайни, а всички са си мислили, че имат пряка комуникационна връзка с небето и владенията на Кукулкан. Въпреки, че последният владетел на маите Текун Уман вероятно е ревизирал своите религиозни разбирания след като испанците са му сритали задника на бойното поле.

Позволявам си да говоря с ирония за маите, защото се чувствам предаден от техния календар. Светът вече трябваше да се е разлетял на части, а ние отдавна да пируваме във Валхала и да чакаме тази вечност да свърши и да почва новата.

А вечността, поне така се твърди, е невероятно много време, така че щеше да е голям купон.

Но Краят бе отменен. Научно и медийно.

Сега трябва да се уча пак да живея.

Някъде бях прочел, че всъщност още имало надежда. Светът е пълен с предсказания за край.

Папа Лъв IX бил предрекъл, че Свършекът ще е през 2014 година. Тази дата влиза в остро противоречие с други източници, които са убедени, че планетата ще ритне камбаната през 2016. Други в интернет свидетелстват, че Земята може да свърши по всяко време между 2017-2020 година (Дали пък заради това ЕС не прави плановете си само до този период, а?).

Ако ни се размине това през 2028 година астероид щял да мине близо до планетата и да я постави рязко в заплаха. Никой обаче не споменава шоуто ще бъде ли снимано в 3D?

Ако и тогава не стана нищо Исак Нютюн бил убеден, че всичко ще отиде на кино през 2060 година, така че надежда за край на света все пак ни остава. А, ако и тогава не излезе джакпота, средновековните християнски мистици са твърдели, че светът щял да свърши през 2076 година, когато вашият скромен репортер ще бъде едва на 99 години и ще чака да види дали още едно пророчество няма да потъне в безогледната тъма на иронията.

Светът, оказа се, е пълен с възможности за някакъв край.

Ама, честно, аз избирам живота. Твърде е хубав и кратък, за да слушам маите да ми го обясняват.

И на 99 години пак ще ви кажа същото.