Монументална глупост

Пореден обществен бисер. Зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов обяви вчера, че обмисляли смяната на името на Паметника на съветстката армията, защото той е ""загубил значението си като символ на съветската армия". Изящна логика. Нека да обясним - според Чобанов, ако нещо е изчезнало, но за него има паметник, то последният губи значението си на символ, защото това, което означава и символизира, вече го няма. За да има значение на символ, един паметник трябва да е паметник на нещо, което го има. Тоест паметниците на Левски вече са една отживелица, защото Османската империя отдавна я няма и Левски е загубил значението си като символ на борбата срещу нея. Чобанов би трябвало да се подпише под такова твърдение, защото той казва абсолютно същото за Паметника на съветската армия.

Загадката е и как Чобанов реши, че въпросът е актуален. Актуален е, защото му се върти из главата. Ако главата е на началник, въпросът става много актуален. Ако си идиот, то въпросът би трябвало да стане актуален за всички.

А иначе в прекръщаванията има хляб. Толкова е лесно да се прави политика по този идиотски начин. Ето защо предлагаме паметникът на цар-освободител вече да се казва: "Монумент на Джордж Буш-младши", за да отбелязва радостният ден,  когато България стана член на НАТО и доброволно почна да изпраща пушечно месо за американските мисии в чужбина. "Св. Александър Невски" моментално да се прекръсти на "Св. Хамбургер", а бул. "Руски" моментално да бъде прекръстен на "Ню Йорк".

Левчев навремето правилно казваше, че талантът е Мамаев Курган (също паметник), а бездарието е фашизъм. В България винаги стигаме до момумент на бездарието. 

Винаги.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)